Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. С. 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 11525 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по предявени от С.С.С. чрез упълномощен адвокат С.К.Н.
срещу „ЗАД Д.Б.Ж.и Здраве“ АД гр. С. иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ
за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева за
неимуществени вреди вследствие смъртта на П.К.К.– дете на ищцата, настъпила при
ПТП на 18.06.2020 г. на АМ „Тракия“ км 8 в посока С., с твърдение за виновното
му причиняване от К.Н.П. при управление на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № ******.
Ищцата
С.С.С. излага, че на 18.06.2020 г. около 18:20 ч. синът ѝ П.К.К.пострадал
при ПТП на автомагистрала „Тракия“ на около 120 м преди 8-ми километър в посока
гр. С.. Пострадалият бил пътник в лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ******,
управляван от К.Н.П.. Водачът на автомобила реализирал ПТП с аварийно спрял на
пътното платно л.а. „Сеат“ с рег. № ******, управляван от Д.Т.Т.. От удара л.а.
„Тойота“ се отклонил и се ударил в аварийно спрелия л.а. „Ауди“ с рег. № ******,
управляван от И.Н.Й.. Ищцата твърди, че вината за ПТП е на водача Ктириян П.,
който управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и не
съобразил пътното си поведение с наличието на спрели автомобили в аварийната
лента за движение. Пострадалият бил приет в УМБАЛ „Св. Анна“, където било
установено че е получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи
се в съчетана травма глава – гръден кош – крайници. Установените увреждания
били: тежко черепно-мозъчна травма, открита импресионна полифрагментна фрактура
на челната кост двустранно, полифрагментна фрактура на черепната основа,
фрактура на зигоматичните кости двустранно, епидурален хематом вляво,
фронто-париетално, травматичен субарахноидален кръвоизлив, хемоцефалия, мозъчен
едем, множествени контузионни огнища, контузионен бял дроб, фрактура на
стернум, фрактура на десен хумерус- диафазарна полифрагментна. Вследствие
получените травматични увреждания пострадалият починал на 23.06.2020 г.
Ищцата твърди, че със смъртта на сина си загубила
най-близкия и скъп човек, когото имала, от която загуба изпитвала ежедневно
мъка, страдания и болки. Ищцата понесла изключително тежко загубата на сина си,
който бил нейната опора и я обграждал с внимание и любов. Мъката ѝ била
безгранична, дните ѝ били
изпълнени с отчаяние, а животът бил изгубил смисъл за нея. Загубата на сина на
ищцата била тежък удар, от който не можела да се възстанови.
За автомобила, с който било причинено ПТП, бил сключен
договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество, в сила
за периода от 19.12.2019 г. до 19.12.2020 г. включително.
На
основание изложените обстоятелства, ищцата С.С.С. прави искане до съда да осъди
ответника „ЗАД Д.Б.Ж.и здраве” ЕАД да ѝ заплати застрахователно обезщетение
в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва от 18.06.2020 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
„ЗАД Д.Б.Ж.и здраве” ЕАД оспорва иска със следните възражения:
-
възражение за недоказаност на твърдените от ищцата неимуществени вреди
-
оспорване вината на застрахования водач К.Н.П. с твърдение, че вината за
настъпване на ПТП се носи изцяло от водача на другия участващ в ПТП Д.Т.Т.,
водач на л.а. „Сеат“ с рег. № ******;
-
оспорване механизма на ПТП;
-
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия П.К.К.поради
неизползване на обезопасителен колан;
-
възражение за наличието на придружаващи заболявания на пострадалия, които са
допринесли за настъпване на смъртта му;
-
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение;
-
възражение срещу началната дата на начисляване на законна лихва, с искане
същата да се определи от датата на предявяване на исковата молба, или при
условията на евентуалност, считано от 15.07.2020 г.
По
делото е конституиран „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД гр. С. в качеството му на
застраховател по договор за застраховка „гражданска отговорност“ на л.а. „Сеат
Леони“ с рег. № ******, като трето лице помагач на страната на ответника.
Третото лице помагач оспорва основателността на исковата претенция срещу
ответника. Същевременно, оспорва претенциите на ответника за наличие на виновно
и противоправно поведение на застрахования при третото лице водач на л.а. „Сеат
Леони“ с рег. № ******.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С
доклада по делото съдът е приел за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
наличието на застраховка гражданска отговорност с ответника „ЗАД Д.Б.Ж.и
здраве” ЕАД за л.а. „Тойота“ с рег. № ******, обективирана в застрахователна
полица № BG/30/11**********, валидна към датата на произшествието 18.06.2020 г. Приет е за
безспорен фактът на настъпило ПТП на 18.06.2020 г. около 18:20 ч. на автомагистрала
„Тракия“ 120 метра преди 8 км в посока вход – С., с участието на л.а. „Тойота
Авенсис“ с рег. № ******, с водач К.Н.П., л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ******, с
водач Д.Т.Т. и л.а. „Ауди 80“ с рег. № ******, с водач И.Н.Й.. Безспорно е
установено обстоятелството, че по време на произшествието пострадалият П.К.К.е
бил пътник в л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № ******, с водач К.Н.П..
За
деянието, причинило настъпилите вреди, е било образувано наказателно
производство – ДП № 11180/2020 г. на СДВР, внесено в СГС с повдигнато обвинение
срещу К.Н.П., по което е било образувано НОХД № 1521/2021 г. на СГС. С присъда
№ 25.06.2021 г. съдът признал водача К.Н.П. за виновен в това, че на 18.06.2020
г. в около 18:20 ч. в района на гр. С., на АМ Тракия при управление на л.а.
„Тойота Авенсис“ с рег. № ******, не намалил своевременно скоростта и не спрял преди
възникнала опасност за движението – аварирал лек автомобил, въпреки обективната
възможност да го възприеме и да спре, като реализирал ПТП с него, последвано от
второ ПТП с лек автомобил в аварийната лента, като по непредпазливост причинил
смъртта на П.К.К.като пътник в л.а. „Тойота Авенсис“ - престъпление по чл. 343
ал. 4 във вр. с ал. 3 б. „б“ от НК. Съгласно чл. 300 от ГРПК, влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на деца. Поради това съдът следва да
приеме безспорно установено виновното нарушаване на правилата за движение от
застрахования водач, и причиняване с това на смъртта на П.К.К.като пътник в
автомобила.
Същевременно,
от установения по делото механизъм на ПТП е видно, че същото е произлязло с
участието и на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ******, с водач Д.Т.Т., който автомобил
е спрял в лявата лента за движение на платното, след ПТП с л.а. „Шкода
Октавия“. Според показанията на водача на л-.а. „Сеат“ Д.Т., след ПТП той не е
имал възможност да отмести спрелия в лявата лента автомобил и включил
аварийните светлини, без да сигнализира по друг начин. Съдът следва да приеме
тези показания за достоверни, доколкото се кредитират от наказателния съд (л.
258, 263). С горното водачът на л.а. „Сеат Леон“ не е изпълнил задължението си по
чл. 100 ал. 1 от ППЗДвП да сигнализира за аварийно спряло МПС със
светлоотразителен триъгълник по чл. 66 т. 13 от ППЗДвП, поставен най-малко на
100 метра зад спрялото МПС на автомагистрала. С оглед заключението на
изготвената комплексна експертиза, съдът приема, че поставянето на
светлоотразителен триъгълник от водача на л.а. „Сеат Леон“ би позволило на
водача на л.а. „Тойота Авенсис“ своевременно да възприеме опасността и да
реагира с намаляване на скоростта или спиране. Това обстоятелство не изключва
вината на водача на л.а. „Тойота Авенсис“ К.Н.П. за настъпилото ПТП и смъртта
на пострадалия К., с оглед приетото от наказателния съд.
Така
установеното нарушение на правилата за движение и виновното причиняване на ПТП
от водача на автомобила, за който е сключена застраховка „гражданска
отговорност“, има характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във
вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ. Настъпилото застрахователно събитие е основание за
възникване на задължение на ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените вреди. Претенцията на ищците е за неимуществени
вреди. За обективна преценка на тяхната доказаност, съдът следва да вземе
предвид връзката между ищцата и пострадалия, степента на близост между тях и
последиците, които са настъпили за ищцата вследствие настъпването на смъртта на
пострадалия П.К..К..
Ищцата
е майка на пострадалия П.К..К.. Родителите
спадат към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду
им се характеризират с обич, доверие и емоционална близост. Възходящите на
пострадалия, каквато е ищцата,
търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му.
Това поражда правото на
ищцата да получи застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените
вследствие настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС
ТР 1-2018-ОСГТНК).
От
показанията на свидетеля Ч.И.С.се установява, че ищцата и пострадалият са
създали помежду си много силна връзка, отношения на силна близост. Приживе
ищцата и пострадалият с неговото семейство живеели заедно, като между тях
съществували отношения на взаимна грижа, помощ и подкрепа. Според показанията
на свидетеля, смъртта на пострадалия е причинила на ищцата силен шок, който не
е отминал и досега. Настъпили промени в характера и поведението на ищцата,
свързани с прояви на депресия при усещането за невъзвратимата загуба. Смъртта
на пострадалия е лишила ищцата от един от най-близките ѝ хора, на когото
е могла да разчита през живота си. Това дава основание на съда да приеме, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е предявеният
размер от 200 000 лева.
Така
определеното обезщетение следва да се намали на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД,
поради установено по делото съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия К., за което е направено възражение от ответника с отговора на
исковата молба (л. 29). От изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза се установява, че по време на произшествието
пострадалият К., като пътник на задната седалка отляво в автомобила, е бил без
поставен предпазен колан (КСМАТЕ отг. XIII-XIV л. 241-242). Според вещите лица, при
поставен предпазен колан не би последвал
удар на главата на пострадалия в лявата средна греда на купето (отг. XII-XIII
л. 240-241) и с голяма
вероятност би липсвала черепно-мозъчната травма (отговор XV л. 242), която е причинила смъртта
(отг.II л. 215). Тези обстоятелства дават основание на съда да определи степен на
съпричиняване от 25% и да намали определеното обезщетение на 150 000 лева.
Върху
така определеното обезщетение ответникът дължи заплащане на законна лихва от 15.07.2020
г. – датата на предявяването на застрахователната претенция от ищцата по чл.
429 ал. 3 от КЗ, до окончателното изплащане. Тази законна лихва включва лихвата
за забава, дължима от деликвента, която се покрива от застрахователя от датата
по чл. 429 ал. 3 от КЗ, и лихвата за забавено плащане на застрахователно
обезщетение, дължима от самия застраховател на основание чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ, след изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ за произнасяне по
застрахователната претенция. Неоснователна е претенцията срещу застрахователя
за законна лихва в частта ѝ от датата на произшествието 18.06.2020 г. до
14.07.2020 г.
Ответникът
следва да заплати на адвокат С.К.Н. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в
размер на 4147,50 лева. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. Според цената на иска – 200 000 лева,
размерът на адвокатското възнаграждение, съгласно правилото на чл. 7 ал. 2 т. 5
от Наредба № 1 е 3530 лева плюс 2% за горницата над 100 000 лева, или
3530+2000=5530 лева, в който размер е уговореното възнаграждение (л. 3а).
Според уважената част от иска – 150 000 лева, което е 75% от предявения
иск, дължимото възнаграждение е 4147,50 лева.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 6000 лева и
разноски в размер на 300 лева, според уважената част от иска.
Направеното
от пълномощника на ищцата възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника е неоснователно. Уговореното и заплатено
възнаграждение е 7530 лева, което надвишава с 2000 лева минималния размер,
определим според чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1. Но с оглед усложнената
фактическа обстановка, наложила събирането на доказателства в по-голям обем,
съдът намира, че възнаграждението на пълномощника на ответника не е прекомерно.
Според уважената част от иска, ищцата следва да заплати на ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 1882,50 лева и разноски в размер на 112,5 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.и з.” ЕАД гр. С. ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.С.С. ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 150 000 (сто и
петдесет хиляди) лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания вследствие смъртта на П.К.К.дете на ищцата, настъпила при ПТП
на 18.06.2020 г. в района на гр. С. на автомагистрала „Тракия“, виновно
причинена от К.Н.П. при управление на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № ******,
ведно със законната лихва от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска над тази сума до
предявения размер от 200 000 лева поради съпричиняване и искането за
присъждане на законна лихва в частта му за периода от 18.06.2020 г. до
14.07.2020 г.
Осъжда „ЗАД Д.Б.Ж.и з.” ЕАД гр. С. ***
К.Н. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в размер на 4147,50 лева, а по
сметка на СГС държавна такса в размер на 6000 лева и разноски в размер на 300
лева.
Осъжда С.С.С. да заплати на ЗАД Д.Б.Ж.и
здраве” ЕАД гр. С. адвокатско възнаграждение в размер на 1882,50 лева и
разноски в размер на 112,5 лева.
Делото е разгледано с участието
на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД гр. С.
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** като трето лице помагач на
страната на ответника „ЗАД Д.Б.Ж.и з.” ЕАД гр. С..
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: