№ 554
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20253100500215 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба на Е. М. З., ЕГН **********, срещу
Решение №177/26.07.2023г. по гр. д. №126/2023г. на ДРС, с което са
отхвърлени предявените от Е. М. З. искове с правно основание чл.200 от КТ
за осъждане на „Агрополихим“ АД, ЕИК813095287, за следните суми:
- 164 000лв., съставляваща обещетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяна трудова
злополука на 06.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 06.02.2021г., до окончателното плащане;
- 6497.00лв., съставляваща обещетение за претърпени имуществени
вреди вследствие претърпяна трудова злополука на 06.02.2021г., изразяващи
се в направени разходи за лечение и за закупуване на медицински изделия и
медикаменти, описани в решението, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 08.02.2023г. до окончателното плащане,
и като резултат е осъден ищецът за разноски пред районния съд.
Решението е било постановено при участие на третите лица –
помагачи на страната на ответника, а именно: Колонад иншурънс ес ей“ АД
(Люксембург) чрез „Колонад иншурънс ес ей – клон България“ КЧТ;
„Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД и „Уника“ АД.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно поради
нарушения на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чл.200, ал.3 от КТ и чл.201,
ал.2 от КТ; постановено при нарушения на процесуалния закон – чл.201 от
ГПК и необосновано поради неточно и избирателно обсъждане и анализ на
всички събрани по делото доказателства. Във връзка с оплакванията се
въвеждат подробни съображения, които могат да бъдат обобщени по групи
така: Относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди
от трудовата злополука ДРС не е съобразил в достатъчна степен характера,
тежестта и последиците от причинените на служителя увреждания. Не е отчел
няколкото счупвания по десния крак на ищеца (бедрена кост, колянна става и
фибула) и няколкото медицински интервенции за отстранява на последиците
от тях; не е взел предвид продължителността на лечебния период,
невъзможността на ищеца да се обслужва сам през същия период и липсата на
възстановяване в пълна степен и досега. ДРС не е отдал необходимото
значение не само на болките и страданията на пострадалия, но и на
последиците в емоционален план за ищеца през целия възстановителен
период. Така приетите от ДРС 80 000лв. за неимуществени вреди не
съответстват в пълна степен на принципа справедливостта. Относно приетото
съпричиняване от 50% съдът е допуснал нарушение при изясняване на
механизма на произшествието.От една страна защото е основал изводите си на
приетата САТЕ, а заключението по нея за допуснато от служителя нарушение
на чл.20 от ЗДвП е произволен. От друга страна защото констатираното от
Комисията по разследване на залополуката нарушение на служителя е на чл.11
от ПП ЗДвП, евентуално и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, но не и на чл.20, ал.2 от
същия закон. Изобщо становището на вещото лице, че тракторът се е движил с
несъобразена скорост, е необосновано, като самото МПС вероятно е било в
неизправност. Освен това вещото лице по САТЕ е основало заключението си и
на ортофото снимки, но които не са приобщени по делото по допустимия по
закон начин, а експертът не може да представя на съда доказателства.
Обобщено – няма груба небрежност и поради това няма и съпричиняване. По
въпроса дали се приспада получено пт застрахователи или ДОО обезщетение
за веменна нетрудоспособност от дължимото обезщетение за неимуществени
вреди по чл.200 от КТ въззивникът поддържа отрицателно становище; такива
суми счита, че компенсират само пропуснатите от служителя ползи от
нереализирано трудово възнаграждение, поради което те не следва да се
приспадат в случая. По същество моли за отмяна на решението и за уважаване
на исковете в цялост, евентуално в съответна част, с присъждане на разноски
за две инстанции, а с молба преди о.с.з. поддържа исканията си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на
ДРС счита за правилно, обосновано и постановено без сочените нарушения на
закона, за което излага съображения по главните въззивни оплаквания.
Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд за прекомерност на
претендираното обезщетение за морални вреди в случая, както и за липса на
2
причинна връзка между част от твърдяните емоционални изживявания и ПТП.
От друга страна ищецът сам се е отказал от допуснати му свидетели, с които
да изясни сочения от него механизъм на произшествието, като приетият от
ВРС такъв е съобразен не само със САТЕ, но и с другите доказателства.
Ищецът е имал задължения по длъжностна характеристика и по преминат
инструктаж във връзка с ползването на служебния трактор, част от които е
нарушил, с което е допринесъл за инцидента поне с 50%. Правилно ВРС е
намалил дължимото се на ищеца обезщетение по чл.52 ЗЗД с получените по
ДОО суми. По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение и за
разноски пред ВОС, а с молба преди о.с.з. поддържа позицията си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач на ответника –
„Колонад иншурънс ес ей“ АД (Люксембург) чрез „Колонад иншурънс ес ей –
клон България“ КЧТ депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в
нея счита за необосновани. Решението на ДРС счита за правилно, обосновано
и постановено без сочените нарушения на закона, за което излага съображения
по въззивните оплаквания. Поддържа възраженията пред първоинстанционния
съд срещу доказаността и основателността на исковете. По същество моли за
потвърждаване на обжалваното решени, а с молба преди о.с.з. поддържа
позицията си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК другите трети лица-помагачи на
ответника – „Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД и „Уника“ АД – не
изразяват становище по въззивната жалба, а с молба преди „Уника“ АД
изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на
решението на ВРС, което моли да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Е. М. З.,
ЕГН**********, с правно основание чл.200 от КТ, за осъждане на
„Агрополихим“ АД, ЕИК813095287, да заплати на ищеца следните суми:
- 164 000лв., съставляваща обещетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, претърпяни операции, затруднено
обслужване, стрес, тревожност и други емоционални изживявания вследствие
претърпяна трудова злополука на 06.02.2021г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 06.02.2021г., до окончателното плащане;
- 6497.00лв., съставляваща обещетение за претърпени имуществени
вреди вследствие претърпяна трудова злополука на 06.02.2021г., изразяващи
се в направени разходи за лечение и за закупуване на медицински изделия и
медикаменти, подробно описани, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 08.02.2023г. до окончателното плащане.
3
Ищецът твърди, че е по силата на трудов договор бил назначен при
ответника на длъжност „оператор моторизирани съоръжения„ . Като работник
по трудово правоотношение (ТПО) с ответника ищецът имал сключена с
„Колонад иншуърънс ес ей - клон България“ застраховка Подновяване №3 на
комбинирана застрахователна полица за обща гражданска отговорност и за
отговорност за внезапно и инцидентно замърсяване №
**********/03.12.2020г. с период на покритие 01.12.2020г. - 30.11.2021г.
Докато ищецът изпълнявал трудовите си задължения на 06.02.2021г.
около 03,30 часа при управление на трактор с №07272, с прикачен инвентар на
път преди кръстовището към Пристанице Варна-Запад, като преминавал през
ЖП прелез, усетил, че тракторът поднася и платформата го избутва към
канавката. Тъй като пътят бил хлъзгав и считайки, че при така получилото се
поднасяне и плъзгане трактора ще се обърне, ищецът предприел спасително
скачане от МПС в движение и получил значителни телесни увреждания.
Злополуката била призната за трудова с разпореждане №5104-03-34 от
01.03.2021г. на ТП НОИ Варна, като на служителя била опредЕ., с решение на
ТЕЛК, 52 % ТНР със срок до 01.04.2026г.
При падането от трактора при горната ситуация служителят получил
следните телесни увреждания, довели до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота : закрито , разместено счупване на дясна бедрена кост в
тазобедрената става, изразяващо се в счупване на бедрената шийка, счупване
на малкия троанхер и счупване под троанхерния масив на бедрената кост;
голяма (около 20 см.) разкъсно – контузна рана в долна вътрешна част на
дясно бедро и подбедрица с размачкване на тъкани, която в дълбочина
нарушава целостта на коленна дясна става (преминава през ставната капсула.)
- травматична артротомия , с подлежащо открито счупване на вътрешния
кондил ( контактна ставна изпъкналост на бедрена кост в коленната става);
закрито счупване на диафизата (дълга тръбеста част на костта ) в средната
трета на малкопищялната кост на дясна подбедрица. Ищецът след трудовата
злополука претърпял 6 операции под пълна анестезия, всяка от които с голяма
сложност, здравословен риск, болезненост и дискомфорт, като му предстоят
още операции и манипулации в бъдеще. Независимо от своевременното
проведено лечение и рехабилитация са настъпили усложнения, които пряко се
свързват с причинените при злополуката травми, а именно : в ранния
възстановителен период са били констатирани трудно зарастващи рани,
наложили провеждане на радикална ексцизия на кожна лезия, свободна кожна
автотрансплантация и повторна ревизия с локална ексцизия на лезия или
тъкан на кожа и подкожие, следствие на които по тялото на ищеца са останали
белези с постоянен характер; развили са се кантрактури от флексионно -
екстензионен тип в значителен обем за дясна коленна става и за дясна глезенна
става; развил се е посттравматичен лимфедел на дясна подбедрица, утежнена
поради продължителното обездвижване артериална хипертония.
Ищецът направил и разходи за закупуване на медицински изделия,
материали, изследвания, медикаменти и други в общ размер на 6497лв.
