Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…/…….12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд- Варна ІV касационен състав, в публичното
заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Мария Ганева
Членове: Мариана Ширванян
Ромео Симеонов
при секретаря
Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдията
Симеонов КАНД N 2789 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. От АПК вр. чл. 63 ал.1 от ЗАНН и е образувано е по жалба
на „ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК *****, подадена чрез адв. Й.А., срещу Решение № 1624 от 04.09.2019 г. по АНД № 3347/2019 г. на Районен съд - Варна (ВРС), с което е потвърдено
Наказателно постановление № 23-0000316 от 17.06.2019 г., издадено от Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на „ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД,
с ЕИК ***** за нарушение по чл.9
ал.4 от наредба №11 от 31.10.2001г. на
МТС и на осн. чл.105 ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 200/двеста/
лева.
С касационната жалба се настоява, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Касаторът счита, че са налице нарушения по
чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като неправилно е определена датата на извършване на
нарушението. В условията на алтернативност се сочи маловажност на нарушението
по см. на чл.28 от ЗАНН.
Касационният ответникът –Областен
отдел „Автомобилна администрация“-гр.
Варна в ГД „АА“ с писмен отговор по касационната жалба поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Излага конкретни мотиви срещу посочените от
касатора възражения.
Сочи се, че решението на ВРС е
правилно и законосъобразно, като искането
е то да се остави в сила.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и
фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението като неизгодно за нея.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на анализа на събраните в хода на съдебното следствие гласни
и писмени доказателства съдът възприема за установено от фактическа страна
следното:
През м. април 2019г. служители на ОО "АА извършили проверка на
"ДИЕМ ТРАНС" ЕООД. Дружеството притежава лиценз за Общността за
превоз на товари №12164/24.06.2014г. В хода на проверката е установено, че
налице промяна на ръководителя на транспортната дейност на дружеството, като
професионално компетентното лице Бистра Валентинова Дикова била освободена от
длъжност на 31.12.2018г.
Превозвачът „ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД, като дружество, което притежава лиценз за
извършване на международен превоз на товари на територията на общността, не е
уведомил писмено ОО „АА“ в тридесет дневен срок от настъпването на промяната в
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.8 ал.1 т.2 и т.3 от Наредба
№11831.02.2001г.
След като установил това обстоятелство св. К. К-инспектор в ОО „АА“
Варна, съставил против дружеството-превозвач АУАН от 15.04.2019 г. При личното
предявяване на акта управителят на дружеството заявил писмено, че няма
възражения, такива не последвали и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации
на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, и на осн. чл. 105,
ал. 1 от ЗАвПр. Наложил на "ДИЕМ ТРАНС" ЕООД имуществена санкция в
размер на 200 лв.
Въззивния съд правилно е приел от
правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
предвидените за това срокове.
След преценка на доказателствата настоящата инстанция приема, че
постановлението съдържа минималноизискуемите за редовността му реквизити по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, конкретно – че вмененото на дружеството нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата; че самото нарушение е описано с всички
негови съставомерни признаци, поради което възраженията в тази насока на касатора са неоснователни. В производството по издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на настоящия касатор, което той е упражнил и с
подаването на жалба пред въззивната съдебна инстанция; посочена е нарушената материално-правна норма,
ясно и конкретно разписваща задълженията на превозвача; наказанието също е индивуализирано – поради
това въззивния съд е преценил като неоснователни възраженията във въззивната
жалба за допуснати в хода на АНП
съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна на НП.
Неоснователно е възражението на касатора относно датата на извършване на
нарушението. Професионално компетентното лице е освободено от длъжност от 31.12.2018г.
със Заповед за прекратяване на трудов договор. От този момент започва да тече
срокът за писмено уведомяване на ОО „АА“.
Съгл. чл.84 от ЗАНН при изчисляването на сроковете се прилагат
разпоредбите на НПК.
В нормата на чл. 183 от НПК е установено, че: (1) Сроковете се
изчисляват в дни, седмици, месеци и години.
(2) Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и
изтича в края на последния ден.
Правилно АНО е приел, че срокът за изпълнение на задължението на
дружеството-превозвач започва да тече от 01.01.2019 и изтича на 30.01.201г., в
резултат на което правилно е приел като дата на извършване на нарушението
31.01.2019г.
По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че АНО
правилно е отнесъл така установените факти към хипотезата на чл. 9 ал.4 от
Наредба 011.31.10.2002г., задължаваща при настъпване на промени в
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, извън случаите по чл. 10,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицето по чл. 2, ал. 1 в 30-дневен срок да подаде заявление
(приложение № 11б) по образец (приложение № 11б).
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.105 ал.1 от ЗАвПр по
отношение на наложеното наказание като вид и размер – имуществена санкция от 200
лв., като тя е нормативно установена.
В заключение предходният състав изложил и съображения за отказа си да
квалифицира случая като маловажен по см. чл.28 от ЗАНН, конкретно – че
установеното нарушение не се отличава от обичайните случаи на нарушения от този
вид, с оглед на което е приел, че степента на обществена опасност на
нарушението не може да се приеме за незначителна. С тези съображения ВРС
потвърдил НП изцяло.
Настоящият касационен състав преценява така достигнатите от въззивния
съд правни изводи като доказателствено обвързани, мотивирани и законосъобразни,
изцяло ги споделя и счита за безпредметно да ги повтаря, позовавайки се на
възможността по чл. 221 ал.2 изр.2 от АПК. Възраженията в касационната жалба са
идентични с тези във въззивната, и на практика са били обсъдени и мотивирано
отхвърлени като неоснователни от предходната инстанция, поради което и
настоящият състав ги преценява като неоснователни. По първото от тях – че
решението е необосновано, следва да се отбележи, че необосноваността не е касационно основание
по см. на чл.348 ал.1 от НПК.
В АУАН и в НП правилно е описано от фактическа и правна страна нарушението–
със смисъла на тяхното съдържание касаторът не е срещнал затруднения, тъй като
в жалбата не се отрича, че превозвачът не е уведомил писмено ОО „АА“ за настъпилата
промяна на обстоятелствата.
От изложеното се установява, че в
случая липсват такива процесуални нарушения, вкл. засягащи съдържателната част
на АУАН и НП, които да са попречили на санкционираното дружество да разбере за
осъществяването на какво нарушение с всички елементи на фактическия състав и с
правната му квалификация е ангажирана отговорността му с НП, съответно да е
затруднило и осуетило правото му на защита. В този смисъл в производството по
АНП липсват допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни
основания за отмяна на НП.
Въпросът за субективната съставомерност на нарушението не може да бъде
коментиран с оглед ангажирането на обективната безвиновна отговорност на
санкционираното дружество-превозвач, което е ЮЛ.
Настоящата инстанция споделя изложените доводите, относно невъзможността
на приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е
произнесъл и въззивният съд с проверяваното си решение, което не е обременено с
релевираните от касатора пороци.
Като е съобразил това , РС Варна правилно е приложил материалния закон, крайният му извод е за законосъобразност на
наказателното постановление и следва обжалваното решение на РС Варна, с което е
потвърдено наказателното постановление да се остави в сила.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.
Решението като правилно,
следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1624/04.09.2019г.,
постановено по АНД № 3347/2019г. по
описа на Районен съд Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.