Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.10.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 с-в., в публичното
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на секретаря Вероника
Димитрова , като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр. дело №15526 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял І, Глава
ХІІ от ГПК.
Образувано е по
предявени от Ц.Х.Ц. *** с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 30000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума от 08,10,2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сума в размер на 2500,00лв.,
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба- 19,11,2018г. до окончателното изплащане на вземането,
възникнали по повод увреждане, настъпило на 08,10,2018 г.
Излагат се
съображения, че на 08,10,2018г., в гр. София, в района на ул. „******ищецът се
е спънал в неравност на тротоарен участък, причинена от извършвани от общината
ремонтни дейности, вследствие на което паднал от собствен ръст и получил травматични увреждания-
пертрохантерно счупване на лява тазобедрена става. Вследствие на получените
телесни увреждания за ищеца възникнали неимуществени вреди, изразяващи в болки,
страдания, стрес и битови неудобства. Твърди да е налице противоправно
бездействие от страна на общината, неизпълнила задължението си по изграждането,
ремонтът и поддръжката на прилежащите на общинските пътища тротоари. По причина
на сочения инцидент за ищецът възникнали и имуществени вреди, представляващи
разходи за медикаменти, консумативи и услуги, подлежащи на обезщетение.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-С.О.в
указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявените искове. Навеждат се доводи, че по делото не се
установяват обстоятелствата по увреждането сочено в исковата молба, както и
фактът същото да е реализирано на място, за поддръжката на което отговаря
Столична община. Твърди да не се установява възникването на фактическия състав
на деликтната отговорност. При условията на
евентуалност поддържа да е налице
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, неотговарящо
на принципа заложен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва извършването от страна на ищеца на
разходи във връзка с лечението, както и стойността на същите.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства
и наведените от страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното
производство, приема от фактическа страна следното:
На 08.10.2018г. около 18,00часа в гр.София, на ул.******, в
посока към бул.Витоша ищецът е стъпил в необезопасена дупка/неравност на
тротоара, образувана от счупени тротоарни плочки, в резултат на което е паднал.
За настъпилото събитие еднозначно сочат събраните
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Р.Ц.-очевидец на събитието.
В резултат на събитието на ищеца са
причинени неимуществени вреди. От
заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че ищецът е получила следните
травматични увреждания: счупване на горен край на лявата
бедрена кост. Установения механизъм
на инцидента кореспондира с причиненото
травматично увреждане, а именно директен
удар върху травмираната област при падане от собствен ръст.
Непосредствено след злополуката ищецът е хоспитализиран в МБАЛ Пирогов, за
периода от 08,10,2018год. до 16,10,2018год. След извършено диагностициране на 10,10,2018год. е извършена
оперативна интервенция –кръвна репозиция и поставян на метални импланти. Ищецът
е
изписан с подобрение, с указания
да не натоварва крайника и амбулаторно лечение с фраксипарин. Най-интензивни
болки е изпитвал непосредствено след инцидента и за около 7-8 дни. В периода до
30 дни болките са големи, а също и при започване на рехабилитацията около 4
месец за период от около 2 месеца, в периода до 1 година от инцидента болките
би следвало да са умерени с изостряния
към интензивни при натоварване. Възстановителния период при ищеца към датата на
изготвяне на заключението /при личен преглед на 27,05,2019год./ не е приключил.
Не може да се придвижва самостоятелно. Лявата тазобедрена става извършва
движения в намален обем от 50%, а лявата коленна става в обем по-малък от 40градуса.
Констатирано е скъсяване на ляв долен
крайник, което е било налично към датата на инцидента, но е увеличено с 2 см.
Установеното на 10,09,2019год. заболяване „постфлебитен синдром“ може да се
приема да е в пряка причинна връзка с увреждането и явяващо се усложнение на
същото.
Разходите по фактура
№**********/10,10,2018год. са в пряка причинна връзка с оперативното лечение на
стойност 1818,00лв. за медицински консумативи -“сет за ортопедична операция 2“
и „ДНС плака с 10 дупки комплект винтове титан“.
От
показанията на св.Ц.и Ц., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват
претърпените неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна
страна следното:
Предявен е иск с
пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно
установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата –
физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно
деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е
настъпил вредоносния резултат.
Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
Исковата
претенция съдът намира за основателна. Установи се по делото настъпването на
процесното събитие, в резултат на което ищецът е претърпял вреди-неимуществени
и имуществени.
В съдебно
заседание проведено на 27,05,2019год. е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че тротоарната настилка, находяща се на
процесния участък на ул.******-19 се
поддържа от Столична община.
