РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Варна , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Гайдаров
Членове:Мая В. Нанкинска
Трайчо Г. Атанасов
Секретар:Галя С. Иванова
Прокурор:Тони Събчев Томов (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Красимир Г. Гайдаров Частно наказателно
дело № 20213100200044 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.44 ЗЕЕЗА ,
по отношение на А. С. С., ЕГН ********** въз основа на Европейска заповед за арест,
издадена на 12.11.2017г. на Районен съд гр.Меминген ФР Германия, с искане за предаване
на лицето с цел наказателно преследване.
В съдебно заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява
становище за наличие на визираните в закона предпоставки за предаване на С. на
компетентния орган, издал заповедта.
Защитата на исканото лице С. в лицето на адв.Д., излага теза, че престъплението за
което се води разследване срещу С. частично е извършено и на територията на Р България,
като за това е образувано ДП № 156/20-17г. по описа на РП-Девня. По същото дело С. е
разпитвана в качеството на свидетел. Защитата счита това е основание визирано в чл.40 ал.1
т.5 от ЗЕЕЗА за факултативен отказ за изпълнение на ЕЗА.
А. С. не изразява желание за доброволно предаване на искащата страна, като не се отказва
от принципа на особеността.
1
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на
страните, изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Съдебен орган – Районен съд гр.Меминген ФР Германия е издал Европейска заповед за
арест, на 12.11.2017г във връзка с разследване относно извършени 3бр измами и два броя
опити за измами за периода 28.11.2016г.-30.11.2016г. в гр.Марктобердорф ФР Германия. За
това престъпление по Германския НК параграф 263 ал.1 ал.2 ал.3 и т.2 №1,22,23 ал.1 се
предвижда наказание до 10г. ЛС.
Същото престъпление измама съществува и по чл. 209 и сл. от Българския НК.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.6 ЗЕЕЗА при постановяване на решението си
съдът следва да прецени дали са налице условията на чл.36 и чл.41 от същия закон или дали
не се налице някои от пречките на чл.39 и 40 за да може да се извърши предаването на
лицето на искащата държава.
Чл.36 ЗЕЕЗА урежда условията, при които може да бъде издадена европейска заповед
за арест и съответно едно лице да бъде предадено на искащата държава. В настоящият
случай, видно от приложените доказателства, тези условия са налице.
ЕЗА е издадена за лице, което е обвинено в извършване на деяние, наказуемо
съгласно правото на ФР Германия с „лишаване от свобода” не по-малко от една година, а
именно до 10 години „лишаване от свобода”. Съгласно Българския НК за това престъпление
по чл.209 ал.1 се предвижда наказание от една до шест години ЛС.
От материалите по делото се установява, че не са налице основанията на чл.39 ЗЕЕЗА
за отказ за предаване на лицето-престъплението не е амнистирано в Р.България, макар да
попада под нейната наказателна юрисдикция, исканото лице не е осъдено за същото
престъпление от Български съд или съд на трета държава членка, не е изтърпяло и не търпи
наказание за това деяние и исканото лице не е малолетно съгласно българското
законодателство.
Визираните в чл. 40 ЗЕЕЗА предпоставки също не са налице. В ЕЗА, раздел
„характер и правна квалификация на деянието” е посочено, че А. С. С. в периода
28.11.2016г. - 30.11.2016г. в гр.Марктобердорф ФР Германия, три пъти по измамлив начин е
получила преводи на различни суми евро от потърпевшата Валщайнер собственик на
ресторант Талхофен и на два пъти е направила опит да получи по измамлив начин суми евро
от същото потърпевша.
Факултативното основание за отказ по чл. 40 т.5 от ЗЕЕЗА е неприложимо, тъй като
цитираното от защитата ДП е образувано срещу неизвестен извършител, като А.С. е
разпитвана единствено в качеството и на свидетел. Видно от представената справка УИС на
2
ПРБ, лист 38 от делото срещу А. С. С. към 13.01.2021 г. не са намерени данни за водени
срещу нея наказателни производство и същата не е привличана в качеството на обвиняем.
Преди получаване на заповедта лицето не е и подсъдим, няма образувано наказателно
производство за това престъпление на територията на Р. България, което да е прекратено и
не е изтекла давността за наказателно преследване, съгласно българското законодателство, с
което са неприложими и т. 1, т.1а и т.2 на чл.40 от ЗЕЕЗА. Останалите хипотези на
разглежданата норма не касаят конкретния случай за наказателно преследване
По отношение на нужните според решаващия съд гаранции, които следва да се
предоставят от издаващата държава. Такива гаранции са представени и се намират на лист
29 от делото. Германските съдебни власти, гарантират, че при осъдителна присъда при
негово желание, лицето ще бъде върнато в България за изпълнението й. Съдът счита, че това
представлява гаранция по смисъла на чл. 41 ал.3 от ЗЕЕЗА, а с оглед на длъжността и
компетенциите на издателя приема същата за валидна и достатъчна, за да са изпълнени
изискванията на закона с цел осигуряване на необходимата закрила на български
гражданин, в случай на осъдителна присъда в държава- член на ЕС и възможността да
изтърпи същата в родината си.
На последно място, с оглед разпоредбата на чл.44 ал.9 от ЗЕЕЗА съда следва де
произнесе по мярката за неотклонение като на основание чл.44 ал.7 следва да вземе мярка
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. На основание чл.260 от ЗИНЗС съдът намира, че следва да
настани исканото лице в Затвора гр.Сливен до предаването му на съответните компетентни
власти.
Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на ВОС намира, че са
налице изискванията, визирани в ЗЕЕЗА за предаване на исканото лице.
Предвид горното и на основание чл. 44 ал.7 и ал.9 от ЗЕЕЗА Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА предаване на исканото лице А. С. С., ЕГН **********, въз основа на
Европейска заповед за арест, издадена на 12.11.2017г. на Районен съд гр.Меминген ФР
Германия, с искане за предаване на лицето, с цел провеждане на наказателно преследване по
параграф 263 ал.1 ал.2 ал.3 и т.2 №1, 22 ,23 ал.1 от Наказателния кодекс на ФР Германия.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА ” на исканото лице
А. С. С., до фактическото и предаване на искащата държава, въз основа на Европейска
заповед за арест, издадена от Районен съд гр.Меминген ФРГ.
НАСТАНЯВА исканото лице А. С. С., ЕГН **********, в Затвора - Сливен, до
3
предаването и на компетентните органи.
След влизане на решението в сила, препис да се изпрати на ВКП за издаване на
постановление за неговото изпълнение.
След влизане на решението в сила, препис да се изпрати на Министерство на
правосъдието, както и на Районен съд гр.Меминген ФР Германия.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВАпС в 5-дневен срок считано
от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4