№ 31259
гр. София, 01.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110116296 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими и
относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
Искането за допускане на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в исковата
молба, следва да бъде оставено без уважение.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето
лице помагач „Т**“ ООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда.Това искане е основателно.Третото лице
помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.
По искането на ответниците за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за
установяване на обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба, съдът
намира същите на допустими, относими, но ненеобходими.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 30.10.2024 г. от 11:00 часа, за която дата и час да
1
се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с
препис от отговора на ответника.
УКАЗВА НА ищеца в о.с.з. да уточни петитума на исковата си молба,
предвид характера на производството по чл. 422, ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на СТЕ
и ССчЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за събиране
на гласни доказателствени средства чрез разпит на две лица при режим
надовеждане.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на искова
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Т**“
ООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в
исковата молба.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от ** – изпълнителен директор ул. „**,
чрез юрисконсулт *** против А. С. И. и В. И. И., като съдружници в
дружеството „***“.
Ищецът твърди, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е регламентирано, че
продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански
нужди. Посочва, че ОУ се изготвят от „***“ ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски
съвет. Твърди, че с тези ОУ се регламентиран търговските взаимоотношения
между потребителите на ТЕ и Дружеството. Изтъква, че между *** и „***“
2
ЕАД е подписан договор за продажба на топлинна енергия № 4558/**,
абонатен № ** при ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.
Излагайки тези обстоятелства процесуалният представител на „***“
ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени искове против ответниците за установяване дължимостта на
следните суми, както следва :
По отношение на А. С. И. за сумата от 786,22 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.11.2019 г. до м.04.2020 г., сумата от 60,23 лева, представляваща законна
лихва за забава от 31.12.2019 г. до 27.05.2021 г., както и сумата от 4,48 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.11.2019 г. до м.02.2020 г. и сумата от 1,55 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 27.05.2021 г.
По отношение на В. И. И. за сумата от 786,22 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.11.2019 г. до м.04.2020 г., сумата от 60,23 лева, представляваща законна
лихва за забава от 31.12.2019 г. до 27.05.2021 г., както и сумата от 4,48 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.11.2019 г. до м.02.2020 г. и сумата от 1,55 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 27.05.2021 г. Претендират
разноски.
Ответниците са получили препис от исковата молба, като в срока за
отговор по чл. 131 ГПК депозират общ отговор, в който заявяват, че оспорват
предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърдят, че липсва
законово решение на ЕС за избор на доставчик на топлинна енергия –
съответно за избор на топлинен счетоводител. Поддържат, че претендираните
суми са в несъответствие с извършените отчети. Изтъкват, че ОС на ЕС не е
проведено законно, съгласно разпоредбите на ЗУЕС и на основание чл. 64 от
Наредба № 16-334 от дата 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърдят, че
засичането на енергия е направено на база нереални и липсващи измервания
на потребената топлинна енергия, като се изисква заплащане за нещо, което не
е предоставено. Заявяват, че съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
3
договори при ОУ, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди и когато се начисляват суми за
консумирана топлинна енергия същите следва да са изцяло на база на реално
потребление. Твърдят, че не ползват услугите на ищцовото дружество за
предоставяне на топлинна енергия, тъй като е икономически неизгодно с оглед
характера на извършваната дейност в обекта. Считат, че от страна на
топлинните счетоводители не са представени протоколи за замерване,
съобщения към фактури, дялови разпределения, които да са адресирани до
ответника. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е доставил топлинна
енергия и че същата е неразплатена. Поддържат, че ищецът трябва да докаже
по безспорен начин, че ответника е потребител на топлинна енергия по
смисъла на т. 41б от § 1 на ДР на ЗЕ, както и че редовно е снабдявал обекта с
топлинна енергия, съобразно чл. 7 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, както и дали е извършено измерване и отчитане на
количеството топлинна енергия. Заявяват, че с оглед на обстоятелството, че по
делото липсват доказателства за отчитане на топлинна енергия за обекта за
процесния период, няма как да се установи върху каква основа е изчислено
задължението. Изтъкват, че по делото липсват доказателства за осъществени
посещения от страна на „Т**“. Правят възражение за изтекла погасителна
давност. Претендират разноски.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищците е да установят, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е доставил
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
С оглед на релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната
давност за съдебно предявените вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главния дълг /доколкото се твърди
4
главното задължение да е срочно/.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5