№ 222
гр. Русе , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора И. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520100630 по описа за 2021 година
Ищцата Е. Д. Д. от гр.Русе твърди, че с ответното дружество е в трудово
правоотношение, считано от 01.10.2019г., като изпълнявала длъжността „графичен
дизайнер“. Твърди, че ответникът не й е изплатил трудово възнаграждение за м.01.2021г. в
размер на 1409.04 лв. Счита и че й се дължи 1.17лв.- обезщетение за забавено изплащане на
трудово възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди "АдДев Тех"
ЕООД -гр.София да й заплати сумата от 1.17 лв.-част от трудово възнаграждение за
м.01.2021г./съгласно частичен отказ от искове, по който съдът се е произнесъл с
определение от 15.04.2021г./, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска до окончателното плащане. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.245,ал.1 КТ- за изплащане на дължимо
трудово възнаграждение.
Ответното дружество „АдДев Тех" ЕООД -гр.София оспорва изцяло предявения иск,
като твърди, че е заплатил изцяло претендираните парични суми на ищцата. Твърди, че не е
изпаднало в забава, т.к. в чл.21,т.6 от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството
било уговорено да изплаща дължимите се трудови възнаграждения периодично и в срок до
последния работен ден на месеца следващ този, за който се дължат. Моли иска да се
отхвърли,претендира разноски.
От фактическа страна:
1
По делото са безспорни следните обстоятелства: Страните са били в трудово
правоотношение за периода 01.10.2019г.-04.02.2021г., като ищцата е изпълнявала
длъжността „графичен дизайнер“. Със заповед №003/ 04.02.2021г. трудовото
правоотношение било прекратено, на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Няма спор по делото и
че ответникът е заплатил по банков път на ищцата сумата от 1409.04лв. на 08.02.2021г./след
завеждане на делото/.В банковото извлечение/л.21/, като основание за плащане е посочено
„Заплата 01.21“.
От правна страна:
Безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение за периода
01.10.2019г.-04.02.2021г. Със заповед №003/ 04.02.2021г. трудовото правоотношение било
прекратено, на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Липсва спор и че ответникът е заплатил по
банков път на ищцата сумата от 1409.04лв. на 08.02.2021г./след завеждане на делото/. В
банковото извлечение/л.21/, като основание за плащане е посочено „Заплата 01.21“.
Основният спор между страните е дали ответното дружество е заплатило дължимото
се трудово възнаграждение за м.01.2021г. в срок. Отговорът на този въпрос, настоящия
състав на съда намира за отрицателен по следните съображения:
Действително в представения от ответника Правилник за вътрешния трудов ред на
„АдДев Тех" ЕООД/л.24 и сл./ е посочено, че дължимите се трудови възнаграждения се
заплащат периодично и в срок до последния работен ден на месеца следващ този, за който се
дължат-чл.21,т.6. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 КТ трудовото възнаграждение на
работника или служителя се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго. Единственият документ, по делото, който разкрива
договореното между страните е трудов договор №009/01.10.2019г./л.7/, в който е посочено,
че работникът/служителят получава основното си месечно трудово възнаграждение с
периодичност на изплащане веднъж месечно. Предвид изложеното не може да се приеме, че
страните са постигнали различна договорка от тази предвидена в чл.270, ал.2 КТ, т.к.
Правилник за вътрешния трудов ред нито е подписан от ищцата, нито представлява договор
между страните. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не доказа, че е заплатил на
ищцата уговореното между страните трудово възнаграждение в срока по чл.270, ал.2 КТ.
С плащането от 08.02.2021г. от страна на ответника на сумата от 1409.04 лв., той
изрично е уточнил, че погасява задължението си за дължимото трудово възнаграждение за
м.01.2021г. В случая обаче следва да се съобрази ТР №3/27.03.2019 г. на ВКС по т. д. №
3/2017 г., ОСГТК, в което е посочено, че при предложено от длъжника изпълнение със
забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е
обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да
откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши
2
погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответното дружество дължи на ищцата
сумата от 1.17лв./по размера липсва спор/, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за м.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване
на иска до окончателното плащане.
Следва да бъде уважено, на основание чл.242, ал.1 ГПК и направеното в о.с.з. на
20.04.2021г. искане за допускане на предварително изпълнение на решението, в частта, с
която се присъжда трудово възнаграждение.
По разноските:
С молба от 14.04.2021г., ищцата е направила частичен отказ от искове и на осн.чл.233
ГПК, съдът е прекратил производството по делото по предявения иск с правно основание
чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1.17 лв., както и иска по чл.245, ал.1 КТ за заплащане
на сумата от 1407.87лв. Съобразно трайната практика на ВКС, напр. Определение №
116/28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на ІІ т.о., Определение № 388/03.06.2013 г. по ч.
т. д. № 2192/2013 г. на ІІ т.о. и др. правото, респ. задължението на ответника за разноски в
хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане на исковите суми, респ. при прекратяване
на делото поради оттегляне или отказ от исковете в резултат на погасяване на задълженията,
е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото. В
настоящият случай, както е прието в мотивите на решението, ответникът е станал причина
за предявяване на иска след като не е заплатил в срок дължимите се суми и независимо от
частичния отказ, той дължи разноски на ищцовата страна и д.т. по с/ка на РРС. В о.с.з. на
20.04.2021г.,процесуалният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на заплатения от ищцата адв. хонорар, което е частично основателно. По
делото са предявени два иска за заплащане на трудово възнаграждение и лихва за забава и
предвид разпоредбите на чл.2, ал.5 и чл. 7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се минимално
възнаграждение възлиза общо на 628.63 лв., което следва да се присъди в полза на ищцата.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника е д.т. по см. на РРС в размер на
106.36 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АдДев Тех" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. Люлин, ул. „Ц.“№ ..., представлявано от В.С.П. да заплати на Е. Д. Д., ЕГН:
********** от гр.Русе, със съдебен адрес:гр.Русе, ул.”Р. Д.” .., ... сумата от 1.17лв. в нетен
размер - представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2021г., ведно със
3
законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2021г. до окончателното плащане, както
и сумата от 628.63 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА „АдДев Тех" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. Люлин, ул. „Ц.“№ ..., представлявано от В.С.П. да заплати по сметка на
Районен съд-Русе държавна такса в размер на 106.36 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която се присъжда
трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен
срок, считано от 22.04.2021г. на осн.чл.315,ал.2 ГПК, а в частта по отношение на
допуснатото предварително изпълнение- с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
на решението на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4