Мотиви на присъда, постановена по ВНОХД № 4414/2019г. по
описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав
С присъда от 12.03.2019г., постановена по НОХД № 1716/2018г.
по описа на СРС, НО, 105- ти състав съдът е признал подсъдимия П.Б.Н. за
виновен в това, че на 01.02.2014г. около 11,30 часа в гр.София, пред НДК,
площад „България“ № 1, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- отправил думите „Какво
правиш тука бе, *****“ и „*****“ и е нанесъл удар с ръката си в лицето на Г.В.Ж.,
поради което и на основание чл.325, ал.1 от НК му наложил наказание „Побация“, както следва: „задължителна регистрация по
настоящ адрес, като явяването пред пробационен
служител да се изпълнява два пъти седмично за период от шест месеца“,
„задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за период от шест месеца, както и наказание „Обществено порицание“,
чрез залепяне на препис от присъдата в общината по местоживеене на подсъдимия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 147,71 лева по
сметка на СДВР, разноски в размер на 130,00 лева по сметка на СРС, както и по
5,00 лева за всеки изпълнителен лист.
Против така постановената първоинстанционна
присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия П.Б.Н.,
чрез адв.И.Е., в която са изложени доводи, че същата
е незаконосъобразно, постановена при несъобразяване и обсъждане на всички,
събрани по делото доказателства. Прави се искане присъдата да бъде отменена и
съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по
повдигнатото обвинение в престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП счита
жалбата за основателна, като пледира, че случаят касае съвкупност от
престъпления от частен характер– обида и лека телесна повреда. Счита, че с годините между Г.Ж.и
подсъдимия са се наслоили личностни
отношения и в никакъв случай не може да се говори за хулигански мотив, а за
скандал на лична основа. Поддържа, че целта на П.Н. не е била да предизвика
негативна реакция в множество хора, които са се били събрали по повод мероприятието,
нито по някакъв начин тенденциозно да унижи Г.Ж.пред хора на публично място.
Предлага присъдата да бъде отменена.
Защитата
на подсъдимия адв.Е. счита, че присъдата на СРС не
почива на събраните по делото доказателства и няма нищо общо със
справедливостта. Поддържа, че в хода на съдебното следствие по време на първоистанционното съдебно производство, се установило, че
пострадалият многократно и тенденциозно е присъствал на различни събития по
почитане на падналите герои от репресиите и умишлено и сам е търсил провокация
с участниците на тези събирания. Счита, че съдът не е приел и факта, че Г.Ж.и подсъдимият
имат отдавнашна политическа вражда, както и че не е хулиганско да защитиш
честта и достойнството си, когато е налице личен конфликт. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът да
постанови оправдателна такава.
Мотиви по ВНОХД № 4414/2019г. по описа
на СГС, НО, III- ти въззивен състав, 2 стр.
Подсъдимият моли съдът да отмени присъдата,
с която е признат за виновен, тъй като с жалбоподателят се познавали повече от
двадесет и пет години и първите години след промените били приятели. Поддържа,
че е председател на политическа партия „Съюз на репресираните в България, след
9-ти септември“, един от водачите на Съюза на българските национални легиони,
заместник- председател на Българския национален фронт– Чикаго Илинойс и негов
организационен секретар за Република България. Твърди, че свидетелят Г.Ж.многократно
е предупреждаван, че не е желан сред тях, тъй като той провокирал, държал
микрофони, правел се на журналист и обиждал хора и ги наричал какви ли не. Моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът
да постанови нова, с която да го признае за невиновен по подвигнатото
обвинение.
В последна дума подсъдимият П.Н. моли първоинстанционната присъда да бъде отменена.
Съдът, като прецени събраните по делото, по реда на
чл.13 и чл.14 от НПК, доказателства, взе предвид доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият П.Б.Н. е роден на ***г***, българин, български гражданин. С
висше образование е, женен, осъждан, с ЕГН **********.***, пред параклиса на
НДК на пл.“България“ № 1 се отслужвала панихида в памет на жертвите на
комунизма. Свидетелят Г.Ж.водел предаването
„Безкомпромисно“, което се излъчвало по телевизия „Скат“, поради което отишъл
на събитието, снимал с камера и интервюирал присъстващи граждани. Наблизо
се намирали свидетелите О.О.и И. Л., множество
граждани, участващи в мероприятието и случайни лица.
На място се намирал
и подсъдимият П.Н., който имал участие в мероприятието и не възприел
добронамерено присъствието на свидетеля Г.Ж.на събитието и начина, по който същият
провеждал интервютата.
Около 11,30 часа
докато свидетелят Г.Ж.се опитвал да вземе интервю
от свидетеля А.Ф., подсъдимият се приближил към него, отивайки към параклиса на
НДК и го прекъснал с груби думи. Свидетелят Г.Ж.го репликирал
и подсъдимият с лявата си ръка нанесъл удар в дясната част на лицето на
свидетеля, който не могъл да се защити, тъй като държал камерата до лицето си.
В този момент присъстващи се намесили и спрели подсъдимия, който преустановил
действията си спрямо свидетеля Г.Ж., отдалечил се и си тръгнал. Част от
деянията били записани от камерата на свидетеля Г.Ж., като след деянието дискът
с копие на записа бил предаден по делото и изследван от комплексна експертиза.
Веднага след деянието
свидетелят Ж.посетил кабинет по съдебна медицина, където му било издадено
съдебно- медицинско удостоверение, след
Мотиви по ВНОХД № 4414/2019г. по описа
на СГС, НО, III- ти въззивен състав, 3 стр.
което подал сигнал
за нападението в 04 РУ- СДВР.
В хода на досъдебното производство е изготвена
комплексна експертиза, съгласно чието заключение на предоставения оптичен
носител на информация DVD+R, марка „TDK“ е установен един файл с наименование „P._N..mp4“. Същият е мултимедиен и съдържа
видео и аудио данни. Качеството на видеоматериала дава представа за отразеното
в него и е годен материал за изследване. Качеството на звука дава представа за
направените изкази от лицата. Изображението от представения видеоматериал е
годен за сравнително изследване по общи признаци от външността на заснетите
лица. Слабата детайлност на изображението води до липса на достатъчна
информация за частни признаци от външността на заснетите лица, поради което не
може да се дава категоричен отговор за идентичност. От направеното изследване
са установени сходства в признаците от външността между заснетото лице във
видеоматериала и лице, заснето в анфанс на снимката
от сравнителния материал за лицето П.Б.Н.. Констатират се и някои разлики във
външността, които могат да бъдат обяснени с времеви изменения на външността на
лицето. Установените сходства са устойчиви и достатъчни по обем за
предположението, че по всяка вероятност предоставения мултимедиен файл съдържа
изображения на лице със сходни признаци от външността с тези на лицето от
сравнителния материал. Категоричен извод за идентичност не може да се даде
поради недостатъчната информация в изображението за характерните и
индивидуалните признаци от външността на заснетото лице във видеоматериала.
Съдържанието на изказите на лица, заснето в аудио данните, са свалени на
хартиен носител.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията
на подсъдимия П.Н., показанията на свидетелите Г.Ж., И. Л., О.О., Д.Н., А.Ф., заключение на комплексна експертиза /л.27-
л.29 от досъдебното производство/,
справка от НОИ /л.78- л.79 от досъдебното производство/, справка за съдимост
/л.33- л.35 от досъдебното производство, л.10- л.11 от съдебното производство
пред СРС/, както и останалите, приобщени по реда на чл.283 от НПК
доказателства.
От показанията на свидетеля Д.Н. се
установява, че Г.Ж.репликирал П.Н., който се обърнал,
направил няколко крачки, но свидетелят не видял физически удар от П.Н.. Същият
поддържа, че познава Г.Ж.от 1992г., посещавал различни мероприятия, контактувал
с различни хора, с които доносничел след това. Свидетелят не знаел за
противоречия между Г.Ж.и П.Н., но му било известно, че подсъдимият правил
дарения в клуба на емигранта за оправяне здравословното състояние на Г.Ж..
Мотиви по ВНОХД № 4414/2019г. по описа
на СГС, НО, III- ти въззивен състав, 4 стр.
Свидетелят А.Ф. познавал подсъдимия, тъй като
се срещали по повод политически събития и знаел, че П.Н. се занимавал с паметта
от комунистическо време, а свидетелят Г.Ж., който също посещавал тези събития
дразнел хората, задавал им заядливи въпроси и ги обвинявал.
Показанията на разпитаните свидетели съдът
възприе и даде вяра, като прецени, че същите са единни и непротиворечиви и
кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства. Между същите не се
откриват съществени противоречия по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, които да налагат
обсъждането им поотделно.
Настоящият съдебен състав възприе
заключението на комплексната експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство, като компетентна, пълна и относима към
настоящото производство.
Събраните по досъдебно производство №
1625/2014г. по описа на 04 РУ-
СДВР, пр.пр.№
13 591/2014г. по описа на СРП и събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че
са непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото
гласни доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на
доказване по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимият П.Б.Н. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и
общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство следва да се разбират установените в държава обществени отношения,
основани на нравственост и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот.
Според
разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК основният признак на деянието, чрез което се
осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни действия“, което сочи,
че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. Съгласно
константната съдебна практика и ППВС № 2/1974г. „непристойни действия“ са тези,
които са неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство,
невъзпитаност и други скандализиращи обществото.
Грубо
нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява
брутална демонстрация против установения ред и чрез тях нарушава важни
държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга нормите на
нравствеността.
Явно
неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото.
При това антиобщественият характер на тези действия се
съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние. Престъплението
е налице, когато и двата признака са осъществени.
Хулиганството
е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава.
Престъплението по начало се осъществява при пряк умисъл, но може да се
осъществи и при евентуален умисъл. Субективната страна
Мотиви по ВНОХД № 4414/2019г. по описа
на СГС, НО, III- ти въззивен състав, 5 стр.
на престъплението не се
определя само от мотива или от целта на дееца, а от съдържанието на неговия
умисъл. Хулигански действия следва да бъдат осъществени на обществени места и
са свързани с посегателство върху интересите на много хора.
В
разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК са дадени в обобщен вид белезите, които
характеризират обективния състав на престъплението. Чрез тях грубо се нарушава
установеният ред и се изразява явно неуважение към обществото. Разграничението
трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, чрез
обсъждане на обективните му признаци и степента на неговата обществена
опасност.
Настоящият съдебен състав намира, че на инкриминираната
дата подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна състава на
престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Установява се от събраните по делото доказателства,
че Г.Ж.и П.Н. се познават от преди инкриминираната случка, по повод предавания,
в който подсъдимият е имал изказвания и между двамата са се наслоили негативни
личностни отношения. Случилото се на 01.02.1014г. се дължи на скандал на лична
основа между Г.Ж.и подсъдимия, чиято цел не е била да предизвика негативна
реакция в множество хора, нито да унижи Г.Ж.на публично място.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимият П.Б.Н.
за невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление
по чл.325, ал.1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.190, ал.2 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на Държавата.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: