Р
Е Ш Е Н И Е
№
389/3.7.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
в открито съдебно заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с
участието на прокурор Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 185 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на Д.В.Б. ***, подадена чрез адв. В. против ОД на МВР Пазарджик.
Искът
е с правно основание чл. 203 и следващите от АПК и е в размер на 300 лева. След
образуване на делото, но преди първото по делото заседание ищецът е предприел
изменение на иска, като е поискал същият да се счита предявен, както следва, а
именно да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик да заплати на ищцата сума в размер
на 1,33 лева, представляваща законна лихва върху главница от 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
отменен като незаконосъобразен електронен фиш Серия К № 1093884/19.12.2015 г.,
издаден от ОД на МВР Пазарджик за
периода 21.01.2020 – 10.03.2020. Претендират се разноските по производството,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Бил
е издаден ЕФ срещу ищцата от ОД на МВР Пазарджик. Същият е бил обжалван пред
Районен съд – Пазарджик, като със свое решение
№ 744, постановено по АНД № 1740/2019 г., Районен съд – Пазарджик е
отменил ЕФ. Отменителното решение на Районен съд Пазарджик е влязло в сила на 21.01.2020
г.
Ищецът
твърди, че за защита по делото е ползвал адвокатски услуги, като е заплатил
възнаграждение в размер на 300 лева, което представлява, според него,
имуществена вреда.
В
писмени бележки процесуалният представител на ищеца поддържа изменения иск,
като претендира изцяло направените в настоящото производство разноски.
Ответникът, ОД на МВР Пазарджик, заявява чрез процесуалния си
представител юрк. П. становище за неоснователност на иска. Твърди, че
Областната дирекция е признала иска и е извършила плащане, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба. Моли искът да бъде
отхвърлен, като претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик дава
заключение за недопустимост на исковата молба. Предлага съдът да прекрати
производството по делото.
Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Електронен фиш Серия К №
1093884/09.12.2015 г., издаден от МВР Пазарджик на Д.В.Б. на основание чл. 189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия
закон, е наложена глоба в размер на 50 лева.
Против издаденото НП
е подадена жалба до Районен съд – Пазарджик, като по същата е образувано АНД № 1740/2019
г. По делото е приложен договор за
правна защита и съдействие от 14.10.2019 г., в който е посочено, че на адвокат В.
е платено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лева за
процесуално представителство в производството пред районния съд.
С Решение № 744/17.12.2019 г., постановено по АНД № 1740/2019
г., Районен съд – Пазарджик е отменил Електронен
фиш Серия К № 1093884/09.12.2015 г., издаден от ОД на МВР Пазарджик. Решението на първата контролна съдебна инстанция е влязло в
сила на 23.01.2020 г.
Настоящият иск е предявен на 09.02.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна процесуална
легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на административния
акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от отменено наказателно
постановление, издадено от ОД на МВР Пазарджик.
Дейността по административното наказване, съгласно
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II
колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна
дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи,
извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод,
като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван
от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се
установява, че ЕФ е отменен от районния съд с влязло в сила съдебно
решение, тоест предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита иска за неоснователен,
поради следното:
Отменителното решение на Районен съд Пазарджик е влязло в
сила на 23.01.2020 г. Искът за обезщетение е предявен пред Административен съд
Пазарджик на 07.02.2020 г. Исковата молба е получена от ответника на 27.02.2020
г. По делото е представено доказателство, а и не се спори между страните, че
ответникът е заплатил исковата претенция, ведно със законната лихва, считано от
07.02.2020 г. Неоснователна е претенцията с изменения иск за заплащане на лихва
в размер на 1,33 лева, считано за времето от 23.01.2020 г.-датата на влизане в
сила на съдебното решение. Това е така поради следните съображения. ЗОДОВ не
определя дата за плащане на обезщетението. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД когато
няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора. По делото не е искано събиране на доказателства, от които
да е видно, че ищцата е отправяла покана до
длъжника за изпълнение на задължението.
Исковата молба, която има функцията и на покана за изпълнение на задължението
по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е получена от ответника на 27.02.2020 г. и
от тази дата започва да тече времетраенето на забавата. И тъй като вземането е
за парично задължение, е приложима регламентацията на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Изискуемостта на паричното задължение, предвид неговата безсрочност, настъпва с
влизане в сила на съдебния акт, но не поставя сама по себе си длъжника в
забава. Необходимо е длъжникът да бъде поканен по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, за да възникне отговорността му за забава Освен това съдът намира, че
изменението на иска, чрез намаляване на неговия размер до един лев и 33
стотинки, е крайно драстичен случай на недобросъвестно упражняване на
процесуални права, в пълен разрез с изискванията на чл. 3 от ГПК и чл. 4, ал.3
от АПК. Както в правен, така и в житейски смисъл е недопустимо за задължение от
един лев и 33 стотинки да се ползва правна защита и съдействие за 300 лева и да
се иска за нищожната искова претенция да бъдат присъждани разноски за иск,
който след поканата е признат и напълно изплатен на ищцата. Очевидно целта на
изменението на иска в низходяща посока е не да се събере сумата от един лев и
33 стотинки, а да се намери повод да се търсят разноски за адвокат и държавна
такса. Неоснователно би било ответникът да бъде натоварен за действия по
процесуално представителство, които в значителната си част не са извършени. Тъй
като изменението на иска противоречи на морала и добрите нрави, съобразяването
с които е основен принцип в правоприлагането, и с който съдът и всички страни в
едно производство следва да съобразяват действията си, измененият иск следва да
бъде отхвърлен. Следователно исковата молба се явява неоснователна и
недоказана, тъй като ответникът е изпълнил изцяло както задължението си за
главница, така също и задължението си за лихва.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба на Д.В.Б. ***, подадена чрез адв. В.
против ОД на МВР Пазарджик, с която се
иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сума в размер на 1,33 лева,
представляваща законна лихва върху главница от 300 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени от отменен като
незаконосъобразен електронен фиш Серия К № 1093884/19.12.2015 г., издаден от ОД на МВР Пазарджик за периода 21.01.2020 –
10.03.2020 г.
ОСТАВЯ
без разглеждане исковата молба на Д.В.Б. *** против Областна дирекция на МВР
Пазарджик в частта й, с която се иска ОД на МВР
Пазарджик да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 300 лева, ведно
със законната лихва, считано от 07.02.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по Административно дело № 185/2020 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик в тази му част.
ОСЪЖДА
Д.В.Б. *** да заплати на ОД на МВР
Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия:/П/