Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.01.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на шести ноември, през две
хиляди и четиринадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Б.Ш.,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
7863 по описа на състава за 2014г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 288, ал.1, т. 2 от КЗ.
Ищците В.И.С. и М.К.С. поддържат
твърдение, че претърпели значителни неимуществени вреди, в резултат на описаните
в исковата молба емоционални страдания, в следствие на причинената смърт на
сина им К.М. К., при пътно- транспортно
произшествие - настъпило на 30.09.2013г. между управлявания от него лекотоварен
автомобил „П.***” с рег. № ******. Самото произшествие било реализирано на
пътен участък между гр. Добрич и гр. Варна, в района на с. Стожер, в следствие
на виновното противоправно поведение на водача К.Т.П., който управлявайки лек автомобил „О.В.“ с
рег. № ******, допуснал настъпването на пътно- транспортно произшествие със
сложен механизъм (описан в исковата молба) и така причинил по непредпазливост
смъртта на пострадалия. Противоправният характер на поведението на водача П.,
било установено в рамките на ДП 318/2013г. по описа на Второ РУП при ОД на МВР
Добрич, което обаче било прекратено с Постановление от 01.04.2014г. на окръжен
прокурор при ОП Добрич, поради смъртта на извършителя – чл. 24, ал.1, т.4 от НК. Тъй като гражданската отговорност на
водача П. не била застрахована, ищците считат, че са легитимирани да търсят от
ответника Г. фонд обезщетение за причинените им неимуществени вреди, чиито
справедлив размер оценяват на сумата от по 200 000 лева. Ищците отправили до
ответника претенция за извънсъдебно уреждане на спора, представили необходимите
документи, но ответникът отказал да изплати обезщетение на 03.06.2014г. При изложените фактически
твърдения, ищците претендират за осъждане на ответника, да заплати на всеки един от тях застрахователно
обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на сумата
от по 200 000 лева, заедно със законната лихва върху присъдените суми на
обезщетението, считано от датата на постановяване на отказа за изплащане на
обезщетение на 03.06.2014г., до датата на окончателното плащане на
обезщетението. С оглед изхода на спора, ищците претендират за осъждане на
ответника да им заплати и направените съдебни разноски за настоящето
производство. Процесуалниет представител на ищците претендира за изплащане на
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Исковата претенция е оспорена от
ответника Г. фонд. Чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
становище за липса на надлежна пасивна материална легитимация по предявените
искове, тъй като поддържа становище, че настъпването на процесното ПТП се
дължало на безвиновно поведение на водача К.Т.П., който управлявайки лек автомобил „О.В.“ с рег. № ******, допуснал настъпването на самото
произшествие поради внезапно изпадане в състояние, при което не е могъл да
владее и контролира реакциите си. Според становището на ответника, в тази
хипотеза на безвиновно поведение, деликтната отговорност следвало да бъде
реализирана по реда на чл. 50 от ЗЗД т.е. от прекия причинител на вредата и/
или неговите наследници, а не от Г. фонд, който дължал обезщетение само при
покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност”. При условията на
евентуалност, ответникът навежда доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливостта. алкохол. Ответникът оспорва и иска за
заплащане на законна лихва, мотивирайки възражението си с липсата на основание на предявените
претенции срещу него, по които се е произнесъл в законоустановения срок. С
оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ответникът претендира за
осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетия като доказателство Протокол за оглед на
ПТП с вх. № ДП-318/30.09.2013г. на ІІ РУП при ОД на МВР- Добрич установява
фактите, които са били констатирани от разследващите органи на мястото на
настъпване на процесното ПТП.
Съдържащите се в протокола данни за ПТП са обект
на анализ от допуснатата съдебна- автотехническа експертиза, изготвена от вещо
лице инж. Й.Й., което мотивира следните изводи:
·
Механизмът на
настъпване на процесното ПТП е бил реализиран, след като К.Т.П., който управлявал лек автомобил „О.В.“ с рег.
№ ******, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал първо удар с
товарен автомобил с румънски регистрационни табели, а в последствие и с
управлявания от пострадалия К. лекотоварен автомобил „П.***” с рег. № ******.
·
Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на
лекотоварен автомобил „П.***” с рег. № ******.
·
В момента на удара, лекотоварен автомобил „П.***” с рег.
№ ****** се е движил в колона, зад товарен автомобил с румънски регистрационни
табели и друг лек автомобил, със скорост от около
·
Причина за настъпването на ПТП е навлизането на лекия автомобил „О.В.“ с рег. № ******
в лентата за насрещно движение, в която се е движил лекотоварен автомобил „П.***”
с рег. № ******.
·
Водачът на лекотоварен автомобил „П.***” с рег. № ******
обективно не е имал техническа възможност да предприеме действия, с които да
предотврати настъпването на удара между двата автомобила.
Заключението на приетата без оспорване съдебно-
медицинска експертиза /д-р С./ обосновава извода, че причината за смъртта на
пострадалия К. К. са получените в следствие на настъпването на процесното ПТП
получената масивна коремна травма.
Като доказателства по делото са приети медицински
документи, съдържащи данни за здравословното състояние на водача на лекия автомобил „О.В.“ с рег. № ******
К.Т.П. и биохимичен анализ на осъществените след ПТП изследвания – Епикриза с №
ИЗ -17347/2013; Епикриза с № ИЗ -20554/2013; Епикриза с № ИЗ -15971/2013;
история на заболяването; протокол за химическа експертиза № 1412/01.10.2013г.
Съдържащите се в тези документи данни, са обект на анализ от допуснатата
специализирана съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на приетата специализирана съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р О.Д.М. /онкология/
обосновава извода, че обективно не са
налице данни за специфична особеност в здравословното състояние на водача К.Т.П., които да могат
да предизвикат внезапно изпадане в
безпомощно състояние в момента на управление на автомобила. Вещото лице
формира своя извод, като отчита наличните данни за това, че лицето е страдало
от онкологично заболяване, както и въздействието на медикаментите, които се
приемат в процеса на лечение на това заболяване. Според вещото лице, може да се направи
предположение, че заболяването на споменатото лице е предизвикало типичен
болков синдром, с назначена терапия с медикаменти, чието странично действие се
свързва с чувство на замаяност, умора, забавени рефлекси, треперене и смущение
в зрението. Вещото лице сочи, че медикамент с подобно действие „Таргин” е
намерен в управлявания от К.Т.П. лек автомобил „О.В.” в процеса на огледа на
местопроизшествието, и това обстоятелство е отразено в Протокол за оглед на ПТП с вх. №
ДП-318/30.09.2013г. на ІІ РУП при ОД на МВР- Добрич.
В дадените пред съда
показания, свидетелят М.Р.М. заявява, че е бил близък приятел на
пострадалия К. К. (приживе) и познава лично родителите му, които са ищци
по делото. Свидетелят знаел, че непосредствено преди настъпването на
пътния инцидент, пострадалия се преместил със съпругата и
детето си в дома на своите родители в гр. Добрич, за да могат родителите му
(ищците) да помагат и да се грижат за детето (техен внук). Според свидетеля,
отношенията между пострадалия и ищците били „както трябва”, а след смъртта му
те изглеждали „съсипани” и емоционалното им състояние се отразявало на външния
им вид и на социалното им поведение (свидетелят описва наблюденията си върху
конкретни факти).
От съдържанието на прието като доказателство
Удостоверение за наследници и служебно извършената справка от НБД Население се
установява, че двамата ищци са възходящи по права линия от първа степен
(родители) и наследници по закон на починалия К.М. К..
Не се спори между страните, че към датата на
настъпване на процесното ПТП, рискът от възникване на гражданска отговорност за
собственика и водача на лекия автомобил „О.В.“ с рег. № ****** е бил непокрит от валидно
застрахователно правоотношение.
Не се спори между
страните и съдът приема за установено, че на 03.06.2014г. ответникът е отказал
изрично да изплати застрахователно обезщетение на ищците, по писмена претенция,
отправена по реда на чл. 288, ал.9 от КЗ.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението на
ищците, че при наличие на предпоставките по чл. 288, ал.1, т.1 КЗ, ответникът е
длъжен да им изплати обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди – настъпили
в следствие на противоправното поведение на водач, който е управлявал без
валидно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Предпоставките за основателността на иска са на първо място - наличието на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, вкл. настъпване на вредоносен резултат и установяване
на виновно противоправно поведение на водача и на второ място - липсата на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
След комплексна преценка на събраните доказателства, съдът приема, че предявените
искове са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ, тъй
като с отказа на ответника да изплати претендираните обезщетения е изчерпана
установената от чл. 288 КЗ специална процедура за извънсъдебно уреждане на
спора.
За да се произнесе по ОСНОВАТЕЛНОСТТА
на предявените искове, настоящият състав на съда анализа в съвкупност
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, и приема, че те мотивират
извода за наличие на всички предвидени в закона предпоставки за възникване на
задължение в тежест на ответника, да заплати на правоимащите лица
застрахователно обезщетение, в качеството му на особен субект с нормативно
установена функция. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Настъпването на вредоносния резултат, противоправния характер на
поведението на водача на лекия автомобил „О.В.“ с рег. № ****** - К.Т.П. и причинно-
следствената връзка помежду им съдът приема за установени, посредством
заключенията на допуснатите, изслушани и приети без оспорване заключения на
съдебната авто- техническа експертиза и на съдебно- медицинската експертиза на
д-р С..
Самият ответник не оспорва, че гражданската
отговорност на водача П. не е била покрита от валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Неоснователен е доводът на ответника, за липса на
пасивна материална легитимация на ответника – да изплати обезщетение, предвид
механизма на настъпване на процесното ПТП и предвид твърдението за особеното състояние
на водача на лекия автомобил „О.В.“ с рег. № ******, за когото се твърди, да е
изпаднал временно и внезапно в състояние, в което не е могъл да контролира
реакциите си.
В тази насока, на първо място съдът взе предвид
заключението на изслушаната специализирана съдебно- медицинска експертиза
/онкология/, която дава категоричен извод, че заболяването, от което е страдал
водачът П. не предполага внезапното му изпадане в състояние, в което не е могъл
да контролира реакциите си. При това, вещото лице отбелязва, че е възможно
реакциите на водача П. да са били повлияни от странично действие на медикамента
„Таргин”, който е бил намерен в автомобила на този водач - при огледа на
местопроизшествието. Но дори да бъде направено предположение /което впрочем е
недоказано по категоричен начин/, че П. е управлявал автомобила след прием на
„Таргин”, то това обстоятелство не изключва вината, нито отговорността му, тъй
като е общоизвестно, че приемът на определени медикаменти повлиява силно върху
способността за концентрация и работоспособността. (В рецептурните указания на
всеки медикамент присъства специално указание, сочещо дали приемът на препарата
повлиява негативно върху способността на пациента да управлява МПС, да работи с
машини, върху бременност и др.). С други думи, събраните доказателства в хода
на съдебното дирене, не могат да мотивират нито пряк, нито косвен извод, че
биха били налице обстоятелства, изключващи деликтната отговорност на загиналия
при същото ПТП водач на лекия
автомобил „О.В.“
с рег. № ******.
Двамата ищци по принцип попадат в кръга от лицата,
които имат право да получат обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради
установената близка родствена връзка с увредения и в тази връзка, исковете са
доказани по основание т.е. ищците са
надлежно материално легитимирани да получат обезщетение за установените в хода
на процеса неимуществени вреди.
Повдигнатия в хода на делото спор се концентрира преди всичко върху размера
на платимото застрахователно обезщетение.
По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди - съдът съобрази, че приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква изводите
на съда да бъдат съобразени от една страна с действащите към момента на
настъпване на събитието нормативни разпоредби, включително, но и не само с онези от тях, които определят лимита на отговорността
на застрахователите.
Необходимо е в тази насока винаги да се отчитат и обществено икономическите
условия в страната, към момента на настъпване на вредата (жизнения стандарт,
определен от средната работна заплата), доколкото именно социално-
икономическите критерии за справедливост
са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата
прекомерност. Без съмнение, значителните психологически травми от загубата на
пострадалия не са обективно съизмерими с парична компенсация - но следва да бъдат приведени в съответствие с
обществените разбирания за справедливост, без да създават дори съмнение за
икономическо облагодетелстване.
Обезщетението следва да се основава и на доказателствата, установяващи
конкретното естество и обема на вредите, за които се твърди да са претърпени от
всеки един от ищците.
В тази насока, съдът кредитира напълно показанията на разпитания свидетел,
който разкриват обема и дълбочината на негативните емоции, които са изпитали
родителите на загиналия. Фактът, че пострадалия се е преместил да живее със
семейството си (съпруга и малко дете) при родителите си, за да си помагат при
отглеждането на детето е илюстративен за добрите отношение помежду им
способства за формиране на извод, за по-
значителен обем на вредите. Пострадалият, макар и пълнолетен е живеел в едно
домакинство с родителите си и с поведението си е създавал предпоставки за
пълноценни социални и емоционални връзки, които са характерни за отношенията
между родител и дете . Очевидно е, че смъртта на пострадалия е засегнала
нормативно признатите основни социални функции в отношенията между пълнолетно
дете и неговите родители. В заключение, съдът намира причинените вреди, за тежки
и практически непоправими.
От друга страна, съдът взе предвид, че за следва да бъдат съобразени
обществено икономическите условия в страната към момента на причиняване на
увреждането (в т. ч. официалните данни
на НСИ за размера на средната работна заплата към 2013г. и жизнения стандарт на
територията на страната към този момент във времето), които определят
адекватното съответствие на паричния израз на обезщетението.
С оглед комплексната преценка на всички изложени по- горе доводи, отчитайки
от една страна тежките емоционални вреди, които ищците са претърпяли и от друга
социално икономическите измерения на критериите за справедливост, вкл. и константната
съдебна практика за подобни случаи, съдът приема сумата от по 100 000 лева за
справедлив размер на обезщетението, което да компенсира претърпените от всеки
един от ищците неимуществени вреди.
За разликата- над присъдената сума и до пълния претендиран размер на
обезщетението от по 200 000 лева, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени. Уместно е в тази връзка да се отбележи, че за да определи дължимия
справедлив размер на обезщетението, настоящият съдебен състав съобрази
константната и/ или преобладаваща практика на Апелативен съд- София и на ВКС на
РБ, което очертава разумните граници на пресъжданите обезщетения за аналогични
случаи.
Съдът намира, че Г. фонд следва да бъде осъден да заплати на всеки от
ищците и законната лихва, дължима за
целия период от датата на постановяване
на неоснователния отказ за изплащане на обезщетение, до окончателното плащане на присъдената сума на всяко едно от
присъдените обезщетения.
По отношение на претенците за
присъждане на разноски:
В хода на делото е представен списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, от двете страни в
процеса и при определяне на дължимите разноски, съдът следва да съобрази само
онези суми, които са посочени в съответния списък.
В представения от ищците списък на разноските е
посочено само възнаграждението, дължимо на техния процесуален представител, на
основание чл. 38 от ЗА, поради което съдът намира, че други разноски не следва
да се присъждат, дори да има данни, че са били направени. Възнаграждение се
дължи за процесуалното представителство по всеки от двата обективно съединени
искове, поради което и с оглед уважената част от тях, ответникът следва да бъде
осъден да заплати общо сумата от 6 530 лева.
В представения от ответника списък на разноските е
посочено само възнаграждението, дължимо на неговия процесуален представител, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК, поради което съдът намира, че други
разноски не следва да се присъждат, дори да има данни, че са били направени. Възнаграждение
се дължи на процесуалния представител адв. Д. за процесуалното представителство
по всеки от двата иска, поради което и с оглед на уважената част от тях - ответникът
следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 2 500 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
съответно следващата се държавна такса от заплащането на която всеки от ищците
е бил освободен и съответна на уважената част от исковете сума на разноските,
понесени за сметка на бюджета на съда. Споменатата сума възлиза общо на 7800 лв.( вкл. сумата от
3 900 лева, умножена по две).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. ф. ***, да заплати на В.И.С. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адв. Д.,***,
на основание чл. 288, ал.1, т.2 от КЗ –
сумата от 100 000 (сто хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на К.М. К.,
като резултат от ПТП, причинено от водача на лекия автомобил „О.В.“ с рег. № ******, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.06.2014г. до окончателното плащане, като отхвърля претенцията за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, в частта над присъдената сума и до пълния претендиран
размер на обезщетението за сумата от 200 000 лева.
ОСЪЖДА Г. ф.***, да заплати на М.К.С. с ЕГН ********** и съдебен
адресат - адв. Д.,*** на основание чл. 288,
ал.1, т.2 от КЗ – сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в
следствие смъртта на К.М. К., като резултат от ПТП, причинено от водача на лекия автомобил „О.В.“ с
рег. № ******, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03.06.2014г. до окончателното плащане, като отхвърля претенцията за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, в частта над присъдената сума и до пълния
претендиран размер на обезщетението за сумата от 200 000 лева.
ОСЪЖДА Г. ф. *** да заплати на адв. Н. Н. Д., с адрес ***, офис № 4, на основание чл. 38 от ЗА – общо сумата от 6530
лева, представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство
на В.И.С. и М.К.С..
ОСЪЖДА В.И.С. и М.К.С. да заплатят общо на Г. фонд, на
основание на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 2 500 (две хиляди и
петстотин) лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Г. ф., да заплати по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК -
сумата от 7 800 (седем хиляди и осемстотин) лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: