Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……...........................,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ВАРНА, VІІ
състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 700 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 268 ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Е.Й.Л., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 30/18.02.2022 г. на Директора на ТД –
Варна на НАП, с което е оставена без уважение жалбата ѝ срещу
Разпореждане № С220003-125-0029047/01.02.2022 г. за разпределение на плащане по
ИД № **********/2011 г. за погасяване на публични вземания и за неприлагане на
абсолютната 10-годишна давност, с което е сезиран публичният изпълнител от
страна на жалбоподателката. Излага твърдения, че решението е неправилно, тъй
като абсолютната 10 годишна давност по чл. 171 ал. 2 от ДОПК се прилага независимо
от спирането или прекъсването на давността. Счита, че е неприложим § 29 от ПЗР
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИППП/.
Неправилно счита и решението в частта по отношение прилагането на 5 годишната
давност по чл. 172 ал. 1 т. 5 от ДОПК, като счита, че следва да се приложи чл.
172 ал. 2 от ДОПК за прекъсване на давността с издаване на акта за установяване
на публичното вземане. Съгласно чл. 172 ал. 3 от ДОПК от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. Посочената сума 1012.95 лв. е удържана
и разпределена за погасяване на публични задължения, които са погасени по
давност.
Иска да бъде приложена спрямо
посочените в разпореждането и потвърждаващото го решение задължения абсолютната
10 годишна погасителна давност. Към остатъка от задължението следва да се
приложи 5 годишна давност и да й бъдат възстановени недължимо удържаните суми –
1012.95лв. – удържана през м. януари 2022г., 790.65 лв. -удържана през м.
декември 2021г. и 790.64 лв. - удържана през м. ноември 2021г.
Ответникът е изпратил
административната преписка, но не е изразил становище по жалбата. В съдебно
заседание процесуалният представител заявява, че жалбата е неоснователна, а
оспореното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа изцяло подробните
мотиви, изложени в него относно неприлагането на давността и отказа да отпишат
по давност посочените задължения. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
С молба № 53161/29.11.2021г. жалбоподателката Е.Л. е поискала прилагане на погасителна давност към остатъка от задълженията си по изп. дело **********/2011г., образувано в ТД на НАП Варна за принудително събиране на установени и изискуеми публични вземания за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд и данък върху доходите на физическите лица.
С Разпореждане № С220003-137-0000042/12.01.2022г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, на основание чл. 226 ал. 1 от ДОПК е отказано прекратяването поради изтекла давност събирането на вземания, подробно описани в разпореждането, общо в размер на 15 256.09лв. Това разпореждане не е връчено на жалбоподателката.
С Разпореждане № С220003-125-0029047/01.02.2022 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, на основание чл. 219 вр. с чл. 240 от ДОПК е извършено разпределение на плащане в размер на 1012.95 лева за погасяване на публични вземания:
- За данък върху доходите на физически лица по данъчна декларация от 21.04.2011г. – 260.98лева;
- За здравно осигуряване по декларация обр. 6 от 21.04.2011г. – 428.54 лева;
- Универсален пенсионен фонд по декларация обр. 6 от 21.04.2011г. – 323.43 лева.
Срещу разпореждането е подадена жалба вх. № 5708/09.02.2022г. до Директора на ТД на НАП Варна, с която се иска отмяна на разпореждането за разпределяне на сумата, поради изтекла погасителна давност за задълженията, за които е извършено разпределението. Директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл с оспореното Решение, оставил е без уважение жалбата, като се е позовал на §29 от ПЗР на ЗМДВИППП и е приел, че към момента на издаване на разпореждането не е изтекъл 10 годишния срок на абсолютната давност по чл. 171 ал. 2 от ДОПК, тъй като според него срокът спира да тече на 24.03.2020г. до отмяна на извънредното положение на 20.05.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, адресат на административния акт, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:
Институтът на погасителната давност за изпълнение на задължения за заплащане на публични вземания е уреден в чл. 171 и сл. от ДОПК. В чл. 171, ал. 1 от ДОПК е прието, че с изтичането на пет годишен срок, началото на който започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, в която същото е следвало да се заплати, задължението се явява погасено, като в този случай се вземат предвид всички прекъсвания или спирания на давностния срок, с които същият се удължава. В чл. 171, ал. 2 са уредени правилата за прилагане на абсолютната давност, която е десетгодишна, с начало 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Спорът в настоящето производство е дали по отношение на публичните вземания, за които е извършено разпределението е изтекъл абсолютния давностен срок. Не се спори от страните, че този давностен срок започва да тече на 01.01.2012 г., като спорът е кога е изтекъл същия. Начинът на изчисляване на сроковете, които се прилагат в данъчното производство, е описан в чл. 22 от ДОПК, като приложимият в настоящата хипотеза срок е разписан в ал. 3 и той изтича на същото число и в същия месец на съответната година. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че абсолютния давностен срок по отношение на задълженията на жалбоподателката, е изтекъл към 01.01.2022 г. и към момента на издаване на обжалваното от нея разпореждане, същите са били погасени по давност и е следвало да бъдат отписани на основание чл. 173 ал. 2 от ДОПК.
По отношение приложението на § 29 от ПЗР на ЗМДВИППП съдът излага следното: съгласно посочената разпоредба, до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага, а според т. 2 на § 29, освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение. Последната разпоредба въвежда ново основание за спиране на давността, наред с тези по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до отмяна на извънредното положение – 20.05.2020 г. След отмяната на извънредното положение давността продължава да тече. Тази разпоредба обаче не препятства действието на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и след изтичането на този срок давността се брои за изтекла, независими от основанието за спиране. В § 29 т. 1 от ПЗР на ЗМДВИППП се посочва, че до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага, но тази разпоредба не продължава срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК, както е прието от ответника по делото. Смисълът и целта на разпоредбата са да не изтече давностният срок при действието на обявеното извънредно положение, съгласно чл. 3, т. 1 от с. з., което е привременна мярка за защита интересите на кредитора, неспособен да действа поради наличието на извънредни непредвидени обстоятелства. Тази мярка престава да действа с настъпване на събитието, визирано в хипотезата на § 29, т. 1 /отмяна на извънредното положение/, действието й е обвързано с определен срок след който правните последици, породени от това действие отпадат. Няма и не може да има за последица продължаване на срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК със срока на действие на § 29, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Посочената разпоредба би имала значение само при изчисляване на срока, на който изтича 5 годишната давност по чл. 171 ал. 1 от ДОПК, но по изпълнителното дело, по което е подадена молба № 53161/29.11.2021г., този срок е неприложим, тъй като изпълнителното дело е от 2011г. за задължения, възникнали преди това.
По изложените съображения обжалваното Решение № 30/18.02.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него Разпореждане № С220003-125-0029047/01.02.2022 г. на публичен изпълнител, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. След отмяната на актовете, преписката следва да се върне на ТД на НАП, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като при липса на други обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване на давността, изчислена по посочения в мотивите на решението начин, следва да се процедира по реда на чл. 173 от ДОПК по отношение на задълженията, за погасяването на които е извършено разпределението на сумата от 1012.95 лева.
Предвид липсата на искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателката, независимо от уважаването на жалбата й, такива не се присъждат.
На основание чл. 172 ал. 2, вр. чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ Решение № 30/18.02.2022 г. на
Директора на ТД – Варна на НАП, с което е оставена без уважение жалбата на Е.Й.Л.
срещу Разпореждане № С220003-125-0029047/01.02.2022 г. за разпределение на
плащане по ИД № **********/2011 г.
ВРЪЩА преписката на Директора на ТД на НАП Варна за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 268 ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: