Присъда по дело №188/2022 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 36
Дата: 3 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Вергиния Еланчева
Дело: 20225140200188
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 36
гр. КърджА., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
и прокурора П. Г. Ч.
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Наказателно дело от общ
характер № 20225140200188 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Р. Т., роден на **** г. в гр.Кърджали, с
постоянен адрес в с.****, живущ в Германия, български гражданин, с основно
образование, неженен, работи, осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в
това, че:
На **** г. в гр.Кърджали, пред Д.И.Д. – на длъжност ситемен оператор
в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Кърджали, потвърдил неистина в
писмена декларация – декларация във връзка с чл.13, т.6 от Наредба № I-157
на МВР от 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторно превозно средство, която по силата на закон – чл.151,
ал.5 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта – пред
орган на МВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като
декларирал, че обичайното му пребиваване е в Република България, поради
което и на основание чл.313, ал.1 вр. чл.54 от НК му НАЛАГА наказание
„глоба” в размер на 300 лева.
1
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.112, ал.4 от НПК, след влизане на
присъдата в сила, Заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани с Вх.№ *** г. и Декларация /Приложение 1/ от **** г., да
се върнат на ОД МВР-Кърджали.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. Р. Т., със снета по делото самоличност, да
заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали направените на досъдебното
производство разноски в размер на 197 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. Р. Т., със снета по делото самоличност, да
заплати по сметка на Районен съд-Кърджали направените в съдебното
производство разноски в размер на 20 лв.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15- дневен
срок от днес пред Окръжен съд-Кърджали.
Съдия при Районен съд – КърджА.: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 36
от 03.05.2022 г. по НОХД № 188/2022 г. по описа на РС-Кърджали

Повдигнато е обвинение срещу Р. Р. Т. от ***, общ.Джебел,
обл.Кърджали за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, извършено на **** г. в
гр.Кърджали.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия, намира същото за обосновано от събраните
в досъдебното и съдебното производство доказателства. На **** г. Р.Т.
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон се
давала пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. Той декларирал, че обичайното му пребиваване било в
Република България, където обаче не пребивавал последните 12 месеца преди
инкриминираната дата. Деянието било осъществено и от субективна страна, с
пряк умисъл. Предлага за извършеното престъпление на подсъдимия да бъде
наложено наказание „глоба“ в максималния предвиден размер от 300 лева,
поради обстоятелството, че същият живеел извън пределите на страната.
Подсъдимият Р. Р. Т. не се явява в съдебно заседание, като делото е
разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.3 от
НПК. Представлява се от упълномощен защитник, който не оспорва
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, както и дадената
правна квалификация на деянието. Спира се само по отношение на вида и
размера на наказанието. Моли, предвид многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства и всички данни по делото, на подсъдимия да
бъде наложено наказание „глоба“ в размер по преценка на съда.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р. Р. Т. е роден на **** г. в гр.Кърджали, с постоянен
адрес в ***, общ.Джебел, обл.Кърджали, живущ в Германия, български
гражданин, с основно образование, неженен, работи, осъждан, с ЕГН
**********.
Откакто завършил средното си образование през 2009 г., подсъдимият
Р.Т. заминал да живее и работи извън пределите на Република България. През
2015 г. той се установил в Германия, където от 15.09.2015 г. установил
обичайното си пребиваване и регистрирал адрес. Оттогава пребивавал
преимуществено в Германия, където работел постоянно в сферата на
строителството. Там живеели и членовете на семейството му -
съжителстващата с него жена и двете му деца (неприпознати по законовия
ред). Р.Т. се връщал в Република България много рядко, през годишните
отпуски или за големи семейни празници - от по няколко дни до 40 дни. Към
10.03.2020 г. регистрираният му адрес бил в гр.***, Германия.
1
По описания начин подсъдимият Т. установил обичайното си
пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз, а именно -
Германия, тъй като личните му и трудови връзки през периода сочели тясната
му обвързаност с местоживеенето му в тази държава, където били и
семейството му, и местоработата му.
През 2018 г. подсъдимият Р.Т. бил в Република България до 11.01.2018
г., след което се върнал в Германия.
Следващото идване на подсъдимия в Република България било след
една година и седем месеца, от 14.08.2019 г. до 25.09.2019 г. По време на този
период той преминал курс за придобиване правоспособност за допълнителни
категории за водач на моторно превозно средство (МПС), явил се на
необходимите изпити и с протоколи от 30.08.2019 г., 04.09.2019 г. и
05.09.2019 г. било удостоверено, че ги е преминал и има право да получи
свидетелство за управление на МПС за новите категории.
На 17.09.2019 г. подсъдимият Т. се явил в сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР-Кърджали, където лично подал необходимите документи за
издаване на ново свидетелство за управление на МПС. Служителят приел
документите му била св.Д.Д.. Пред нея Р.Т. подписал декларация по чл.14,
ал.1, предл.II вр. чл.13, т.6 от Наредба № I-157 на МВР от 2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, в която декларирал, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България, ***, общ.Джебел, ****.
Същата декларация се изисквала съобразно чл.151, ал.5 от Закона за
движение по пътищата.
Подсъдимият нямал право да му бъде издадено свидетелство за
управление на МПС в Република България, а единствено в Германия, тъй като
там било обичайното му пребиваване - за повече от 185 дни през последните
12 месеца.
Горепосочената декларация била подадена лично от подсъдимия Р.Т.
пред св.Д.Д., назначена на длъжността системен оператор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР-Кърджали, която съобразно Инструкция № Iз-417 от
10 март 2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на
МВР при издаване на българските лични документи, издадена от
Министерството на вътрешните работи, била първото звено, през което
минало за обработка подаденото заявление за издаване на свидетелство за
управление на МПС, ведно с приложените към него документи. Като
служител на администрацията, включена в организацията по Инструкция №
Iз-417 от 10.03.2010 г. на МВР, св.Д. била натоварена с властнически функции
да получава и обработва заявления за издаване на свидетелства за управление
на МПС, т.е. в тази си дейност служителката действала като орган на власт.
Видно от заключението на назначената по разследването съдебно-
почеркова експертиза, саморъчният подпис в графа „подпис“ в
инкриминираната декларация от 17.09.2019 г. е положен от подсъдимия Р.Т.,
2
ръкописните текстове в бланката са написани от него. Заявлението за
издаване на свидетелство за управление на МПС от 17.09.2019 г. също е
подписано от подсъдимия.
Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на
свидетелите Д.Д., Р.Т. и М.С., дадени в хода на съдебното следствие и
кредитирани изцяло като логични, достоверни и кореспондиращи с писмените
доказателства; заключение по съдебно-почеркова експертиза; Докладна
записка от 27.04.2020 г.; Заявление за издаване на документ за самоличност
на български граждани с Вх.№ *** г.; Декларация /Приложение 1/ от **** г.;
Справка за нарушител/водач на подсъдимия; Справка за задгранични
пътувания на подсъдимия от 30.07.2020 г.; Кратко писмо на Федерален орган
по автомобилен транспорт в Германия от 10.03.2020 г.; Справка за съдимост
на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и
другите писмени доказателства приети по делото. Както в гласните
доказателства, така и в писмените такива не се наблюдават противоречия
относно релевантните по делото факти, поради което не се налага подробен
анализ и коментар на същите.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Подсъдимият Р. Р. Т. от обективна и субективна страна е осъществил
състав на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на **** г. в
гр.Кърджали, пред Д.И.Д. – на длъжност ситемен оператор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР-Кърджали, потвърдил неистина в писмена декларация
– декларация във връзка с чл.13, т.6 от Наредба № I-157 на МВР от 2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, която по силата на закон – чл.151, ал.5 от Закона за
движение по пътищата, се дава пред орган на властта – пред орган на МВР, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че
обичайното му пребиваване е в Република България. Съгласно чл.151, ал.5 от
ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство,
че се обучават във висше училище по чл.17, ал.1 от Закона за висшето
образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното
образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.
Чл.13, ал.1, т.6 от Наредба № I-157 на МВР от 2002 г. също предвижда, че
при издаване на свидетелства за управление на МПС лицето представя
декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на
Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено
от държава-членка на Европейския съюз. В & 6, т.46 от ДР на ЗДвП е дадено
определение на понятието „Обичайно пребиваване в Република България“, а
именно: Мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни
през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки,
3
или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване
на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и
което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две
или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки,
при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното
условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за
изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване. Аналогична е и дефиницията за „обичайно пребиваване“ в чл.12
от Директива 2006/126/ЕО. Безспорно е по делото, че процесната декларация
от **** г. се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
дадени обстоятелства и това става въз основа на закон, а именно по силата на
чл.151, ал.5 от ЗДвП. Декларацията е подписана от Р. Р. Т., който я депозирал
пред системния оператор в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-Кърджали.
Установи се също, че към инкриминираната дата подсъдимият не е пребивал
обичайно в Република България. Още през 2015 г. той заминал за Германия,
където се установил да живее и работи. Към 17.09.2019 г. Р.Т. е имал
обичайно пребиваване именно в Германия, тъй като е живял там повече от
185 дни през последните 12 последователни месеца, поради трудови връзки,
които сочат за тясната му обвързаност с тази държава. Всичко това води до
извода, че със съставянето и употребата на инкриминираната писмена
декларация, той е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване не е в
друга държава-членка на Европейския съюз. Подаването на декларацията е
било извършено за удостоверяване истинността на някои обстоятелства -
отсъствието на пречки за издаване на свидетелство за управление на МПС. От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл. Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Знаел е, че
декларацията се дава пред орган на властта именно за удостоверяване на тези
обстоятелства и че задължението за съставянето й възниква от горепосочения
нормативен акт. Знаел е също, че не декларира верните обстоятелства и така
потвърждава неистина.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Р. Р. Т. съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК
относно целите на наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание
за престъплението по чл.313, ал.1 от НК. Освен посочените разпоредби,
настоящата инстанция отчете: степента на обществена опасност на деянието -
типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца -
средна, поради наличието на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства;
смекчаващите отговорността обстоятелства - трудовата и семейна
ангажираност на подсъдимия; отегчаващи отговорността обстоятелства -
предходните осъждания на подсъдимия. Приобщената по делото недобра
характеристика на подсъдимия не следва да се възприема като отегчаващо
4
обстоятелство. Същата е изготвена по постоянния адрес на Т. и не съдържа
обективна и актуална информация за поведението му в обществото, тъй като
той от 2015 г. реално не живее там. Отчитайки всичко изложено, съдът на
основание чл.54 от НК определи на подсъдимия второто по тежест наказание,
предвидено в чл.313, ал.1 от НК, а именно „глоба” в максималния размер от
300 лева.
Така наложеното по вид и размер наказание се явява справедливо и
достатъчно да окаже необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие върху личността на дееца, както и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът постанови на основание чл.112, ал.4 от НПК, след влизане на
присъдата в сила, Заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани с Вх.№ *** г. и Декларация /Приложение 1/ от **** г., да
се върнат на ОД МВР-Кърджали.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Р. Р. Т. да заплати по сметка на ОД
МВР-Кърджали направените на досъдебното производство разноски в размер
на 197 лева, както и да заплати по сметка на Районен съд-Кърджали
направените в съдебното производство разноски в размер на 20 лева.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.

Съдия:
5
Съобщи за изтекли лични данни