№ 160
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503002 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от М. С. Й., ЕГН
********** и Т.С.Й., ЕГН ********** срещу решение № 3557/29.07.2020 год постановено
по гр.д. № 13790 по описа за 2015 година на Варненския районен съд, в частта ,с което се :
ОТХВЪРЛЯ предявени от М. С. Й., ЕГН ********** и Т.С.Й., ЕГН **********
против А. С. Й., ЕГН ********** и Б. С. Й., ЕГН ********** искове за заплащане на сумата
по 3375 лева за всеки от всеки от ищците срещу всеки от ответниците, представляваща
обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. Чайка, бл. 32, вх.
Б, ет. 1, ап. 6, считано от 01.09.2015 г. до 11.03.2020 г, на основание чл. 31, ал.2 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявени от М. С. Й., ЕГН ********** и Т.С.Й., ЕГН **********
против А.С.Й., ЕГН ********** и Б. С. Й., ЕГН ********** за заплащане на сумата по 2160
лева за всеки от всеки от ищците срещу всеки от ответниците, представляваща обезщетение
за ползване на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Бреза" № 4, А, ет. 5, ап. 18,
считано от 01.09.2015 г. до 11.03.2020 г., на основание чл. 31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА М. С. Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 1769,6 лева, представляваща
държавна такса по иска за делба на основание чл. 355, пр. I ГПК вр. чл. 8, пр. I от Тарифа за
1
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 600 лева по
съединените искове, на осн. чл.355, изр.2 ГПК и чл.78, ал.З ГПК вр. чл.З от Тарифата за ДТ
по ГПК.
ОСЪЖДА Т.С.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 1769,6 лева, представляваща държавна такса
по иска за делба на основание чл. 355, пр. I ГПК вр. чл. 8, пр. I от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 600 лева по съединените искове,
на осн. чл.355, изр.2 ГПК и чл.78, ал.З ГПК вр. чл.З от Тарифата за ДТ по ГПК.
ОСЪЖДА М. С. Й., ЕГН ********** И Т.С.Й., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на А. С. Й., ЕГН ********** и Б. С. Й., ЕГН ********** сумата от 600 лева за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал. 3 от ГПК.
Твърди се, че постановеното решение в обжалваната част е
неправилно,немотивирано, постановено в противоречие със закона и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага
подробни съображения във въззивната жалба. Претендира отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго,с което предявените искове бъдат уважени.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище
за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.
Депозирана е частна жалба от М. С. Й., ЕГН ********** И Т.С.Й., ЕГН
********** срещу определение № 260999/21.09.2020 год постановено по гр.д. 13790/15 год
на ВРС, в частта,в която се оставя без уважение молбата за изменение на решението в
частта относно присъдените разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.
Решението е влазло в сила в частта, в която се ПОСТАНОВЯВА ДА
2
БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до делба недвижими имоти
както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2562.32.1.27 по КК и
КР на гр.Варна, с адрес гр. Варна, район „Приморски", п.к. 9000, ж.к. „Чайка" бл.32, вх. Б,
ет.1, ап. № 6, с площ от 97.78 кв.м, ведно с прилежащите части: избено помещение № 6 и
0.8109% ид.части от общите части на сградата при граници на същия етаж: (
10135.2562.32.1.26 и 10135.2562.32.1.49, под обекта: няма, над обекта:
10135.2562.32.1.30 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2559.213.2.18 по
КК и КР на гр.Варна, с адрес: гр. Варна, п.к. 9000, ул. „Бреза" № 4-а, ет.5, ап. № 18, с площ
от 47.97 кв.м, ведно с прилежащите части: 3.11% ид.части от общите части на сградата, при
граници на същия етаж: 10135.2559.213.2.17, 10135.2559.213.2.19, под обекта:
10135.2559.213.2.13, 10135.2559.213.2.14, над обекта: няма, на основание чл. 348 ГПК .
Предмет на разглеждане по въззивната жалба са предявените искове с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС.
По отношение на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС ищецът трябва да докаже, че 1)
имотът е съсобствен с ответника; 2) че е отправил писмена покана; 3) че
ответникът ползва имота или ползва площ по-голяма от съответстващата на правата му в
собствеността; 4) ползата, която е пропуснал след поканата, обикновено в размер на
дължимия пазарен наем
Безспорно по настоящето дело е, че страните са съсобственици на процесните ,
описани по горе недвижими имоти / предмет на производството за делба/, още повече, че е
видно от приложеното дело на ВРС, че с решение по същото дело е допусната и извършена
съдебна дела между страните .
Обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС е предвидено като компенсация срещу
неправомерното изключително ползване на съсобствената вещ от единия съсобственик .
Настоящият състав намира, че изложените твърдения във въззивната жалба, че с
оглед на събраните по делото доказателства било установено, че ответниците
възпрепятствали достъпа на ищците до имота, за неоснователни.
Съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване
на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ,
поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използването
на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл. 31 от ЗС. В съдебната практика
се приема, че употребения в, ал. 1 на чл. 31 от ЗС термин "си служи" е синоним на
използвания в, ал. 2 на същия член термин "се използва лично". Използва лично общата
вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за
задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално
предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява
свойствата ѝ.
3
Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на
доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на
еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1
от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което
тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато един от съсобствениците
упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг
съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни
свойства, съобразно предназначението за задоволяване на свои нужди или потребности -
той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство
или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи
да ги реализират.
Както е посочено в Решение № 115 от 04.12.2018г. по гр.д. № 333/2018г. на ІІ
г.о. източник на вземането по чл.31, ал.2 ЗС е едно фактическо положение - реалното
ползване на общата вещ само от един съсобственик, което обуславя разместване на
имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. А за
установяване на това реално ползване няма ограничение в доказателствените средства. В
мотивите на Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК е разяснено, че „личното ползване”
по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи
или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според правата си; без правно
значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици,
съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал
трети лица да я ползват. Осъществявайки такова „лично ползване” съсобственикът дължи на
останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които са били лишени. Само при
съобразяване на това фактическо ползване определеното обезщетение ще бъде съответно на
пропуснатата полза
Ползването на недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се изразява в установяване на фактическа власт върху имота по
начин, който да препятства достъпа на другия съсобственик до този имот и съответно
възможността му да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността. Подобно
препятстване би било налице ако само единия от съсобствениците разполага с ключ, а оттам
и с достъп до имота, докато другият съсобственик е лишен от възможността за достъп, а
оттам и от възможността за реално ползване, дори част от помещенията да са свободни и да
не се ползват от никого.
За да се присъди обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС е необходимо , наред с
установеният факт на лично ползване на имота от съсобственика-ответник и с това
4
поведение той да е препятствал, да е пречил на съсобственика ищец да ползва имота,
превишавайки обема на собствения си дял - в този смисъл Решение №95/16.06.2014 по дело
№1913/2014 на ВКС, ГК, II г.о.,
Никое от посочените по горе обстоятелства не беше установено от страна на
въззивниците М.Й. и Т.Й. .
Изпращането и получаването на покана само по себе си не може да доведе до
извод, че е налице така претендираното право по чл. 31, ал. 2 от ЗС при отсъствието на
останалите предпоставки. В тежест на ищеца - съсобственик, претендиращ обезщетението за
ползата от която е лишен, е задължението да установи при условията на пълно и пряко
доказване, че от страна на ответника, ползващ имота съсобственик са налице действия,
който отричат или препятстват възможността за достъп до имота и реално ползване на
същия. Такива доказателства ищецът не е ангажирал въпреки указаната му с доклада по
правния спор доказателствена тежест .
Няма доказателства по делото,че само и единствено ответниците по иска по
чл.31 ал.2 от ЗС са имали достъп до имотите предмет на делба и претенция по чл.31 от ЗС
,че са ползвали имотите, или че са събирали наем от тези имоти.,т. е от събраните по делото
доказателства няма доказателства, че ответници по иска си служат пряко и непосредствено
с цялата обща вещ и имайки достъп до тях, не допускат другите съсобственици -
ищците М.Й. и Т.Й. да си служат с имотите.
В случая,както сочи и ВРС, единственото доказателство, с което ищците
обосновават искането си по чл.31 ал.2 ЗС е приемно - предавателен протокол от 09.01.2015г.
(л.34) . Това доказателство, обаче установява единствено, че законният представител на
ищците- Р.Х. е предала ключовете от апартамент на ул."Славянска", който имот не е
предмет на делба. Други доказателства за установяване на сочените обстоятелства не са
ангажирани от ищеца. Същевременно ответникът е провел насрещно доказване относно този
факт. От показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът
кредитира като преки и непосредствени, се установява, че ответниците не осъществяват
фактическа власт по отношение на имотите. Относно имота в кв."Чайка" се установи, че
след смъртта на дядото на страните А. С. Й. , апартаментът е обитаван от наемател, който
по-късно е оставил ключовете на съсед от входа.
Предвид събраните по делото доказателства , съдът приема, че не може да се
направи извод за това, че ответниците са осъществявали фактическа власт върху делбените
имоти и са лишили ищците от ползването на същия, поради което предявените искове по
чл.31 ал.2 от ЗС са неоснователни и следва да се отхвърлят.
В обобщение, решението на ВРС в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
5
Неоснователна е въззивната жалба ,с оглед изхода на правния спор и жалбата
срещу присъдените държавни такси и разноски .
Депозираната частна жалба е неоснователна по следните съображения :
В производството по съдебна делба таксата се определя при извършването й,
съобразно стойността на дяловете на съделителите. Всеки от тях има двойно качество в
производството за делба - ищец относно своето право на делба и ответник - относно правото
на другите съделители, поради което и при осъществяването на това субективно
потестативно право понася и съответната дължима държавна такса, определена съобразно
дела му в прекратената съсобственост. Освобождаване от тази държавна такса при
предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК не може да се иска, с оглед целта на този институт да се
осигури осъществяване на съдебно производство от лица, за които съдът е признал, че нямат
достатъчно средства да заплатят таксите и разноските по него при предвидените
предпоставки. В случая на извършената съдебна делба производството завършва с
осъществяването на правото на делба и дължимата държавна такса следва да бъде заплатена
от съделителя, реализирал правото си да иска прекратяване на съсобствеността, т. е.
притежаваният от него дял в нея се преобразува в индивидуална собственост, за което
дължи и държавната такса, съответствуваща на размера на дела му.В този смисъл е и
съдебната практика- Определение № 191 от 17.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 107/2011 г.,
II г. о., Г Определение № 588 от 28.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 527/2011 г., I г. о., ГК. И
в други свои актове ВКС се приема, че с оглед същността на съдебното производство за
делба, в което се осъществява правото на делба на всеки от съделителите да прекрати
съществуващата съсобственост, като получи в реален дял имот или движими вещи или
парично уравнение за дела си и по което всеки съделител има задължение да понесе такава
част от разноските, която съответства на размера на неговия дял в прекратената
имуществена общност, освобождаване от дължимата при извършване на делбата държавна
такса при условията на чл.83, ал.2 ГПК не може да се иска. В този смисъл е например
определение № 191 от 17.05.2011 г. по ч.гр.д. № 107 от 2011 г. на ВКС, ГК, II
г.о., Определение № 176 от 14.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1758 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. Отделение.Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да даде
възможност за защита на лични или имуществени права и на лица, чието материално
положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите на съдебното
производство.Както вече беше посочено съдебното производство е приключило. Установена
е съдебна практика , че освобождаването от задължението за внасяне на държавна такса
по чл. 83, ал. 2 от ГПК е приложимо само в случаите, когато същата се дължи
предварително по силата на чл. 76 от ГПК. Затова длъжникът не може да бъде освободен от
това задължение по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК,С оглед изложеното, определение №
260999/21.09.2020 год постановено по гр.д. 13790/15 год на ВРС, в частта,в която се оставя
без уважение молбата за изменение на решението в частта относно присъдените
разноски,като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
6
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция , въззивниците М.
С. Й., ЕГН ********** и Т.С.Й., ЕГН ********** следва да заплатят на въззиваемата
страна направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв,съобразно
представения списък и доказателства за извършването им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3557/29.07.2020 год постановено по гр.д.
№ 13790 по описа за 2015 година на Варненския районен съд, в частта, с което се :
ОТХВЪРЛЯ предявени от М. С. Й., ЕГН ********** и Т.С.Й., ЕГН **********
против А. С. Й., ЕГН ********** и Б. С. Й., ЕГН ********** искове за заплащане на сумата
по 3375 лева за всеки от всеки от ищците срещу всеки от ответниците, представляваща
обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. Чайка, бл. 32, вх.
Б, ет. 1, ап. 6, считано от 01.09.2015 г. до 11.03.2020 г, на основание чл. 31, ал.2 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявени от М. С. Й., ЕГН ********** и Т.С.Й., ЕГН **********
против А.С.Й., ЕГН ********** и Б. С. Й., ЕГН ********** за заплащане на сумата по 2160
лева за всеки от всеки от ищците срещу всеки от ответниците, представляваща обезщетение
за ползване на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Бреза" № 4, А, ет. 5, ап. 18,
считано от 01.09.2015 г. до 11.03.2020 г., на основание чл. 31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА М. С. Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 1769,6 лева, представляваща
държавна такса по иска за делба на основание чл. 355, пр. I ГПК вр. чл. 8, пр. I от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 600 лева по
съединените искове, на осн. чл.355, изр.2 ГПК и чл.78, ал.З ГПК вр. чл.З от Тарифата за ДТ
по ГПК.
ОСЪЖДА Т.С.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 1769,6 лева, представляваща държавна такса
по иска за делба на основание чл. 355, пр. I ГПК вр. чл. 8, пр. I от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 600 лева по съединените искове,
на осн. чл.355, изр.2 ГПК и чл.78, ал.З ГПК вр. чл.З от Тарифата за ДТ по ГПК.
ОСЪЖДА М. С. Й., ЕГН ********** И Т.С.Й., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на А. С. Й., ЕГН ********** и Б. С. Й., ЕГН ********** сумата от 600 лева за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал. 3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260999/21.09.2020 год постановено по гр.д.
13790/15 год на ВРС, в частта,в която се оставя без уважение молбата за изменение на
7
решението в частта относно присъдените разноски
ОСЪЖДА М. С. Й., ЕГН ********** И Т.С.Й., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на А. С. Й., ЕГН ********** и Б. С. Й., ЕГН ********** сумата от 600
лева направени разноски- адвокатско възнаграждение,пред въззивната инстанция , на осн.
чл. 78,ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8