Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Иванка Велчева и с участие на прокурор Павлин Вълчев при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия
Х.Димитрова АД № 397 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.185 - 196 от от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, депозирана
от Религиозна институция (РИ) «Свидетелите на Йехова в България», със седалище
и адрес на управление гр.София 1618, ********, представлявана от EЕ.Д.Н.с ЕГН **********,
в качеството му на председател на Съвета на старейшините на религиозната
институция; А.К.З., с ЛНЧ **********, с адрес *** и К.Д.В., с ЕГН **********, с
адрес ***, срещу разпоредбите на чл.5, ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1 за
поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен, приета
с Решение № 578 от 11.03.2010г., в сила от 17.04.2010г., изм. и доп. с Реш.№
888 от 18.12.2014г., изм. и доп. с Реш.№ 920 от 17.02.2015г., изм. с Реш.№ 9 от
17.12.2015г., изм. и доп. с Реш. № 81 от 25.02.2016г., изм. и доп. с Реш.№ 203
от 30.06.2016г., изм. с Реш.№ 348 от 22.12.2016г. на Общински съвет (ОбС) -
град Шумен. В жалбата се навеждат доводи за противоречие на оспорените
разпоредби с правните норми на чл.37, 39 и 41 от Конституцията на РБ; на чл.9 и 10, взети
самостоятелно и във връзка с чл.14 от ЕКПЧОС, както и на Закона за
вероизповеданията. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за
обявяване нищожността на атакувания подзаконов нормативен акт в обжалваната му
част. Претендира се присъждане на деловодни разноски, вкл. адвокатски хонорар.
В съдебно заседание оспорващите се
представляват от упълномощен представител адв. В.С.., като К.Д.В. се явява и
лично. Процесуалният представител на оспорващите и лично явилата се страна
заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея доводи за нищожност на
атакуваните подзаконови нормативни разпоредби, поради противоречие на същите с Конституцията на
Република България, Закона за вероизповеданията и Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. Претендират присъждане на деловодни
разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК. В пледоарията по същество
и в представени писмени бележки оспорващите се позовават на съдебна практика,
като настояват атакуваните разпоредби да бъдат прогласени за нищожни по мотиви,
аналогични на изложените в жалбата.
Ответната страна – Общински съвет
- гр.Шумен, се представлява от адв. Д.Р.от ШАК и адв. И.Г.от САК, които в
съдебно заседание оспорват жалбата. Твърдят, че по наведените доводи за
нищожност на обжалваните разпоредби е налице произнасяне от ВАС, което е
задължително при новото разглеждане на делото. Считат, че подзаконовите
нормативни разпоредби на чл.5, ал.5 и ал.7 от Наредба №1 на ОбС – Шумен, са в
унисон с чл.37, ал.2 от Конституцията на РБ, съгласно която свободата на
съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната
сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и
свободите на други граждани, както и на чл.14 от КРБ, който сочи, че семейството,
майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Според
ответната страна с приемане на атакуваните разпоредби Общинският съвет осигурява тази закрила на
децата. Приетите норми съответстват и на чл.14 от Закона за закрила на детето.
Изразяват несъгласие и с аргументите на оспорващите за незаконосъобразност на
нормата на чл.5, ал.6 от Наредба №1
на ОбС – Шумен. Според становището на ответника разпоредбата на чл.5, ал.6 от наредбата
е приета в защита на основно право, регламентирано и с чл.33 от КРБ, а именно
неприкосновеността на жилището и по никакъв начин не засяга правото на
вероизповедание. В обобщение заявява, че атакуваните подзаконови разпоредби са
в унисон с нормативните актове от по-висока степен и не са налице основания за
тяхната отмяна. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като на
страната бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Шумен оспорва жалбата и по подробни аргументи за нейната
неоснователност отправя искане за отхвърляне на оспорването.
Съдът като съобрази аргументите,
изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване по делото са
разпоредбите на чл.5, ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба №1 за поддържане и опазване
на обществения ред на територията на община Шумен (за краткост Наредба №1 на ОбС
- Шумен), приета с Решение № 578 от 11.03.2010г., в сила от 17.04.2010г., изм.
и доп. с Решение № 888 от 18.12.2014г., изм. и доп. с Решение № 920 от
17.02.2015г., изм.с Решение № 9 от 17.12.2015г., изм. и доп. с Решение № 81 от
25.02.2016г., изм.с Решение № 203 от 30.06.2016г., изм.с Решение № 348 от
22.12.2016г., всички приети от Общински съвет - град Шумен.
Атакуваните разпоредби на чл.5,
ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1 на ОбС - Шумен, са регламентирани в Глава II «Осигуряване
и опазване на обществения ред» от наредбата и имат следното съдържание: «чл.5.
Забранява се: …
ал.5). Извършване на религиозни
обреди и служби и предоставяне на помещения за това в културни институти,
училища, младежки и детски обекти за нетрадиционните според Конституцията на
Република България и Закона за вероизповеданията религии;
ал.6). (нова, с Реш.№ 81 от
25.02.2016г.) Забранява се извършването на религиозна пропаганда по домовете на
гражданите.
ал.7). (Предишна ал.6, изм.с Реш.
№ 81 от 25.02.2016г.) На фирми и сдружения, регистрирани според българското
законодателство да осъществяват на разстояние по-малко от 400м. от детските
обекти, учебни заведения и културни институции публична религиозна дейност в
нетрадиционните според Конституцията на Република България и Закона за
вероизповеданията религии».
Въпросните разпоредби първоначално
са били предмет на обжалване по АД № 205/2017г. по описа на ШАдмС, приключило с
решение № 106/14.11.2017г., с което съдът е приел оспорването за основателно и
е обявил за нищожни чл.5, ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба №1 за поддържане и
опазване на обществения ред на територията на община Шумен.
С решение № 11748/07.08.2019г. по
АД № 14447/2017г. по описа на ВАС, касационната инстанция приела, че решението
на ШАдмС е неправилно, като е посочила, че оспорените разпоредби са приети от
компетентен орган, поради което същите не са нищожни, с оглед на което е
отменила решение № 106/14.11.2017г., постановено по АД № 205/2017г. на ШАдмС и
е върнала делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Предвид нормата на чл.224 от АПК,
указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на
закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Съгласно
дадените такива по конкретното дело, след постановената отмяна на решението по
мотиви, че оспорените разпоредби са приети от компетентен орган, настоящият
състав дължи произнасяне по въпроса относно материалната законосъобразност на
същите.
При така направените уточнения,
свързани с предмета на правния спор, съдът приема следното:
Предмет на обжалване са разпоредби
от подзаконов нормативен акт, които създават общи задължителни правила за
регулиране на повтарящи се обществени отношения в границите на съответната
община. Актът е издаден от Общински съвет – Шумен - орган на местно
самоуправление и подлежи на безсрочно оспорване съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той поражда задължения. Тълкуването на нормите
налага извода, че легитимирани да обжалват подзаконов нормативен акт са лицата,
спрямо които актът разпростира действието си. Това са физически или юридически лица,
обвързани от съдържащите се в него норми, чиято правна сфера актът засяга или
ограничава или може да засегне или да ограничи.
Настоящият състав намира, че
жалбоподателите притежават правен интерес от оспорване на атакуваните
разпоредби. От съдържанието на същите се установява, че с посочените правни
норми се въвеждат забрани и ограничения, свързани с упражняването на религиозни
права и в частност - правото на извършване на религиозни обреди и служби в
изброени обекти с обществено предназначение, осъществяване на религиозна
дейност в близост до посочени в разпоредбата публични обекти, както и по
домовете на гражданите. Оспорващият «Свидетелите на Йехова в България» е
религиозна институция - факт, който се установява от приложени удостоверение по
ф.д. № 1665/2003г. по описа на СГС от 17.09.2019г. и Устав на вероизповедание
на Свидетелите на Йехова в България, с оглед на което притежава правен интерес
от оспорване на процесните нормативни разпоредби, тъй като същите биха могли да
засегнат или ограничат правата на институцията при осъществяване на нейната
дейност. Представените са и доказателства, че религиозната институция има
местно поделение в гр.Шумен.