Съгласно разпоредбата
на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на събитието/,
общинските пътища са публична общинска
собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира
върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения или
пътни принадлежности. Съгласно
§1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл.3,
ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата които
стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските пътища се
осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за поддръжка на
тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от
Правилника за прилагане на закона за
пътищата, съгласно която организирането на дейностите по поддържане на
пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания е за общината;
Съобразно
изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно установено
задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно §1, т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради
което съдът приема допускането на неравност на тротоар/ наличие на дупка или
счупени плочки/, находящ се на територията на
общината да съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в
нарушение на цитираните по-горе норми. Неизпълнението на задължението за
поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците
съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на
които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона
задължения на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или
наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато
в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите
сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято
доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на
задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената
връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца
се установява от свидетелските показания и съдебно медицинска експертиза.
По претенцията
за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на
него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне
на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед
изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение
за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 25000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- фрактура на лява бедрена кост, причинило на пострадалият трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, извършената
оперативна интервенция с поставяне на метални импланти, наложително обездвижване в период от около
шест месеца съгласно заключение на СМЕ / предвид установена препоръка да не се натоварва крайника /, в който несъмнено ищецът
е имал нужда от подпомагане в ежедневието си, факт установен и с гласните
доказателства по делото, възрастта на ищеца
към датата на събитието 82години /утежняващ възстановяването фактор/, осъщественото внезапно и
неочаквано травматично увреждане, необходимостта от чужда помощ за период от 6месеца,
ползването на помощни средства-проходилка и към настоящия момент, както и
наличие на болка и към настоящия момент.
Следва да бъде отчетено обстоятелството, че възстановителния период при
ищеца не е приключил и прогнозата е неблагоприятна, с оглед възрастта и
съпътстващите заболявания, включително установеното усложнение от
обездвижването, от своя страна в пряка връзка с процесния инцидент /постфлебитен
синдром/. Същевременно следва да бъде отчетено обстоятелството, че ищецът преди
инцидента е имал скъсяване на ляв крайник и други съпътстващи заболявания,
страданията от които не обосновават отговорност за ответника.
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната към датата на събитието, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че
същата е основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на
увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на
събитието - 08.10.2018г.
до окончателното изплащане.
В посочения размер исковата
претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата като неоснователна.
Претенцията за имуществени вреди
следва да бъде уважена в размер на 1818,00лв. по приложената фактура от
10,10,2018год., доколкото разходите по същата, за които е приложен фискален бон
са в пряка причинна връзка и необходими за лечението на ищеца. Исковата
претенция следва да бъде отхвърлена за сумата от 682,00лв.-разходи за
консумативи и медикаменти, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за
извършен разход в сочения смисъл, както и необходимостта за извършването му при
лечебно-възстановителния период. Изложеното
от вещо лице в с.з. за разходи за лекарства на стойност от 50лв. месечно
не сочи на връзка с конкретните увреждания за ищеца от процесния инцидент.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на
държавни такси и разноски на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 1302,32лв., от
които 1072,72лв.– държавна такса и 229,60лв. от общо 280,00лв.-разноски вещо
лице.
На основание чл. 38, ал.2 от Задв. на адв.С.М. не се дължат разноски, съобразно
уважената част от иска, тъй като по делото не е представен договор за правна
защита и съдействие от който да е видно как е уговорено адв. възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв. или друго.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената част от иска разноски се дължат в размер на 17,00лв.
от общо 100,00лв.-юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”***** да заплати на Ц.Х.Ц., с ЕГН **********,
със съд. адрес *** на осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 25000,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания от увреждане настъпило на 08,10,2018год.
в гр.София, в резултат на падане предизвикано от необезопасена неравност на
тротоар, находящ се на ул.Краище, ведно със законната лихва от датата на
увреждането -08,10,2018год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 25000лв. до пълния
предявен размер от 30000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”******** да заплати на
Ц.Х.Ц.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** на осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 1818,00лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи по фактура
№**********/10,10,2018год. във връзка с увреждане настъпило на 08,10,2018год. в
гр.София, в резултат на падане предизвикано от необезопасена неравност на
тротоар, находящ се на ул.Краище, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба -19,11,2018год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 1818,00лв. до пълния
предявен размер от 2500,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”********* да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд
на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в
размер на 1302,32лв.–разноски.
ОСЪЖДА Ц.Х.Ц., с ЕГН **********,
със съд. адрес *** да заплати на С.О.на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 17,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: