РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 17.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1938 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, чрез
процесуалния представител ю.к. ***, срещу М.Ш.А., ЕГН: **********,*** иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК с искане да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на 1166,74 лв.,
от които: неизплатена главница в размер на 952,07 лв., договорна лихва в размер
на 116,25 лв. за периода от 25.11.2017 г. до 26.01.2018 г., обезщетение за
забава в размер на 98,42 лв. за периода 25.11.2017 г. до 14.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението
по 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Навеждат се доводи, че на 21.08.2017 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на
ответника е отпуснат кредит в размер на 1 000 лв., към който е включена
еднократна такса за оценка на риска, в размер на 64,40 лв., дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора възстановявана от
потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния му план. Сочи се,
че съгласно чл.7, ал.2 от договора,
средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка ***. Излага
се, че когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора
към сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора. Твърди се, че в настоящия
случай ответникът е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 36,30 лв.,
както и застраховка безработица в размер на 37,03 лв. Излага се, че общото
крайно задължение по Договора е възлязло
на 1 305,92 лв. която сума е разсрочена на 11 погасителни месечни вноски, всяка
от които в размер от 118,72 лв. Сочи се, че уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 28,46%. Твърди се, че ответникът се е задължил да върне
предоставената сума на месечни вноски, включващи два компонента: главница и
договорна лихва. Излага се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора,
и е пропуснал да погаси три последователни месечни вноски с падежи
25.11.2017г., 25.12.2017 г. 25.01.2018 г., поради което, считано от 26.01.2018
г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Сочи се, че в договора е
уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на
клиента при неплащане на три поредни месечни вноски, но въпреки това ответникът
е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, прилагайки
разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 от Договора. Сочи се, че дори да се
приеме, че ответникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, то
към датата на депозиране на исковата молба вземането е изцяло падежирало. Претендира се и обезщетение за забава за
периода от 25.11.2017 г. до 26.01.2018 г. в размер на 98,42 лв., както и
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното му плащане.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е
депозирал отговор на ИМ. Сочи, че съобразно
представените от ищеца доказателства ИМ е основателна.
В проведеното по делото о.с.з.
моли съда да постанови решение съобразно доказателствата по делото.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 4659/2018 г. по описа на ПлРС, от което
е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 952.07лв. - главница; сума в размер
на 116.25лв. – договорна лихва, за периода 25.11.2017 г. – 26.01.2018 г.; сума
в размер на 98.42лв. – лихва за забава, за периода от 25.11.2017г. до
14.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018г. до изплащане
на вземането, както и направените разноски за държавна такса в размер на 25.00
лева и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 2904/28.06.2018 г. и изпълнителен лист,
връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, поради което ищецът с оглед
дадените от заповедния съд указания е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство е и Договор за потребителски
кредит № *** от 21.08.2017 г., сключен между страните по
делото, по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски
кредит в общ размер на 1137,73 лева, от които кредит в размер
на 1000,00 лева, BANK КОМБО живот в размер на 36,30 лева, BANK КОМБО безработица в размер на 37,03 лева и еднократна такса за
оценка на риска в размер на 64,40 лева. В договора, сключен между
страните е договорено, че: при потребителски кредит за общо ползване средствата
по кредита се превеждат от Кредитора в срок до три работни дни, считано от
датата на сключването му по сметка на потребителя, открита при кредитодателя;
когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора,
частта от средствата по кредита, представляващи дължимата за конкретната
застраховка се превежда от кредитора по
сметката на съответния застраховател. Страните са договорили, че лихвеният
процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е в
размер на 28,46 %; че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата
лихва върху остатъчния размер на главницата по договора; че ГПР е в размер на 48,29
% . Видно е от процесния договор, че
в същия е инкорпориран погасителен план, с посочена обща вноска. В договора е
установено също- чл. 16, 2, че при пълно или частично просрочие на три поредни
месечни погасителни вноски, вземането по договора става предсрочни изискуемо,
считано от падежа на третата вноска и считано от тази дата, върху цялото
вземане, кредиторът начислява законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва
автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на
длъжника. От съдържанието на договора– чл. 25,13 се установява също, че с
подписването му, кредитополучателя декларира, че му е предоставено своевременно
на хартиен носител и на български език, необходимата информация, под формата на
Стандартен европейски формуляр.
Видно е от
представените по делото застрахователно удостоверение, за сключени застраховки
Живот и Безработица, с посочена обща
застрахователна премия от 73,33 лв., подписано от страна на кредитополучателя.
Установява се, от
представеното по делото искане – декларация за потребителски кредит, че
ответника е заявил, че кандидатства за потребителски кредит и, че желае да бъде
извършена предварителна проверка на нейната платежоспособност с оглед
сключването на договор.
Видно е от
приобщеното по делото доказателство, че ответникът е отправил искане до ищеца
за откриване на банкова сметка.
***овор за платежни
услуги на физически лица от 01.08.2017 г., че между страните е сключен договор
за предоставяне на платежни услуги.
Приобщено като
доказателство по делото е и изпратено с обратна разписка писмо до ответника с
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, върнато като
непотърсен.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страната. От заключението на същата се установява,
че: на 21.08.2017 г. между страните по
делото е сключен договор за сумата от 1000,00 лева, застраховки в общ размер на
64,60 лева, преведени на застрахователните дружества и такса за оценка на риска
в размер на 64,60 лева; че потребителят следва да върне сума в размер на 1305,92
лева; че крайният срок за издължаване на задължението по договора е 25.07.2018
г.; заплатената сума по договора е в размер на 237,60 лева, с която са погасени
главница в размер на 185,66 лева, договорна лихва в размер на 51,94 лева; че
задължението е обявено за предсрочно изискуемо на 26.01.2018г. че към датата на
подаване на заявлението непогасени са: главница в размер на 952,07 лева;
договорна лихва в размер на 116,25 лева за периода от 25.11.2017 г. до 25.07.2018
г. и лихва за забава в размер на 96,06 лева за периода от 25.11.2017 г. до 28.03.2019
г.; че при вариант без към главницата да се включи таксите и застраховките с
внесените суми ще се погасят две пълни
вноски и част от трета в размер на 28,46 лева; сочи, че в този случай дължимата
главница би била в размер на 828,77 лева, договорната лихва в размер на 83,90
лева и лихва за забава в размер на 45,19 лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен
срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което
е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено
и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за
забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №4659/2018 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че издадената заповед е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за банков
кредит между страните по силата, на който Договор за потребителски кредит № *** от 21.08.2017 г., сключен между страните по
делото, по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски
кредит в общ размер на 1137,73 лева, от които кредит в размер
на 1000,00 лева, BANK КОМБО живот в размер на 36,30 лева, BANK КОМБО безработица в размер на 37,03 лева и еднократна такса за
оценка на риска в размер на 64,40 лева, която сума ответникът
се е задължил да върне по установения между тях начин - чрез равни месечни
погасителни вноски,
всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна
лихва по кредита, така
и дължимата лихва за просрочие.
Безспорно по делото се установява и факта на
сключването на застраховките Живот и Безработица и факта на превеждане на премията в полза на
застрахователя, от страна на кредитодателя, съобразно условията по договора за
кредит. Установи се също, съобразно отразеното в договора, че на
кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен носител и на
български език, необходимата информация, под формата на Стандартен европейски
формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди подписване на договора. Следва да се
отбележи също, че по арг. чл. 22, ал.1 от ЗПК, непредставянето на преддоговорна
информация, не е основание за недействителност на договора.
Трайно установената съдебна
практика на ВКС приема, че съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; е относимо е до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави / решение № 229 от
21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/ е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Съдът приема, че
процесният договор за кредит от 21.08.2017г.
е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен
план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница
от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно
обективиран документ, като същите се съдържат в договора.
Видно е обаче с просто око и без нужда от специални
знания, че договорът
за потребителски кредит, рамковият договор за платежни услуги и
застрахователнното удостоверение
са с различен шрифт, като застрахователното удостоверение, рамковия
договор за платежни услуги и искането за откриване на банкова сметка, ***-малък
от 12, Приложеният застрахователен сертификат, включващ условия на застраховката
по договора за кредит е изобщо трудно четим, поради малкия размер на шрифта, на
който е написан. Това, по силата на чл. 22 от ЗПК, е предпоставка договорът да
се счита за недействителен. Договорът за застраховка представлява елемент от
договора за кредит, видно от съдържанието на кредитния договор, тъй като сумите
за застрахователни премии в размер на 36,30 лева
и на 37.03лв. -
застраховки BANK КОМБО Живот и Безработица, също са отпуснати на
кредитополучателя като част от общия размер на кредита и включени като
разсрочено погасяване в месечните погасителни вноски по кредита.
Дори и само с оглед
неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съдът намира, че процесният
договор за потребителски кредит следва да се счита за недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК в
настоящия случай, с оглед недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита. Съдът приема за установено, че
ответникът по делото е получил заемната сума в размер на 1000 лв., от които е заплатил сумата от 237.60 лв. Видно е, че крайният срок на договора за заем
е настъпил на 25.07.2018 г., поради което ответникът дължи заплащане само на
остатъка от 762.40лв.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при недействителност
на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в
процесния случай се явява заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С цел пълнота на
изложението съдът счита, че следва да отбележи, че и претендираната такса
„оценка на риска“ и претендираната договорна неустойка са нищожни като
противоречащи на закона и добрите нрави.
По
отношение на таксата за “Оценка на риска“ съдът намира следното:
Процесният договор за кредит от
25.04.2017г., е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн.
ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от
28.07.2015г./. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че
кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Независимо от използваната в договора
формулировка „такса за оценка на риска“, съдът намира че сумата от 64,60 лева,
представлява такса за усвояване на заема. За да формира този си извод, съдът
отчита на първо място посоченото в искането-декларация, че таза такса ще се
дължи само при одобряване на кредита. Таксата е осчетоводена от самия ищец като
част от отпуснатия кредит, поради което, съдът намира, че същата не съставлява
възнаграждение за действията на кредитора по преценка платежоспособността на
кандидатстващото за кредит лице и риска на кредитора от загуби, а по съществото
си представлява прикрита такса за управление на кредита. На основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава непораждаща права и задължения за
страните по заемното правоотношение. Поради изложеното съдът приема, че
включената в договора сума в размер на 64,60 лева, представляваща такса за
оценка на риска е недължима, поради което и ищецът неправилно е събирал и
начислявал лихва върху същата.
По отношение на
уговорената в договора възнаградителна лихва съдът намира за установено
следното: макар и да не е направено възражение за нищожност на клаузата за
възнаградителната лихва, от страна на ответника, то съдът, съгласно практиката
на ВКС, има правомощие служебно да констатира това. Възнаградителната лихва има
характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се
съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които
се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Съдът приема,
че клаузата противоречи на добрите нрави, по следните съображения: Към датата
на сключване на договора е налице законово ограничение на максималния размер на
възнаградителната лихва, по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила
от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент на разходите, не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Касае се за потребителски кредит, при която едната страна е
икономически по-слаба и съгласно практиката, е бил ограничен размера до три
пъти размер на законовата лихва. Към датата на сключване на договора-м. 07.2017г.,
законовата лихва е била 10,01%/основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а
петкратния размер се явява 50,05% . Както бе посочено по- горе, съобразно
уговореното в договора ГПР /годишен процент на разходите/ е в размер на 48,29%,
което е само 1,76% по- ниско. Съдът намира, че в случая налице прекомерност при
определяне на ГПР по договора, което противоречи на добрите нрави и води до
нищожност на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести от и такава за
лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а и такова
правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки, а договорът за
кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка.
Следователно, предявените
искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, се явяват
основателни само за сумата от 762.40лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №
*** от 21.08.2017г., за която сума претенцията следва да бъде уважена,
а за разликата до предявения размер от 952.07лв. – главница; договорна
лихва в размер на 116,25 лв. за периода от 25.11.2017 г. до 26.01.2018 г.,
обезщетение за забава в размер на 98,42 лв. за периода 25.11.2017 г. до 14.06.2018
г., исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С
незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми изцяло или
частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради което не е
налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както ги е
направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя следва да
бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер от 49.00 лв, съобразно уважената
част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 465,25 лв., съобразно уважената част от иска. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
фактическа и правна сложност, налице е и признание на предявения иск, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че М.Ш.А.,
ЕГН: **********,*** дължи на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, сума в размер на 762.40
лв., представляващи главница по договор за потребителски кредит № *** от 21.08.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (27.06.2018 г.) до окончателното
изплащане на задължението, основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от *** срещу М.Ш.А., ЕГН: **********,*** иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД с искане да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
горницата над 762,40 лева до пълния предявения размер от 952.07лв.; договорна лихва в
размер на 116,25 лв. за периода от 25.11.2017 г. до 26.01.2018 г. и обезщетение
за забава в размер на 98,42 лв. за периода 25.11.2017 г. до 14.06.2018 г., като
НЕОСНОВЕТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Ш.А., ЕГН: **********,*** да заплати на
„Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, сумата от 49,00 лева представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 4659 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Ш.А.,
ЕГН: **********,*** да заплати на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, сумата от 465,25 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: