О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /12.05.2020
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание
на 12.05.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1288/2019
г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адвокат В.Г., против П.Ж.А., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва
да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на дружеството - ищец:
Твърди се, че между ищеца и ответника е сключен договор за мобилни услуги от 03.10.2017
г., по силата на който ответникът П.Ж.А. е абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по
предпочетения мобилен номер 0896/164754 с абонаментен план Тотал 30.99 за срок
от 24 месеца до 03.10.2019 г. Във връзка с Договора и при предоставяне на преференциални
условия от страна на Оператора абонатът е получил устройство TELENOR модел Smart 4G Black.
Въз основа на посочения договор
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********,
съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор. За потребените от
абоната-ответник услуги за периода от 05.10.2017 г. до 04.02.2018 г. Теленор издал
следните фактури:
- фактура
№
**********/05.11.2017 г. за отчетения
период на потребление 05.10.2017- 04.11.2017 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 37.06лв. с ДДС, от които за Теленор
интерес представлявала непогасена и дължима сума в размер на 29.07 лв. с ДДС, от които: 25.82 лв.
без ДДС за абонаментен план Тотал 30.99; на абоната била върната такса в размер на 25.82
лв. /без ДДС/; фактурирано било и потребление, разходвано извън месечния
абонамент в размер на 25.82 лв. без
ДДС за Допълнителни услуги Мобилен Интернет; 4.37 лв. без ДДС за кратки текстови съобщения (SMS); 0.57 лв. без ДДС за мултимедийни
съобщения (MMS); 0.12 лв. без ДДС за разговори към
„Грижа за клиента“.
Сочи, че дължимата
сума е платима в срок 20.11.2017 г., че към фактурата е приложено извлечение от
потреблението
на ползвания мобилен номер.
- фактура №
**********/05.12.2017 г. за отчетения период на потребление 05.11.2017-
04.12.2017
г. с начислена и дължима за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 79.93лв. с ДДС, от които: 25.82 лв. без ДДС за абонаментен план Тотал 30.99; фактурирано било
и потребление,
разходвано извън месечния абонамент в размер на 38.31 лв. без ДДС за Допълнителни услуги Мобилен Интернет; 1.71 лв. без ДДС за кратки текстови
съобщения (SMS); 0.02 лв. без ДДС за разговори към „Грижа за клиента“.
Сочи, че дължимата сума е платима в срок
20.12.2017 г., че към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 109.00 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за
месец 10.2017 г. и за месец 11.2017 г., че към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Излага, че неизпълнението на абоната-ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 109.00 лв., е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като на основание чл. 75,
вр. с чл. 19б, чл. 19в от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника П.Ж.А. за ползваните абонаменти и е
издал по абонатен номер № ********* на дата 05.02.2018 г. Крайна фактура №
**********/05.02.2018 г. с начислена обща сума за плащане в
размер на 360.20 лв. Сочи, че в издадената
крайна фактура е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 251.20 лв. и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 109.00 лв. Датата на
деактивация на процесния абонамент била 01.02.2018 г., като същата се генерирала
автоматично
по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така абонатът бил в неизпълнение на договора си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 30.99 за мобилен номер 0896/164754
до 03.10.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 03.10.2017 г. Неизпълнението
на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност
на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка
за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Поддържа, че предвид влизане
в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисията за защита на потребителите относно
начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратявнае на
договорен абонамент, начислената неустойка в размер на 251.20 лв. е формирана
съобразно новите правила за изчисление, а не по начина, уговорен в т. 11 от
договорите за услуги, които клаузи от договорите са обявени за нищожни такива.
Твърди, че претендираната неустойка в размер
на 251.20 лв. представява стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната
програма за ползвания номер. Новата клауза гласяла още, че в случай, че към абонаментен
план е предоставено устройство за ползване на услуги, абонатът ще дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/
съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора и
незаплатената цена от абоната поради предоставянето на префернциални условия от
Оператора. Посочва, че в случая абонатът е ползвал следните абонаментни планове, за
които е начислена неустойка, както следва:
- Абонаментен план
Тотал 30,99 /с номер 0896/164754/ и съответно начислена неустойка в размер на
77.46лв., където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС или 25.82 лв. х
3 = 77.46лв.
- Към Абонаментен
план Тотал 30,99 е начислена и неустойка за устройство в размер на 73.74 лв., представляваща разликата
между стандартната цена по ценова листа без абонамент и преференциалните
условия, при които устройството е получено.
Навежда, че според
чл. 71 потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 ОУ, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ. Незаплащането в срок на издадените
от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника.
По изложените съображения моли съда да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 109.00 лева,
представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги от 03.10.2017 г. с абонатен № *********,
потребени в периода от 05.10.2017 г. до 04.02.2018 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и сума в размер на 251.20 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 03.10.2017 г. с абонатен № *********, представляваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен
пакет и цената на мобилното устройство, предоставено преференциално на
ответника, за които суми е
издадена заповед № 455/17.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 679/2019 г.
на РС – Провадия. Претендира разноските в настоящото производство.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
чрез назначения от съда особен представител, в който е изразено становище за допустимост на иска.
По отношение основателността на иска – счита същият
за неоснователен, по следните съображения:
1. Оспорва твърдението, че
на ответника са били предоставени описаните в договора услуги. В тази връзка,
оспорва и представените с исковата молба писмени доказателства - фактури и
твърди, че същите не установяват нито факта на предоставянето на услугите, нито
техния размер. Навежда, че приложените по делото фактури, на които се позовава
ищецът, не са подписани от ответника и доказателствената тежест за получените
от него услуги и начина на определяне на цената следва да се носи от ищеца.
Счита, че по делото липсват каквито и да било доказателства относно обстоятелството
дали по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е
предоставил на абоната такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на тези услуги, дали правилно са били
тарифирани и дали коректно са били фактурирани.
2. Оспорва като неоснователен и иска с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, т. к. по делото не са налице никакви
доказателства, че процесният договор е бил прекратен надлежно от страна на
„Теленор България“ ЕАД. Излага, че прекратяването на договора представлява
волеизявление от страна по договора, по силата на което се прекъсва налична
облигационна връзка, като по смисъла на чл. 87, ал. 1, изр. последно от ЗЗД и
доколкото процесният договор е в писмена форма, волеизявлението също следва да
бъде направено писмено. В случая не са посочени никакви доказателства,
обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което счита, че
не са налице и предпоставките за възникване на задължение на ответника за
плащане на претендираната неустойка.
Съдът на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ищеца да уточни и
конкретизира по вид и размер всяко едно от задълженията по фактура: № **********/05.11.2017 г. и фактура №
**********/05.11.2017 г., които са включени в исковата претенция от 109 лева,
доколкото така както са описани в обстоятелствената част на исковата молба по
вид и размер не става ясно как е формирана претендираната сума в общ размер от
109 лева, която съобразно петитума на
исковата молба, заявлението и заповедта за изпълнение представлява
неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги.
Не са налице факти и обстоятелства,
които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената
тежест:
По иска по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр.
с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД:
При условията
на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи
факти, а именно основанието, от което произтичат претенциите му – наличието на
валидно правоотношение с ответника по договор за мобилни услуги от 03.10.2017 г.,
със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на
твърдените мобилни услуги за исковия период; получаване от страна на абоната – ответник на твърдяното
устройство TELENOR модел Smart 4G Black при преференциални условия; постигнати уговорки
за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани телекомуникационни
услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди, включително,
че по силата на сключения договор за мобилни
услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, че същите са
били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и че
са правилно тарифирани, че са коректно фактурирани; настъпване на падежа за плащане на сумите; предпоставки за едностранно
прекратяване на договора за мобилни услуги, т.е. да докаже по основание и
размер дължимостта на търсените суми.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават
или погасяват претендираните вземания, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.
По
иска по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД:
В
тежест на ищеца е да докаже, освен посочените по - горе обстоятелства, срока на
договора - наличието на валидна уговорка за прекратяване на правоотношението;
упражняване на правото на прекратяване и момента, когато е настъпило то;
валидна уговорка за дължимост на неустойка при прекратяване и претендирания
размер.
В тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които
да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а при
установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил
търсената сума.
Съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на
ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелствата: че по силата на
сключения договор за мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента
такива услуги, че същите са били вярно отчетени от измервателните средства на
доставчика на услугите и че са правилно тарифирани, че са коректно фактурирани;
че абонатът
е получил устройството TELENOR модел Smart 4G Black при преференциални условия,
стандартната цена на устройството, цената, при преференциални условия и съответстващата
отстъпка от стандартната цена на устройството.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба
документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване
на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е
допустимо.
Следва да се приложи изисканото
ч.г.д. № 679/2019 г. на РС – Провадия.
По доказателствените искания на
ответника:
Такива не са заявени.
На страните следва да се разяснят и последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл.
238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже
на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане
на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито заседание
за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на
основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 30.06.2020 г. от 09:30
часа, за които дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщаване
на настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да уточни и конкретизира
по вид и размер всяко едно от задълженията по фактура: № **********/05.11.2017 г. и фактура №
**********/05.11.2017 г., които са включени в исковата претенция от 109 лева,
доколкото така както са описани в обстоятелствената част на исковата молба по
вид и размер не става ясно как е формирана претендираната сума в общ размер от
109 лева, която съобразно петитума на
исковата молба, заявлението и заповедта за изпълнение представлява
неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за
обстоятелствата: че
по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е
предоставил на клиента такива услуги, че същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на услугите и че са правилно тарифирани, че
са коректно фактурирани; че абонатът
е получил устройството TELENOR модел Smart 4G Black при преференциални условия,
стандартната цена на устройството, цената, при преференциални условия и съответстващата
отстъпка от стандартната цена на устройството.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба
документи, като писмени доказателства.
ПРИЛАГА изисканото за послужване ч.гр.д. № 679/2019 г. на РС - Провадия.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал.
1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна
е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тях.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника - ако не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако
не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА
на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като
им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението
на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на
основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към
Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в
медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на
ищеца – и от отговора, като им се УКАЗВА, че на
основание чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: