О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...
гр. Враца, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Колева в. ч. гр. дело № 507 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 419 и чл. 413, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на М.Л.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К. Г., САК, против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ № 792/14.07.2020 г., постановена по ч.гр.дело № 1530/2020 г. по описа на Районен съд - Враца.
В жалбата се твърди, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Като доводи за твърдените пороците се сочат липсата на редовен от външна страна документ, който не се ползва с обвързваща съда сила, и липсата на клауза в документа, която да бъде годна за изпълнение на заявеното притезателно право, а именно на правото да се предаде имота на заявителя. В продължение на оплакванията се твърди, че именно наличието на клауза в договора за покупко-продажба, обективиран в представения към заявлението нотариален акт, е предпоставка по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК и съдебната практика за издаване на заповед за незабавно изпълнение по посочения текст, каквато в случая не е налице, доколкото договорът не съдържа задължение за предаване на имота. Развива се становище, че задължението за предаване на вещта, произтичащо от самия характер на договора за продажба, не може да бъде предмет на заявление по чл. 417, т. 3 ГПК, щом като не е предвидено като самостоятелно задължение в договора. Прави оплакване, че на са възникнали задължения за продавача по силата на този договор, тъй като в отделно производство се иска обявяване неговата недействителност, поради липса на представителна власт на подписалия го от името на продавача и настоящ длъжник пълномощник. Заявява, че по издадената заповед за незабавно изпълнение вече е образувано срещу него изпълнително дело. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено, а издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист - обезсилен. Иска издадената заповед да бъде отменена и в частта й за разноските, доколкото не са били налице основанията за издаването й. Претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът - И.В.С., редовно уведомен, в законния срок не депозира писмен отговор по частната жалба.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред районния съд е било образувано по заявление, депозирано от И.В.С. срещу М.Л.П., с искане да бъде предаден недвижим имот и да се присъдят направените разноски в размер на 2320,00 лева.
В т. 11 от заявлението е описан имотът, чието предаване се иска, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1017.83.2.13, в гр. ***, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г.на ИД на АК, последно изменени със заповед № КД-14-06226/27.09.2013 г. на началника на СГКК Враца, адрес на имота в гр. ***, който имот се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот № 12259.1017.83, с предназначение жилище, апартамент на едно ниво, състоящ се от антре с тоалетна и баня с тоалетна, общо помещение - кухня, трапезария, две спални с прилежаща тераса, хол с прилежаща тераса и дрешник, с площ от 120,45 кв. м., ведно с прилежащи части мазе № 13 с площ от 7,00 кв.м. и 20,41 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекта: на същия етаж - 12259.1017.83.2.12, 12259.1017.83.2.14, под обекта - 12259.1017.83.2.8, 12259.1017.83.2.7, 12259.1017.83.2.9, над обекта - 12259.1017.83.2.17, 12259.1017.83.2.18.
Като обстоятелства, от които произтича искането за предаване на описания имот, в т. 12 и т. 14 от заявлението се сочи, че то се основава на Нотариален акт, вписан в Агенция по вписванията гр. Враца под № ***, том 11, дв.вх.рег. № 4253/16.08.2019 г., по силата на който собствеността върху имота е прехвърлена от продавача М.Л.П. на купувача И. В. С.. Твърди се, че на длъжника е изпращана нотариална покана за доброволно изпълнение на задължението й за предаване на имота, но до момента не е последвало изпълнение на това задължение.
Към заявлението са приложени описаните в него документ по чл. 417, т. 3 ГПК, от който произтича вземането, а именно Нотариален акт, вписан в Агенция по вписванията гр. Враца под № ***, том 11, дв.вх.рег. № 4253/16.08.2019 г., схема на обекта, удостоверение за данъчна оценка, нотариална покана и разписка.
С разпореждане № 3639/14.07.2020 г. по ч.гр.дело № 1530/2020 г. по описа на Районен съд - Враца е разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е постановено и незабавно изпълнение на заповедта. В негово изпълнение по същото дело е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 792/14.07.2020 г., с която е разпоредено длъжникът М.Л.П. да предаде на кредитора И. В. С. описания по-горе недвижим имот и да му заплати направените по делото разноски в общ размер от 2300,04 лева.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Предмет на обжалване в настоящото производство е посоченото по-горе разпореждане, но само в частта за допуснато незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ № 792/14.07.2020 г., постановена по ч.гр.дело № 1530/2020 г. по описа на Районен съд - Враца, както и последната в частта й на присъдените с нея разноски.
По искането по чл. 419 ГПК:
Съдът намира, че жалбата в
тази част е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия за това срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в тази част жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 3, предл. 3 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за предаване на определени вещи. Предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение на посоченото основание са законово определение и изяснени от съдебната практика. Последните се изразяват в наличието на нотариален акт, който съдържа изрично задължение за предаване на определена вещ. Съдената практика пояснява, че цитираната по-горе разпоредбата е специална и следва да се тълкува буквално. Възможностите за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК са обединени от общия признак, че вземането е основано на документ. В този смисъл следва да се преценява и т. 3 на разпоредбата, че нотариалното удостоверяване - нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, трябва да материализира задължение за предаване на определена вещ. Нотариалният акт за продажба на недвижим имот е необходима форма за валидност на сделката, от която се поражда задължение на продавача да предаде на купувача продадената вещ. Тази предвидена в закона - чл. 187 ЗЗД, последица от сделката, обаче, не е основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, защото законът има предвид само изрично документираните вземания, независимо от какви правоотношения те произтичат. В този смисъл са Определение № 110 от 12.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 44/2010 г., Определение № 309 от 18.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 325/2010 г., Определение № 548 от 12.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 434/2010 г., Определение № 97 от 22.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 35/2011 г., на които се позовава жалбоподателят и първоинстанционният съд, макар в производството по чл. 420 ГПК.
В случая, актът, на който се основава заявлението на кредитора, е нотариален акт за покупко-продажба № 46, том 2, рег. № 3729, дело № 193/2019 г., вписан в Служба по вписваният с вх. рег. № 4259/16.08.2019 г., дв.вх.рег. № 4253/16.08.2018 г. Последният предвижда, че М.Л.П., действаща чрез пълномощника си, продава на И.В.С. описание по-горе недвижим имот, а последният го купува от нея за сумата от 51000,00 лева, преведена по банков път на купувача преди подписването на нотариалния акт. Прочитайки внимателно изложеното вече съдържание на нотариалния акт, настоящият съдебен състав е на мнение, че в него не се съдържа изрично изявление за предаване на имота, предмет на сделката за покупко-продажба, както изисква закона и цитираната съдебна практика. Именно това дава основание да се приеме, че този документ не отговаря на чл. 418, ал. 2 ГПК, а именно не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, което да обуслови допускане на незабавно изпълнение по ал. 3 на същия член.
Изложените мотиви правят жалбата в тази й част е основателна, а разпореждането, срещу което е насочена, неправилно, поради което следва да бъде отменено незабавното изпълнение и обезсилен издадения изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ № 792/14.07.2020 г., постановена по ч.гр.дело № 1530/2020 г. по описа на Районен съд - Враца.
По искането по чл.
413, ал. 1 ГПК:
Що се касае до жалбата в частта й, относно присъдените със заповедта за незабавно изпълнение разноски, то следва да се съобрази, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е постъпило възражение. Това е дало основание на съда с разпореждане № 261067/14.10.2020 г. да укаже на заявителя възможността в едномесечен срок от получаване на съобщението да установи вземането си чрез предявяване на иск, представяйки доказателства за това, в противен случай заповедта ще бъде обезсилена. За разпореждането кредиторът е известен на 19.10.2020 г. Към момента няма представени по делото доказателства за предявен иск, но и едномесечният срок, в който това е допустимо да се случи, още не е изтекъл.
Съгласно разрешението, дадено в т. 10а и т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е възразил само относно разноските, присъдени в заповедното производство. В този случай длъжникът има право да обжалва заповедта за изпълнение по чл. 413, ал. 1 ГПК. Ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. В случай че кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските. Ако заповедта за изпълнение е обжалвана от длъжника по чл. 413, ал. 1 ГПК, изпълнителен лист не се издава до влизането й в сила.
С оглед на посоченото и като съобрази предмета на производството, настоящият съдебен състав намира, че жалбата в тази й част е преждевременно предявена и подлежи на разглеждане след проява на някоя от подробно описаните по горе хипотези. По тази причина делото следва да бъде прекратено в тази му част и изпратено на Районен съд - Враца, като делото бъде върнато на Окръжен съд - Враца за произнасяне по жалбата в тази й част в случай, че след изтичане на срока за подаване на иск по чл. 424 ГПК не е подаден, или след приключване на производството по подаден в срок установителен иск.
По разноските:
В жалбата се съдържа искане за присъждане на разноски, включително такива за адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с начислен ДДС. Съгласно постановките на тълкувателно решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и тълкувайки разпоредбата на чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, като доказването на последното обстоятелство зависи от уговорката между страните по доверителното правоотношение. В случая доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение не са представени. Представени са само два броя пълномощни, в съдържанието на които не се съдържат уговорка за дължимост, размер и заплащане на адвокатско възнаграждение. Наличен по делото е само документ за платена държавна такса за разглеждане на настоящата частна жалба в размер на 15,00 лева, поради което само тя подлежи на присъждане в полза на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 419, ал. 3 и чл. 413, ал. 1 ГПК, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ № 792/14.07.2020 г., постановена по ч.гр.дело № 1530/2020 г. по описа на Районен съд - Враца.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 14.07.2020 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ № 792/14.07.2020 г., постановена по ч.гр.дело № 1530/2020 г. по описа на Районен съд - Враца.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК се иска отмяна на Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ № 792/14.07.2020 г., постановена по ч.гр.дело № 1530/2020 г. по описа на Районен съд - Враца, в частта на присъдените с нея разноски и ВРЪЩА делото на Районен съд - Враца за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.Л.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 15,00 /петнадесет/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за заплащане на държавна такса.
Определението, в частта, с която производството по делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд - София.
Определението в останалата част е окончателно.
Председател: Членове:1
2