№ 275
гр. Велико Търново, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000241 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от Община Червен бряг срещу
Решение № 260015/ 15.02.2021 г. по Т.д. № 38/ 2019 г. по описа на ОС – Плевен, с което
съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от нея исковете срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен за присъждане на сумата 25 500 лв.,
представляваща част от заплатените разходи за периода 04.12.2015 г. – 02.01.2018 г. за
поддръжка и експлоатация на изградените на основание договор за безвъзмездна
финансова помощ /ДБФП/ № DIR-51011116-С025 активи, които Общината е
извършила вместо „ВиК“ ЕООД – частичен иск от сумата 485 586.46 лв. и за
присъждане на сумата 1000 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
25 500 лв. за периода от датата на извършване на всеки разход до датата на
предявяване на иска – 21.02.2019 г. – частичен иск от 73 626 лв. Депозирана е и частна
жалба от Община Червен бряг срещу Определение № 260193/ 17.05.2021 г.,
постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, с което съдът е оставил без уважение
искането й за изменение на решението в частта за присъдените в полза на насрещната
страна разноски за производството.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради неправилно
приложение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено
процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не били обсъдени
1
всички изложени от ищеца доводи и наведени възражения относно релевантните за
спора факти, не били ценени в съвкупност събраните по делото доказателства и
липсвал анализ на заключението на вещите лица. Неправилен бил изводът на съда, че
за исковия период е налице основание за стопанисване и управление на процесния
обект от страна на Общината. Счита, че по делото е безспорно установено, че „ВиК“
ЕООД гр. Плевен неоснователно се е отклонило от задължението си да приеме за
управление пречиствателната станция за отпадни води, проектирана и изградена с
негово участие и въведена в експлоатация на 10.12.2015 г. Излага, че само това
дружество в качеството си на ВиК-оператор имало правото по силата на ЗВ да
експлоатира ВиК-съоръженията и то поело задължение да приеме новоизграденото по
силата на сключеното между тях Споразумение за партньорство от 10.06.2011 г., при
което незаконосъобразни били изводите на съда, че извършената от Община
поддръжка на обекта за исковия период не представлява водене на чужда работа без
пълномощие, а Общината изпълнявала собствените си задължения по ДБФП. Липсата
към датата на въвеждане на обекта в екплоатация на създадена на територията на
Област Плевен ВиК-асоциация, на която да бъде предадено новоизграденото ВиК-
съоръжение, налагало то да бъде предадено директно на субекта, компетентен да
осъществява дейностите по ЗВ, т.е. на ответника. Дори и да се приемело, че
предаването на обекта следвало да стане едва след създаване на Асоциацията по ВиК,
то непосредствено след включването на „ВиК“ ЕООД в Асоциацията за Област Плевен
Общината отправила искане, получено на 28.06.2016 г., за приемане на актива, но
дружеството отново отказало да го приеме. Отказът бил неоснователен, защото
дружеството се позовало на липса на представени всички документи във връзка с
техническите характеристики на съоръжението, а то било асоцииран партньор както
при изготвянето на идейния проект, така и при изграждането на обекта и негов
представител участвал във всеки един етап на строителството. Неправилни били
изводите на съда, че последващият отказ на ответника да приеме съоръжението,
направен с писмо от 03.04.2017 г. и мотивиран с констатирани технически
недостатъци, бил правомерен. Сочените технически недостатъци възникнали
значително време след въвеждане на съоръжението в експлоатация и след като
дружеството вече било в забава за изпълнението на задължението си да го приеме.
Освен това основният недостатък – дефектирал елеватор на грубата решетка – бил
наличен и към датата на приемане на съоръжението от „ВиК“ ЕООД – 02.01.2018 г.,
като съоръжението дълго време функционирало в този си вид преди отстраняването на
проблема. Това налагало извод за неоснователност на отказа за приемане на обекта по
изложеното от дружеството съображение. Извън това счита, че наличието на
технически неизправности не може да обоснове отказ за приемане на изработеното,
защото на договорно основание дружеството разполага с възможност да поиска от
Общината да отстрани недостатъците и последната е длъжна да го стори било то за
2
собствена сметка, било то чрез ангажиране гаранционната отговорност на
изпълнителя. Излага, че с неоснователния си отказ да приеме актива ответникът сам
създал предпоставки за неправилното му стопанисване и управление от нелицензиран
оператор, какъвто се явявала Общината, но въпреки това по делото било доказано, че
Общината е водила чуждата работа уместно и в съответствие с технологичните и
законови изисквания за дейността. Моли решението да бъде отменено и съдът да уважи
заявената искова претенция.
С частната си жалба срещу определението на съда по чл.248 ал.1 ГПК
жалбоподателят прави оплаквания за неправилност и необоснованост на акта. Съдът
необосновано определил адвокатско възнаграждение шест пъти по-високо от
минималното, приемайки, че гестията като институт е с повишена правна сложност и
самото дело е с фактическа сложност, обоснована с обема от 4 тома и събираните по
делото доказателства, голяма част от които имали отношение към легитимацията на
страните по спора, а не към предмета му. Неправилно съдът присъдил и допълнително
възнаграждение от 1200 лв. за явяване на ответника в съдебни заседания, защото
редовните заседания били шест, а другите били отложени по различни процесуални
причини. Моли да бъде изменено обжалваното определение и да се постанови
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради неговата
прекомерност.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ЗД насрещната страна „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр. Плевен е подалo отговор на въззивната жалба със становище за
нейната неоснователност. Неоснователно било оплакването на жалбоподателя за
допуснато от съда нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила
във връзка с анализа на събраните доказателства и за необоснованост на акта му.
Излага, че асоциацията по ВиК получавала правото да извършва дейностите по
стопанисване, поддържане и експлоатация по възлагане чрез изричен договор, при
което необосновано Общината твърдяла, че задълженията й възниквали от датата на
протокола за установяване годността за ползване на строежа – 10.12.2015 г.
Сключеното преди това Споразумението за партньорство също не представлявало
основание, годно да възложи на дружеството дейностите във връзка с изграденото
пречиствателно съоръжение. Последното не било включено в предадените на ВиК
активи по договора от 01.05.2016 г., а изпратеното от Асоциацията до ВиК
уведомление по чл.4.4 б.г от договора не било комплектовано с необходимото
Приложение I, описващо новопридобитите активи със съответните им характеристики.
Това приложение било изискано и представено от Общината едва на 07.02.2017 г., от
който момент започвал да тече срокът за мотивирано писмено възражение срещу
приемането на активите. Излага подробни съображения за основателността на отказа
си да приеме стопанисването на новоизградения обект. В обобщение сочи, че за
периода от 14.12.2015 г. до 02.01.2018 г. Общината не е стопанисвала съоръжението,
3
водейки чужда работа – тази на ВиК – без пълномощие, защото за този период активът
бил нейна собственост и негово било задължението да го стопанисва до настъпването
на основание за придобиването му от ВиК. Такова основание възникнало едва на
02.01.2018 г. и дори и съдът да приемел, че задължението на ВиК да приеме актива
възниквало от представянето на Приложение I - 07.02.2017 г., исковата претенция била
неоснователна за предходния исков период. Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски. По отношение на частната жалба заема становище, че правилно
съдът е оставил искането на ищеца без уважение, като е съобразил правната и
фактическа сложност на делото.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Не е спорно между страните, че Община Червен бряг е кандидатствала пред
Министерството на околната среда и водите и е получила безвъзмездна финансова
помощ за изпълнението на Проект „Подобряване и изграждане на инфраструктурата за
питейни и отпадъчни води в гр.Червен бряг“. Във връзка с този проект между
Общината като водещ партньор и ВиК като асоцииран партньор е сключено
Споразумение за партньорство рег. № 38-00-384/ 10.06.2011 г., с което страните са
уредили правата и задълженията си относно подготовката и изпълнението на проекта.
Съгласно споразумението Общината се е задължила да предостави на ВиК за
съгласуване идейните и работни проекти – чл.4.1; да изпълнява дейностите, включени
в проекта – чл.5 ал.1; да предоставя на ВиК необходимата информация за напредъка на
изпълнението – чл.5 ал.3; да определи екип за управление на проекта, като включи в
него представител/и на ВиК – чл.5 ал.4; да му предостави копие от одобрения проект –
чл.6 ал.2. Уредените в раздел III чл.8 задължения на ВиК са свързани с оказването на
съдействие за изработката и одобряването на проекта, осигуряване на представител за
участие в състава на комисии за провеждане на процедури по обществени поръчки
относно изпълнението на проекта, подпомагане на Общината при извършване на
проверки на изпълнителите на проекта. ВиК е поело задължение да осигури
необходимите условия за възлагането и извършването на строителните работи – чл.9
ал.2. В чл.9 ал.3 е договорено, че ако стопанисването, поддържането и експлоатацията
на ВиК-съоръженията, чието изграждане е предвидено в проекта, бъде възложено на
4
ВиК, дружеството е длъжно да предоставя информация за приходите от дейността,
свързана с експлоатацията им. Общите условия – неразделна част от сключения с
Министерството на околната среда и водите ДБФП изрично изискват управлението и
изпълнението на проекта да се осъществя в партньорство между Общината и ВиК –
чл.7 ал.1 съобразно споразумението между тях. Не е спорно, че проектът е предвиждал
изграждането на пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/ в землището на с.
Горник, Община Червен бряг и че този обект с възложител Община Червен бряг е
изграден. На 10. 12. 2015 г. е съставен протокол обр. 16 за установяване годността за
ползването му – по обособена позиция I. ДПК е приелa строежa като изпълнен
съгласно издаденото разрешение за строеж, одобрения и съгласуван проект, заверената
екзекутивна документация, действащата нормативна уредба. Видно от протокол обр.
