Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 01.12.2017 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански състав
На първи ноември две хиляди и
седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 454 по описа за 2017
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединените искове е по член 124, ал. 1 от ГПК във връзка с член 422, ал. 1 от
ГПК
Ищецът
- С.Н.Б. твърди, че на 16.01.2015г.
заедно със съпругата му - Ц.Ц.Б., в качеството си на купувачи сключили
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с ответницата - И.И.
Б., с който договор същата се задължавала в срок до 20.04.2015г. да им
прехвърли собствените си 1/4 ид.ч. от следния свой собствен недвижим имот, а
именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2934, находящ
се в гр. К., общ. К., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. З. ****, делия със застроена площ от 358 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма; номер по предходен план 2934,
квартал 115, парцел I-2934, при съседи: 36498.503.2931; 36498.503.2933;
36498.503.9523; 36498.503.9518; ведно с 1/2 ид.ч. от построената върху имота
Сграда с идентификатор 36494.503.2934.1 със застроена площ от 73 кв.м., брой
етажи 1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.
Твърди, че продажната цена била уговорена в размер на
6 000 лева, като с подписването на договора от тяхна страна била платена сумата
от 800 лева, а за останалата част от продажната цена в размер на 5 200 лева
според договора следвало да се заплатят на ответника при сключване на
окончателния договор за покупко-продажба. В последствие, И.Й. им заяви, че се
отказва от сключване на окончателният договор и желаела да прекрати
предварителния договор. След проведени преговори между тях, достигнали до
съгласие относно условията за прекратяване на договора. На 14.04.2015г.
сключили Анекс към предварителния договор, с който прекратили същия и с който
ответника се задължавал да им върне даденото от капаро в размер на 1 450 лева в
срок до 30.08.2015г. До настоящия момент, въпреки многобройните му разговори с
нея за връщане на депозита, същата не е сторила това и не получил нищо от
дължимата му се сума.
С оглед на изложеното на основание чл.
410 от ГПК, подал пред Районен съд К. заявление за издаване на заповед за
изпълнение за процесната сума. За същата му била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 684/06.12.2016г. от Районен съд – К. по ч.гр.д. №
1323/2016г., с която съдът разпоредил на И.И.Й. да заплати на С.Н.Б. следните
суми: 1450 лева, представляващи невърнато капаро от продавача, при прекратен с
анекс (от 14.04.2015г.) предварителен договор (от 16.01.2015г.) за
покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти находящ се в град К., с
идентификатори 36498.503.2934 и 36498.503.2934.1 със страни: И.И.Й. (продавач),
ЕГН ********** и С.Н. Б., ЕГН ********** (купувач), ведно със законната лихва
считано от постъпването на заявлението в съда - 30.11.2016г. до окончателното
погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лева - внесена държавна
такса и 550 лева - платено адвокатско възнаграждение. Против същата ответникът
по настоящата искова молба подал възражение в срок, поради което твърди за
наличие на правен интерес от установяване по исков ред на дължимата сума.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което
да на основание чл. 422 от ГПК да приеме за установено, че ответникът му дължи
сумите от 1450 лева, представляваща невърнато капаро от продавача, при
прекратен с анекс от 14.04.2015г. предварителен договор, сключен на
16.01.2015г. за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти находящи
се в град К., с идентификатори 36498.503.2934 и 36498.503.2934.1, със страни:
И.И.Й. с ЕГН **********, в качеството и на продавач и С.Н. Б. с ЕГН **********,
в качеството му на купувач, ведно със законната лихва считано от постъпването
на заявлението в съда - 01.12.2016г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото в размер на 29 лева
- внесена държавна такса и 550 лева - платено адвокатско възнаграждение.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответницата - И.И.Й. счита иска за допустим, но
неоснователен. Твърди, че ищецът предявил иск, че му дължи сумата 1450 лева,
което не отговаряло на истината. Тази сума не й била дадена, независимо, че
имало приложен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
16.01.2015г. и Анекс към този договор от 14.04.2015г. Сочи, че била възрастна и
пенсионерка по болест. Живеела сама. За да се издържа вземала от банките
кредит. В началото на месец януари 2015г. ищецът и съпругата му отишли в дома й
и й казали, че ще й изплатят всички заеми, а тя да им продаде къщата, но
трябвало първо да сключат предварителен договор. Завели я в кантората на
нотариус Т.Р.. Служител на нотариуса изготвил предварителния договор, като в
една от клаузите написал, че са й изплатили при подписването на договора сумата
от 800 лева. Възразила, че парите не са й дадени, но ищеца я погледнал и й
казал, че това било само формално. В предварителния договор определили срок до
20.04.2015г. да изповядат сделката. Твърди, че на 14.04.2015г. (срокът не бил
изтекъл), дошли и й казали, че нямало да й изплатят кредита и се отказвали от
договора. Завели я отново в кантората на нотариус Т.Р.. Същият служител
изготвил Анекса, че се отказват по взаимно съгласие от сключения предварителен
договор на 16.01.2015г., но записали клауза, че трябвало да им върна сумата
1450 лева. Отново възразила, защо претендират за тази сума, след като не са й
дали нито лев. Твърди, че дъщеря й се доближила до нея и й прошепнала
„подписвай, нали чу, че е само формално“. Твърди, че се страхувала от тях,
защото те били способни да я пребият, както го били направили един ден, в края
на месец юли 2013г. (видно от приложената заповед за незабавна защита). През
месец март 2016г. дъщеря й - Ц.отишла в дома й и й поискала 700 лева, които й
били много необходими. Обясни й, че трябвало да ги даде на неин познат П.Г.от
град Р., който имал задължение, което ако не го изплати, щял да влезе в
затвора. Дала й сумата 700 лева,която още не й ги върнала. Твърди, че на
09.06.2017г. получила исковата молба. Веднага се обадила на дъщеря й - Ц.и я
попитала каква е тази молба, която С. подал да му изплати сумата 1450 лева,
след като не й била дадена, нали всичко било формално. Дъщеря й отговорила, да
не се тревожи след като не им дължи никаква сума и че С. не бил и казал, да е
подавал молба да я съди, да не се тревожи, да подаде възражение в съда, че не
дължи сумата и делото ще се прекрати.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и с оглед изявленията на страните,
намира следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 1323/2016г. по описа на КрлРС, в полза на ищецът е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.12.2016г. срещу
ответника за сумата 1450.00 лева,
представляваща невърнато капаро по предварителен договор от 16.01.2015г., прекратен
с Анекс от 14.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявленеито по пощата – 01.12.2016г. до окончателното плащане; сумата от 29.00
лева, представляваща разноски по делото за внесена държавна такса и сумата от
550.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Съгласно заповедта,
вземането произтича от невърнато капаро по предварителен договор от
16.01.2015г. за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти, находящи
се в град К. с идентификатори: 36498.503.2934 и 36498.503.2934.1, сключен между
И.И.Й. – продавач и С.Н.Б. – купувач, прекратен с Анекс от 14.04.2015г.
Препис от заповедта е редовно връчен на длъжника, като
в рамките на двуседмичния срок, от същия е постъпило възражение срещу заповедта
за изпълнение. На заявителя е указано да предяви иск за вземането си в
едномесечния срок, като съобщението е получено на 07.03.2017г. В изпълнение на
указанията, а именно - кредиторът да предяви иск за вземането си, същият е
предявен в срок – на 07.04.2017г. пред Районен съд - К., и за разглеждането му
е образувано гр.д. № 454/2017г. по описа на КрлРС. Ето защо, предвид дотук
изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Видно от представения предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 16.01.2015г., ответницата - И.И.
Б., в качеството си на продавач се е задължила спрямо Ц.Ц.Б. и С.Н.Б., в
качеството им на купувачи, в срок до 20.04.2015г. да им прехвърли собствените
си 1/4 ид.ч. от следния свой собствен недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2934, находящ
се в гр. К., общ. К., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. Земеделска 41, целия със
застроена площ от 358 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор: няма; номер по предходен план 2934, квартал 115, парцел I-2934,
при съседи: 36498.503.2931; 36498.503.2933; 36498.503.9523; 36498.503.9518;
ведно с 1/2 ид.ч. от построената върху имота Сграда с идентификатор
36494.503.2934.1 със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.
Цената, предмет на сделката е договорена в размер на 6
000 лева, като с подписването на договора, купувачите са платили сумата от 800
лева, а за остатъкът в размер на 5 200 лева, същите се задължили да заплатят
при сключване на окончателния договор за покупко-продажба, в предписаната от
закона форма – нотариален акт.
Представен е нотариален акт № 52, том III, рег. № 5412, дело № 451 от 2012г. на нотариус Т.Р.
град К., от който е видно, че И.И.Й. е придобила собствеността върху 1/4 ид.ч.
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2934, находящ се в гр. К., общ. К.,
ул. Земеделска 41, ведно с 1/2 ид.ч. от построената върху имота Сграда с
идентификатор 36494.503.2934.1.
Съгласно представения Анекс към Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 16.01.2015г., сключен между същите
страни на 14.04.2015г., продавачите и купувачите по взаимно съгласие са
прекратили предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, като
продавачът (ответника) се задължавал на купувачите да върне даденото от тях
капаро в размер на 1450 лева, в срок до 30.08.2015г.
Съдът намира, останалите писмени доказателства,
представени от ответната страна, досежно заболяване на ответницата, задължения
към кредитните институции и данни за извършен акт на домашно насилие за
неотносими, както към казуса, така и към поетото с анекса задължение, поради
което не ги обсъжда
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Безспорно е, че на 16.01.2015г. страните са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на
ответника, подробно описан в договора. Безспорно е и, че с Анекс от
14.04.2015г., предварителния договор е прекратен, като продавачът (ответник по
делото) се е задължил спрямо купувачите да върне капаро в размер на 1450 лева.
Съдът приема, че ответницата не доказа по надлежния
ред твърденията си в отговора на исковата молба, въпреки указанията на съда, дадени
при разпределение на доказателствената тежест, а именно, че процесната сума не
й била дадена, независимо от сключения договор, както и че била заплашена и
принудена насила да подпише договора и анекса към него. Съдът приема за
доказано в настоящия процес, че продавачът е неизправна страна, тъй като с
оглед прекратяване действието на предварителния договор за покупко-продажба в
срок до 30.08.2015г. е следвало да върне на купувачите договореното капаро по
сделката.
За да бъде проведен успешно иск по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че е бил налице валидно сключен между
страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, че ищецът
е дал на ответника задатък в посочения от него размер и че договорът е развален
по причини, за които насрещната страна отговаря.
В процесния случай, предвид на констатираното и
изложените съображения, съдът приема, че сключеният между страните
предварителен договор е развален по взаимно съгласие на страните. В същото
време, със сключен анекс, продавачът се е задължил да върне на купувачите
капаро в уговорения размер от 1450 лева. В тежест на ответника е да установи
факта на изпълнение на това свое задължение, за което не се релевираха
доказателства в настоящото производство и съдът приема, че е налице
неизпълнение. Ето защо, съдът намира, че
ответникът дължи процесната сума на купувачите, поради което искът следва да
бъде уважен, като бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Отношение на разноските:
Ищецът претендира разноски за производството и такива,
на основание чл. 78 от ГПК му се следват, с оглед изхода на процеса и уважения
иск в пълен размер на 608.00 лева, съгласно представения списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
Направено е искане от ищеца за присъждане на
разноските в заповедното производство и с оглед задължителните указания по т.
12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е
издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 579.00 лева
и в този размер съдът уважава искането.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.И.Й. ***
с ЕГН **********
ДЪЛЖИ на С.Н.Б. *** с ЕГН **********,
сумата от 1450.00 (хиляда
четиристотин и петдесет) лева, представляваща невърнато капаро от продавача, при
прекратен с анекс от 14.04.2015г. предварителен договор, сключен на
16.01.2015г. за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти находящи
се в град К., с идентификатори 36498.503.2934 и 36498.503.2934.1, със страни:
И.И.Й., в качеството и на продавач и Ц.Ц.Б. и С.Н.Б., ведно със законната лихва
от затата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 01.12.2016г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
член 410 от ГПК от 06.12.2016г. по частно гражданско дело № 1323/2016г. по
описа на Районен съд К..
ОСЪЖДА И.И.Й.
*** с ЕГН ********** да заплати на С.Н.Б. *** с ЕГН **********, разноските
направени в исковото производство в размер на 608.00 лева.
ОСЪЖДА И.И.Й.
*** с ЕГН ********** да заплати на С.Н.Б. *** с ЕГН **********, разноските,
направени по частно гражданско дело № 1332/2016г. по описа на Районен съд К. в размер на 579.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.