№ 39
гр. Елхово , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно
наказателно дело № 20202310200312 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Т. П. от гр. Свиленград, депозирана
чрез адв. В.Д. от АК – Ст. Загора, против Наказателно постановление № 20
– 0261 – 000415 от 26.08.2020 година на Началник група към ОД на МВР –
Ямбол Г.Й.ов, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
В депозираната жалба против НП се сочи, че същото е
незаконосъобразно, като се желае неговата отмяна. Жалбоподателят оспорва
на посочените в НП дата и час да е управлявал МПС. Твърди, че е бил
задържан на 19.08.2020г. в 10.40 часа за срок от 24 часа, поради което и в
11.54 часа на същата дата е било обективно невъзможно да откаже да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества, тъй като в този час
е бил задържан и не е управлявал МПС. В жалбата се сочат и допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, довели
до ограничаване на правото му на защита, като в тази връзка се твърди, че не
става ясно коя от двете форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от
ЗДвП се твърди, че е налице – отказ да бъде извършена проверка за употреба
на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписание
за медицинско изследване. Като основание за процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление се сочи и липсата на
посочване в наказателното постановление на нарушената законова разпоредба
1
– чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а единствено е посочена разпоредбата на чл. 174,
ал.3 от ЗДвП, която има санкционен характер и не съдържа правило за
поведение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна - ОД на МВР Ямбол, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
РП – Ямбол, ТО - Елхово, редовно призована, не взема становище
по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Със Заповед №261з-79 от 18.08.2020г. на Началник РУ – Елхово е
разпоредено провеждането на специализирана полицейска операция за
периода от 19.08.2020г. до 25.08.2020г. на територията, обслужвана от РУ –
Елхово с цел противодействие на конвенционалната и детската престъпност,
както и с цел подобряване безопасността на движението. Във връзка със
заповедта е изготвен план – разстановка, представен по делото. Във връзка с
провежданата СПО свидетелите Б.Н. и Д.Я., двамата на длъжност „мл.
полицейски инспектор“ заедно с други свои колеги, се намирали на път II –
79, км.19, в близост до разклона за с. Мамарчево. Около 10.30 часа св. Н.
подал сигнал за спиране със „стоп – палка“ по образец на водача на
автомобил „БМВ 325 Д“ с рег. № Х *** КР, движещ се по път II – 79, с посока
на движение от гр. Елхово към гр. Болярово. След подадения сигнал за
спиране водачът на автомобила намалил скоростта на движение, но
приближавайки полицейските служители рязко увеличили скоростта и
продължил движението си по пътя. В автомобила полицейските служители
установили две лица – момче и момиче, като автомобила се управлявал от
лицето от мъжки пол. След като водачът на автомобила не изпълнил
полицейското разпореждане за спиране на подадения сигнал, полицейските
служители се качили в служебния автомобил и последвали автомобила
„БМВ“. Поради движението в този участък на други автомобили и
селскостопанска техника полицейските служители изгубили видимост върху
лекия автомобил „БМВ“. С цел установяването на автомобила те продължили
да се движат по околовръстен път на гр. Болярово в посока гр. Бургас и на
отбивка от този път забелязали движещия се автомобил „БМВ“. Последвали
автомобила, който след подаден светлинен и звуков сигнал преустановил
движението си. При пристигането си до автомобила полицейските служители
установили, че същият в този момент се управлява от лицето от женски пол, а
лицето, което преди това управлявало автомобила, се намирало на седалката
до водача като пътник. Полицейските служители извършили проверка на
2
документите на лицата и на автомобила, както и физическа проверка на самия
автомобил, при което не установили нередовности. Установено било, че
лицето от мъжки пол, което в предходен момент при подаване на сигнала за
спиране от св. Н. управлявало автомобила, е Д. Т. П.. Същият бил задържан
на мястото и отведен в ПУ – Болярово за изясняване на случая, където
пристигнал и св. Р.Б. на длъжност „мл. автоконтрольор“. След като бил
запознат със случая св. Б. поканил жалбоподателя да му бъде извършена
проверка с тест Drager DrugTest 5000 за установяване употребата или не на
наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство, като пред с. Б. заявил, че не е
управлявал моторното превозно средство. Св. Б. издал на жалбоподателя
талон за изследване № 000858 от 19.08.2020г., екземпляр от който е бил
връчен на П. в 12.20 часа. В издадения талон за изследване св. Б. посочил, че
лицето следва да се явил във ФСМП – Елхово до 70 минути от връчване на
талона.
На мястото на проверката св. Р.Б. в присъствието на свидетелите
Д.Я. и Б.Н. и в присъствието на жалбоподателя, съставил против последния
АУАН № 155189 от 19.08.2020 година, за това, че на същата дата в 11.54 часа
по път II- 79, км.19 управлява лек автомобил „БМВ 325“ с рег. № Х ***КР,
собственост на Д.Д.С. като отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
Drager DrugTest 5000 и не изпълнява предписание за лабораторно изследване.
Словесното описание на нарушението било квалифицирано от
актосъставителят цифрово като такова по чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
АУАН бил предявен на нарушителя, който отказал да го подпише и вписал,
че има възражения по съставения АУАН. АУАН е подписан от
актосъставителят и свидетелите по установяване на административното
нарушение. Жалбоподателят е отказал да получи препис от АУАН. Отказът
на наказаното лице да подпише АУАН е удостоверен с подписа на един
свидетел – Живко Койчев.
По делото не са налице данни, а и не се твърди от жалбоподателя
същият да се е явил в ФСМП гр. Елхово за медицинско изследване.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Д.П. не е депозирал писмени
възражения.
Със Заповед № 261з-64 от 19.08.2020г. на св. Я., Д. Т. П. е задържан
за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР, считано от 10.40
часа и е освободен на същата дата в 14.30 часа.
Въз основа на съставеният АУАН, на 26.08.2020г. Г.Й.ов на
длъжност Началник група към ОД на МВР – Ямбол, упълномощен с МЗ №
3
8121з– 515 от 14.05.2018 година, приложена към АНП, издал против Д. Т. П.
Наказателно постановление № 20 – 0261 – 000415 от 26.08.2020 година, с
което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер
на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на
13.10.2020 година, видно от разписката, приложена към него.
Жалбата против наказателното постановление е депозирана пред
АНО на 21.10.2020 година, с дата на изпращане 20.10.2020г.
От приложената и приета като доказателство по делото справка за
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, се установява, че същият е
правоспособен водач на МПС, категории В, АМ, В1, като свидетелството за
управление на МПС е издадено на 22.01.2014 година и до настоящия момент е
наказан с общо 14 влезли в сила наказателни постановления и 6 фиша за
нарушения по ЗДвП. С присъда №6/2020г. по НОХД № 508/2020г. по описа на
РС– Харманли е осъден за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Материалната компетентност на св. Б. да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, а на Началник група
към ОД на МВР – Ямбол да издава наказателни постановления въз основа а
тези актове се установява от приложената към АНП заповед № 8121з- 515 от
14.05.2018г. на Министъра на МВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Б., Георги Я. и Б.Н.,
първият от които актосъставител, а вторият и третият свидетели по
установяване на административното нарушение, както и въз основа приетите
по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са конкретни, ясни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и последователни, изразяват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от
тях действия на жалбоподателя, като освен това по делото няма данни, които
да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели. В подкрепа на гласните доказателства са и събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
4
допустима.
По процесуалната законосъобразност на наказателното
постановление:
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателната отговорност на Д. Т. П. е ангажирана в
редовно възникнало и развило се производство по установяване на
нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи,
в надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат
всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57
ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно
и конкретно формулирано словесно описание на нарушението с неговите
обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Т.е.
даденото описание съответства на законовото изискване, установено за това
/чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички
релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от
твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и
откриване на нарушението, поради което изложените в тази насока доводи в
жалбата са неоснователни.
Относно материалноправната законосъобразност на
наказателното постановление:
Въз основа на възприетата и изложена фактическа обстановка съдът
прие, че жалбоподателят Д. Т. П. с поведението си на 19.08.2020 година е
осъществил състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, тъй като водач на моторно превозно средство – на лек автомобил „БМВ
325“ с рег. № Х ***КР е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство Drager DrugTest 5000 за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Това нарушение според настоящата инстанция е подведено правилно
към уреждащата го правна норма както в АУАН от актосъставителя, така и в
НП от административно – наказващият орган.
За да приеме, че е бил налице такъв отказ от страна на
жалбоподателя за изпробване с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техните аналози, съдът ползва обективните и
кредитирани показания на свидетелите Б., Я. и Н., неоспорени от страна на
жалбоподателя, както и от писмените доказателства по делото – АУАН –
ползващ се и с доказателствената си сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП
като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни доказателства
констатации, талон за изследване. Следва да се отбележи, че от страна на
наказаното лице не се ангажираха каквито и да било доказателства, внасящи
5
съмнение в обстоятелствата, които са описани в АУАН и в НП и които съдът
прие за случили се в обективната действителност. Напротив, събраните по
делото гласни доказателства са категорични, че на 19.08.2020г. около 10.30
часа /часът, в който жалбоподателят П. е управлявал лекият автомобил и не се
е подчинил на подадения му по съответния законов ред сигнал за спиране/,
същият е имал качеството „водач“ на лек автомобил БМВ 325“ с рег. № Х
***КР. Това качеството на жалбоподателя се установява от кредитираните
като обективни, правдиви и непротиворечиви помежду си свидетелски
показания на Б.Н. и Д.Я., които са възприели управлението на МПС от страна
на жалбоподателя. Именно в качеството му на водач на МПС на 19.08.2020г.
към момента, в който П. не е изпълнил разпореждането на св. Н. да
преустанови движението на автомобила след подаден сигнал за спиране, в
един по – късен момент, а именно след задържането на П. от полицейските
служители в 10.40 часа и пристигането на св. Б. в ПУ – Болярово, в 11.54 часа
/часа посочен в АУАН/, до П. е била отправена покана да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози от св. Б.. Безспорно е и
това, че към момента на задържането му П. не е имал качеството на „водач“
на МПС, като такова качество не е имал и в часа, посочен в АУАН -11.54
часа, тъй като след отклоняването си от полицейска проверка в един по –
ранен момент на път II – 79, км.19, е последвала смяна в управлението на
автомобила, като към момента на задържането на лицето управлението на
автомобила се е осъществявало от другото, намиращо се в него лице, което
при подаването на сигнала за спиране на автомобила от св. Н. е било пътник в
автомобила, а не негов водач и това обстоятелство е било възприето от
полицейските служители. Именно защото жалбоподателят в един предходен
момент, предшестващ задържането му е бил водач на МПС, за което по
делото са налице категорични и безспорни доказателства, е бил поканен да
му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни
аналози, каквато той е отказал.
Обстоятелството дали лицето е било употребило наркотични
вещества, респ. техни аналози, или не, е без значение за съставомерността на
административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
6
години и глоба 2 000 лв.
За да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност и да бъдат наложени
предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от
право да управлява МПС“, следва да бъде установен отказ на водача на МПС
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието
за или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата
съдържа два алтернативни способа за установяване и отказа на който и да е от
тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.
Изброяването на методите, с които се установява от контролните органи на
употребата или не на наркотични вещества или на техни аналози не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се
касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на
МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или на техни аналози. В конкретния случай от събраните писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че на посочените в
наказателното постановление дата и място водачът на МПС е отказал
проверката с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози с Drager DrugTest 5000, както и не е изпълнил предписанието
за химико-токсикологично лабораторно изследване. Видно от показанията на
разпитаните по делото свидетели жалбоподателят е бил поканен да бъде
тестван с за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози с тест Drager DrugTest 5000, но е отказал теста. Получил е издаденият
му талон за изследване, но не се е явил в указаното му време в посоченото
болнично заведение за да му бъде извършено медицинско изследване.
Обстоятелството, че жалбоподателят е бил задържан за времето от 10.40 до
14.30 часа с представената по делото заповед по реда на ЗМВР, не е било
пречка при заявена от негова страна воля за това да бъде отведен в ФСМП –
Елхово в посочения в талона за изследване времеви период – до 13.30 часа на
19.08.2020г. за медицинско изследване. Жалбоподателят не твърди и не сочи
доказателства за това да е заявил желанието си да бъде отведен до ФСМП –
гр. Елхово с цел извършване на медицинско изследване и установяване на
употребата или не на наркотични вещества или техни аналози.
Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП е пълно и
коректно изписано не само словесно, но и цифрово, както от актосъставителя,
така и от административно – наказващият орган. Нарушителят е бил наясно
още от самото начало на административното производство за вмененото му
нарушение. Това, че наказващият орган е цитирал в обжалваното наказателно
постановление текста на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, не поставя
нарушителят Д.П. в състояние на невъзможност от разбиране на вмененото
му административно нарушение, доколкото и в описателната част на
7
наказателното постановление са изложени всички обстоятелства от значение
за преценката за съставомерността от обективна и субективна страна на
процесното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Правилно според съдебния състав е приложена и санкционната
разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП с наложени съответно предвидени
наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение.
Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са
конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, така че и съдът не
би могъл да промени същите в насока евентуално на тяхното намаляване.
Няма допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на нормата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП – и като нарушена, и като предвиждаща съответната
за уреденото нарушение санкция, доколкото това е предвиден от самия
законотворец подход в една и съща разпоредба да са уредени и елементите от
състава на нарушението, и предвиденото наказание, намиращ приложение и
при много други административни нарушения по ЗДвП.
В съответствие с изискванията на Наредба № І з – 2539/2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, на водача Д.П. е постановено да се
отнемат 12 к. т. за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДВП.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за приложимост
на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения
по чл.174, ал.3 от ЗДвП е определена от законодателя като висока, с оглед
размера на санкцията, предвидена за това нарушение. Независимо, че от
нарушението на Д.П. не са настъпили вредни последици, то с оглед на
формалния характер на състава на отговорността по чл.174, ал.3 от ЗДвП и
предвид на това, че процесното деяние не се отличава от останалите
нарушения от своя вид, то не би могло да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна в контекста на легалната дефиниция на
маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. Отделно от това, с оглед
приложената към АНП справка за нарушител, може да бъде изведен извод за
висока степен на обществена опасност на дееца, предвид множеството
извършени от него нарушения по ЗДвП, установени с влезли в сила
наказателни постановления и фишове. С оглед на изложеното настоящият
състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административно - наказателна отговорност. По посочените съображения
8
наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0261 –
000415 от 26.08.2020 година на Началник група към ОД на МВР – Ямбол
Г.Й.ов, с което на Д. Т. П. , ЕГН **********, от гр. Свиленград, ж.к. „***“
№9, вх.А, ет.5, съдебен адрес гр. Ст. Загора, ул. „***“ №64, кантора №6, адв.
В.Д. от АК – Ст. Загора, е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ямбол по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
9