16 ПСОВ представлява конвенционална пречиствателна станция с механично и
биологично пречистване, като на пречистване подлежат битови отпадни води,
довеждани до входната помпена станция на ПСОВ по довеждащ колектор за битови
води на гр. Червен бряг, пречистените води се заустват в р.Искър, а излишната
обезводнена активна утайка се депонира на депо за отпадъци. Въз основа на решението
на ДПК ДНСК е издала разрешение за ползване на ПСОВ № СТ-05-2349/ 14.12.2015 г
От извършена справка в АВ се установява, че на 24.09.2009 г. на основание
чл.198р т.2 ЗВ е регистрирана Асоциация по ВиК за обособената територия на Област
Плевен. Не е спорно, че на 07.04.2016 г. между Асоциация по ВиК на обособената
територия и ВиК – Плевен е сключен договор за стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги, в сила от 01.05.2016 г. С този договор Асоциацията е
възложила на ВиК-оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и
експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи, намиращи се на
обособената територия, а ВиК е поело задължение да ги стопанисва, поддържа и
експлоатира при спазване на нормативната уредба и в съответствие с добрите
инженерни практики и изготвения план. Операторът е поел задължение – чл.4.2 б. „е“
да стопанисва, поддържа и експлоатира освен публичните активи, които са включени в
Приложение I към договора и за които декларира, че са му предадени, и публичните
активи, които към момента на сключване на договора не са включени в приложението,
ако тези активи се намират на обособената територия и към момента на сключване на
договора фактически се стопанисват и експлоатират от него, като задължението му
съгласно чл.4.2 б. „ж“ е до включването им в Приложение I, след което за тях е
приложим общия режим на стопанисване и управление. Не е спорно, че процесната
ПСОВ не фигурира в приложението. Съгласно чл.4.4 б. „б“ от договора, ако някоя от
страните идентифицира публични активи, съществуващи преди датата на влизане в
сила на договора, които са от съществено значение за предоставяне на услугите от ВиК
и не са посочени в Приложение I или още не са предоставени на оператора,
5
Асоциацията е длъжна да ги предостави във възможно най-кратък срок по своя
собствена инициатива или по писмена молба на оператора, а операторът е задължен да
ги приеме. Съгласно чл.4.4 б.„г“ предоставянето на такива публични активи се смята за
извършено след изпращане на писмено уведомление от Асоциацията до оператора, в
което активът се описва с характеристиките, посочени в Приложение І, и ако не
постъпи мотивирано възражение в 30-дневен срок от уведомлението. Договорено е, че
при постъпило мотивирано възражение съответният актив може да бъде приет само
чрез анекс към договора или по силата на влязло в сила съдебно решение.
На 30.06.2016 г. ВиК е уведомено от Асоциацията, че има нов актив – публична
общинска собственост, който следва да й бъде предаден за стопанисване и
експлоатация – процесната ПСОВ. Видно от съдържанието на писмото /л.9 на том 2 от
делото/, към него сa прилoжени всички приложени от Общината документи за обекта.
От писмо от 06.07.2016 г., адресирано до Асоциацията и до кмета на Общината, става
ясно, че на Вик са предоставени документите за въвеждане на обекта в експлоатация,
но дружеството е изложило, че съгласно чл.4.4 б. „г“ от договора с Асоциацията освен
тези документи, следва да бъде приложено допълнение към Приложение І, описващо
всички нови активи със съответните характеристики, както и екзекутивната строителна
документация. На 07.02.2017 г. ВиК е получила от Асоциацията Приложение І – 1 с
новите активи и й е указано, че ако не възрази писмено в 30-дневен срок, активите ще
бъдат добавени към Приложение I на договора. На 13.02.2017 г. ВиК е заявило на
Асоциацията, че не е изпратена поисканата техническа и технологическа
документация, както и документи за собственост на активите, при което не е започнал
да тече срокът за възражение. На същата дата ВиК е отправило до Община Червен бряг
искане да предостави трудови досиета на назначените в ПСОВ служители, договор за
безвъзмездно предоставяне на краткотрайни материални активи, гаранционни условия
на обекта и налични документи и кореспонденция с изпълнителите на обектите,
свързани с проблеми в процеса на експлоатация през гратисния период, както и искане
за назначаване на комисия, която съвестно с комисия на дружеството да извърши
приемането и предаване на активите по документи и на място и да състави констативни
протоколи за състоянието им. На 20.02.2017 г. поисканите документи са изпратени от
Общината /писмо на л.15 от том 2/. С писмо от 21.02.2017 г. ВиК е отказало
приемането на ПСОВ, като се позовало на писмо на подизпълнителя на обекта
„Водохосподарске Ставби“ АД за възникнала аварийна ситуация и вероятност от
настъпване в кратък срок на екологична катастрофа и е заявило готовността си да
приеме актива след отремонтиране и възстановяване на нормалния му технологичен
режим на работа. Видно от писмото на подизпълнителя, в периода м.07. – м.11.2016 г.
той е отправил няколко предупредителни писма до Общината, ВиК и други
институции за налични обстоятелства, които са довели и ще доведат до възникване на
критично-аварийни ситуации. В свое писмо от 01.07.2016 г. подизпълнителят е
6
констатирал, че отпадъчните води, които достигат до входната помпена станция на
ПСОВ, не отговарят на техническите спецификации на възложителя, на база на които
са проектирани, доставени и монтирани съоръженията на ПСОВ, което е причина за
повторяемост на повреди и аварийни ситуации по цялата линия на водата, дължащи се
на недопустимо натоварване и води до невъзможност за пречистване на отпадните
води в норми и влошени показатели на околната среда. В последващо писмо от
07.07.2016 г. е конкретизирал, че в спечелената обществена поръчка възложителят е
описал характеристиките на отпадъчните води в това число дебитите и замърсителните
товари на входа на ПСОВ в обем 0,52 куб.м/ден, а наблюдаваните обеми при дъжд са
над два пъти по-големи. За разрешаване на проблема е изискал да бъде ограничен
притокът на отпадни води към савака на входната помпена станция на ПСОВ, да се
подсигури помпа, с която персоналът да черпи вода от повърхността на помпената
станция и да я подава към линията за третиране на утайките, за да се гарантира
временно поддържането на биологичния процес, да се избегне задръстването на
аерационната система и окончателното спиране на биологичния процес. Предупредил
е, че ако аварийната ситуация и проблем не бъдат разрешени до 31.08.2016 г.
гаранционият срок отпада. С писмо от 20.10.2016 г. по повод на авария от 14.10.2016 г.
е заявил, че отказва гаранцията, но във връзка със запазването на правилната
експлоатация на ПСОВ е посочил действията, необходими за решаването на проблема
– спешно и аварийно проектиране и изграждане на съоръжение за пречистване на
отпадната вода от пясък, чакъл и камъни между дъждопреливника и колекторите под
р.Искър, спешното почистване на шахти, входна помпена станция и спешен ремонт на
машинно-технологично оборудване. Посочил е и събитията, които ще настъпят, ако не
бъдат извършени предлаганите действия, като в крайна сметка ще се стигне до
преустановяване работата на ПСОВ и повторното й стартиране ще бъде свързано с
разходи в рамките на няколко милиона лева. В обобщение е отразил, че препоставките
за възникване на аварийната ситуация се дължат на два фактора: индивидуалността на
канализационната система на гр. Червен бряг и неотчитане правилно на спецификата
на реалностите в гр. Червен бряг и РБ от страна на проектантите при разработването на
идейния проект „Подобряване и изграждане на инфраструктурата за питейни и
отпадъчни води в гр.Червен бряг“ – обособена позиция I – Проектиране и изграждане/
реконструкция ПСОВ. В последващо писмо от 04.11.2016 г. „Водохосподарске
Ставби“ АД отново е посочил, че настъпването на аварийната ситуация в ПСОВ се
дължи на доставка на отпадъчни води, напълно несъответстващи на изходните
оразмерителни параметри на замърсяванията в тези води и товара на входа на ПСОВ,
определени в идейния проект по част „Технологична“ и техническите изисквания и
спецификации на възложителя, като възможните причини са две и двете свързани с
неправилно проектиране.
Съвместна комисия на Община Червен бряг и ВиК е извършила проверка за
7
наличността и състоянието на активите и е отразила констатациите си в Протокол от
30.03.2017 г., като по отношение на ПСОВ е установила липсата на някои от
включените в Приложение I-1 активи, а именно: ръчен савак за монтаж на стена от
грубата решетка /който видно от констативен протокол от 19.10.2016 г. на
„Водохосподарске Ставби“ АД е бил увреден при авария на 100% - л.203 – 204 от том
2/ и два спирателни крана и две меки връзки на обект „Обезводняване на утайката“ и
неизправности на други активи, а именно: повреден елеватор на автоматизирана груба
решетка, монтирана в открит канал, налична, но демонтирана потопяема помпа и
повредено автоматичното почистване на комбинирано съоръжение за механично
пречистване на фината решетка/пясъкозадържател. Установила е и някои
несъответствия между наличните активи и описаните в Приложение I-1. Въз основа на
констативния протокол Комисията на ВиК е дала становище до управителя на
дружеството, че установените проблеми в състоянието на основни съоръжения от
технологичния процес затрудняват нормалната експлоатация на ПСОВ и е предложила
да бъде отложено приемането на актива до привеждането му в състояние, годно за
експлоатация и доставка на ВиК-услуги. На базата на този доклад на 03.04.2017 г. ВиК
е направило възражение пред Асоциацията за приемане на ПСОВ /л.36 – 37 от том 2/.
Не е спорно, че на 02.01.2018 г. е подписано допълнително споразумение към
договора от 07.04.2016 г., по силата на който Асоциацията по ВиК е предоставила на
ВиК изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира ПСОВ.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че Община Червен бряг е направила разходи във връзка с поддръжката и
експлоатацията на ПСОВ общо в размер на 476 973.60 лв. както следва: в размер на
219 135.99 лв. за 2016 г., от която сума 83 964.48 лв. – разходи за възнаграждения и
осигуровки на назначения персонал, 20 883.49 лв. – разходи за консумативи за
функционирането на ПСОВ, 113 330.36 лв. – разходи за заплатени комунално-битови
услуги и гориво и 957.66 лв. – разходи за други дейности, обезпечаващи
непрекъснатото функциониране на ПСОВ и в размер на 257 837.61 лв. за 2017 г., от
която сума 97 880.35 лв. – разходи за възнаграждения и осигуровки на назначения
персонал, 43 132.29 лв. – разходи за консумативи за функционирането на ПСОВ,
91 750.54 лв. – разходи за заплатени комунално-битови услуги и гориво, 7171.20 лв. –
разходи за текущи ремонти и 17 903.23 лв. – разходи за други дейности, обезпечаващи
непрекъснатото функциониране на ПСОВ. Вещото лице е изчислило, че размерът на
мораторната лихва върху всеки един разход от датата на извършването му до
21.02.2019 г. – датата на подаване на исковата молба – е в размер на 58 239.11 лв.
върху разходите за 2016 г. и в размер на 44 368.72 лв. върху разходите за 2017 г. – общо
102 607.83 лв.
По делото са приети единична и тройна съдебно-технически експертизи относно
8
състоянието на ПСОВ към момента на предаването й на ВиК. Тройната експертиза
сочи, че не са налице технически недостатъци при изграждане на ПСОВ, а
неизправности са настъпили при експлоатацията й, като същите не могат да възникнат
при нормална експлоатация, а само вследствие на непредвидени ситуации.
Установените технически неизправности са следните: повреден елеватор на грубата
решетка и невъзможност да функционира без ръчно почистване, което влияние върху
пречиствателния ефект и ефективната работа на последващите съоръжения в
технологичната схема; липса на савак при грубата решетка, което оказва влияние при
извършване на дейности по експлоатационно обслужване, при планова профилактика,
при аварийна ситуация с оборудването, при форсмажорни ситуации от климатичен
характер; извадена от технологичен режим потопяема помпа, което води до
невъзможност за повдигане на целия обем отпадъчни води по време на дъжд с цел по-
нататъшното им гравитачно протичане до заустването в р. Искър. Заключението е, че
доколкото съгласно одобрения проект на ПСОВ постигането на необходимия
пречиствателен ефект е възможно при пълна автоматизация на процесите, при
установеното неработещо автоматично почистване не е налице нормална експлоатация
на ПСОВ и това повлияе върху пречиствателния ефект. Вещите лица са установили, че
от датата на предаване на ПСОВ – 02.01.2018 г. на основание допълнителното
споразумение към договора от 07.04.2016 г. до месец март 2020 г. грубата решетка е
работила без елеватор, който към момента на огледа е отремонтиран и всички
съоръжения на ПСОВ са в изправност и функционират съобразно тяхното
предназначение.
Същата фактическа обстановка е установена от ОС – Плевен, но по предявения
иск първоинстанционния съд е формирал правни изводи, които не се споделят от
настоящия съдебен състав.
ОС – Плевен е сезиран от Община Червен бряг с иск с правно основание чл.61
ал.1 ЗЗД, с който е съединен акцесорен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД. Исковата претенция е
основана на твърденията, че поради неприемане на актив публична общинска
собственост – процесната ПСОВ – от ВиК-оператора на обособената територия на
Област Плевен – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, който единствен
съгласно ЗВ има право да стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК-системите и
съоръженията и да предоставя ВиК- и канализационни услуги, се е принудила да
извърши тези дейности вместо него и направила необходими разноски за
възнаграждения и осигуровки на назначения персонал, за консумативи за
функционирането на ПСОВ, за други дейности, обезпечаващи непрекъснатото
функциониране на ПСОВ, за ремонти и за заплатени комунално-битови услуги и
гориво. Счита, че за ВиК е възникнало задължението да приеме актива, да го
стопанисва и експлоатира от датата на издаване на разрешението за ползване
04.12.2015 г. или най-късно от 28.06.2016 г., когато е надлежно уведомено от
9
Асоциацията по ВиК за актива, но неоснователно е отказало да го приеме. Искът е
предявен като частичен, като претенцията за главница е конкретизирана с уточняваща
молба вх. № 8909/ 30.07.2019 г. на л.72 – л.74 на том 2 от делото и съгласно същата
ищецът претендира сумата 25500 лв., от която 11 510.81 лв. разходи за 2016 г., както
следва: 4409.32 лв. за възнаграждения и осигуровки на назначения персонал, 1096.68
лв. за консумативи за функционирането на ПСОВ, 5969.64 лв. за заплатени комунално-
битови услуги и гориво и 669.66 лв. за други дейности, обезпечаващи непрекъснатото
функциониране на ПСОВ и 13 989.19 лв. разходи за 2017 г., както следва: 5156.06 лв. за
възнаграждения и осигуровки на назначения персонал, 2265.06 лв. за консумативи за
функционирането на ПСОВ, 5263.91 лв. за заплатени комунално-битови услуги и
гориво, 376.59 лв. – за текущ ремонт и 927.57 лв. за други дейности, обезпечаващи
непрекъснатото функциониране на ПСОВ. Искът за лихвата също е предявен като
частичен – за сумата 1000 лв. от общо дължима лихва 73 626 лв. върху направените
разходи в периода 14.12.2015 г. – 02.01.2018 г., от датата на извършване на всеки
разход, конкретизиран в справка на л.324 – л.334 от том 1 към уточняваща молба вх. №
3333/ 21.03.2019 г., до датата на предявяване на иска – 21.02.2019 г.
Насрещната страна оспорва иска по съображения, че съгласно ЗВ възлагането на
публичните активи за стопанисване, управление и експлоатация се извършва с договор,
сключен между Асоциацията по ВиК и ВиК-оператора, такъв договор липсва за
периода от въвеждане на ПСОВ в експлоатация до 07.04.2016 г., клаузите на
сключения договор предвиждат специална процедура по предаване на актив, която е
спазена и предвид направеното на основание чл.4.4 б. „г“ мотивирано възражение
срещу приемането на актива, той правомерно не е бил приет до 01.02.2018 г. Счита, че
Общината като собственик на актива не е действала в чужд, а в собствен интерес,
защото последиците от действията й са настъпили в нейната правна сфера.
Основателността на иска за вземане за разноските, направени във връзка с
водена чужда работа без пълномощие, е обусловена от установяването на елементите
на фактическия състав, очертан от чл.61 ал.1 ЗЗД: да е предприета работа, включваща
фактически и/или правни действия, за която лицето знае, че е чужда, т.е. че вследствие
на нея ще настъпят благоприятни последици в чужда правна сфера; тази работа да не
представлява изпълнение на законово задължение, а да е извършена доброволно и при
липса на възлагане от заинтересованото лице; работата да е предприета уместно и да е
била добре управлявана, т.е. при полагане грижата на добрия стопанин. При наличието
на тези предпоставки заинтересованият е длъжен да обезщети управителя на работата
– гестора за личните задължения, които той е поел, и да му върне всички разноски,
които е направил, заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Съдът в настоящия му състав намира за доказани всички елементи на
фактическия състав на чл.61 ал.1 ЗЗД.
10
Спорно по делото е дали доказаната, че е предприетата от ищеца Община
Червен бряг в периода от 14.12.2015 г. до 02.01.2018 г. работа по стопанисване и
експлоатация на процесната ПСОВ и доказаните по основание и размер разходи във
връзка с извършването й, е чужда – на ответника или е собствена на ищеца в
качеството му на собственик на вещта. Отговорът на този въпрос налага разглеждане
на действалата в исковия период нормативна уредба.
До влизане в сила на действащия Закон за водите - 28.01.2000 г. всички ВиК-
системи и съоръжения са включени в капитала на търговските дружества с държавно и/
или общинско участие, които извършват ВиК-услуги за потребителите срещу
заплащане. Такова дружество е „ВиК“ ЕООД гр. Плевен, регистрирано с Решение №
4567/28.10.1991 г. на ОС – Плевен със 100 % държавна участие с принципал
Министерство на регионалното развитие и благоустройство и с предмет на дейност:
водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и инженерингови услуги в
страната и чужбина, впоследствие – на 30.07.2008 г. – вписано в Търговския регистър.
Приетият закон за първи път предвижда поделяне на собствеността на ВиК-
инфраструктурата между Държавата и общините, което налага ВиК-активите да бъдат
отписани от баланса на ВиК-дружествата, да бъдат актувани съответно като държавни
или общински и след това да бъдат предоставени за управление на въведения с
изменението на закона с ДВ бр. 47/ 2009 г., в сила от 24.09.2009 г., с чл.198в субект –
Асоциация по ВиК. Със закона за първи път се разделя територията на страната за
нуждите на управлението, планирането и изграждането на ВиК-системи и за
предоставянето на ВиК-услуги на обособени територии, при което за всяка обособена
територия се създава отделна Асоциация. Асоциацията по ВиК на съответната
обособена територия има правомощие да възложи с договор стопанисването,
поддържането и експлоатацията на ВиК-системите и съоръженията и предоставянето
на ВиК-услуги. Съгласно чл.198о ал.1 всички тези дейности се извършват от ВиК-
оператори по реда на ЗВ и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, т.е. такъв договор може да бъде сключен само с посочените
в чл.198о правни субекти – ВиК-оператори, които съгласно ал.5 са търговци –
държавно или общинско предприятие, чиято основна дейност е предоставянето на
ВиК-услуги. Съгласно чл.198в ал.4 Асоциацията чрез общото си събрание определя
ВиК-оператора по реда на този закон или избира ВиК-оператор по реда на Закона за
концесиите и приема решение за сключване на договор с него от името и за сметка на
собственика на ВиК-системата, но на основание §30 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗВ в сила от
24.09.2009 г. - ДВ, бр. 47 от 2009 г. първият договор за възлагане на дейностите по
чл.198о ал.1 се сключва с ВиК-оператора, действащ на съответната обособена
територия към датата на влизане в сила на този закон. Той продължава дейността си в
съответствие с утвърдения бизнес план и общите условия на договора за предоставяне
на ВиК-услуги, сключен между него и потребителите – ал.2 и изпълнява задълженията
11
си по договора по ал.1 до момента, в който избраният нов ВиК-оператор започне да
предоставя ВиК-услугите – ал.8. Съгласно чл.198п договорът се сключва по реда на ЗВ
или по реда на Закона за концесиите, от председателя на Асоциацията по ВиК съгласно
решение на общото й събрание или от кмета на общината съгласно решение на
общинския съвет. В настоящия казус е безспорно, че към датата на влизане на ЗВ в
сила, ВиК ЕООД – Плевен е операторът, действащ на обособената територия за Област
Плевен, включваща и Община Червен бряг, и доколкото е безспорно, че към този
момент между ВиК ЕООД и Асоциацията липсва договор по чл.198п ал.1 ЗВ, а
извършването на дейностите е недопустимо без такъв, се налага логичния извод, че до
сключването на същия дружеството е извършвало дейностите по чл.198о ал.1 ЗВ на
основание договори с кметовете на съответните общини в териториалния обхват на
обособената територия. По силата на този договор то разполага с монополно
положение за обособената територия и единствен има право и същевременно
задължение да стопанисва, поддържа и експлоатира всички ВиК-активи. Както бе
посочено по-горе, наличните към датата на влизане в сила на ЗВ ВиК-активи са били
включени в капитала на дружеството. Едва през 2013 г. с §9 от ПЗР на ЗИДЗВ /ДВ
бр.103/ 2013 г., изм. и доп. бр.105/ 2015 г./ се урежда отписването им и прехвърлянето
им на собствениците – Държавата и общините, като е предвидена нарочна процедура.
Новоизградените ВиК-активи стават публична държавна или общинска собственост от
датата на въвеждането им в експлоатация. Всички активи – и отписаните от баланса, и
новоизградените, се предоставят за управление на Асоциацията, която ги възлага на
ВиК-оператор с договор. Изложеното сочи, че до сключване на такъв договор, по
силата на договора с кмета на общината ВиК ЕООД – Плевен стопанисва, поддържа и
експлоатира както включените в капитала му ВиК-активи, които не са отписани от
баланса му, така и предоставените му новоизградени такива, и това негово задължение
е до избора на нов ВиК-оператор. В случая и след сключване на договора от 07.04.2016
г. с Асоциацията ВиК ЕООД – Плевен остава операторът на обособената територия и
продължава да стопанисва и експлоатира същите активи, които е стопанисвало и
експлоатирало до този момент.
Процесната ПСОВ е въведена в експлоатация 3 месеца преди датата на
сключване на договора с Асоциацията и макар по делото да не се твърди и да липсват
данни за формалното й предаване от собственика – Община Червен бряг на ВиК ООД,
безспорно е установено, че тя е функционирала по предназначението си да пречиства
постъпилите до нея чрез изградената канализационна мрежа отпадни битови води до
заустването им в р. Искър. Именно във връзка с тази експлоатация от Община Червен
бряг са назначени по трудови договори от м.12.2015 г./видно от заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза за начислените трудови възнаграждения и
заплатени осигурителни вноски/ служители и работници, обслужващи технологичния
процес. Именно в причинно-следствена връзка с тази експлоатация са настъпили
12
аварийни ситуации, причините за които са детайлно анализирани от изпълнителя на
обекта в обсъдените писма. След като от датата на въвеждането й в експлоатация –
14.12.2015 г. ПСОВ е включена в цялостната канализационна система, експлоатирана,
поддържана и стопанисвана от ВиК ЕООД – Плевен, и това дружество е единствено
оправомощено от закона и лицензирано да осъществява дейността и да предоставя на
потребителите услугата по пречистване и канализация, за която получава и насрещно
възнаграждение, по принципа, че комуто ползите, нему и тежестите, всички разходи,
свързани с експлоатацията, следва да се поемат от него, а не от трети лица. Дори
договорът, сключен с Асоциацията, въвежда в чл.4.2 б. „е“ задължението за ВиК да
стопанисва и експлоатира публични активи, които не са включени в Приложение I към
договора и съответно не са му предадени на основание на същия, ако са изпълнение
кумулативно двете условия: да се намират на обособената територия и към момента на
сключване на договора фактически се стопанисват и експлоатират от него. Съдът
счита, че и двете условия са налице и това изключва необходимостта от процедурата,
разписана в чл.4.4 б. „г“ от договора, касаеща само активи, които не са предоставени
на оператора макар и съществуващи към датата на сключване на договора, или са
създадени/ възникнали след тази дата. Извън това, съгласно чл.4.2 б. „б“ от договора
още към датата на сключване на договора с Асоциацията ВиК е имало право и
същевременно задължение да поиска включването в Приложение I на актива ПСОВ,
който както изисква и договорът „е от съществено значение за предоставяне на
услугите му“, тъй като е било наясно със съществуването му и въвеждането му в
експлоатация, предвид участието си в изработването и съгласуването на съвместния
проект за изграждането му и в комисията за приемането му. Неизпълнението на това
задължение го поставя в забава за приемане на актива, който само то е оправомощено
да експлоатира и съответно то не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение.
Установената по делото размяна на книжа по повод ПСОВ съдът възприема като
свързана единствено с удовлетворяването на изискването на чл.198п ал.6 ЗВ за
предаването на ВиК-активите със съответната документация, необходима за
експлоатацията им, но не и като надлежно и правомерно реализирани права на ВиК да
откаже приемането на актива. Поначало съображенията, релевирани от дружеството за
обосноваване на отказа му да приеме ПСОВ, основани на техническа неизправност на
съоръжението, са неоснователни. По делото е доказано както от многобройните писма
на „Водохосподарске Ставби“ АД, така и от заключението на тройната съдебно-
техническа експертиза, че ПСОВ е изправно и напълно отговаря на техническите
изисквания и спецификации на възложителя в поставеното му задание, съответстващо
на одобрения идеен проект, а причината за последвалите аварии е само неправилното
проектиране, т.е. самият идеен проект, който е разработен от и съгласуван с ВиК
ЕООД и в който не са отчетени правилно индивидуалността на канализационната
13
система на гр. Червен бряг, спецификата на реалностите в гр. Червен бряг и РБ,
оразмерителни параметри на замърсяванията в отпадъчните води, постъпващи на входа
на ПСОВ.
Направените по делото разходи от Община Червен бряг са доказани по
основание и размер, като съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза като компетентно дадено, обосновано и
изключително детайлно.
По изложените съображения предявеният от Община Червен бряг иск е
основателен и доказан за частично претендирания размер и следва да бъде уважен.
Като е достигнал до различен правен извод, ОС – Плевен е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск
за мораторна лихва, дължима върху всеки направен в исковия период разход от датата
на извършването му до датата на предявяване на иска. Вида, основанието, размера и
датата на плащане на всеки отделен разход са посочени в справка – Приложение № 1
към приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като тази справка съответства
на справката към уточняваща молба от 21.03.2019 г. – неразделна част от исковата
молба – с изключение на дублирани разходи в общ размер на 8 612.86 лв. за м.10.2017
г. Следва да се посочи, че макар искът да е предявен като частичен, погасяването на
лихвата става по правилата на чл.76 ал.1 ЗЗД, като се започне от най-старите
задължения. Видно е, че най-старото задължение за лихва е от 06.01.2016 г.
По изложените съображения решението на ОС – Плевен следва да бъде
отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции
на Община Червен бряг за главница и лихва да бъдат изцяло уважени. Върху
главницата от 25 500 лв. следва да се присъди и законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Разноски: При този изход на спора следва да бъдат присъдени разноски на
ищеца – жалбоподател пред ВТАС, а решението на първоинстанционния съд в частта
за разноските, както и Определение № 260193/ 17.05.2021 г., постановено по реда на
чл.248 ал.1 ГПК, следва да бъдат отменени. Направените от Община Червен бряг
разноски за производството пред ОС – Плевен за заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждения на вещите лица са в размер на 4 367.76 лв. /списък
по чл.80 ГПК на л.255 на том 4/, а за производството пред ВТАС са в размер на 2 750
лв., при което „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати на Общината сумата 7 117.76 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260015/ 15.02.2021 г. по Т.д. № 38/ 2019 г. по
описа на ОС – Плевен и Определение № 260193/ 17.05.2021 г., постановено по реда на
чл.248 ал.1 ГПК, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК *********,
да заплати на Община Червен бряг, представлявана от Кмета Ц. Д., по предявения
частичен иск с правно основание чл.61 ал.1 ЗЗД сумата 25 500 /двадесет и пет
хиляди и петстотин/ лв., представляваща част от направените разноски за периода
14.12.2015 г. – 02.01.2018 г. в общ размер на 476 973.60 лв. за поддръжка и
експлоатация на пречиствателна станция за отпадни води, изградена в ПИ 039033 по
КВС за землището на с. Горник по проект „Подобряване и изграждане на
инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в гр.Червен бряг“, от която сума
11 510.81 лв. – разноски за 2016 г., както следва: 4409.32 лв. за възнаграждения и
осигуровки на назначения персонал, 1096.68 лв. за консумативи за функционирането
на ПСОВ, 5969.64 лв. за заплатени комунално-битови услуги и гориво и 669.66 лв. за
други дейности, обезпечаващи непрекъснатото функциониране на ПСОВ и 13 989.19
лв. – разноски за 2017 г., както следва: 5156.06 лв. за възнаграждения и осигуровки на
назначения персонал, 2265.06 лв. за консумативи за функционирането на ПСОВ,
5263.91 лв. за заплатени комунално-битови услуги и гориво, 376.59 лв. – за текущ
ремонт и 927.57 лв. за други дейности, обезпечаващи непрекъснатото функциониране
на ПСОВ, ведно със законната лихва върху главницата от 25 000 лв. от датата на
предявяване на иска 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК *********,
да заплати на Община Червен бряг, представлявана от Кмета Ц. Д., по предявения
частичен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 1000 /хиляда/ лв.,
представляваща част от лихва за забава в общ размер 73 626 лв. върху направените
разходи в периода 14.12.2015 г. – 02.01.2018 г. за поддръжка и експлоатация на
пречиствателна станция за отпадни води, изградена в ПИ 039033 по КВС за землището
на с. Горник по проект „Подобряване и изграждане на инфраструктурата за питейни и
отпадъчни води в гр.Червен бряг“, считано от датата на извършване на всеки разход
съгласно справка – Приложение № 1 към заключението на съдебно-счетоводната
експертиза ???? до датата на предявяване на иска – 21.02.2019 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК *********,
да заплати на Община Червен бряг, представлявана от Кмета Ц. Д., сумата 7 117.76
лв. /седем хиляди сто и седемнадесет лв. и 76 ст./ – направени разноски за
производството пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16