Решение по дело №699/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 408/08.11.2019г.,гр.Пазарджик

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

         Председател:Албена Палова

членове: Мариана Димитрова

Росица Василева

при секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №699 по описа на Съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от  ГПК.

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.258 и сл. от ГПК  и е образувано по повод депозирана от Н.Н. А. изтърпяващ наказание „Д.З.“ в Затвора гр.П.  въззивна жалба против Решение № 1003 постановено на 09.07.2019г. по гр.дело № 4941/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд, с което предявените от Н.Н.А. против Г.Д.„И.Н.“, гр.С. искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от Д., във връзка с чл.4 от Закона за защита от Д.– за приемане за установено, че в периода от 14.04.2014г. до 04.07.2018г. ответникът Г.Д.„И.Н.“, гр.С. е извършила нарушение на чл.2 ал.3, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗЗД.та, изразяващо се в пряка и непряка Д. по лично положение, изразяващо се в поставена мрежа на прозореца на килията на ищеца, която спира въздухообмена и прави сянка и за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшните си действия /нарушения,са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се поддържа,че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се,че  първоинстанционният съд неправилно е приел,че не е налице дискриминационен признак,въпреки данните по делото,установяващи ,че на прозорците в килиите в зоната за повишена сигурност в затвора в гр.С.З.мрежа е имало до месец юни 2015г..Т.е установило се по делото,че за период от около 3 години жалбоподателят е бил третиран по-неблагоприятно и различно от лишените от свобода, които са изтърпявали своята присъда в затвора в гр.С.З.. Наред с това установено по безспорен начин ,че до м. 01.2019г. на прозореца в килията, в която е настанен е имало поставена решетка и мрежа, която впоследствие е била демонтирана. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд ,че тази мрежа по никакъв начин не е препятствала въздухообмена в килията ,че не е правила сянка и не е създавала други неудобства.Формулирано е искане обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове уважени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. В същия се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Искането е обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемата страна редовно уведомена не се явява.

Пазарджишкият окръжен съд ,след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 от ГПК, намира същото за валидно и допустимо. По правилността на контролирания акт, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд ,като взе предвид доводите и съображенията на страните, и приобщените по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

За да отхвърли предявените обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 71,ал.1,т.1 и т.2 във вр. с чл. 4 от Закона за защита от Д.,първоинстанционният съд е посочил,че предметът на доказване обхващал следните обстоятелства: налице ли е разлика в третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признака, предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак, като с оглед ангажираните в процеса доказателства не установило нито твърдяната от ищеца неблагоприятна разлика в третирането, нито наличие на някой от признаците, по които може да е налице дискриминационно отношение.Съдът е приел,че ищецът и всички останали лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора–гр.П. са поставени при равни условия.

Спорът между страните в настоящата инстанция се концентрира около въпросът дали ГДИН гр.С. със свое действие или бездействие е осъществило по отношение на Н. А. пряка или непряка форма на Д., по признак "лично положение", а оттам и причинени ли са вреди на последния. Изложените от първоинстанционния съд подробни фактически констатации и правни изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, като на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. В допълнение към съображенията, изложени от първоинстанционния съд и в насока обсъждане на релевираните във въззивната жалба оплаквания, съдът при самостоятелен прочит на приобщения по делото доказателствен материал, намира следното:

Д.та като правна категория може да бъде дефинирана като всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание, основаващо се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци, и което има за цел или ефект да навреди или накърни признаването, ползването или упражняването от всяко лице, при условия на равнопоставеност, на пълния му набор от права и свободи.

В конкретния случай по един категоричен и безпротиворечив начин се установи, че въззиваемата страна не е допуснала дискриминационно отношение.

От представените по делото доказателства, се установи,че ищеца с оглед наложеното му наказание  „Д.З.“ и определения му специален режим за изтърпяването му, е настанен в Зоната с повишена сигурност, където са и останалите осъдени на Д.З., с оглед изискванията на разпоредбите на чл.197 ал.1 от ЗИНЗС, чл.213 и чл.214 от ППЗИНЗС. От превеждането на ищеца в Затвора- П. на 14.04.2014г. на прозореца на килията, в която той е бил настанен е имало поставена решетка и мрежа,като последната предвид размера й не препятствала въздухообмена в килията, не е правела сянка и не е създавала други неудобства /освен да пречи на действието на т.н. „асансьори“  - за спускане на различни вещи/. През месец януари 2019г. мрежата е демонтирана. Установено е също така,че до месец юни 2015г. /когато е започнал основния ремонт/, мрежи е имало и на прозорците на килиите в Зоната за повишена сигурност в Затвора - С.З.,като не се е установило наличието, респ. липсата на мрежи на прозорците на килиите в Зоните за повишена сигурност в  останалите затвори в страната.

От установените по делото факти, настоящият съдебен състав прави непротиворечивия извод за липса на дискриминационно отношение по отношение на ищеца на посоченото от него основание / в този смисъл Определение №424/31.05.2019г. по гр.дело №919/2019г. по описа на ВКС ІІІ г.о./ .

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Правилни са съображенията на първоинстанционния съд досежно възражението на ищеца за неприсъждане на разноски на ответната страна поради непредставяне на списък по чл.80 от ГПК.

На основание чл.271,ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р     Е      Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1003 постановено на 09.07.2019г. по гр.дело № 4941 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС.

 

          Председател:

   членове:1.                        2.