Относно другите двама
жалбоподатели се установява, че К.В. е втори секретар на РИ, а А.З. е местният
представител на РИ в гр.Шумен, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че
техните права, свободи и законни интереси могат да бъдат засегнати от
оспорените нормативни разпоредби. Освен това двамата се определят като хора,
които изповядват религиозните убеждения на РИ «Свидетелите на Йехова в България»,
което е достатъчно основание за установяване на наличие на интерес от оспорване
на наредбата, защото религиозните убеждения не се доказват документално чрез
волеизявлението на някакъв държавен орган и упражняването им не зависи от
участие в религиозна организация, регистрирана от държавен орган. Религиозните
убеждения са защитено право, те принадлежат на личността и всеки човек с
религиозни убеждения има интерес от оспорването на подзаконов нормативен акт,
засягащ упражняването им (в т.см. е и Опр. № 8512 от 15.06.2011 г. на ВАС по
адм. д. № 15514/2010 г.). В
допълнение към гореизложеното, следва да се посочи, че въпросът за
допустимостта на оспорването е бил поставен във връзка с първоначалното
разглеждане на делото, като наличието на правен интерес от оспорване за всеки
един от жалбоподателите е подробно обсъдено както в мотивите на
първоинстанционното съдебно решение, така и от касационната инстанция в решение №11748/07.08.2019г. по АД №
14447/2017г. на ВАС. Изложените в съдебните решения аргументи изцяло се
споделят и от настоящия състав.
С оглед изложеното съдът намира
оспорването за процесуално допустимо.
При разглеждането му по същество
съдът приема следното:
Наредба № 1 е приета с Решение
№578 по Протокол №31 от 11.03.2010г. на Общински съвет - гр.Шумен. По делото са
приложени доказателства, от които се установява, че е спазена процедурата по
приемането ѝ. Видно от Докладна записка № 93 00 1500 от 10.12.2009г. на
Кмета на община Шумен, проектът на Наредба №1 е бил изготвен след изискване и
съобразяване становищата на ОДМВР - гр.Шумен, РЗ на ПБС, РИОКОЗ - гр.Шумен,
РИОСВ - гр.Шумен, прокурори при Районна
прокуратура - гр.Шумен, Дирекция «ПДЗН», Общински съвет на Съюза на пенсионерите
и други. Изготвеният проект за нормативен акт е бил публикуван на интернет
страницата на Община Шумен; било е публикувано и уведомление в местния вестник «Шуменска
заря», като в нормативно регламентирания срок не са постъпили предложения или
възражения. С оглед на това съдът намира, че при приемането на Наредба № 1 на
ОбС - гр.Шумен са спазени изискванията на чл.26 от ЗНА (ред. преди изм. с ДВ
бр.34/2016г.).
Аналогичен извод следва да се
направи и по отношение на изменението на Наредба № 1 на ОбС - Шумен, прието с
Решение № 81 по Протокол № 5 от 25.02.2016г. на ОбС - Шумен, когато са приети
разпоредбите на чл.5, ал.6 и 7 от Наредба №1 на ОбС - Шумен. Уведомлението за
изготвения проект за изменение на Наредба №1 на ОбС - Шумен е било обявено на
интернет страницата на Община Шумен на 12.02.2016г., като е направено разяснение,
че предложения и становища по същия могат да се депозират до 26.01.2016г., т.е.
в 14-дневния нормативно регламентиран срок.
Оспорените разпоредби като част
от Наредба № 1 на ОбС - Шумен са приети от компетентен орган, в писмена форма,
при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване, регламентирани в
чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА.
Тук е мястото да се посочи, че
съгласно чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) «наредбата» е
дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Според чл.8
от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че
нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от
по-висока степен.
Анализът на горепосочените
разпоредби води до извода, че при упражняване на местно самоуправление,
гражданите чрез избрания от тях общински съвет, могат да решават въпроси от
местно значение в сферата на дейностите посочени в чл.17, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗМСМА съобразно нормативните актове от по-висока степен за неуредени от тях
обществени отношения с местно значение, включително и чрез издаване на
подзаконови нормативни актове, каквито са наредбите. В този смисъл необосновано
се явява становището на оспорващите, че след като в Закона за вероизповеданията
не са делегирани определени правомощия на местни органи на власт да регулират
уредените с него отношения, то следва, че издадените общински подзаконови
нормативни актове, свързани с правото на вероизповедание, са такива издадени
при липса на компетентност, т.е. нищожни. Тази теза противоречи на характера на
местното самоуправление и правомощията на общинските съвети, очертани с нормите
на чл.8 от ЗНА, чл.21, ал.1, т.23, във връзка с чл.21, ал.2 от ЗМСМА. Според
тези правни норми общинският съвет, дори без изрично упълномощаване, може да
урежда обществени отношения в подзаконов нормативен акт, доколкото същите
попадат в обхвата на въпросите от местно самоуправление и не противоречат или
не са изрично уредени в нормативен акт от по-висока степен. Оспорените
разпоредби са част от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред на
територията на община Шумен и доколкото обществените отношения, свързани с
осигуряването на обществения ред на територията на общината са част от
правомощията на съответния общински съвет, се налага изводът, че същите са
приети от компетентен орган. Изложените доводи са изцяло в съответствие с
мотивите на Върховния административен съд по тълкуване и прилагане на закона,
съдържащи се в решение № 11748/07.08.2019г. по АД № 14447/2017г. на ВАС, които
са задължителни за настоящия състав при новото разглеждане на делото.
Наред с това следва да се
отбележи, че част от оспорените разпоредби от Наредба №1 на ОбС – Шумен
въвеждат забрана за извършване на религиозни обреди и служби и осъществяване на
публична религиозна дейност в училища, младежки и детски обекти, както и в
близост до такива обекти. Съгласно разпоредбата на чл.4 от Наредбата за специализирана
закрила на деца на обществени места (НСЗДОМ), специализираната закрила на деца
се осъществява от органите на МВР,
дирекции «Социално подпомагане» към АСП, общината, регионалните здравни инспекции
и собствениците, наемателите и ползвателите на търговски обекти, кина и театри,
както и от организаторите на обществени прояви. НСЗДОМ е приета на основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДет, като с §2 от ЗР на същата се дават препоръки общинските
съвети да приведат приетите от тях нормативни актове по чл.22, ал.1 от ЗМСМА в
съответствие с разпоредбите на наредбата. Следователно общинският съвет
притежава дискреционната власт да регламентира правопорядък с местно значение,
чрез употребата на правомощия, свързани с обществения ред и в защита на детето,
при спазване на горепосочените граници, така че неговите актове да не изземват
изключителната компетентност на други органи и да преурежда, в противоречие с
нормативните актове от по-висока степен, уредени от тях обществени отношения.
С оглед гореизложеното настоящият
състав намира за неоснователно твърдението за нищожност на оспорените разпоредби,
аргументирано с липса на компетентност на Общински съвет – Шумен и приема, че
обжалваните разпоредби са част от валиден подзаконов нормативен административен
акт, действащ към момента на оспорването.
При преценката за съответствието
на оспорените разпоредби с материалния закон, съдът приема следното:
Настоящият съдебен състав намира
за основателна жалбата в частта ѝ, насочена против разпоредбата на чл.5,
ал.6 от Наредба №1 на ОбС – Шумен, като счита, че въпросната правна норма
противоречи на нормативни актове от по-висока степен. Приетата регулация на
средствата и методите на провеждане на религиозна дейност и за упражняване на
правото на вероизповедание е в нарушение на правни норми на ЕКЗПЧОС, КРБ и ЗВ,
като заявените в този смисъл доводи в жалбата са основателни. Налице е
несъответствие с чл.9, ал.1 от Конвенцията, който прогласявайки свобода на
мисълта, съвестта и религията, предвижда като неотменна част на тази свобода
възможността на всеки да изповядва своята религия или убеждения индивидуално
или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни
обреди и ритуали. Налице е противоречие с конституционно закрепената свобода на
съвестта, свободата и мисълта, на избора на вероизповедание и на религиозни или
атеистични възгледи (арг.чл.37, ал.1 от КРБ). Правото на вероизповедание е
основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо право по смисъла на чл.37
от Конституцията на Република България и чл.2, ал.1 от Закона за
вероизповеданията. Юридическото съдържание на правото на вероизповедание,
според решение №5 от 11.06.1992г. на КС на РБ по конст. дело № 11/1992г.,
обхваща две по-важни правомощия: правото на свободен избор на вероизповедание и
възможността за свободно упражняване на вероизповеданието чрез печат, слово,
създаване на религиозни общности и сдружения, дейността им вътре в общността и
извън нея като проявления в обществото. Касае се за ненакърнимо основно човешко
право, прогласено от Конституцията и подробно
регламентирано в Закона за вероизповеданията.
Същият в чл.5 и чл.6 урежда проявленията на правото на вероизповедание и
способите за упражняване на правото на вероизповедание, съобразявайки се с
конституционната рамка, включително с ограниченията за упражняване на това
право, установени в чл.13, ал.4 и в чл37, ал.2 от КРБ и съответните на тях чл.7
и чл.8 от Закона за вероизповеданията. Визираните разпоредби очертават
пределите за неговото упражняване, възпроизвеждайки нормата на чл.9, ал.2 от
Конвенцията. Нормативните ограничения при упражняване правото на вероизповедание
се съдържат и в чл.7 от Закона за вероизповеданията, съгласно който свободата
на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност,
обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на
други лица. Приемане на мерки в тази насока е предвидено в разпоредбата на чл.8
от Закона за вероизповеданията, съгласно която правото на вероизповедание може
да бъде ограничено, ако са нарушени изискванията на чл.7 чрез шест,
изчерпателно изброени в закона способа: 1.спиране на разпространението на
дадено печатно произведение; 2.спиране на издателската дейност; 3.ограничаване
на публичните изяви; 4.отмяна на регистрацията на учебно, здравно или социално
заведение; 5.преустановяване дейността на юридическо лице за срок до 6 месеца и
6.отмяна на регистрацията на юридическо лице на вероизповеданието. Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за вероизповеданията производството за
ограничаване се образува по искане на заинтересованите лица или на прокурора.
Делото се разглежда по исков ред от Софийски градски съд. С нормата на чл.5,
ал.6 от Наредба №1 на ОбС - Шумен се въвежда забрана за извършване на
религиозна пропаганда по домовете на гражданите, като по този начин се
ограничава правото на вероизповеданията да организират публична дейност и извън
молитвените си домове, регламентирано с чл.12, ал.4 (предишна ал.2) от ЗВ. С
въведеното в наредбата ограничение на правото на вероизповедание, ОбС - Шумен е
допуснал нарушение на закона, което е особено съществено и достатъчно за отмяна
на текста от подзаконовия нормативен акт. Тези изводи не се променят от
възражението на ответната страна и представителя на прокуратурата, че с
приемането на наредбата се цели да се гарантира спазване на обществения ред,
както и че същата е в съотвествие с чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС, според която «всеки
има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище...».
Съдът намира, че съдържащите се в Закона за вероизповеданието ограничителни
мерки (арг. чл.8, вр.чл.7, ал.1 от ЗВ), в случай, че свободата на
вероизповедание бъде насочена срещу обществения ред, морала или срещу правата и
свободите на други лица, съставляват необходимата гаранция и защита на правото
на зачитане на личния и семеен живот и неприкосновеността на жилището на всеки
гражданин. С други думи, всеки който счита, че е засегнато това негово право,
може да се обърне към съда и да поиска ограничаване на правото на
вероизповедание. Евентуалното налагане на ограничителни мерки следва да се
извършва единствено при конкретни случаи на осъществяване на съответните
хипотези. Според Европейският съд по правата на човека чл.9 от ЕКЗПЧОС не дава
на местните власти правото на преценка нито относно легитимността на
съдържанието на съответната религия и убеждения (традиционни и нетрадиционни,
официално признати или непризнати), нито на средствата, чрез които техните
последователи изразяват вътрешните си убеждения. Единствените възможни
ограничения на свободата на религия или убеждения при обстоятелства, които
будят сериозни тревоги за обществения ред са както следва: 1. основани са на
вътрешно законодателство, което е достъпно, придвидимо и прецизно; 2. насочени
са към действителна и належаща социална необходимост; 3. са в състояние да
постигнат законна цел, необходима в едно демократично общество, по един
пропорционален и недискриминационен начин. Държавните органи могат да
предприемат ограничителни решения само при преценка на всеки конкретен случай,
като вземат под особено внимание принципите на необходимост, пропорционалност и
забрана за дискриминация. В случая така, като е формулирано ограничението от
наредбата не отговаря на посочените критерии.
С оглед изложеното настоящият
състав намира, че разпоредбата на чл.5, ал.6 от Наредба №1 на ОбС – Шумен е
приета в нарушение на материалния закон и в несъответствие на неговата цел –
основание за отмяната ѝ по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
В останалата част, насочена
против разпоредбите на чл.5, ал.5 и ал.7 от Наредба №1 на ОбС – Шумен, жалбата
се преценява като неоснователна. Съгласно оспорените текстове забранява се:
чл.5, ал.5 - извършването на религиозни обреди и служби и предоставяне на
помещения за това в културни институти, училища, младежки и детски обекти за
нетрадиционните според КРБ и Закона за вероизповеданията религии; чл.5, ал.7 - на
фирми и сдружения, регистрирани според българското законодателство да
осъществяват на разстояние по-малко от 400м. от детските обекти, учебни
заведения и културни институции публична религиозна дейност в нетрадиционните
според КРБ и Закона за вероизповеданията религии.
Според оспорващите чл.5, ал.5
налага пълна забрана на религиозната дейност на лица, които не принадлежат към
една регистирана религиозна организация (т.28 от жалбата); чл.5, ал.5, 6 и 7…
сериозно пречат на правото на свобода на религията и свободата на изразяване
(т.30 от жалбата). В жалбата и в становищата на оспорващите по съществото на
спора не се излагат конкретни аргументи по отношение на материалната
незаконосъобразност на всяка от атакуваните разпоредби поотделно, а се съдържа
общо несъгласие с оспорените текстове, с твърдение за противоречието на същите
с разпоредбите на чл.37, 39 и 41 от КРБ и членове 9 и 10 от Конвенцията, както
и със Закона за вероизповеданието, гарантиращи правото на свободата на
вероизповеданието.
Съдът намира, че не е налице
соченото противоречие на чл.5, ал.5 и ал.7 от Наредба №1 на ОбС – Шумен с
материалния закон. Действително, правото на свободен избор на вероизповедание и
свободата на избор на религиозни възгледи е основно, абсолютно, лично,
ненакърнимо право, гарантирано с чл.37, ал.1 от КРБ и чл.2, ал.1 от Закона за
вероизповеданието. Това право обаче не е безгранично в своите проявления и
реалното му упражняване не може да бъде насочено срещу националната сигурност,
обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на
други граждани, а религиозните и другите убеждения не могат да бъдат основание
за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите (чл.37, ал.2 и чл.58,
ал.2 от КРБ и чл.3, ал.2 от Закона за вероизповеданията). В този смисъл
държавата следва да осигури баланс между правото на вероизповедание и
свързаната с него пропаганда и литература, като израз на религиозната традиция
и ритуали и обществения ред, който по смисъла на Решение № 7/4.06.1996г. на КС
на Република България по конст. дело № 1/1996г. представлява установеният с
нормативни актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се
упражняват съответните граждански права. В изпълнение на тази функция държавата
следва да гарантира с правни норми спокойното, нормално и сигурно протичане на
обществения живот и може да ограничи осъществяването на правото на
вероизповедание, когато това се налага в защита на обществения ред, морала,
правата и свободите на други граждани. Съдът намира, че оспорените разпоредби,
посредством които се налагат забрани за извършване на религиозни обреди и
служби в културни институти, училища, младежки и детски обекти, съставляват адекватна
и пропорционална мярка, насочена към защита на децата. В тази насока настоящият
съдебен състав намира за основателни и изцяло възприема доводите, изложени от процесуалния
представител на ответната страна и на представителя на Окръжна прокуратура -
Шумен за съответствие на оспорените разпоредби с изискванията на чл.11, ал.1 и
4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), регламентиращи правото на всяко дете
на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо,
психическо, нравствено и образователно развитие, както и правото на закрила
срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности. Забраната за
използване на непълнолетни и малолетни има императивен характер и обуславя
ограничаване правото на манифестиране на религиозна принадлежност. Наред с това
следва да се съобразят и разпоредбите на чл.6, т.3 от ЗЗДет, определящ кмета на
общината като орган за закрила, на който са вменени отговорности, посочени в
чл.6а, ал.4, т.8 от с.з., а именно да: а) осигуряват прилагането на държавната
политика за закрила на детето в общината и координират дейностите по закрила на
детето на местно ниво; б) осигуряват безопасността на децата в общинските
училища, детски градини и в центровете за подкрепа за личностно развитие; в)
предприемат мерки за осигуряване безопасността на децата в структурите и
звената на територията на съответната община. Несъмнено закрилата срещу
насилие, включва и правото на всяко дете да получи закрила срещу въвличане в
политически, религиозни и синдикални дейности – чл.11, ал.4 от ЗЗДет. Тази закрила
съответства и на чл.7, ал.5 от Закона за вероизповеданията, който повтаря
забраната за въвличане на деца в религиозни дейности, като религиозните
общности и институции не могат да включват в дейността си малолетни лица, освен
с изричното съгласие на техните родители или настойници. Доколкото кметът на
общината е определен като орган за закрила на децата, то в правомощие на
общинския съвет е да изработи правила за осъществяване на тази закрила и детска
безопасност в района на детските и учебните заведения на територията на
общината. Съдът отчита разпоредбата на чл.76, ал.4 от Закона за предучилищното
и училищното образование, регламентираща възможността в програмите на
училищното образование да е включено и изучаването на религия, като това може
да е свързано с разпространение на религиозна литература. Нормите на чл.5, ал.5
и ал.7 от Наредба №1 на ОбС - Шумен обаче следва да се разглеждат в контекста
на останалите разписани забрани и наредбата като цяло, които са свързани с
опазването на обществения ред, морал и здраве. В този смисъл несъмнено
забраната не се отнася до дейности, които са включени в учебните програми и
следва да се тълкува именно в този смисъл.
Наред с това следва да се
отбележи, че Конвенцията за правата на детето и ЗЗДет определят интересите на
децата за висша ценност. Конвенцията акцентира върху нуждата от специални
гаранции и грижи, включително подходяща правна защита на децата предвид тяхната
физическа и умствена незрялост. Като основополагащ принцип «най-добрият интерес
на детето» вменява на държавите – страни по Конвенцията не просто да съобразят
интересите на детето, а във всички случаи да им осигурят предимство пред други
конкуриращи ги права и интереси, каквото е и правото на вероизповедание. Съдът
намира, че забраните, въведени с нормите на чл.5, ал.5 и 7 от Наредбата са в
унисон с допустимите ограничения на правото на вероизповедание. Като всяко едно
от основните права на човека и правото на свобода на мисълта, съвестта и
религия може да бъде ограничавана при създаване на гаранции за защита правата и
свободите на други граждани. Сред една от изрично предвидените ограничителна
клаузи е разписана в чл.37, ал.2 от КРБ и се изразява в забраната
предоставените права да бъдат насочвани срещу права и свободи на други
граждани. Подобни ограничения се съдържат и в редица международни актове –
чл.18, ал.3 от Международния пакт за гражданските и политическите права и чл.9,
ал.2 от ЕКЗПЧОС. Анализът на нормативните разпоредби, регулиращи процесните
отношения налага извод, че при колизия между субективното право на
вероизповедание и правата на детето, гарантиращи неговата защита, преимущество
имат последните съобразно принципът «най-добрият интерес на детето». Обжалваните
разпоредби са съобразени с интересите на
детето, поради което засягането на правото на вероизповедание е оправдано
предвид преследваната от нормотвореца цел – обществената закрила на детето,
регламентирана и в чл.14 от КРБ. По изложените съображения съдът намира, че
разпоредбите на чл.5, ал.5 и ал.7 от Наредба №1 на ОбС – Шумен са правилни и
законосъобрази. Същите се приети при събразяване с принципа на пропорционалност
и спазване на баланса между конкуриращите се права – правото на защита на
детето и правото на вероизповедание. С оглед изложеното оспорването в тази му
част се явява неоснователно.
В обобщение на изложеното съдът
приема за основателна жалбата на РИ «Свидетелите на Йехова в България»; А.К.З.
и К.Д.В., срещу разпоредбата на чл.5, ал.6 от Наредба № 1 за поддържане и
опазване на обществения ред на територията на община Шумен.
В останалата ѝ част,
насочена против нормите на чл.5, ал.5 и ал.7 от Наредба № 1 за поддържане и
опазване на обществения ред на територията на община Шумен жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Страните по делото претендират
присъждане на направените разноски, като всяка от тях представя списък на
разноските. Съдът намира, че предвид изхода на спора – уважаване на жалбата
само в частта ѝ, насочена против разпоредбата на чл.5, ал.6 от Наредба №1
на ОбС – Шумен и отхвърляне на същата в частта, с която се оспорват нормите на чл.5, ал.5 и
ал.7 от Наредбата, сторените разноски следва да се понесат от страните, така
както са направени.
Водим от горното и на основание
чл.193, ал.1 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбата на член 5, ал.6 от
Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на
община Шумен, приета с Решение № 578 от 11.03.2010г., в сила от 17.04.2010г., изм.
и доп. с Решение № 888 от 18.12.2014г., изм. и доп. с Решение № 920 от
17.02.2015г., изм.с Решение № 9 от 17.12.2015г., изм. и доп. с Решение № 81 от
25.02.2016г., изм.с Решение № 203 от 30.06.2016г., изм.с Решение № 348 от
22.12.2016г. на Общински съвет - град Шумен.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на РИ «Свидетелите на Йехова в
България», със седалище и адрес на управление гр.София 1618, ********; А.К.З.,
с ЛНЧ **********, с адрес *** и К.Д.В., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу
разпоредбите на чл.5, ал.5 и ал.7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред на територията на община Шумен, приета с Решение № 578 от
11.03.2010г., в сила от 17.04.2010г., изм. и доп. с Реш.№ 888 от 18.12.2014г.,
изм. и доп. с Реш.№ 920 от 17.02.2015г., изм. с Реш.№ 9 от 17.12.2015г., изм. и
доп. с Реш. № 81 от 25.02.2016г., изм. и доп. с Реш.№ 203 от 30.06.2016г., изм.
с Реш.№ 348 от 22.12.2016г. на Общински съвет - град Шумен.
Разноски
не се присъждат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
В случай на
неподаване на касационна жалба или протест, или ако те бъдат отхвърлени -
решението да се обнародва по реда на чл.37, ал.3 от ЗНА и чл.22, ал.2 от ЗМСМА,
във вр. с чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................