В месеците след катастрофата ищецът изживял тежко случилото се,
4
изпитвал силен дискомфорт и ужас, че е безпомощен и се налагало близките
му да полагат ежедневни грижи за него. Започнал да сънува кошмари, страдал
от ниска самооценка, усещане за неспособност за справяне с установената
ситуация след трудовата злополука, от остра стресова реакция и адаптационно
разстройство, изразяващо се в чести паник атаки, напрегнатост, тревожност,
безсъние, чувство на безизходица, страх, граничещ с параноя, че във всеки
момент ще се случи нещо лошо с него или друг член на семейството му. Имал
бързо разстройване и засилена емоционалност, депресия, съгласно направено
частно психологическо заключение налице е разстройство на съзнанието,
което отговаря на F43.0 по МКБ -10 - Остра стресова реакция.
Заявена била претенция за изплащане на застрахователна сума срещу
„Колонад иншуърънс ес ей - клон България“. С писмо с изх. №
246/09.12.2022г. застрахователят признал, че заедно с „Уника“ АД са
застраховали отговорността на ответника при условията на съзастраховане
при съотношение поемане на риск 75 % към 25 % и определят сумата от 36
000лв. за обещетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 3898,20
лв обещетение за претърпени имуществени вреди в полза на служителя-ищец.
В тази връзка на ищеца била изплатена по банкова път сумата от 29923,65
лева от „Колонад иншуърънс ес ей - клон България“ и сумата от 9974,55 лв. от
„Уника“ АД, които средства ищецът счел за недостатъчни за обезвредата му.
Поради това той отправил писмена претенция към ответника за обещетяване
на вредите на осн. чл.200 КТ, но официален отговор не бил е получен.
Твърди, че полагаемите му се обезщетения за морални и за материални
вреди от трудовата злополука са в предявените размери, за които моли да бъде
осъден ответника-работодател.
По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски,
а в о.с.з. поддържа твърденията си и искането си до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва настъпилата злополука с ищеца, съществувалото ТПО между тях
на сочената в исковата молба длъжност и трудовия характер на злополуката.
Изразява обаче становище за неоснователност на предявените искове по
следните съображения: Предприетите от пострадалия действия по време на
злополуката били в нарушение на нормативни и вътрешни на работодателя
актове – т.6.6., т.14.2.1. и т.14.2.3 от Правилника за вътрешния трудов ред,
т.2.5. от Инструкция за безопастност и здраве при работа при експлоатация и
техническо обслужване на автомобили, трактори и ремаркета, чл.20 от ЗДвП и
други. Освен това ищецът проявил груба небрежност към здравето си, като
предприел забранено и застрашаващо живота и здравето му действие –
скачане от пътно движещо се преводно средство, явявайки се в значителна
степен съпричиняващи настъпилите увреждания. По тези причини служителят
допринесъл в основна и значителна степен за настъпване на злополуката. Към
това имало и предхождащ травматичен инцидент на 14.07.2018г. за ищеца в
превозно средство с голям процент термични изгаряния по повърхността на
тялото, който е предизвикал значителен стрес у ищеца, поради което по време
5
на процесната злополука е преекспонирал заплахата, тъй като злополуката се
явява рецидив на друга травма. Видно от публикации и снимки в социалните
профили ищеца бил щастлив и радващ се на живота човек и след инцидента.
От 03.08.2022г. ищецът изпълнява отново трудовите си задължения. Оспорва
наличието на пряка причинна връзка между процесната злополука и
претърпените повече от медицински интервенции, като ищецът е подписал
преди постъпването си във ВМА Варна, Клиника по възстановителна и
естетична хирургия, предварително преодоперативно съгласие, че е уведомен
за въможните усложнения от операцията, след които е и некроза на част от
тъканите, което може да наложи повторна операция. С това формално
пациентът освобождил медицинското заведение и лекарите-оператори от
отговорност по сбъдване на подобни усложнения. На 29.03.2021г. постъпил
повторно в Клиника по възстановителна и естетична хирургия поради наличие
на следоперативни некрози поради усложнения, резултат на предишната
оперативна интервенция. По отношение манипулацията за отстраняване на
два имплантирани винта ищецът е подписал преди постъпването си на
12.04.2022г. в Еврохоспитал предварително преодоперативно съгласие, с което
освободил болничното заведение и опериращия го екип от отговорност, тъй
като изборът на импланта се правел от медицинския специалист и последният
е избрал да не поставя такива, които могат да останат в тялото. Твърди се, че
разгледани в хронология писмените доказателства сочат за подобрение в
здравословното му състояние, като видно от фотоизображенията ищецът. два
месеца след престоя си във физиотерапевтичното отделение, се върнал към
активен социален живот и противно на лекарските предписания да спазва
щадящ двигателен режим и за прекомерна уплаха, неадекватна оценка на
риска, същите се явяват нарушение на рехабилитация в домашни условия,
започва да пътува. По отношение претенцията за имуществени вреди счита, че
същите са били репарирани от застрахователя преди датата на завеждане на
исковата молба. Освен признатите с исковата молба плащания от
застрахователите, по отговорността на работодателя в полза на ищеца имало
сключени още застраховка „ Здравна грижа „ и застраховка „ Злополука и
заболяване „ при ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, по които също са
платени на ищеца щети по трудова злополука и към момента няма непогасени
и подлежащи на заплащане вреди за ищеца.
По същество моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски,
а в о.с.з. поддържа твърденията си и искането си до съда.
В рамките на предоставената му възможност третото лице – помагач на
страната на ответника – „Булстрад живот Виена иншурънс груп ЕАД –
оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че размерът на
застрахователното обещетение по застраховка „ Обща гражданска
отговорност и отговорност за внезапно инцидентно замърсяване„ е напълно
достатъчен да репарира претърпените вреди от ищеца в цялост. Намира
размера на предявения иск за неоснователен с оглед критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД и практиката на съдилищата по подобни дела.
Счита, че е било налице съпричиняване на вредите, вследствие поведението
6
на пострадалия ищец, тъй като негово е било решението да скочи от
превозното средство в движение, като е съзнавал, че с това застрашава своето
здраве. Твърди, че на 23.03.2021 г. „Булстрад ВИГ“ е излатило на ищеца
застрахователно обещетение в размер на 2000 лв по застраховка „ Здравна
грижа „ по фактура№ 43888/09.02.2021 г., изд. от МБАЛ Св. Анна, във вързка
със закупени медицински изделия. Моли за отхвърляне на исковете.
В рамките на предоставената му възможност третото лице – помагач на
страната на ответника – „Колонад иншурънс ес ей“ АД (Люксембург) чрез
„Колонад иншурънс ес ей – клон България“ КЧТ оспорва иска за имуществени
вреди, като счита, че същите са репарирани с изплатеното застрахователно
обещетение и ищецът няма основание отново да претендира пълния размер на
твърдяните имуществени вреди от 6497 лв. Относно иска за неимуществени
вреди счита, че сума от 36 000лв., изплатена от застрахователите, съответства
на интензитета на изтърпяните от него болка и страдание и в този смисъл
искът е неоснователен. Твърди, че е налице съпричиняване на вредите
вследствие поведението на ищеца, поради което следва и да се намали размера
на претендираните обещетения. Претендираните обещетения следва да бъдат
намалени и с получените от ищеца обещетения по Общественото осигуряване
във връзка с временната му нетрудоспособност, както и с полученото от
ищеца застахователно обещетение по застраховката на „Булстрад Виена
иншурънс груп“. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ответника – „Уника“ АД изразява
в о.с.з. становище за неоснователност на исковете, като се присъединява към
съображенията на „Колонад иншурънс ес ей“ АД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и се потвърждава от приетите трудов договор №**********
от 30.06.2016г. и допълнително споразумение от 27.04.2020г., че ищецът и
ответникът са били страни по ТПО, по силата на което към 06.02.2021г.
ищецът е заемал длъжността „оператор, моторизирани съоръжения, отдел
ЕОП“.
Приета по делото е длъжностната характеристика на служителя, която
включва и редица задължения във връзка с ползване, управление и поддръжка
на поверените му електрокари и трактори.
От приетите и приложени по делото КП за ПТП с пострадали лица,
декларация за трудова злополука от 10.02.2021г., протокол за разследване на
трудова злополука и разпореждане №5104-03-34 от 01.03.2021г. на ТП на НОИ
- Варна се установява, че действително е настъпила декларираната злополука
на 06.02.2021г. с ищеца Е. М. З., на сочените в исковата молба време, място и
условия на пътя, като същата е трудова такава по смисъла на чл.55, ал.1 от
КСО. Разпореждането на НОИ е влязло в сила.
В приложения протокол за разследване на трудовата злополука са
описани основните обстоятелства при настъпването й, в т.ч. допуснатите от
пострадалия служител нарушения на нормативни актове – чл.20 от ЗДвП,
7
чл.11 от ПП на ЗДвП, както и вътрешно-фирмени документи и инструктажи.
В писмено обяснение от Е. З. ищецът е признал, че след като е натоварил
стока на поверения му трактор на 06.02.2021г. е потеглил в посока
пристанище. По време на спускането по пътното платно „такторът се изключи
от скорост сам и ремаркето ме бутна…пътят беше много хлъзгав и много се
пързаляше…уплаших се, че ще се обърне тракторът и скочих“.
На л.347-355 от делото на ДРС е приет Правилник за вътрешния трудов
реда (ПВТР) в „Агрополохим“ АД. Съгласно т.14.2.1. служителите са длъжни
да познават и изпълняват изискванията на нормативните актове за
безопасност на труда и опазване на здравето при работа; съгласно т.14.2.3 и 3.
Служителите трябва да ползват правилно машините, апаратите,
инструментите, опасните вещества, транспортните средства и други; да
спазват стриктно предписаната технология и режим на работа.
На л.356-362 от делото на ДРС е приета Инструкция по безопасност и
здраве при работа при експлоатация и техническо обслужване на автомобили,
трактори и ремаркета на „Агрополохим“ АД. Е. З. е преминавал инструктаж
по нея в периода 01.01.2021г.-31.03.2021г., което е удостверил с подписа си
(неоспорен) – л.362 от делото на ДРС. Съгласно указания в т.2.5. от
Инструкцията, служителите са били длъжни: „При движение да избягват
резки завивания, особено на неравни, наклонени и хлъзгави участъци“;
„Тракторите се изкачват и спускат по терен с наклон само на ниска предавка,
при работещ двигател с включен преден мост и ако се наложи също с блокаж.
При движение на такъв участък не се допуска изключване на съединителя и
превключване на предавките“ (л.360 от делото на ДРС).
С прието експертно решение на ТЕЛК от 11.07.2022г. на Е. З. била
опредЕ. 50 % ТНР при диагноза „субтрохантерна фрактура“, счупване на
долния край на бедрената кост.
С прието експертно решение на НЕЛК от 18.11.2022г. горното решение
на ТЕЛК е било отменено и върнато за ново освидетелстване.
С прието експертно решение от 04.04.2023г. на ТЕЛК , 2-ри състав при
МБАЛ “ Св. Анна - Варна “ АД, е опредЕ. на служителя 52 % ТНР за срок от 3
години, т.е. до м.04.2026г.
На л.27-303 и други от делото на ДРС са приобщени множество по вид и
характер медицински документи, както и фактури и касови бонове за
заплатени средства за медицински изделия, материали и лекарства, осъдени
коректно от първоинстанционния съд, към което въззивния препраща на осн.
чл.272 от ГПК. Всички тези документи са подробно анализирани в съвкупност
от вещите лица по СМЕ във връзка с травмите, операциите, последиците от
тях и прогнозите занапред, респ. от ССчЕ във връзка със стойността на
платените средства, с оглед на което данните от документацията ще бъде
обсъдена в контекста на самите приобщени СМЕ и ССчЕ по-долу.
Приетото частно психологично обследване не се цени като експертно по
ГПК доказателство, тъй като не е изготвено и събрано пред съда по реда и по
правилата на чл.195 и сл. от ГПК; то изяснява само посещението на психолог
в посочения в документа момент.
8
Безспорно е и се потвърждава от приобщените застрахователни полици,
че към момента на процесната злополука „Агрополихим“ АД е имало валидни
застраховки, както следва: с „Булстрад ЖВИГ“ АД – „Здравна грижа“ и
групова застраховка „Злополука“ на всички служители, в т.ч. ищеца,
включващи и щета „болнична помощ“; с „Колонад иншуърънс ес ей - клон
България“ и „Уника“ АД – „обща гражданска отговорност и за отговорност за
внезапно и инцидентно замърсяване“, при условията на съзастраховане при
съотношение поемане на риск 75 % към 25 % между двете посочени
дружества.
На л.656-657 и др. от делото на ДРС са приложени преводни документи
за изплатените на Е. З. застрахователни обезщетения за вредите от процесното
произшествие, обобщени и пресметнати в заключението по ССчЕ.
Заключението по приетата СМЕ съдът цени като обективно, обосновано,
базирано на личен преглед и на приобщената медицинска документация и
като неоспорено. От него се установява, че вследствие злополуката на
06.02.2021г. ищецът е получил следните травматични увреждания: 1/ счупване
на дясната бедрена кост - субтрохантерно и отчупване на парче от латералния
кондил ; 2/ голяма разкъсно-контузна рана в областта на дясна колянна става с
размачкване на меките тъкани ,причинила травматична артротомия;
3/счупване на дясната малко пищялна кост /фибула/ . Причината е удар върху
твърд тъп предмет (в т.ч. скачане от трактора и преминаване на гумата през
част от десния му долен крайник). Налице е причинно-следствена връзка с
злополуката от 06.02.21г. За отстраняване на увежданията са били направени
интервенции, както следва: на 22.02.21г. направена операция за наместване и
фиксиране с метал (бедрен пирон) на субтрохантерно счупване; на 06-
07.03.21г. направено почистване на некротичните тъкани в областта на раната;
на 24.03.21г. във Военна болница - кожна пластика; на 30.03.21г. пак там е
направено почистване на некротични участъци от кожната пластика и
премахнати метални скоби поставени при предната операция; на 01.06.21год.
курс по рехабилитация в болница „Св. Пантелеймон; на 12.04.22г. в МБАЛ
„Еврохоспитал“ - отстранени канюлираните винтове. Счупената
малкопищялна кост била лекувана с гипсова имобилизация. Терапевтичния
подход при възстановяване от подобни травми е комплексен. Първоначално
лечението е насочено към овладяване на инфекцията от голямата рана и
размачканите тъкани, затова е необходимо добра първична хирургична
обработка на раните и стабилизиране на счупената бедрена кост. Така се
подобрява кръвоснабдяването на крайника. След това се правят кожни
пластики за покриване на кожните дефекти. Паралелно се прави
рехабилитация. Всяка подобно нараняване е специфично и няма обичайна
продължителност на възстановителния период. Лечението му изисква
различни по обем и сложност дейности. За пациента няма значение
продължителността на хирургичните действия, защото той е под анестезия.
Болката е субективно усещане, при счупване на кост в началото болката е
много силна и продължава до обездвижване на крайника. При размачкване на
тъкани първоначално няма силна болка поради увреждане на нервите, но
впоследствие болките се засилват. След приемане в болницата се провежда
9
обезболяване с различни средства. Счупването на бедро прави пострадалия
безпомощен - освен болката от счупената кост, която се усилва при всеки опит
за движение на крайника, има и загуба на опорната функция на крайника,
които заедно правят невъзможно самостоятелно преместване. Неудобствата са
породени от обездвижения десен долен крайник и невъзможността за
придвижване без помощни средства и чужда помощ. Дискомфортът е от
необходимоста да се правят превръзки и хирургична обработка на раните
дълго време. Ограничените движения и нестабилността в дясната колянна
става пораждат неудобство – не може да се кляка, да се върви бързо, бягането
е невъзможно, при по-големи натоварвания най вероятно има не много силни
болки в колянната става. След изписването от болницата ищецът
продължително време е имал нужда от помощ при самообслужване и дълго
време - от ходене с помощни средства и превръзки до зарастване на раните.
От прегледа при вещото лице е констатирано: Походка с накуцване в
десния крак, ходи без помощно средство. На оглед в областта на дясното бедро
в горна трета се вижда спокоен оперативен белег с дължина около 11 см. По
задната повърхност в долна трета на дясната бедро, в задната страна на
колянната става и горна трета на подколенника се вижда груб белег с
неправилна форма, с по тъмен цвят от околната кожа и неравна повърхност и
големина: дължина около З6 см. и ширина от 9 до 11 см. Бедрото в долна
трета е деформирано със следи от загуба на тъкан по задно-страничната
страна. По двете бедра се виждат множество белези от донорни места на взета
кожа за лечение на термично изгаряне през 2018год. По лява подбедрица по
предното лице се вижда белег от взетата кожа за присаждане с дължина 20см.
и ширина 7см. По дясна подбедрица в средно -долна трета се вижда белег с
неправилна форма, около 13/8 см. Движенията в дясната колянна става са:
пълно изправяне; свиване до 45гр. (норма 130гр.). Антеро-медиална
нестабилност в дясната колянна става най вероятно от увредена медиална
колатерална връзка. Движенията в тазобедрената става са в пълен обем
неболезнени.
Понастоящем оздравителният период не е приключил, въпреки че
самите счупени кости са зараснали. Предстои справяне с нестабилността на
дясната колянна става. Обезболяването се прави при нужда според
необходимостта и честотата,но към момента няма нужда от системно
приемане на обезболяващи. Няма медицинска документация, че ищецът
приема такива; при поява на болки в областта на дясната колянна става могат
да се приемат обезболяващи. В резултат на травматичните увреждания
функционалната годност на десния долен крайник е силно увредена, дясната
колянна става е нестабилна със силно ограничени движения. Поради
ограничените движения в колянната става мускулатурата е в инактивитетна
хипотрафия. Кожните белези обуславят загрозяване, но няма способ за
премахването им; останалите белези също няма да бъдат възстановени.
Нормалната физическа дейност на ищеца все още не е възстановена и
переспективата за възстановяване не е добра; нормалната походка на ищеца
още не е възстановена. Възможно е травмата в областта на колянната става да
доведе до развитие на артрозни промени, които да ограничат движенията, да
10
предизвикат болки и да наложат смяната й с изкуствена за решаване на
проблема с нестабилността на ставата.
Съобразно СМЕ описаните по видове в таблицата към нея медицински
изделия, медикаменти и други са пряко свързани с лечението на
травматичните увреждания получени от ищеца при злополуката. Пациентът е
съдействал за провеждане на нужното му лечение. Поставените остеосинтезни
средства са по правилата на добрата лекарска практика, а решенията за избор
на такива е на лекаря, извършващ операцията по критери – минимална травма,
максимална стабилност.
Заключението по приетата КСПсЕ съдът кредитира като обективно,
обосновано, базирано на личен преглед на ищеца и приобщената медицинска
документация по делото, както и като неоспорено. От него се установява, че в
момента психическото и емоционалното състояние на ищеца са сравнително
стабилни, но се наблюдава по-висока тревожност и дискомфорт от непълното
функциониране на крака. Е. З. проявява симптоми на „Разстройство в
адаптацията-тревожно разстройство“, като субективно състояние на дистрес с
повишена тревожност, която се обостря при възпроизвеждане на злополуката.
Като цяло симптомите са омекотени, но стават интензивни при разговор във
връзка с произшествието. Има опасност от хронифициране на тревожността,
но причината за това е нейното нерационално преработване от пострадалия –
не са налице данни за терапия с психолог и/или лечение при психиатър, а само
за нерационални „способи“ като „леене не куршум“. Г-н З. трябва вече да се
адаптира и да приеме, че няма да има същата функционалност, която той е
имал преди ПТП, което не е постигнато от него и се съпровожда психологичен
дискомфорт. От значение за състоянието му са предходния преживян от Е. З.
инцидент през 2018г. – взрив на газова бутилка в автомобил, от който също е
бил пострадал. Няма как да бъде доказано категорично от съдебните психолог
и психиатър, че актуалното състояне на г-н Здавков (общ дискомфорт и
повишена тревожност) се дължат единствено на произшествието от 2021г., а
по-скоро за комплекс от фактори (смърт на баща му през 2009г., злополука
през 2018г., злополука през 2021г. и фактически намалена работоспособност и
към момента), които няма как да се отдиференцират.
Заключението по приетата ССчЕ съдът цени като обективно,
обосновано, базирано на обследване на приобщените по делото първични и
вторични по см. на ЗСчЕ счетоводни документи и като неоспорено. От него се
установява, че общият размер на всички реално направени разходи за
операции, интервенции, лечение и възстановяване на Е. З. (разходите са
описани подробно по пера и размери) възлиза на 7 385.70лв., а общият размер
на получените от З. застрахователни обезщетения, покриващи тези разноски
възлиза на 5 898.20лв. (2000лв., 2923.65 лв. и 974.55лв. от всеки от
застрахователите – трети лица-помагачи по делото). Общият размер на
получените от г-н З. застрахователни обезщетения за претърпените от него
неимуществени вреди възлиза на 36 000лв. (27 000лв. от „Колонад иншуърънс
ес ей - клон България“ и 9000лв. от друг застраховател (вероятно има
техническа грешка в посочения такъв, тъй като видно от разпечатката на л.657
от делото сумата от 9 974.55лв., разпредЕ.: 974.55лв. за медицински
11
документи и 9000лв. за морални вреди, е била платена от „Уника“ АД на
15.12.2022г.), но последното е без значение при категорично изяснения общ
размер преведена суам от 36 000лв.).
Заключението по приета САТЕ съдът кредитира изцяло като обективно,
обосновано, базирано на подробен анализ на безспорни документи за ПТП
(КП, оглед, обяснения на Е. З. и други), съчетан с направени изчисления и
проектиране, още вътрешно логично и неоспорено от страните. В този смисъл
въззивните оплаквания срещу кредитирането на заключението не могат да
бъдат споделени, още повече че при и след приемане на САТЕ от
първоинстанционния съд и изобщо до приключване на производството пред
РС не са били направени никакви възражения за недостоверност на
заключението, още по-малко мотивирани такива или искане за повторна
експертиза. Колкото до изводите в САТЕ за нарушения на служителя и на
други нормативи, освен тези в разпореждането на НОИ по чл.60, ал.1 от КСО
– този административен акт е задължителен за съда и за страните по ТПО
досежно настъпването на злополука, която съставлява трудова по смисъла на
КСО и КТ, както и относно установените в него обстоятелства от значение
този й характер и за трудовите и осигурителните последици за служителя,
работодателя и ДОО. Актът на НОИ обаче не е обвързващ относно наличието
или липсата на други обстоятелства при злополуката, относими към въпроса
за съпричиняването й от пострадалия, който въпрос подлежи на разглеждане
само от съда в исковия процес по чл.200 от КТ. Ето защо няма пречка
действия на служителя да бъдат квалифицирани като нарушения и на други
нормативи, непосочени в акта на НОИ, при преценка на възражение за
съпричиняване на инцидента при граждански съдебен спор.
От заключението по САТЕ се установява следният механизъм на ПТП:
На 06.02.2021г. около 04:10 часа на път 2008 (Индустриална зона Девня) след
товарен (ЖП) портал „Агрополихим“ АД в посока пристанище Варна - Запад
се движи трактор марка „Case“ IH MAXXUM 140 с рег. № В 0013008А НВ с
ремарке категория платформа двуосно марка PRK модел БМД ОМЕГА
С360.13 с per. № В 08684А, управляван от Е. М. З., при условията на хлъзгав и
мокър път с наклон. Пътното плато се състои от две ленти за движение, всяка
от които за движение в противоположни посоки-една в посока към
пристанище Варназапад и една в обратна посока. Управляваният от г-н З. се
движил в лявата част на дясната активна лента за движение, близо до
разделителната линия между двете еднопосочни ленти за движение. По време
на спускането по наклона тракторът се е движил с несъобразена е пътните
условия (надолнище, хлъзгав път, товар) скорост, което е принудило водача да
се опита да намали скоростта. За целта обаче е използвал непрекъснато
спирачките което води до поднасяне (занасяне , странично плъзгане) на
трактора, поради намаляване на сцеплението на гумите с пътя. За да овладее
трактора, водачът се е опитал да включи на по-ниска предавка, което е
недопустимо в конкретните условия. Водачът не е успял да овладее трактора,
последният е променил траекторията си на движение, направил рязко много
остър завой почти на 180 градуса и се е установил в покой извън пътното
платно. Преди това обаче водачът, поради неправилна оценка на опасността от
12
загуба на напречна устойчивост, както и възникване на чувство на страх и
неувереност, че може да се справи в тази ситуация, не успял да овладее
трактора и скочил от него в движение при което претърпява трудова
злополука. Ремаркето се установява на пътното платно почти по направление
на движението си. Вследствие самокатастрофирането водачът Е. З. е получил
счупване на бедрена кост. Произшествието не се дължи на техническа
неизправност на трактора, а на поведението на водача. Изправността на МПС
е била документирана от МЗХР със „знак за технически преглед на ЗГТ”,
актуален до месец май 2022г. Проведена е била и цялостна техническа
диагностика на трактора в офис в гр. Добрич на „’Titan machinery“ (официален
вносител и представител на такъв вид техника) и е била издадена работна
карта NsSE00008396/l2-02-2021 с констатация, че „след пълна диагностика и
тестване на всички системи на машината се установи, че тракторът е без
дефекти и напълно годен за експлоатация според заводската спецификация на
производителя“. „’Titan machinery” гр. София е изпратило и писмо за
потвърждение до „Агрополихим“ гр. Девня в уверение на това, че „трактор с
марка CASE IH MAXXUM 140 е бил надлежен в пазара на ЕС, притежавал е
всички необходими сертификати и не е бил ограничен за употреба по всички
публични пътища и пътна мрежа при спазване на приложимите правила за
движение и пътна безопасност съгласно приложимото законодателство...
Тракторът е бил оборудван с всички изискуеми системи за движение по
пътната мрежа, вкл. системи за светлинна сигнализация и осветяване, с
хидравлична спирачна система, както и с допълнителна пневматична спирачна
система за свързване с независима спирачна система на теглени ремаркета“.
От заключението по САТЕ се установи още, предвид и гореизложеното,
че причина за настъпването на процесното ПТП е основно поведение на
водача при настъпване на инцидента. По време на злополуката от
автотехническа гледна точка г-н З. е допуснал редица нарушения на
задължения и на специфични изисквания при управление на МПС. Първо –
при условията на хлъзгав и мокър път и намалена видимост се е спускал по
наклон и се е движил с несъобразена скорост с въпросните условия, с което е
допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите са задължени да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко
предвидимо препятствие“. Второ – при условията на хлъзгав, мокър път и
наклон, както и натоварено със стока ремарке към трактора, се е опитал да
намали скоростта, като за целта е използвал непрекъснато спирачката.
Наличието на спирачни следи (непрекъснати) показва, че водачът е използвал
спирачки, като почти до последния момент преди да скочи е упражнявал
натиск върху спирачния педал, което е недопустимо в конкретните условия,
защото е довело до поднасяне (занасяне, странично плъзгане на трактора.
Трето – в допълнение към опита за овладяване на трактора с постоянно
спирачно усилие водачът се е опитал и да превключи на по-ниска предавка.
13
Изключването от скорост е изяснено както от вещото лице, така е признато и
от самия З. при обясненията му, само че тезата за „самоизключване“ от
скорост на МПС е недостоверна. От техническа гледна точка, практически и
дори теоретично е невъзможно без намесата на водача да бъде прекъснато
подаването на въртящия момент от двигателя към скоростната кутия (ръчна),
тоест самоизключването без участие на водача е напълно невъзможно. При
обсъжданите условия (наклон, хлъзгъв път и товар) изключването от скорост е
в нарушение на две норми от т.2.5. от Инструкцията по безопасност и здраве
при работа при експлоатация и техническо обслужване на автомобили,
трактори и ремаркета на „Агрополохим“ АД, по която г-н З. е преминал
инструктаж по нея в периода след 01.01.2021г., видно от подписа му за това
(л.360-362 от делото на ДРС, а именно: „При движение трябва да се избягват
резки завивания, особено на неравни, наклонени и хлъзгави участъци“;
„Тракторите се изкачват и спускат по терен с наклон само на ниска предавка,
при работещ двигател с включен преден мост и ако се наложи също с блокаж.
При движение на такъв участък не се допуска изключване на съединителя и
превключване на предавките“. Четвърто – поради неправилна оценка на
ситуацията и на опасността от загуба на устойчивост на МПС и възникване на
страх и неувереност от справяне със ситуацията, водачът самоволно е скочил
от трактора и последният е самокатастрофирал. С това е допуснал нарушения
и на следните задължения по т.2.5. от Инструкцията: „не се разрешава
качването и слизането от трактора в движение“; „на оператора на
моторизирани съоражения/тракториста е забранено да скача от трактора“; „по
време на работа не се допуска показването тялото на тракториста“ и други.
Технически оставеният без управление трактор и композиция с платформа
към не зависят от водача, следователно той нищо не е можел да предотврати
след като е скочил. Страхът от обръщане на МПС не са били състоятелни във
връзка с изчислените от експерта център на тежест на трактора и очакван
преобръщащ момент (фиг. 6а и 6б, л.609 от дело на РС), с оглед на които в
конкретните условия е бил необходим по-голям накло за да се обърнет
тракторът, какъвто не е бил налице.
На фона на констатираните от нарушения експертът посочва какво е
било дължимото адекватно поведение от водача на трактора при конкретните
условия: спускане по наклона на възможно най-ниската предавка и с
възможно най-ниската скорост; без да се използва педала на газта за да бъде
намалена скоростта, а да се използва само спирачното усилие на двигателя за
целта; пълна забрана за смяна на предавките на МПС; предприемане на
адекватни действия вместо скачане от трактора в движение. Вещото лице
заключава и че „ако водачът не беше скочил и беше предприел адекватни
действи, нямаше да има вредоносни резултати за него“.
Показанията на св. С.С. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
базирани на лични впечатления. От тях се изяснява, че Е. З. й се обадил след
инцидента през 2021г. и й казал, че тракторът е минал през крака му и че е в
болница. Свидетелката го видяла едва на другия ден. Е. бил в много тежко
състояние, не говорел, само кимал с глава. След това имал много дълъг
престой в болницата, допълнително внасяне на дюшек, лекарства, които му
14
носили. Първият престой в болницата бил около месец и половина. Ишецът
почти не говорел, но когато това се случвало казвал, че много го боли.
Свидетелката го посещавала често. Оплакванията му били най-вече, че го
боли гърба, наложило се да му купят специален дюшек, бил и на памперси.
Трябвало да го прехвърлят в друга болница с частна линейка, на носилка. Там
им отказали и се прибрали в къщи за два дни и после търсили отново хора, за
да го пренасят от 4-тия етаж. Този път го приели във Военна болница за около
7-10 дневен престой. След това му се наложило още веднъж да постъпи
заради пластика, тъй като раните не зараствали и бил с вътрешно болнична
инфекция. Наложило се да купуват специални марли със сребро, специални
мазила. Във всички болници се наложило да му правят операции, след които
от пълните упойки му се начупили зъбите. Прибрал се за постоянно у дома
след 3-4 месеца, а дотогава често влизал и излизал за няколко дена. След това
се наложило да отиде в Плевен, защото нямал градус на свиване на крака.
След като се прибрал вкъщи лежал около шест месеца на памперси и не можел
сам да се грижи за себе си. Ишецът взема лекарства, които ще трябва да
продължи да пие цял живот, защото има прекъсване на лимфата и например
след нощна смяна, когато го натовари, крака му става двоен. Когато се
прибрал вкъщи придвижването му се осъществявало с патерици.
Придвижването му в къщи било от спалнята до тоалетната. Били пригодили
шезлонг, защото от лежането започнало да го боли кръста. Сега е по-добре и
не ползва патерици. През периода на лечение свидетелката канила хора в
къщи, за да може да общува, защото вследствие на дългото лечение той се
затворил. Преди кръга му от приятели бил огромен, сега е намалял до 20-тина
човека. След ПТП-то не можел да спи и досега има проблеми със съня; има и
страх от високо. Към момент взема лекарства; има белези по крака и лятото;
има промяна в походката – накуцва, на дълги разстояния не може да ходи. Има
високо кръвно и някакво удебеляване клапите на сърцето. Когато отиват на
почивка наемат ел. автомобили, за да направят обиколки на по-дълги
разстояния. В Плевен правил процедура, във Варна - на рехабилитации и в
София ходили на консулт. Преди бил много деен, винаги ще помогне, а сега не
може една тежка чанта от магазина да носи. Ходел с един ластичен чорап, но
това не помогнало да стабилизират крака. Купувал обувки, които да са по-
олекотени, защото кракът се подува. След инцидента станал по-нервен, по-
затворен, не споделял. Вечер казвал, че не му стига въздуха и излизал навън.
Година и половина след инцидента се върнал на работа. След предходния
инцидент през 2018г. Е. се възстановил много по-бързо отколкото след този
през 2021г.
Показанията на св. П.П. съдът цени като обективни. От тях се изяснява,
че му се обадили, когато Е. се обърнал с трактора. Свидетелят позвънил на
прекия му началник Наско да дойде, било около 8 часа сутринта. На място Е.
го нямало, тракторът също. Когато дошъл началникът на Е. свидетеля го
попитал как може да го пуснат по надолнище с 25 тона торове и получил
отговор, че така било наредено. Мястото на инцидента било следното: преди
моста на „Агрополихим“, вляво от портала имало баир нагоре, изравнена
равна част и след това наклон на пътя надолу. Мястото било посипано с тор, а
15
през февруари било студено и влажно и станало „бетер лед“, „бобслей“. Две
седмици след злополуката свидетелят се чул за първи път с Е.; последният
плачел, че ще му режат крака. При изписването свидетелят и други хора се
включили да пренесат Е. на носилка в апартамента му. След два дни пак
помогнал с носилка да го заведат и върнат от Военна болница. Е. бил смазан
психически и не спирал да плаче, не можел да излиза от къщи сам. След 6-7
месеца започнал да идва в базата с патерици, но не можел да се качи на
тракторите, защото се страхувал. В момента бил „половин човек, не може да
върви, камо ли да работи“. Свидетелят не е запознат с технически показатели
на трактора, който е карал Е., но знае, че ремаркето можело да носи около 13-
14 тона, а с поред шефа на Е. ремаркето било натоварено с 25 тона. За
възможностите на ремаркето свидетелят съди от своите наблюдения, а не от
производствените характеристики на трактора или ремаркето.
Показанията на св. К.И. съдът цени по реда на чл.172 ГПК и като
базирани на лични впечатления някои обстоятелства. От тях се изяснява, че
като служител Е. З. винаги е бил изряден и си е вършил качествено работата.
След като се върнал на работа след лечението от произшествието не имал
нужда от адаптация, единствено не искал да се качва в мотокар, защото
кабината му е по-тясна и не било удобно на Е. за крака му. Е. не е имал период
на унилост, не е странял от колеги, не е бил тъжен, не се е усамотявал. В
походката му има видима промяна – накуцва.
Показанията на св. Веселин Василев съдът цени по реда на чл.172 ГПК и
като базирани на лични впечатления за деня на инцидента. От тях се изяснява,
че като служител в пожаната и газоспасителна служба се отзовал на обаждане
за произшествието с Е. З.. На място видял човек (ищецът), който лежал на
тревата, както и тракторът,който бил наполовина в канавката вдясно от пътя, а
към него имало ремарке. Колегите на пострадалия разказали на св. Василев, че
тракторът „тръгнал да се хлъзга и шофьорът се уплашил и скочил“ от него.
Пострадалият имал фактура на крака и свидетелят и лекаря го качили в
линейката и го закарали в Спешна помощ в Окръжна болница.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.200, ал.1-4 от КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването. Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е била
причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на
възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане,
но в интерес на работодателя, както и по време на почивка в предприятието. В
тези случаи работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда, в това число неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
16
осигуряване и получените от пострадалия застрахователни плащания.
Предвид това предпоставките на иск или искове по чл.200 от КТ налагат
пълното и главното доказване от ищеца на: наличието на твърдяното трудово
правоотношение с ответника към момента на злополуката; настъпването на
последната при или по повод изпълнението на трудовите задължения на
ищеца; наличието на влязъл в сила акт на НОИ относно трудовия характер на
злополуката; настъпването на твърдяните имуществени и неимуществени
вреди (по вид, размер и характер); причинната връзка между вредите и
инцидента; размера на исковете; изпадането в забава на ответника от сочения
момент по всеки иск. В тежест на ответната страна е да докаже възраженията
си за причиняване на инцидента изключително или значително по вина на
пострадалия, в т.ч. неговата груба небрежност по повод настъпване на
злополуката и/или вредоносния резултат от нея; евентуално да докаже
другите положителни твърдения, на които основава възраженията си.
За събитието и съставомерността му по чл.200 КТ в конкретния случай
не е възведен спор пред въззивния съд, а впрочем и пред
първоинстанционния, а отделно е налице и влязло в сила разпореждане по
чл.60, ал.1 от КСО на НОИ, което съставлява достатъчно доказателство за
факта, участниците, времето, мястото и общите условия при настъпване и за
трудовия характер по смисъла на чл.55 от КСО на злополуката.
За механизма и съпричиняването: От приетото по делото разпореждане
на ТП на НОИ е установено по категоричен начин, че на 06.02.2021г. около
03.30-04.00 часа при изпълнение на трудови задължения и управление на
поверен му трактор в посока към пристанище Варна-Запад, при условията на
хлъзгав път, Е. З. усетил нестабилност на трактора и ремаркето и в уплахата
си да не се обърне скочил в движение от МПС, от което получил фактури на
крака. В приетия протокол от разследване на трудовата злополука са посочени
и допуснатите нарушения от водача. По-подробно механизмът на
произшествието е описан в приобщената по делото САТЕ.
Заключението по САТЕ съдът кредитира изцяло като обективно,
обосновано, базирано на подробен анализ на безспорни документи за ПТП
(КП, протокол за разследване от НОИ, обяснения на Е. З. и др.), съчетано с
направени от експерта изчисления и проектиране, още вътрешно логично и
неоспорено от страните. В този смисъл доводите за безкритично възприемане
на заключението са несъстоятелни, а оплакванията срещу кредитирането му и
срещу неговата „произволност“ не могат да бъдат споделени, още повече че
при и след приемане на САТЕ от първоинстанционния съд и изобщо до
приключване на производството пред ДРС не са били направени никакви
възражения за недостоверност на заключението, още по-малко мотивирани
такива или искане за повторна експертиза. Няма процесуално изискване
всички ползвани от вещо лице материали да бъдат приложени като
доказателства по делото при липса на искане за това. Колкото до изводите за
нарушения на служителя и на други нормативи, освен тези в разпореждането
на НОИ по чл.60, ал.1 от КСО – този административен акт е задължителен за
съда и за страните по ТПО досежно настъпването на злополука, която
съставлява трудова по смисъла на КСО и КТ, както и относно установените в
17
него обстоятелства от значение за този й характер и за трудовите и
осигурителните последици за служителя, работодателя и ДОО. Актът на НОИ
обаче не е обвързващ относно наличието или липсата на други обстоятелства
при злополуката, относими към въпроса за съпричиняването й от
пострадалия, който въпрос подлежи на разглеждане само от съда в исковия
процес по чл.200 от КТ. Ето защо няма пречка действия на служителя да бъдат
квалифицирани като нарушения и на други нормативи, непосочени в акта на
НОИ, при преценка на възражение за съпричиняване на инцидента при
граждански съдебен спор. По тези съображения в съвкупност въззивните
искания да не бъде кредитирана САТЕ не могат да се споделят в конкретиката
на случая.
Съгласно чл.201, ал.1 и ал.2 от КТ за обезщетения по чл.200 от КТ
работодателят не отговаря, когато пострадалият е причинил умишлено
увреждането, респ. отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Последната от своя страна, по смисъла на гражданския закон, се
съотнася с дължимите грижа, старание и внимание, които и най-небрежният
служител на аналогична длъжност би положил при обичайното извършване на
сходна дейност и при подобни условия. Касае се за сериозно нарушаване на
дължимата грижа при изпълнение на служебните задължения, което е укоримо
от правна гледна точка, ако пострадалият е можел и е бил длъжен да избегне
злополуката, ако беше положил поне елементрарното старание и внимание,
без пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност
(така и Решение №79/27.02.2012г. по гр.д. №673/2011г. на ВКС, Решение №
291 от 11.07.2012г. по гр. д. №951/2011г. на ВКС, 4-то ГО, и др). Меродавно в
тази връзка е обективното съпоставяне и съотношението на поведението на
причинителя на злополуката с това на пострадалия от нея, досежно самото й
реализиране и досежно резултатния от нея вредоносен ефект, според случая.
От заключението по САТЕ се установи следният механизъм на ПТП: На
06.02.2021г. около 04:10 часа на път 2008 (Индустриална зона Девня) след
товарен (ЖП) портал „Агрополихим“ АД в посока пристанище Варна - Запад
се движи трактор марка „Case“ IH MAXXUM 140 с рег. № В 0013008А НВ с
ремарке категория платформа двуосно марка PRK модел БМД ОМЕГА
С360.13 с per. № В 08684А, управляван от Е. М. З., при условията на хлъзгав и
мокър път с наклон. Пътното плато се състои от две ленти за движение, всяка
от които за движение в противоположни посоки-една в посока към
пристанище Варна-Запад и една в обратна посока. Управляваният от г-н З.
трактор се движил в лявата част на дясната активна лента за движение, близо
до разделителната линия между двете еднопосочни ленти за движение. По
време на спускането по наклона тракторът се е движил с несъобразена с
пътните условия (надолнище, хлъзгав път, товар) скорост, което е принудило
водача да се опита да намали скоростта. За целта обаче използвал
непрекъснато спирачките, което довело до поднасяне (занасяне , странично
плъзгане) на трактора, поради намаляване на сцеплението на гумите с пътя. За
да овладее трактора, водачът се е опитал да включи на по-ниска предавка,
което е недопустимо в конкретните условия. Водачът не е успял да овладее
18
трактора, последният е променил траекторията си на движение, направил
рязко много остър завой почти на 180 градуса и се е установил в покой извън
пътното платно. Преди това обаче водачът, поради неправилна оценка на
опасността от загуба на напречна устойчивост, както и възникване на
чувство на страх и неувереност, че може да се справи в тази ситуация, скочил
от трактора в движение и получил фрактури на десния крак.
Произшествието не се дължи на техническа неизправност на трактора, а на
поведението на водача. Изправността на МПС е била документирана от МЗХР
със „знак за технически преглед на ЗГТ”, актуален до месец май 2022г.;
проведена е била и цялостна техническа диагностика на трактора в офис в гр.
Добрич на „Titan machinery“ (официален вносител и представител на такъв
вид техника) и е била издадена работна карта с констатацията, че „след пълна
диагностика и тестване на всички системи на машината се установи, че
тракторът е без дефекти и напълно годен за експлоатация според заводската
спецификация на производителя“; тракторът не е бил ограничен за употреба
по всички публични пътища и пътна мрежа при спазване на приложимите
правила за движение и пътна безопасност съгласно законодателството;
тракторът е бил оборудван с всички изискуеми системи за движение по
пътната мрежа, вкл. системи за светлинна сигнализация и осветяване, с
хидравлична спирачна система, както и с допълнителна пневматична спирачна
система за свързване с независима спирачна система на теглени ремаркета“.
Предвид изложеното причина за настъпването на процесното ПТП е
основно поведението на водача при инцидента. По време на злополуката г-н З.
е допуснал редица нарушения на задължения и на специфични изисквания при
управление на МПС. Първо – при условията на хлъзгав и мокър път и
намалена видимост се е спускал по наклон и се е движил с несъобразена
скорост с въпросните условия, с което е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП – „Водачите са задължени да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо
препятствие“. Второ – при условията на хлъзгав, мокър път и наклон, както и
натоварено със стока ремарке към трактора, се е опитал да намали скоростта,
като за целта е използвал непрекъснато спирачката. Наличието на спирачни
следи (непрекъснати) показва, че водачът е използвал спирачки, като почти до
последния момент преди да скочи е упражнявал натиск върху спирачния
педал, което е недопустимо в конкретните условия, защото е довело до
поднасяне (занасяне, странично плъзгане на трактора. Трето – в допълнение
към опита за овладяване на трактора с постоянно спирачно усилие водачът се
е опитал и да превключи на по-ниска предавка. Изключването от скорост е
изяснено както от вещото лице, така е признато и от самия З. при обясненията
му, само че тезата за „самоизключване“ от скорост на МПС е недостоверна. От
техническа гледна точка, практически и дори теоретично е невъзможно без
намесата на водача да бъде прекъснато подаването на въртящия момент от
19
двигателя към скоростната кутия, тоест самоизключването без участие на
водача е невъзможно. При обсъжданите условия (наклон, хлъзгъв път и товар)
изключването от скорост е в нарушение на две норми от т.2.5. от
Инструкцията по безопасност и здраве при работа при експлоатация и
техническо обслужване на автомобили, трактори и ремаркета на
„Агрополохим“ АД, по която г-н З. е преминал инструктаж по нея в периода
след 01.01.2021г., видно от подписа му за това (л.360-362 от делото на ДРС), а
именно: „При движение трябва да се избягват резки завивания, особено на
неравни, наклонени и хлъзгави участъци“; „Тракторите се изкачват и спускат
по терен с наклон само на ниска предавка, при работещ двигател с включен
преден мост и ако се наложи също с блокаж. При движение на такъв участък
не се допуска изключване на съединителя и превключване на предавките“.
Четвърто – поради неправилна оценка на ситуацията и на опасността от загуба
на устойчивост на МПС и възникване на страх и неувереност от справяне със
ситуацията, водачът самоволно е скочил от трактора и последният е
самокатастрофирал. С това е допуснал нарушения и на следните задължения
по т.2.5. от Инструкцията: „не се разрешава качването и слизането от трактора
в движение“; „на оператора на моторизирани съоражения/тракториста е
забранено да скача от трактора“; „по време на работа не се допуска
показването тялото на тракториста“ и други.
При така установеното не възниква съмнение, че служителят е проявил
груба небрежност е обяснения смисъл, като е допуснал поредица пропуски и
нарушения на трудовите си задължения и на основни нормативи и изисквания,
които е бил длъжен да познава и прилага. Така съобразно приетата
длъжностна характеристика Е. З. е бил длъжен да познава ЗДвП, ПП ЗДвП,
ЗЗБУТ, ПВТР и вътрешните заповедни и правила при ползване и
стопанисване на трактори, електрокари и други МПС на работодателя.
Съобразно т.14.2.1. и т.14.2.3 и 3. от ПВТР служителят е бил длъжен да спазва
изискванията на нормативните актове за безопасност на труда и опазване на
здравето при работа, респективно да ползва правилно машините, апаратите,
инструментите, опасните вещества, транспортните средства и други, както и
да спазва стриктно предписаната технология и режим на работа и други. А
съобразно т.2.5. от Инструкцията по безопасност и здраве при работа при
експлоатация и техническо обслужване на автомобили, трактори и ремаркета
на „Агрополохим“ АД, по която г-н З. е преминал инструктаж в периода след
01.01.2021г., видно от подписа му за това, ищецът е бил длъжен при движение
да избягва резки завивания, особено на неравни, наклонени и хлъзгави
участъци, както и да спазва изискването, че: „Тракторите се изкачват и
спускат по терен с наклон само на ниска предавка, при работещ двигател с
включен преден мост и ако се наложи също с блокаж; при движение на такъв
участък не се допуска изключване на съединителя и превключване на
предавките“; „на оператора на моторизирани съоражения/тракториста е
забранено да скача от трактора“; и др. А съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите
на МПС са задължени да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
20
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. Всички тези
нормативи са били нарушени в случая с оглед на установените от САТЕ
механизъм на ПТП и поведение на водача при него. Г-н З. не само е трябвало
да спази технологичните изисквания и правилата за безопасност при по-
неблагоприятните за шофиране условия при инцидента, но е можел дори да
избегне злополуката, ако беше положил необходимото старание и внимание за
спазването на правилата. При това положение е налице изискуемата груба
небрежност в изяснения смисъл, а степента на допринасяне от ищеца за
злополуката е значителна. Ето защо настоящият състав намира, че
отговорността за настъпване на инцидента следва да бъде разпредЕ. между
ищец и ответник в съотношение от около 2/1, което обуславя съпричиняване в
размер на 65% от служителя. Приетото по въпроса от ДРС не обвързва
въззивния съд, доколкото спорът по исковете е пренесен изцяло пред ВОС.
Показателно в тази връзка е обясненото в САТЕ дължимо и адекватно
поведение от водача на трактора при конкретните условия: спускане по
наклона на възможно най-ниската предавка и с възможно най-ниската
скорост; без да се използва педала на газта за да бъде намалена скоростта; да
се използва само спирачното усилие на двигателя за целта; пълна забрана за
смяна на предавките на МПС; предприемане на адекватни действия вместо
скачане от трактора в движение. Вещото лице заключава дори, че „ако водачът
не беше скочил и беше предприел адекватни действи, нямаше да има
вредоносни резултати за него“, което подкрепя крайния извод по отношение
на процента съпричиняване.
Относно тезата, че за ПТП е допринесло превишаването на допустимия
товар на ремаркето към трактора – за това няма нито едно доказателство по
делото, с изключение на показанията на св. Панайотов. Той обаче е участвал в
процеса с оглед на възприетите от него факти, а не с оглед на евентуални
негови експертни знания; освен това той не е бил очевидец нито на
товаренето, нито на самото ПТП; освен това базира мнението си за
възможностите на ремаркето на „наблюдения“, без да познава
производствените характеристики на съоражението; и към всичко останало за
надвишаване на товароносимостта на ремаркето и за връзката на
евентуалното такова със злополуката няма нито едно техническо и/или
експертно доказателство. Поради това и обсъжданата защитна теза не може да
бъде сподЕ. при доказателствата по делото.
Относно претърпените вреди, връзката им със злополуката и дължимото
обезщетение за тях: Материалните по характер вреди съставляват намаляване
на имуществото на едно лице в резултат от настъпило съставомерно събитие,
които могат да се изразяват както в реално намаляване на активите, така и в
пропускане на възможността за увеличаване на същите. В настоящия случай
се претендират реално претърпяни такива (за медицински пособия, материали
и медикаменти). От заключението по приетата СМЕ се установи, че описаните
по видове в таблицата към нея медицински изделия и медикаменти, за
закупуване на които са приети рецепти и фискални бонове, са пряко свързани
21
с лечението на травматичните увреждания, получени от ищеца при
злополуката; пациентът е съдействал за провеждане на нужното му
медицинско лечение; поставените остеосинтезни средства са по правилата на
добрата лекарска практика, а решенията за избор на такива са на лекаря,
извършващ операцията по критери – минимална травма, максимална
стабилност. Поради това всичките описани медицински изделия и
медикаменти подлежат на репариране от работодателя. От заключението по
приетата ССчЕ се изясни, че общият размер на реално направените от ищеца
разходи за операции, за интервенции, за лечение и за възстановяването му
(описани подробно по пера и по размери в ССчЕ) възлиза на 7 385.70лв.
Предявеният иск обаче е за сумата от 6 497.00лв., поради което същата е на
общо основание дължима в цялост. Но предвид мотивирания процент
съпричиняване на събитието от пострадалия (65 %), подлежащите на
репариране от ответника имуществени вреди възлизат на 2 273.95лв. Доводите
в жалбата, че процентът съпричиняване не следвало да засяга имуществените
вреди са несъстоятелни. Разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ вр. чл.200, ал.1 и
ал.3 от КТ не обвързва намаляването на отговорността на работодателя с вида
претърпени от служителя вреди, а с поведението на последния при инцидента,
така както и общата норма на чл.51, ал.1 от ЗЗД. От ССчЕ се установи още, че
получените от ищеца застрахователни обезщетения, покриващи разходите за
лечение и за медицински изделия, са в общ размер на 5 898.20лв., като всички
те (с изключение на тези за „психологично заключение“ от 560лв.) са
заплатени преди исковата молба. Ето защо на осн. чл.200, ал.4 вр. ал.3 от КТ с
тях следва да бъде намалено обезщетението. И тъй като те надвишават
значимо полагаемото се за случая вземане искът следва да бъде отхвърлен.
Неимуществените вреди, като родово понятие, включват съвкупността
от накърнените или засегнати нематериални и лични аспекти от
физиологичната и психо-емоционалната сфера на едно лице в резултат от
увреждане на неговото здраве. Размерът на обезщетението морални вреди се
определя съобразно принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 от ЗЗД.
Нормата предполага обезвреда на всички телесни и психологични увреждания
на пострадалия и претърпяните във връзка с тях физически и душевни болки и
страдания, стрес, депресия, безпокойство, дискомфорт, затруднения в
ежедневието и негативни емоционални усещания. Въведеният от закона
критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица обективно
съществуващи обстоятелства, сред които са икономическата ситуация в
страната, общественото възприемане на справедливостта, характера на
вредите, конкретното им проявление върху личността, върху семейството и
върху социалната и работната среда на пострадалия, възрастта на последния,
изминалото от увреждането време, прогнозите за цялостно преодоляване на
последиците, положените усилия за преодоляване на последиците и други (в
този смисъл са и ППВС №4/1968г.; Решение №229/15.07.2013г. по гр.д.
№1179/2012г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №140/24.07.2013г. на ВКС по гр.д.
№1328/2012г., 3-то ГО; Решение №50111 от 01.02.2024г. по т.д.
№1036/2022г. на 2-ро ТО на ВКС; Решение №115 от 05.04.2012г. на ВКС по
гр.д. №593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по гр. д. №1389/09г. на
22
ВКС и др.). А преценката е винаги конкретна за случая.
Претърпяните по вид, обем, характер и продължителност физиологични
увреждания и болезнени изживявания са установени в случая и са подробно
описани в приетата и неоспорена СМЕ, кредитирана от съда по посочените по
– горе причини. Установиха се в случая следните водещи данни: В пряк
резултат от процесната злополука ищецът е получил следните травматични
увреждания: 1/ счупване на дясната бедрена кост – субтрохантерно и
отчупване на парче от латералния кондил; 2/ голяма разкъсно-контузна рана в
областта на дясната колянна става с размачкване на меките тъкани, причинила
травматична артротомия; 3/счупване на дясната малко пищялна кост (фибула).
Причината за тях е удар върху твърд тъп предмет (в т.ч. скачане от трактор и
преминаване на гумата през част от десния долен крайник), поради което е
налице е причинно-следствена връзка с произшествието на 06.02.2021г. За
лечение на фактурите и на раните са били направени интервенции, както
следва: на 22.02.21г. – операция за наместване и фиксиране с метал (бедрен
пирон) на субтрохантерно счупване; на 06-07.03.21г. – почистване на
некротичните тъкани в областта на раната; на 24.03.21г. – кожна пластика; на
30.03.21г. – почистване на некротични участъци от кожната пластика и
премахнати метални скоби поставени при предната операция; на 12.04.22г. в
МБАЛ „Еврохоспитал“ – отстранени канюлираните винтове; гипсова
имобилизация на счупената малкопищялна кост. Лечението е било проведено
според медицинската практика. При счупване на кост в самото началото
болката е много силна и продължава до обездвижване на крайника, а при
размачкване на тъкани първоначално няма силна болка поради увреждане на
нервите, но впоследствие болките се засилват; след приемане в болницата
пациентът е бил обезболен. Счупването на бедро е направило пострадалия
безпомощен – освен болката, която се усилвала при всеки опит за движение на
крайника, има и загуба на опорната функция на крайника, които са довели до
невъзможност за самостоятелно преместване; неудобствата са включвали и
необходимостта от чужда помощ при придвижване, от редовни превръзки и от
хирургична обработка на раните дълго време. Възстановителният период не е
протекъл необичайно дълго с оглед сериозния характер на уврежданията. Към
момента оздравителният период не е приключил. В резултат на травматичните
увреждания функционалната годност на десния долен крайник и досега е
силно увредена, дясната колянна става е нестабилна със силно ограничени
движения. Поради ограничените движения в колянната става мускулатурата е
в инактивитетна хипотрафия. Нормалната физическа дейност на ищеца все
още не е възстановена и переспективата за възстановяване не е добра;
нормалната походка на ищеца още не е възстановена. Възможно е травмата на
колянната става да доведе до развитие на артрозни промени, които, заедно с
нуждата от справяне с нестабилността на коляното, да доведат до операция за
смяна на колянната става. Съвкупността от обсъдените увреждания (две
средни по вид телесни повреди на опорно-двигателния апарат и една основна
кожна такава) и преживените болки, трудности и неудобства, свързани с тях,
установени и от показанията на свидетелите на ищеца, несъмнено обуславят
завишаване на размера обезщетението за тях, съпоставено с аналогични
23
ситуации.
От заключението по КСПсЕ се установи, че преживяната злополука е
била стресогенно преживяване за ищеца. Към настоящия момент г-н З.
проявява симптоми на „Разстройство в адаптацията-тревожно разстройство“,
като субективно състояние на дистрес с повишена тревожност, която се
обостря при възпроизвеждане на злополуката. Симптомите са омекотени, а
общото му психическо и емоционално му състояние са сравнително стабилни,
но стават интензивни при разговор във връзка с произшествието. Съвкупно с
това от показанията на св. Стойкова и св. Панайотов се изясни, че в месеците
след произшествието Е. З. е бил затворен в себе си, тъжен, не искал да
споделя, чувствал постоянни болки, имал проблеми с придвижването и със
съня. Към момента е по-добре и се е върнал на работа, но накуцвал и имал
страх от високото. Съвкупността от обсъдените негативни изживявания
следва също да бъде взета предвид като увеличаващ фактор във връзка с
размера на дължимото се обезщетение.
По делото обаче има и някои редуциращи отговорността фактори, които
следва да се съобразят. От медицинска гледна точка – счупените кости са
зараснали; кожните белези обуславят загрозяване на крака, но не и
функционална дисфункция; движенията в тазобедрената става са в пълен обем
неболезнени, което е важно, защото една от двете „носещи“ тежестта на
тялото стави е със запазена функция; няма данни за засягане и на глезенната
става; не е установена чрез експертни доказателства хипертония на ищеца и
респ. такава да е пряк резултат от злополуката. От друга страна от КСПсЕ се
изясни, че опасността от хронифициране на тревожността при ищеца е налице,
но за нея е допринесло и нерационално преработване от пострадалия – няма
данни за терапия с психолог и/или лечение при психиатър, а само за
нерационални „способи“ като „леене не куршум“; г-н З. не е успял да се
адаптира и към обстоятелството, че вече няма да има същата
функционалност, както преди произшествието; и може би най-важно – няма
как да бъде доказано категорично от съдебните психолог и психиатър, че
актуалното състояне на г-н Здавков се дължи само злополуката от 2021г., а по-
скоро то е резултат от комплекс от фактори (смърт на баща му през 2009г.,
злополука през 2018г., злополука през 2021г. и фактически намалена
работоспособност и към момента), които няма как да се отдиференцират.
Съвкупността от обсъдените в този абзац данни и обстоятелства обуславят
известно редуциране на обема на отговорността на работодателя по чл.200 КТ.
Така установените по вид, характер и обем физически болки и
страдания, както и негативни емоционални преживявания, в своята
съвкупност, обуславят като справедлив, според настоящия съдебен състав,
размер на обезщетението от 80 000лв. Водещи в тази връзка са трите средни
телесни повреди на крака, свързани със силна и продължителна болка,
невъзможност за придвижване и за самообслужване в продължение на до шест
месеца, претърпяните няколко на брой оперативни интервенции с
пролежавания в болници и непълното към момента възстановяване,
предпоставящо бъдеща смяна на колянната става, като всичко това при човек в
активна и трудоспособна възраст; релевантни са и симптомите на
24
„Разстройство в адаптацията-тревожно“, макар и омекотени, както и
изяснените лични негативни изживявания. В същото време обаче следва да се
съобразят и редуциращите фактори (частично физиологично възстановяване,
допринесло и за връщане на работа; запазена функционалност на глезенна и
на тазобедрена стави; нерационални средства за справяне със стреса от
инцидента, които логично не са довели до ефективното му преработване;
невъзможност да се докаже от съдебните психолог и психиатър, че актуалното
състояне на ищеца се дължи само злополуката от 2021г. с оглед на останалия
комплекс от данни от значение). При отчитане на всички обсъдени
обстоятелства опредленият от съда размер се приема за обоснован,
справедлив, съобразен с конкретиката на случая и съпоставим с актуалната
съдебна практика при сходна ситуация. Само за например в Решение №50111
от 01.02.2024г. по т.д. №1036/2022г. на 2-ро ТО на ВКС при относителна
близост на фактологията (многофрагментно счупване на крайник с
придружаващи увреждания) е прието обезщетение от 90 000лв., но с
разликите, че в случая, разгледан от ВКС, е имало увреждане на колянна и
заедно с нея на тазобедрена става, което е значително по-сериозно, като не са
били налице редуциращите обстоятелства, изяснени по настоящото дело от
КСПсЕ. По всички изложени съображения въззивните оплаквания срещу
размера на обезщетението не могат да бъдат споделени.
Предвид приетия процент съпричиняване на събитието от пострадалия
(65 %), подлежащите на репариране от ответника имуществени вреди възлизат
на 28 000лв., при спазване разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ вр. чл.200, ал.1
и ал.3 от КТ. От заключението по ССчЕ се установи, че получените от ищеца
застрахователни обезщетения във връзка с претърпените морални вреди,
възлизат сумарно на 36 000лв. На осн. чл.200, ал.4 вр. ал.3 от КТ с тях следва
да бъде намалено обезщетението и тъй като те надвишават полагаемото се за
случая вземане искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното предявените искове се явяват недоказани и с
оглед на това подлежащи на отхвърляне, без да се разглежда въпросът дали
определените от съда обезщетения за морални и материални вреди следва да
бъдат редуцирани с допълнително получените по ДОО средства от ищеца.
По изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, макар и по частично различни съображения, следва
обжалваното решение да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ответника-въззиваем се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1/2 от присъденото пред първата инстанция предвид значително по-
малкия обем предоставена правна защита пред въззивния съд (само отговор на
въззивна жалба и молба за поддържането му, без явяване в о.с.з. и без да се
събират доказателства пред настоящята инстанция), т.е. сумата от 150.00лв.
Воден от горното съдът
25
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №177/26.07.2023г. по гр. д. №126/2023г. на
ДРС, с коригирана ОФГ в него с Решение №258/19.11.2024г. по същото дело.
ОСЪЖДА Е. М. З., ЕГН**********, да заплати на „Агрополихим“
АД, ЕИК813095287, сумата от 150.00лв. – юрисконсултско възнаграждение за
защита пред ВОС, на чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при участие на третите лица – помагачи на
страната на ответника, а именно: Колонад иншурънс ес ей“ АД
(Люксембург) чрез „Колонад иншурънс ес ей – клон България“ КЧТ;
„Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД и „Уника“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26