О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.10.2019 г.
Административен
съд-Русе, І-ви състав,
в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм.дело № 600 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Х.Р.Б. ***, чрез процесуалния
си представител, е предявил иск, с правно основание чл.256 от АПК, против
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе като иска последният
да бъде осъден да му върне отнетото СУМПС поради прекратяване действието на
наложената му със заповед № 16-1085-000414/17.11.2016 г., издадена от началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП.
Исковата молба е редовна като искът е
предявен в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради
което е допустим.
Съдът констатира, че пред настоящия
съдебен състав, между същите страни и на същото основание има образувано и
друго дело, а именно адм.д. № 558/2019 г. по описа на Административен съд –
Русе, производството по което е прекратено, на основание чл.159, т.5 от АПК, поради
просрочие на оспорването. Срещу прекратителното определение е депозирана частна
жалба и делото понастоящем се намира във ВАС. Макар формално последното производство
все още да е висящо, то това обстоятелство не следва да се интерпретира като
основание по чл.159, т.7 от АПК за прекратяване на настоящото дело, доколкото така
ненужно би засегнало правото на ищеца своевременно да получи защита на правата
си. Разбира се, ако междувременно касационната инстанция отмени прекратителното
определение и върне делото на АС - Русе за продължаване на съдопроизводствените
действия по него като по този начин се възстанови окончателно висящността на
производството по адм.д. №558/2019 г. по описа на Административен съд – Русе,
то това вече би съставлявало основание по чл.159, т.7 от АПК за прекратяване на
производството по настоящото дело, като по – късно заведено – арг. от чл.126,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК (в този смисъл константната практика на ВАС, вж. определение
№ 7569 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5330/2017 г., 5-членен с-в,
определение № 2909 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2010/2017 г., VI о., определение
№ 16184 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14849/2012 г., II о. и мн. др.).
Съдът, като съобрази, че исковата
молба е редовна и допустима, на основание чл.131 от ГПК вр.чл.144 от АПК
О П Р Е Д Е Л И:
Препис
от исковата молба да се връчи на ответника - началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе.
УКАЗВА
на ответника, че в едномесечен срок
от връчване на исковата молба следва да даде писмен отговор, който трябва да
съдържа: 1.посочване на съда и номера на делото; 2.името и адреса на ответника,
както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3.становище по допустимостта и основателността на предявените искове;
4.становище по обстоятелствата, на които се основават исковете; 5.възраженията
срещу исковете и обстоятелствата, на които те се основават; 6. подпис на
лицето, което подава молбата.
УКАЗВА
на ответника, че в отговора на исковата молба е длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да
представи всички писмени доказателства, с които разполага.
Към отговора следва да се представят:
1.пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2.преписи от отговора
и приложенията към него според броя на ищците.
УКАЗВА
на ответника, че ако в законоустановения срок не подаде писмен отговор, не
вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен
документ, или не упражни правата си да предяви насрещен иск, ако той по рода си
е подсъден на Административен съд и има връзка с първоначалния иск или ако може
да стане прихващане с него /чл.211, ал.1 ГПК/, да предяви инцидентен иск
относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от
което зависи изцяло или отчасти изходът на делото /чл.212 ГПК/ или да привлече
трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага /чл.219, ал.1 ГПК/, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Определението
не подлежи на обжалване.
Доколкото изложените в определението
съображения касаят и двете страни, то препис от същото следва да бъде връчен
както на ответника, така и на ищеца.
СЪДИЯ: