Определение по дело №168/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 360
Дата: 25 юли 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20227110700168
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 360

                                       гр. Кюстендил, 25.07.2022 год.

 

                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Кюстендил в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                           Административен  съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

като разгледа докладваното от съдия Демиревски адм. дело № 168 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

      Производството е по реда на чл. 147 ал. 3 вр. с ал. 1 от ДОПК.

  Производството е образувано по жалба на К.Б.С.,  ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр. Дупница, ул. „В.“ № .*, против Решение № 295/22.02.2022 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" – София  при ЦУ на НАП. Релевирано е основанието по чл. 146 т. 4 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК с искане за отмяна на оспореното решение и за връщане на преписката на решаващия орган за произнасяне по жалбата, подадена  срещу ревизионния акт.  Твърденията са, че  връчването /съобщаването/ на издадения срещу жалбоподателя ревизионен акт  е извършено в  нарушение на разпоредбите на чл. 29 ал. 4 вр. с чл. 28 ал. 2 от ДОПК. Оспорва се приложената процедура по „връчване на съобщението“ по реда на чл. 32 от ДОПК. Счита, че е налице бездействие на данъчните органи от момента на издаването на РА – 26.11.2020 г.

 Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" –София  при ЦУ на НАП е изпратил административната преписка във връзка с оспореното решение, като в писмен вид излага становище за неоснователност на жалбата.

      Кюстендилският административен съд, след като извърши преценка на доказателствата към административната преписка, както и на доводите на оспорващия, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001019007959-020-001/06.12.2019 г. на Началник сектор  „Ревизии“ в ТД на НАП – София е възложена ревизия на К.Б.С.  за установяване на отговорността му за задълженията му за  данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., която следва да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на заповедта. Същата е връчена на С. на 10.02.2020 г.

 Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22001019007959-020-002/11.05.2020 г. на Началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – София, ревизията е удължена до 10.07.2020 г. Същата е връчена на С. на 29.10.2020 г.

 С Ревизионен доклад № Р-22001019007959-092-001/05.08.2020 г., изготвен от екип от ревизори, установява размери на задълженията  по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 05.08.2020 г., общо 22060.40 лева. Този доклад е връчен на С. на 29.10.2020 г. Срещу ревизионния доклад е подадено възражение вх. № 53-00-1146/8/13.11.2020 г. и са представени допълнителни доказателства: договор за заем от 01.08.2012 г.; договор за временна финансова помощ; разписки за получени суми от С. от КВН – Виктория и отчет за паричен поток 2008 – 2012 г.

 С Ревизионен акт № Р-22001019007959-091-001/26.11.2020 г. на Т.Н. – орган, възложил ревизиата и Т. В. – ръководител на ревизията, са установени  задължения в размер на 22 240.24 лв., изчислени към 26.11.2020 г., на К.Б.С. за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.201 г. до 31.12.2013 г. РА е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на 11.11.2021 г., като датата на поставяне на съобщението е 27.10.2021 г., а датата на сваляне на съобщението е 11.11.2021 г.  

 По искане от 14.12.2021 г. на К.С., който се явил в ТД на НАП София и поискал да му се предостави копие от издадения ревизионен акт и такова  е връчено на искателя на 14.12.2021 г., за което е съставен Протокол № 1836049 от 14.12.2021 г.  Следва  подадена жалба с вх. № 05-130/29.12.2021 г., с пощенско клеймо от 24.12.2021 г., от К.Б.С., с която е оспорил пред Директора на Дирекция "ОДОП" законосъобразността на издадения ревизионен акт.

 С обжалваното Решение № 295/22.02.2022 г. Директорът на Дирекция "ОДОП" – София  при ЦУ на НАП е оставил без разглеждане депозираната  от К.Б.С. жалба срещу ревизионния акт като недопустима и е прекратил административното производство. Органът  е приел жалбата за просрочена. Налице са мотиви за надлежно връчване на обжалвания  РА по реда на чл. 32 от ДОПК на 11.11.2021 г., а жалбата е подадена на 29.12.2021 г. /с пощенско клеймо от 24.12.2021 г./, т.е. далеч  след  законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 152 ал. 1 от ДОПК, изтекъл на 25.11.2021 г.- присъствен ден, поради което е  процесуално недопустима.

 Решението е връчено на  жалбоподателя на 12.04.2022 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 18.04.2022 г., т.е. в срока по чл. 147 ал. 3 от ДОПК.   

                  Съдът, като прецени фактическите обстоятелства по административния спор и  изложените от оспорващия доводи, приема следното:

      Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 147 ал. 3 от ДОПК от лице, снабдено с  правен интерес от оспорването на акт подлежащ  на съдебен контрол за законосъобразност. Същата е и редовна.

      Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и съдът постановява определение за отхвърлянето й.  Съображенията са следните:

      Оспореното решение е постановено от компетентен орган по чл. 152 ал. 2, вр. с чл. 147 ал. 1 от ДОПК, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е законосъобразно. 

      За  да  остави   без  разглеждане  жалбата на оспорващия срещу РА и да прекрати производството, органът е приел, че жалбата е просрочена. Така формираните изводи са съобразени с доказателствата за способа за връчване на РА и относмите процесуални норми  на Глава шеста от ДОПК и на чл. 152 ал. 1 от ДОПК. Съгласно правилото по чл. 33 от ДОПК, всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители се връчват по реда и в сроковете, посочени в тази глава, т.е. в  Глава шеста от ДОПК. Редът за връчване е установеният в чл. 29 от ДОПК, който в  ал. 4 предвижда възможност съобщенията да се връчват с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Предпоставка за приложимост  на способа по чл. 29 ал. 4 от ДОПК е адресатът да е упражнил  правото си по чл. 28 ал. 2 от ДОПК, т.е.  да е посочил  пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.  

                 Съгласно особената хипотеза на чл. 32 ал. 1 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най – малко две посещения през 7 дни. Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция /ал. 2/; съобщение за връчване, поставено на определеното за целта място в териториалната дирекция и публикуване в Интернет /ал. 4/; изпращане на съобщението с писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес /ал. 5/. Когато лицето не се яви до изтичането на 14 – дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен /ал. 6/. Датата на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение /ал. 7/.

                 В случая, съдът приема че са осъществени визираните предпоставки по чл. 32 от ДОПК и ревизионният акт е надлежно връчен на оспорващия. Описаната процедура по уведомяването на жалбоподателя е спазена. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция, обективирани в Протокол № 1720840/28.07.2021 г. и Протокол № 1720843/21.10.2021 г., при които жалбоподателят не е бил намерен, нито упълномощено от него лице. Изготвено е съобщение по чл. 32 ал. 4 от ДОПК, което е било поставено на определеното за целта място - таблото на ТД на НАП София и е публикувано на Интернет страницата. Датата на поставяне е 27.10.2021 г. и дата на сваляне 11.11.2021 г. Изпратено е и писмо с обратна разписка, която се е върнала с гриф „няма никой на адреса“. При това положение от 11.11.2021 г. е започнал да тече предвидения в чл. 152 ал. 1 от ДОПК срок за обжалване пред решаващия орган, а жалбата е депозирана на 29.12.2021 г. /пощенско клеймо от 24.12.2021 г./

                 Следват изводи за законосъобразно упражнен способ за връчване на издадения ревизионен акт, както правилно е приел органа в оспореното решение. Ревизионният акт е надлежно съобщен /връчен/ на жалбоподателя по реда на чл. 32 от ДОПК на 11.11.2021 г., от която дата започва да тече срокът за оспорването му по административен ред.  Безспорно е, че жалбата пред Директора на Дирекция „ОДОП“ - София  в ЦУ на НАП е подадена далеч след изтичането на срока по  чл. 152 ал. 1 от ДОПК. С оглед на изложеното, съдът счита за обосновани и законосъобразни констатациите в оспореното решение за недопустимост на жалбата на К.С. срещу ревизионния акт поради просрочването й. Правото на оспорване е преклудирано поради  пропускане на срока по чл. 152 ал. 1 от ДОПК. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ДОПК, органът е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил административното производство. Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ е законосъобразно, а оспорването е неоснователно  и съдът го отхвърля.                 

 

      Мотивиран от горното и на основание  чл. 147 ал. 3 от ДОПК, Кюстендилският административен  съд, отменяйки хода по същество даден в о.с.з. от 12.07.2022 г.

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

      ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.Б.С.,  ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против Решение № 295/22.02.2022 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" –София  при ЦУ на НАП.

 

 Определението, на основание чл. 88 ал. 3 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 147 ал. 1 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

 Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: