С решение № 286/15.12.2005 година, постановено по гр. д. № 322/2005 година по описа на Момчилградския районен съд упражняването на родителските права спрямо детето Нефиде Тахсин Осман е предоставено на майката Семра Касим Мустафа от с. Татул, община Момчилград, Кърджалийска област като на бащата Тахсин Ибрахим Осман от с. Ауста, община Момчилград е определен режим на лични отношения с детето, което може да вижда и взема при себе си всяка първа събота от месеца от 9 до 19 часа и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето да става от дома на майката. Присъдени са и разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Тахсин Ибрахим Осман от с. Ауста, община Момчилград, който го атакува като неправилно, недопустимо и необосновано, поставено при игнориране доказателствата по делото. Моли да се отмени решението и се постанови друго, с което претенцията му бъде уважена като конкретизира, че искането му било на него да бъдат предоставени родителските права спрямо двете деца Нефиде Тахсин Осман с ЕГН ********** и Деря Тахсин Осман с ЕГН **********. Твърди в жалбата, че докато живеели заедно с ответницата по жалбата, същата проявявала незаинтересованост към детето Нефиде и не полагала необходимите майчини грижи, което довело и до проблемите между тях. Твърди се в жалбата, че доклада, представен от Дирекция "СП"- гр. Момчилград в частта му, относно условията на живот, не отговарял на обективната истина. Жалбодателят твърди, че условията, където живеели двете деца с майката, били незадоволителни, липсвали условия за хигиена на децата. Майката на децата била необразована, безработна и без финансови средства, липсвали детска градина и училище, които трябвало да посещават децата и всичко това затруднявало отглеждането им. Първоинстанционният съд не кредитирал показанията на св. Нурдане Али и Гулнур Юсеин, от които се установявало, че майката малтретирала децата, не се отнасяла отговорно към тяхното здраве. По този начин съдът нарушавал принципа на равнопоставеност на страните в съдебния процес. Сочи се още в жалбата, че основателно съдът приел, че децата не трябва да живеят разделено и поради това желаел да му бъдат предоставени родителските права спрямо двете деца. Претендира разноски. Ответницата лично и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като бъде оставено в сила решенето на първоинстанционния съд като правилно, обосновано и законосъобразно. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество- е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните: Предявен е иск с правно основание в чл. 71 ал. ІІ от СК. Ищецът твърди в исковата молба, че с ответницата живеели в дома на неговите родители в с. Ауста, общ. Момчилград на съпружески начала. От съжителството си имали родени две деца- Нефиде и Деря. До 2004 година живели заедно и полагали общо грижи за двете деца. През м. юни на 2004 година, когато ответницата била бременна с второто дете, напуснала ищеца и заживяла в дома на своите родители в с. Татул, общ. Момчилград. Неколкократно ищецът посещавал ответницата с цел да види децата и се убедил, че тя нямала възможност да ги отглежда и възпитава. Желае да отглежда голямото дете Нефиде, за което моли съда да се произнесе с решение. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че страните по делото са живели на съпружески начала в дома на родителите на мъжа в с. Ауста, общ. Момчилград и от това си съжителство имат родени две деца- Нефиде- родена на 30.08.2003 година и Деря- родена на 13.09.2004 година. През м. юни 2004 година двамата се разделили, като ответницата заживяла в дома на своите родители в с. Татул, община Момчилград, където продължавала да живее и да се грижи за двете деца. С решение по гр. д. № 67/2005 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, ищецът по настоящото дело е бил признат за баща на детето Деря, определен е бил режим на лични отношения между него и детето, и е бил осъден да му заплаща месечна издръжка. С решение по гр. д. № 68//2005 г. по описа на Момчилградския районен съд ищецът е бил осъден да заплаща месечна издръжка и за детето Нефиде. По образуваното изпълнително дело за дължимите от бащата суми за издръжка на двете деца, видно от представеното по делото съдебно удостоверение, няма данни за постъпили суми. От гласните доказателства се установява, че и двамата родители разполагат с необходимите жилищни условия, имат добри родителски качества и могат да разчитат на помощта на своите родителите при отглеждането на децата. Не се спори, че ищецът е с по- добри финансови възможности. Установява се обаче, че бащата не изпълнява задължението си да заплаща присъдената със съдебни решения месечна издръжка за двете деца. Становището на дирекция “СП”- Момчилград е, че жилищните условия при майката са задоволителни, същата сама се грижи без помощта на бащата за двете си деца и с оглед възрастта на детето Нефиде и обстоятелството, че то не познава баща си, считат, че в интерес на детето е да не бъде разделяно от сестра си, двете деца да растат заедно и да бъдат отглеждани от майката. С оглед изложеното по- горе, тази инстанция намира предявения иск за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Отчитайки ниската възраст и пола на детето Нефиде, което се нуждае изключително от майчини грижи, обстоятелството, че същото е отглеждано от своята майка заедно с по- малката й сестра Деря, както и това, че разделянето на децата не е в техен интерес, тази инстанция намира, че в изключителен интерес на детето Нефиде е да се определи местоживеенето му при майката, а за бащата се определи режим на лични отношения. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Във въззивната жалба, жалбодателят претендира съдът да определи не само детето Нефиде, но и по- малкото дете Деря да живее при него. Тази инстанция намира, че не следва да се произнася по искането на жалбодателя и по отношение местоживеенето на детето Деря, тъй като такова искане в исковата молба пред първоинстанционния съд не е направено и по същество се касае до предявен нов иск. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286/15.12.2005 година, постановено по гр. д. № 322/2005 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |