№34
гр. Силистра, 18.02.2020 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Краева
мл. съдия Огнян Маладжиков
При
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
въззивно гражданско дело № 321/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба подадена от “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, против Решение № 201 от 17.06.2019г. постановено по гр. дело №
607/2018г. на СРС, в частта с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска,
предявен от “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, срещу К.В.Д., и В.А.С.,
да заплатят солидарно сумата от 2 234.59(две хиляди двеста тридесет и четири
лв. и 59 ст.) лева- неустойка, дължима за периода 25.05.2013г.- 25.04.2018г.
Въззивникът
– “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,с ЕИК *********, не е доволен от
първоинстанционното решение в обжалваната част считайки, че същото е неправилно
и необосновано, като в тази връзка желае същото да бъде отменено в тази част, а
вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да уважи изцяло
осъдителните му искови претенции срещу ответниците.
Въззиваемият
- К.В.Д.,редовно уведомен за жалбата не изразява становище.
Въззиваемият – В.А.С.,
в срок чрез процесуален представител е подала писмен отговор на въззивната
жалба, като изразява становище за нейната неоснователност. Моли съда да
отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
В
срок ответницата по делото В.А.С., е подала насрещна въззивна жалба, с която
атакува същото първоинстанционно решение, но в частта, с която е осъдена да
заплати на ищеца “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,с ЕИК *********, като поръчител
на главния длъжник по договора за банков кредит - К.В.Д., и от там СОЛИДАРНО с
него сумите:
7
338.60(седем хиляди триста тридесет и осем лв. и 60 ст.) лева- главница,
дължима за периода 25.05.2013г. -25.04.2018г. съгласно Погасителния план, който
е неразделна част от Договора;
4
499.38 (четири хиляди четиристотин деветдесет и девет лв. и 38 ст.) лева- предсрочно изискуема главница, дължима
за периода 25.05.2018г.- 01.02.2020 г.;
заедно със законната
лихва, върху двете суми, считано от 14.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението;
3
340.71 (три хиляди триста и четиридесет лв. и 71 ст.) лева- възнаградителна
лихва, дължима за периода
25.05.2013г.-25.04.2018г.;
Въззиваемият
по насрещната въззивна жалба - “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,с ЕИК *********, в
срок депозира писмен отговор срещу нея, в който изразява становище за
неоснователност, като в тази връзка моли въззивния съд да я отхвърли.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
и двете въззивни жалби за допустими, предвид на това, че са подадени от
активно легитимирани лица имащи правен интерес от въззивното производство,
както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледани по
същество ОС намира и двете въззивни жалби за неоснователни, по следните
съображения:
За
да постанови атакуваното решение по отношение на ответника В.С.
първоинстанционният съд приел, че в качеството й на поръчител по процесния
договор за кредит задължението на цесионера по отношение на нея не е погасено
поради изтичането на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Съдът е приел, че след,
като издадените по ч.гр.д. №344/2013г. по описа на СРС Заповед за изпълнение № 822/26.02.2013г.
и изпълнителен лист послужил за образуване на изп. д. № 20177670400018 по описа
на ЧСИ Г. Г., са били обезсилени то кредитното правоотношение се е запазило и
продължило действието си чак до предявяване на исковете, по които е образувано
първоинстанционното производство. Според районния съдия това е така защото през
проведеното заповедно производство длъжниците не са били известени от
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, който позовавайки се на
уговорката в т.19.2 от Общите условия към договор е счел, че предсрочната
изискуемост е настъпила автоматично с изтичането срокът от 90 дни забава. Към
него момент не е било изпълнено изискването на т. 18 от ТР№4/2013г. постановено
на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, кредиторът да е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК, с изрично достигнало до длъжника волеизявление в този
смисъл. Съдът е съобразил утвърдената трайната и непротиворечива съдебна
практика, че заявлението по чл.417 от ГПК, и издадената заповед за изпълнение,
представляват изявления, с които кредиторът упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Първостепенният съд приел, че правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задължението за заплащане
на дължимите погасителни вноски е упражнено едва с предявяването на исковете,
по които е образувано исковото производството с връчването на исковата молба на
ответниците, което пък го мотивирало да приеме, че направените от страна на ответниците
възражения за погасяване на задълженията им по давност и за изтекъл срок по чл.
147 от ЗЗД, за поръчителя са неоснователни.
По
тези съображения първоинстанционният съд приел, че претендираните суми са
дължими на сочените от ищеца основания и в размер съобразен със заключението на
вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ, а именно -
7
338.60 лева- главница, дължима за периода 25.05.2013г. -25.04.2018г. съгласно
Погасителния план, който е неразделна част от Договора;
4
499.38 лева- предсрочно изискуема главница, включена в анюитетните вноски,
дължими за периода 25.05.2018г.- 01.02.2020 г.;
заедно
със законната лихва, считано от 14.05.2018г. /датата на подаване на исковата
молба пред съда/- до окончателното изплащане на задължението
Съдът
е приел още, че в останалата част- за сумата от 162.46 лева-разликата от
претендираните 4 661.84 лева и присъдените 4 499.38 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Относно
претенцията за заплащане на възнаградителна лихва, съдът съобразил клаузите на т.
8 и т. 19, т. 2 от договора за кредит и съдебната практика която отрича автоматичното
настъпване на изискуемостта и приел, че договорната лихва се дължи до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като след това се начислява
наказателна лихва. В случая договорната лихва се дължи за периода до
12.06.2018г. - датата на връчване на исковата молба на ответницата В. С., която
е и датата на настъпване на предсрочната изискуемост, но тъй като такава лихва
се претендира за по – кратък период лихвата е присъдена в предявения размер за
сочения от ищеца период.
Първоинстанционният
съд е приел претенцията за неустойка за неоснователна приемайки, че липсват
договорените предпоставки за дължимостта й след, като кредиторът не се е
възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем макар
длъжниците да се били в забава. За да формира това си становище
първоинстанционният съдебен състав е съобразил, че изрично в обстоятелствената
част на исковата молба ищецът изрично е посочил, че основава тази си претенция
на чл. 19 т. 2 от Общите условия, към процесния договор за кредит.
Първият
въззивник “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, атакува именно тази част от
първоинстанционното решение, с която е отхвърлено искането му ответниците да
заплатят солидарно сумата от 2 234.59 (две хиляди двеста тридесет и четири лева
и петдесет и девет стотинки) неустойка, дължима за периода 25.05.2013г.-
25.04.2018г.
За
да обоснове жалбата си този въззивник сочи, че неправилно районния съдия
възприел основанието на тази част от исковата претенция свързвайки я само с
клаузата на чл. 19.2 от Общите условия към договора. Според представителя на “ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в случая е приложима уговорката обективирана в чл.
19.1 от същите общи условия според, която върху всяка просрочена част от главницата
се начислява уговорената възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка в
размер на десет процентни пункта поради, което наказателната лихва следвало да
се дължи за всяко забавено плащане включително върху неплатени падежирали
вноски по погасителния план, а не само при предсрочна изискуемост. В подадения
от ответницата В.С. съвсем кратък отговор на въззивната жалба и обективирано
общо несъгласие с въззивните доводи без конкретно да е коментиран нито един от
тях.
ОС
намира жалбата за неоснователна споделяйки изцяло мотивите на първостепенния
съд, към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК. Изрично в обстоятелствената
част на исковата молба сам ищецът е посочил, че основава тази си претенция на
чл. 19 т. 2 от Общите условия, към процесния договор за кредит, което очертава
кръга от основания обуславящи търсената защита и задължава решаващия съд да се
произнесе само за основателността на така предявената претенция.
Вторият
въззивник В.С. атакува частта на първоинстанционното решение, с която е осъдена
да заплати в качеството си на поръчител присъдените в полза на ищеца парични
суми. В насрещната въззивна жалба подробно са изложени нейните въззивни
аргументи. Процесуалният представител на ответницата пространно коментира
съдебната практика касателно началният момент на срока по чл. 147 от ЗЗД, и по
конкретно дали той тече за всяка отделна анюитеттна вноска или от момента, в
който главното задължение стане изискуемо изцяло. Цитира се съдебна практика в
угоден на ответницата смисъл и се констатира наличието на разнопосочна съдебна
практика уреждаща сходни обществени отношения. В духа на изложеното се оспорват
аргументите на първоинстанционния съд относно дължимостта на падежираните, към
момента на подаване на исковата молба падежирали вноски по отношение на
ответника – поръчител. Процесуалният представител на ответника С. излага своите
виждания относно правната характеристика на срока по чл. 147 от ЗЗД,
разсъждавайки дали той е преклузивен или давностен, като в тази връзка се
преценява поведението на бездействащия кредитор и доколко то би повлияло на
възможността за пролонгиране на коментирания срок. В крайна сметка се излага
виждането, че срокът не може да бъде продължаван, спиран или прекратяван, което
според ответницата обуславя твърдяната неправилност на първоинстанционното
решение в атакуваната му от нея част – респективно неговата отмяна. Излага се
още и аргумента, че след, като правото на банката кредитор поради неизпълнение
на длъжниковото задължение да обяви кредита за предсрочно изискуем да е
възникнало още през 2013г. и тя не се е възползвала от него в период по – дълъг
от шест месеца преди предявяването на исковата молба, то за поръчителя било
настъпило прекратителното условие освобождаващо го по реда на чл. 147 от ЗЗД,
от отговорност наред с главния длъжник. Изтъква се още, че коментираното
задължение е погасено по давност, за което ответникът е направил своевременно
възражение и невзимайки го под внимание районния съдия допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Коментира се още и обемът права –
предмет на договора за прехвърляне на взeмания,
като процесуалния представител на ответника изразява становище, че цесионера не
придобива всички права на цедента, като по този начин го заменя в субективния
състав на правната връзка, а става носител само на правата съществували към
момента на сключване на договора за цесия във вида им, в който са се намирали
при настъпването на транслативния ефект. В жалбата е изложена само тази
доктринална постановка без да е посочено, какво е отношението й към процесната
цесия и дали се визират конкретни права останали вън от цесионното
правоотношение липсата, на които да обусловят евентуална неправилност на
атакуваното първоинстанционно решение в обжалваната му част.
Ответникът
по тази жалба “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, намира изложените от жалбоподателят
В.А.С. доводи за неоснователни. Позовава се на Решение № 161 от 08.02.2016 г.,
постановено по т.д. № 1153/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, имащо за
предмет аналогичен с настоящия казус. Съставът на ВКС е приел, че исковата
молба може и има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника, ако уведомяването е СЛЕД
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение същото има за
последица настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, от който момент за
поръчителите започва да тече срокът по чл. чл. 147, ал, 1 от ЗЗД. Сочи се, че
щом, като длъжникът В.А.С. е уведомена за изискуемостта на вземането до
претендирания размер с връчването на препис от искова молба на 12.06.2018 г., то
срокът по чл. 147, ад, 1 от ЗЗД ,не е изтекъл и отговорността на поръчител не е
погасена.
По
тези съображения и наличието на валидно поръчителство представителят на
дружеството счита изводът на първоинстанционния съд за отговорността на
поръчителя В.А.С. за правилен и законосъобразен и моли съда да потвърди
обжалваното решение в тази му част.
ОС
намира и тази жалба за неоснователна и изцяло споделя мотивите на районния
съдия към, които препраща по реда на чл. 272 от ГПК. Не е спорно по делото, че
издадената срещу длъжниците заповед за изпълнение е била обезсилена и в този
смисъл действието й е заличено с обратна сила поради, което кредитното
правоотношение е било възстановено в първоначалния си вид, а задълженията на
кредитополучателя и поръчителя са се запазили и продължили съобразно договорения
погасителен план. В този смисъл и съобразявайки, че действието на договора
представляващ основен правопораждащ факт между страните е до месец март 2020г.
договорните задължения на длъжниците да погасяват кредитните вноски съобразно
погасителния план не са прекратени, продължили са до депозирането на исковата
молба /с която е обявена предсрочната изискуемост на останалите непадежирали
вноски/ съдът намира, че няма как да е изтекла нито твърдяната погасителна
давност, нито преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД.
Относно
обемът права придобити от цесионера при сключването на процесния договор за
прехвърляне на вземане обусловил активната процесуална легитимация на ищеца,
както и допълнителните такива възникнали на основание допълнително споразумение
към него и пълномощно /приложени, към първоинстанционното дело/ ОС намира, че
същите са достатъчни за да установят възможността на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, да встъпи в пълния обем права на кредитора по кредитното правоотношение,
както и да обяви предсрочната изискуемост на кредитния остатък щом са на лице
останалите изискуеми за това предпоставки.
По
тия съображения въззивният съдебен състав приема и двете въззивни жалби за
неоснователни и счита, че следва да ги отхвърли и да потвърди атакуваното с тях
първоинстанционно съдебно решение.
Предвид
изхода от настоящия въззивен процес съдът намира, че на никоя от страните не се
следват деловодни разноски.
Мотивиран
от тези съображения, СРС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, против Решение № 201
от 17.06.2019г. постановено по гр. дело № 607/2018г. на СРС, в частта с която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска, предявен от “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК *********, срещу К.В.Д., с ЕГН ********** и В.А.С., с ЕГН **********,
да заплатят солидарно на дружеството сумата от 2 234.59(две хиляди двеста
тридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) - неустойка, дължима за
периода 25.05.2013г.- 25.04.2018г.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.А.С., с ЕГН **********, против Решение № 201 от 17.06.2019г.
постановено по гр. дело № 607/2018г. на СРС, в частта с която
първоинстанционният съд я е осъдил да заплати на ищеца “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД,с ЕИК *********, в качеството й на поръчител на главния длъжник по договора
за банков кредит - К.В.Д., с ЕГН **********, и от там СОЛИДАРНО с него сумите:
7
338.60(седем хиляди триста тридесет и осем лв. и 60 ст.) лева- главница,
дължима за периода 25.05.2013г. -25.04.2018г. съгласно Погасителния план, който
е неразделна част от Договора;
4
499.38 (четири хиляди четиристотин деветдесет и девет лв. и 38 ст.) лева- предсрочно изискуема главница, дължима
за периода 25.05.2018г.- 01.02.2020 г.;
заедно със законната
лихва, върху двете суми, считано от 14.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението;
3
340.71 (три хиляди триста и четиридесет лв. и 71 ст.) лева- възнаградителна
лихва, дължима за периода
25.05.2013г.-25.04.2018г.
По
отношение жалбата на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, против част
от Решение № 201 от 17.06.2019г. постановено по гр. дело № 607/2018г. на СРС,
настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
По
отношение жалбата на В.А.С., с ЕГН **********, против част от Решение № 201 от
17.06.2019г. постановено по гр. дело № 607/2018г. на СРС, настоящото решение
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1: 2: