Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.11.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на четвърти ноември две хиляди
и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8078 по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8078/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №87967 от 09.04.2019 г постановено по гр.д.№55443/2018 г на СРС , 51 състав ; в частта , с която са отхвърлени частично искове на въззивника с правно основание чл.150 ЗЕ във вр.чл.200
ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД да се осъди :
- М.Н.Д. *** да му заплати разликата над 283,24 лева
до предявения размер от 1090,44 лева – цена на незаплатена
топлинна енергия за апартамент №14 в гр.София ул.*********за периода м.05.2014 г –
м.04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 17.08.2018 г до окончателното изплащане на сумата ; сумата от 231,09
лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2015 г – 27.02.2018 г ; сумата от 38,28
лева възнаграждение за дялово разпределение за периода м.05.2015 г – м.04.2016 г ; и
сумата от 9,26 лева лихви за забава върху посоченото възнаграждение за
дялово разпределение за периода 01.07.2015 г – 27.02.2018 г ;
- А.Д.Д. ЕГН ********** *** да му заплати разликата
над 94,41 лева до предявения размер от 363,48 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №14 в гр.София ул.*********за
периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 17.08.2018 г до окончателното изплащане на сумата ; сумата от 77,03
лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2015 г – 27.02.2018 г ; сумата от 12,76
лева възнаграждение за дялово разпределение
за периода м.05.2015 г – м.04.2016 г ; и сумата от 3,08 лева
лихви за забава върху посоченото възнаграждение за дялово разпределение за
периода 01.07.2015 г – 27.02.2018 г .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като според
чл.33 ал.1 от ОУ /2014 г / след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителни сметки се издават кредитни известия и обща фактура .
Давността за задълженията от общата фактура от м.07.2015 г започва да тече след
15.09.2015 г и би изтекла на 15.09.2018 г . Лихви върху дължимите суми за
топлинна енергия се дължат след изтичане на 30-дневен срок от периода , за
който се отнасят . Сумите за дялово разпределение се дължат според чл.22 ал.2
от ОУ и са включени в общо претендираните суми за топлинна енергия „при
подаване на заявлението“ и лихви върху нея . Дължимостта на сумите не е
оспорена от ответниците и е фактурирана между въззивника и третото лице .
Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който
оспорват въззивната жалба . Правилно
СРС е приел , че давността за вземанията тече от датата , на която са дължими
месечните фактури , а не от издаване на обща фактура . Ищецът не е доказал
исковете си за лихви за забава , защото не е доказал публикуване на общите
фактури . Не е доказан от ищеца и размер на възнаграждението за услугата дялово
разпределение .
Третото лице “Т.с.”
ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 18.04.2019 г, поради което въззивната жалба от 22.04.2019 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената
част от решението
на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .
Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли частично исковете СРС е приел следното
. За задълженията на ответниците е приложима 3-годишна погасителна давност по Тълкувателно
решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Съгласно
чл.114 ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а според чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало. В чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца
от 2014 г., приложими към процесния случай, е предвидено, че купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесетдневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Следователно, съгласно тези общи условия месечните дължими
суми са изискуеми след покана – тридесет
дни след публикуване на сметките от страна на
ищеца на сайта му. Поради това по отношение на тях е приложима
нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният
срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. В случая исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена на 17.08.2018
г., с оглед на което се налага извод, че погасени по давност се явяват
вземанията за периода от м.05.2014 г. до м.07.2015 г., тъй като
вземането за м.07.2015 г. е възникнало на 01.08.2015 г. и към 17.08.2018 г.
тригодишният давностен срок по отношение на него е изтекъл.
Според СРС съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл.84 ал.1 ЗЗД е предвидено,
че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Съгласно чл.33 ал.4 от ОУ на ищеца от 2014 г.
продавачът на топлинна енергия начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само върху задълженията по чл.32 ал.2 от ОУ които не са
изплатени в срок т.е. само върху общо дължимата сума за съответния отчетен
период на база на изготвената изравнителна сметка. Клиентите на топлинна
енергия не дължат обезщетение за забава върху месечните прогнозни сметки за
топлинна енергия. Съгласно чл.33 ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на сметките за съответните отчетни периоди, формирани след изготвяне
на изравнителните сметки, в тридесетдневен срок от публикуването им на
интернет-страницата на продавача. В процесния случай ищецът не е доказал датата, на която сметките на ответниците са били
публикувани на интернет-страницата му.
Поради това следва да се приеме, че не е доказан
фактът на поставянето на ответниците в забава по отношение изпълнението на
задължението за заплащане на сумите по чл. 32, ал. 2 от общите условия – общо дължимата
сума за съответния отчетен период на база на изготвената изравнителна сметка.
Следователно ответниците не дължат лихви за забава .
Относно исковете за дялово разпределение на топлинната
енергия и лихви за забава върху тях в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно доказване, че ответниците са поели задължение да му заплащат
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия;
договорения размер на възнаграждението; че реално са предоставени услуги във връзка с дяловото разпределение на
топлинната енергия; размера на възнаграждението за тези услуги; а също и
датата, на която задължението за заплащане на възнаграждението е следвало да
бъде изпълнено. Ищецът не е доказал
какъв е договореният размер на възнаграждението за дялово разпределение на
топлинната енергия, който са се задължили да заплащат ответниците , какви
конкретно услуги са извършени, каква е стойността на тези реално предоставени
услуги, както и че ответниците са поставени в забава за заплащането на
възнаграждението за тези услуги. В договора за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия от 19.11.2001 г., сключен между ищеца и етажните собственици от сграда,
където се намира процесният имот са посочени цени за услугите във връзка с
дяловото разпределение на топлинната енергия, но същият е сключен за срок от 3
години с възможност за продължаването му с още една година. Следователно в
рамките на периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. договорът не е имал
действие. Поради това не може да се приеме, че цените, посочени в него, са
приложими към процесния период. Представено е и копие от договор, сключен между
ищеца и третото лице , но същият не съдържа цени на услугите във връзка с
дяловото разпределение на топлинната енергия, а освен това срокът му на
действие е изтекъл много преди процесния период .
Решението на
СРС е правилно в обжалваната част , като
мотивите му се споделят напълно от настоящия съд . Първоинстанционният съд
законосъобразно е счел , че задълженията за периода м.05.2014 г. до
м.07.2015 г са погасени по давност , като не следва друго от издаване на обща
фактура . Издаването на обща фактура не изменя падежа на периодичните вземания по
прогнозните фактури и по ОУ-2014 г , а по общата фактура е начислена сума за
възстановяване . По ОУ-2014 г лихви за
забава върху прогнозни сметки не се начисляват , но самите прогнозни сметки са
с ежемесечен падеж т.е. издаването на обща фактура е неотносимо към давността
върху прогнозните сметки , а има значение само за давността върху
изравнителната сметка и то ако същата е „за доплащане“ .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел и че
ищецът не е доказал иска си за лихви за забава . Върху погасени по давност
главници за не се дължат и лихви за забава . За периода 08.2015 г – 04.2016 г
не са представени доказателства за публикуване на обща фактура на интернет
сайта на ищеца т.е. липсва покана до ответниците , за да започнат да текат
лихви .
Суми за възнаграждение за дялово разпределение са
претендирани и то отделно с исковата молба , но не са доказани като размер . Липсата на оспорване от страна
на ответниците не е равнозначно на признание на исковете и не освобождава ищеца
от тежестта за доказване на исковете му . След като не е доказана дължимост на
главницата за дялово разпределение не се дължат и лихви за забава върху нея .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде
потвърдено в обжалваната част .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №87967 от 09.04.2019 г постановено по гр.д.№55443/2018 г на СРС , 51 състав ; в частта , с която са отхвърлени частично искове на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.150 ЗЕ във
вр.чл.200 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се осъди :
- М.Н.Д. *** да му заплати разликата над 283,24
лева до предявения размер от 1090,44 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №14 в гр.София ул.*********за
периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 17.08.2018 г до окончателното изплащане на сумата ; сумата от 231,09
лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2015 г – 27.02.2018 г ; сумата от 38,28
лева възнаграждение за дялово разпределение
за периода м.05.2015 г – м.04.2016 г ; и сумата от 9,26 лева
лихви за забава върху посоченото възнаграждение за дялово разпределение за
периода 01.07.2015 г – 27.02.2018 г ;
- А.Д.Д. ЕГН ********** *** да му заплати разликата
над 94,41 лева до предявения размер от 363,48 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №14 в гр.София ул.*********за
периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 17.08.2018 г до окончателното изплащане на сумата ; сумата от 77,03
лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2015 г – 27.02.2018 г ; сумата от 12,76
лева възнаграждение за дялово разпределение
за периода м.05.2015 г – м.04.2016 г ; и сумата от 3,08 лева
лихви за забава върху посоченото възнаграждение за дялово разпределение за
периода 01.07.2015 г – 27.02.2018 г; както
и в частта за разноските .
Решението е
постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК******* .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.