№ 14893
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110127621 по описа за 2022 година
Предявени са от „Н...“ ЕАД, с ЕИК ..., представлявано от М.Г., срещу
„Р.“ ООД, с ЕИК ..., представлявано от Р.Л., обективно съединени осъдителни
искове с правни основания:
- чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7676.69 лв.,
представляваща неустойка за виновно неизпълнение на Договор №19АС-
219А035-ЛО2/23.01.2020 г., сключен с ответника, ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба – 26.05.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата;
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 172.74 лв., представляваща законна
лихва върху неустойката от деня на забавата – 07.03.2022 г., до датата на
подаване на исковата молба – 26.05.2022 г.
Ищецът „Н...“ ЕАД с искова молба от 26.05.2022 г. и Уточнение на
искова молба от 08.07.2022 г. твърди, че с ответното дружество са в
облигационни отношения по силата на Договор от 23.01.2020 г. с предмет
„Доставка на канцеларски материали за нуждите на НЕК ЕАД“ за срок от две
години след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по
реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Сочи, че срокът на договора е
изтекъл на 23.01.2022 г., като на 18.01.2022 г. ищецът е направил последна
заявка за доставка на канцеларски материали към ответника на обща стойност
1
11 731.42 лв. Твърди, че срокът за изпълнение на поръчката е изтекъл на
21.01.2022 г., но доставка не е била направена, поради което било налице
виновно неизпълнение на задълженията на ответното дружество. Отбелязва,
че в неофициален разговор с представител на ответното дружество
последното е отказало да извърши последната доставка поради липса на
интерес. Сочи, че е предявил претенция за неустойка в размер на 10 % от
стойността на договора, а именно – сумата от 7 911.32 лв. Посочва, че
ответното дружество е оспорило размера на неустойката и е изплатило сумата
от 234. 64 лв., представляваща неустойка за забава за два дни просрочие
(21.01.2022 – 23.01.2022 г.) в размер на общо 2 % от стойността на последната
поръчка (11 731.42 лв.). Претендира останалата част от неустойката в размер
на 7 676.69 лв., както и законна лихва върху нея, считана от 07.03.2022 г.
Претендира разноски за държавна такса, депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Р.“ ООД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния
си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание
и по размер. Не оспорва, че в периода 23.01.2020 – 23.01.2022 г. с ищеца са
били в облигационни отношения по силата на сключения Договор №19АС-
219А035-ЛО2/23.01.2020 г. Не оспорва, че последната заявка от ищеца е била
направена на 18.01.2022 г. за канцеларски материали на обща стойност в
размер на сумата от 11 731.42 лв., която не е изпълнена от ответното
дружество. Твърди, че е платена дължимата неустойка в размер на сумата от
234.63 лв. Оспорва размерът на неустойката да е в размер на 10 % от
стойността на договора. Сочи, че ответното дружество е изпълнявало заявки
до този момент на обща стойност 52 568.92 лв. Твърди, че стоките, които
ответникът доставя на ищеца, не са индивидуализирани предварително по
количество. Посочва, че всички други заявки, с изключение на процесната са
били изпълнени своевременно от ответното дружество, без възражения от
ищеца. Оспорва, че ищецът е претърпял вреди от пълно неизпълнение.
Евентуално прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка от
договора, сключен между страните, като протИ.речаща на добрите нрави.
Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
2
следното:
По иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка със
сключения между страните Договор №19АС-219А035-ЛО2/23.01.2020 г.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор №19АС-
219А035-ЛО2/23.01.2020 г. (лист 8 - 18 по делото), неоспорен от ответника, се
установява, че между страните е възникнало и съществувало облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът е поел задължението да
извършва доставки на канцеларски материали за нуждите на ищеца по заявки
на последния за срок от две години, считано от датата на подписване на
договора, а именно - до 23.01.2022 г. Безспорно е още и обстоятелството, че
последната направена от ищеца заявка от 18.01.2022 г. не е била изпълнена от
ответника и че същата е на обща стойност от 11 731.42 лв. (лист 19 - 58 от
делото). Не е спорно между страните и обстоятелството, а същото се
установява и от представените по делото писмени доказателства
(потвърждение за плащане от 01.03.2022 г. - лист 65 от делото), че ответникът
е изплатил на ищеца сумата от 234.63 лв., представляваща неустойка,
дължимата по силата на горепосочения договор, във връзка с направената от
ищеца заявка за доставка на стоки от 18.01.2022 г.
Между страните се спори, дали при гореизложената фактическа
обстановка, дължимата неустойка следва да се изчисли в размер на по 1 % на
ден за всеки от дните на забавата до изтичането срока на договора – на
23.01.2022 г., както приема ответникът, или неустойката следва да се изчисли
във фиксиран размер от 10 % от стойността на целия договор – 79 113.16 лв.
(съобразно уговореното в чл.2.1 от договора), тъй като е налице пълно
неизпълнение относно последната заявка за доставка на стоки, както счита
ищецът.
В чл. 4.2 от Договора страните са уговорили, че изпълнителят следва да
изпълнява поръчките на възложителя в срок от три работни дни от изпращане
на заявката за доставка на канцеларски материали, считано от деня, следващ
деня на получаване на писмена заявка от възложителя.
В чл. 9.1 от Договора страните са постигнали съгласие, че „в случай на
неизпълнение и/или забавено изпълнение на което и да е задължение от
страна на Изпълнителя, същият ще дължи неустойка в размер 1 % за всеки
просрочен ден върху стойността на дължимите стоки, но не повече от 10 % от
3
стойността на договора съобразно чл. 2.1 от същия“. В чл. 2.1 от Договора е
уговорено, че общата стойност на Договора е в размер на 79 113.16 лв.
От горепосочените договорни клаузи следва изводът, че в случай на
пълно неизпълнение на поръчка за доставка на стоки по договора
изпълнителят ще дължи неустойка в размер 10 % от стойността му по чл. 2.1,
тоест неустойка в размер на сумата от 7 911.32 лв. Това е така, защото 10 %
от стойността на договора е горната граница на размера на неустойката, който
иначе може да варира в зависимост от продължителността на забавата. В
случай на забавено изпълнение неустойката следва да се изчислява в размер 1
% за всеки просрочен ден, но доколкото в настоящия случай става въпрос не
за забавено изпълнение, а за пълно неизпълнение, дължимата неустойка е в
максимален размер.
Във връзка с доводите на ответника, че стойността на доставените стоки
по договора е 52 568.92 лв., а не е размерът по чл. 2.1 от договора, следва да
се посочи, че общата стойност на доставените по договора стоки е
ирелевантна при определяне на размера на неустойката по чл. 9.1 от договора,
тъй като съобразно уговореното между страните, същата се изчислява въз
основа на фиксираната сума по чл. 2.1 - 79 113.16 лв., а не въз основа на
реалната стойност на доставените стоки по договора. Тази уговорка на
страните е съобразена с обстоятелството, че е възможно да настъпи забава и
неизпълнение в по-ранен етап от действието на договора, в който все още да
няма доставени стоки, въз основа на чиято стойност да се изчисли
неустойката.
Съобразно уговореното между страните в горепосочения договор
ответникът е поел договорното задължение да доставя стоки, които се
индивидуализират конкретно, предварително и безусловно по количество със
заявките по чл. 1.3, по които ответникът се е задължил в чл. 4.2 да прави
доставки в тридневен срок от получаването им. Липсата на предварително
уговорка за конкретно количество на стоките не е основание ответникът да
откаже изпълнението на съответната заявка.
На следващо място ирелевантно е и обстоятелството дали ответникът
има други забавени или неизпълнени доставки по процесния договор.
Правомерното и добросъвестно поведение на ответника в хода на действието
на договора не представлява обстоятелство, освобождаващо го от
4
отговорност за последващо неизпълнение.
Ответникът е навел и възражение, че чл. 9.1 от договора, уреждащ
процесната неустоечна клауза, е нищожен поради протИ.речие с добрите
нрави, тъй като неустойката излизала извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. При съблюдаване с критериите,
изложени в мотивите към Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съдът не намира неустоечната клауза за
нищожна. Размерът на неустойката варира в зависимост от стойността на
съответната доставка на стоки и от продължителността на забавата, а горната
граница е във фиксиран размер, който не е прекомерен с оглед общата
стойност на договора, стойността на процесната доставка, характера на
правоотношението, което е между двама търговци, специалисти в областта си
на дейност, и предвид ограничените възможности на ищеца да се снабдява с
процесните стоки единствено чрез доставки по договор, сключен по реда на
Закона за обществените поръчки. Неизпълнението на конкретната доставка по
договора води до настъпването на вреди за ищеца в значителен размер, тъй
като липсата на канцеларски материали препятства осъществяването на
дейността му. В конкретния случай неизпълнението на доставка на стойност
11 731.42 лв. несъмнено може да доведе до вреди, равняващи се на
претендираната неустойка, които обаче не е нужно да се доказват с оглед чл.
92, ал. 1 ЗЗД. В конкретния случай обезщетението за пълно неизпълнение се
равнява на обезщетението за забава в продължение на 68 дни, което не може
да се приеме за прекомерно и накърняващо добрите нрави.
Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на
уговорената клауза за неустойка, тъй като принципно е допустимо да се
преценява дали неустойката е уговорена в нарушение на присъщите й
функции, като неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди. Не е нищожна неустойка, която е
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се
начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради
свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на
договора. ( в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
5
по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK ).
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В настоящия случай, след като съдът съобрази вида на
уговорената неустойка, степента на неизпълнение и съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди прецени, че нищожност на клаузата за договорна
неустойка не е налице.
Преценката за прекомерност на неустойката следва да се прави при
всеки конкретен случай към момента на неизпълнение на договора, с оглед
съотношението между действителния размер на неустойката и претърпените
от неизпълнението на договорно задължение вреди, както и функциите на
неустойката. Намаляването не следва да установи пълна еквивалентност
между неустойката и действително претърпените вреди, тъй като
санкционните функции и обезпечителния характер на неустойката се ползват
с предназначение не само да обезщетят кредитора за вредите от виновно
неизпълнение на договорни задължения, но и да обезпечат точното
изпълнение на поетите задължения и да накажат неизправната страна. Въз
основа на гореизложеното съдът намира възражението на ответника за
прекомерност на неустойката за неоснователно.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че неустойката за
забава и/или неизпълнение следва да се начислява само до крайния срок на
договора. В договора не се съдържа уговорка в подобен смисъл. Напротив, в
чл. 10.5 от Договора страните уговорили, че „Прекратяването действието на
договора става след уреждане на финансовите взаимоотношения между
страните за извършените от страна на Изпълнителя и приети от Възложителя
стоки по изпълнение на договора. Разплащането по договора се извършва
след удържане на всички дължими от Изпълнителя суми по този договор
(включително неустойката).“ От цитираната клауза може да се направи
изводът, че волята на страните е окончателното прекратяване на действието
на всички договорни клаузи да стане след уреждането на финансовите им
отношения. Освен че възражението на ответника не намира основание в
сключения договор, начисляването и дължимостта на неустойката по чл. 9.1
следва и от характера на обезщетението, което е поставено в зависимост от
6
продължителността на забавата. Не може да се приеме, че с изтичането срока
на договора ответникът е престанал да бъде в забава по отношение на
задължението си да изпълни процесната поръчка. Ищецът е продължавал да
има интерес от изпълнението на поръчката дори след изтичането срока на
договора, както е заявил изрично и в поканата за доброволно изпълнение,
отправена към ответника. Ответникът обаче е счел, че с изтичането срока на
договора следва да спре начисляването на неустойка за всеки просрочен ден и
че може да изпълни задължението си за обезщетяване вредите на ищеца само
с плащането на сумата в размер 1 % от стойността на дължимите стоки за два
просрочени дена, като в същото време е лишил ищеца от дължимите стоки не
само за два дена, а изцяло, поради което не е налице забава, а цялостно
неизпълнение.
С оглед гореизложеното и предвид настъпилото частично плащане от
страна на ответника на сумата в размер 234.63 лв., предявеният иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 676.69 лв.,
представляваща неустойка за виновно неизпълнение на Договор №19АС-
219А035-ЛО2/23.01.2020 г., сключен с ответника, ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба – 26.05.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка със
сключения между страните Договор №19АС-219А035-ЛО2/23.01.2020 г.
Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е
основателен. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84
ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в
забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение
– от деня, в който бъде поканен от кредитора. Предвид липсата на установен
срок за изпълнение на задължението на ответника, за да изпадне същият в
забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
От представените по делото доказателства се установява, че ответникът
е получил поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) на претендираната
неустойка на 25.02.2022 г. С ПДИ е даден 10-дневен срок за изпълнение на
7
задължението за неустойка в съответствие с уговореното в чл. 9.4 от
договора. На 01.03.2022 г. ответникът е изплатил на ищеца сумата в размер
234.63 лв., а по отношение на останалата част от сумата ответникът е
изпаднал в забава на 07.03.2022 г. Предвид изложеното ответникът е изпаднал
в забава, като за претендирания период на забавата от 07.03.2022 г. до
26.05.2022 г. размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата в
размер на уважената й част от 7 676.69 лв., изчислен с помощта на
компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви,
възлиза на 172.74 лв., поради искът следва да се уважи за пълния предявен
размер.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 1 036.00 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р.“ ООД, с ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, .... - адв.
И. Б., да заплати на „Н...“ ЕАД, с ЕИК ..., съдебен адрес гр. София, ..., на
основание чл. 92, ал. 1 във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7676.69 лв.,
представляваща неустойка за виновно неизпълнение на Договор №19АС-
219А035-ЛО2/23.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба – 27.05.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата, и сумата от 172.74 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 07.03.2022 г. до 26.05.2022 г.
ОСЪЖДА „Р.“ ООД, с ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, .... - адв.
И. Б., да заплати на „Н...“ ЕАД, с ЕИК ..., съдебен адрес гр. София, ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 036.00 лв., представляваща разноски
по делото пред СРС.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9