№ 29
гр. Малко Търново, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело №
20232140100151 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано от Н. Ж. В., ЕГН: **********,
постоянен адрес: с. Г., ул. “Я.Л..” № ***, чрез пълномощника си Еднолично
адвокатско дружество “Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под №
********, фирмено дело № **/**** г. по описа на ** св. Софийски градски
съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „А. С." № ***, ет. *,
офис 5-3, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail:
********@*****.*** срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец", ул. „Сребърна" №
16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от Ф. Г. Д., с предмет
на иска: чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и цена на иска:141,24 лeвa за това, че са налице
пороци, обуславящи нищожността на клаузата предвидена в:
Чл. 6.6 към Договор за потребителски кредит № 300427 по транш №
302581, сключен между ищцата и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. „Лозенец", ул.
„Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от Ф. Г.
Д., предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на поръчител
в размер на 1,57 лв. средно на ден, но не повече от 1% от главницата.
Да бъде осъдено „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********, да заплати на
Н. Ж. Ваигелова, ЕГН: ********** сумата в размер на 141,24 лeвa платена
сума без основание, както и да бъде осъдена ответната страна да заплати
направените в настоящото производство разноски.
В с. з. представител на ищеца не се явява. В нарочна молба се прави
увеличение на иска, което увеличение съдът прие. Пледира се за уважаване на
иска.
1
В исковата молба се твърди, че на 01.07.2022 г. между ищцата и
ответника е сключен договор за потребителски кредит № 300427 по транш №
302581. При подписването на договора обаче не са й представени
изискуемите документи сьгласно чл. 10 3ПК - липсва посочване на сумата на
договора, годишния лихвен процент и други, съществени елементи от
правоотношението - същите са посочени в отделно приложение към договора.
В чл. 6.1 от договор за потребителски кредит № 300427 по транш № 302581 е
посочено, че най-късно до следващия ден, кредитополучателят е длъжен да
представи обезпечение по кредита.
В чл. 6.6 към договор за потребителски кредит № 300427 по транш №
302581 е посочено, че в случай, че потребителят не предостави исканото
обезпечение, то потребителят дължи неустойка в размер, посочен в
погасителния план.
Основните параметри на заема по договор № 300427 по транш №
302581 са уговорени в Анекс към договор за потребителски кредит № 300427,
сьгласно който сумата по кредита е в размер на 600 лв., размер на
погасителния план - 12 двуседмични вноски, размер на погасителната вноска
е в размер на 55,58 лв. с одобрено обезпечение и по транш № 302581 без
одобрено обезпечение. Съгласно чл. 9 от Анекс към договор за потребителски
кредит № 300427 по транш № 302581 размерът на неустойката в случай на
непредоставяне на обезпечение е в размер на 1,57 лв. средно на ден.
Погасителен план, съгласно който г-жа В. следва да заплати 12 вноски
по 79,12 лв. Сумата е формирана по следния начин: 600 лв. главница, 69,96
лв. възнаградителна лихва, и неустойка в размер на 282,48 лв.
Договорът е сключен с г-жа В. е за задоволяване на нейни лични нужди,
поради което считат, че следва да се приложат разпоредбите на ЗПК.
Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да
осигури обезпечение в срок от 24 часа, още сьс сключването на Договора му е
начислена така наречената „неустойка" в размер, надхвърлящ многократно
позволения от Закона размер на ГПР. Същата е включена в погасителния план
още от самото начало. Съгласно чл. 23 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в сьщия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума.
Считат, че уговорената в него неустойка противоречи на множество
императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД,
е нищожна.
На първо място считат, че с уговорената неустойка се цели да се
заобиколи предвиденият максимален размер на Годишен процент на
разходите /ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено
като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде
включено при изчисляването на ГПР и така сьщият да остане под
установената граница от 50%. Действително обаче сьщото отговаря на всички
критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко
свързан с договора за по потребителски кредит, известен е на кредитора и
следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия
2
погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и
дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този
разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението
на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание
чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя
възможност да осигури обезпечение в срок от 24 часа не може да обоснове
обратния извод. Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се
предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално
затруднени, съответно не мотат нито да представят банкова гаранция, нито да
осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има
предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени
кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на
заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за
кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение
е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал
такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на
кредита, каквато е обичайната практика.
С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на процесните заемни суми -
т.нар „скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от
специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение
на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане на
поръчителство за връщане на заема от две лица /евентуално, ако бъдат
осигурени, кредиторът може да поиска и повече от две/, отговарящи на
определени условия в срок от 24 часа от подписването.
Видно е, че клаузата е формулирана по начин, от който става ясно, че
кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Още повече,
ако заемодателят действително е имал намерение да получи обезпечение от
такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за заем и
предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане
на поръчителство от две лица, отговарящи на посочените изисквания, каквато
възможност, той има сьгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрена горното
следва да се посочи и уговорката, че в случай на възникване на задължението
за заплащане на неустойка, то ще бъде разсрочено за срока за изпълнение на
договора, което отново навежда към изначално съгласие между страните, че
задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това
за неустойка ще възникне. Относно предоставената алтернатива за
обезпечение - банкова гаранция, в размер на всички дължими по договора
суми, е житейски немислима при сключване на договор за потребителски
кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. Договорът, въз
основа на който са възникнали претендираните вземания, представлява
договор за потребителски кредит и попада под уредбата на Закона за
потребителския кредит. Сьгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва, която, сьгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или
3
годишният размер на разходите към момента на сключване на договора не
следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума.
На следващо място считат, че така уговорената неустойка излиза и
извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и
добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД
договорка свобода.
Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в
отношенията между потребител и кредитор. Добросъвестността се свързва с
общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен
в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване
на правата на членовете на общност. Параметрите по това облигационно
правоотношение са несъвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност.
Сьгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на
ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойка та и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната
неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на
заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на близо 47,1% от
предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след
като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил
отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. От
изложеното категорично следва, че с договарянето на тази неустойка
заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е
екзорбитантна, нарушаваща добрите прави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и
чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 181 от 26.02.2015 г., по т.д.
4386/2013т. на ВКС, 2 - ро отделение, ТК и Решение № 247 от 11.01.2011 г. по
т.д. № 115/2010 г. на ВКС. Следва също да се има предвид, че за
неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл.
71 от 33Д е предвидена достатьчно тежка санкция.
На следващо място считат, че е налице заобикаляне на закона по
смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от 3ПК. В
нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът да има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
4
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от 3ПК. Намират подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо.
Освен това считат, че неустоечната клауза в Договора е изцяло
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за
защита на потребителите (33П). Същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Твърдят, че тази клауза не е индивидуални уговорена, сьгласно чл.
146 от 33П.
Следва да се отбележи, че непредоставянето на обещани обезпечения
(когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД дава основание да се иска незабавно цялото
задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните
вноски.
Не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция
в § 1, т. 2 от 3ПК, че - „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В случая е записана общата дължима сума, но същата не отговаря на
посочения ГПР. Предвидено е още при сключването на договора, че
неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора,
като към вноската се добавя сума от 23,54 лева. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Непредоставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди
за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението
и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя.
Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на
договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането
5
на заема и параметрите, при които да стане това. /В този смисъл редица
решения на СЕС/. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която
от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски,
без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката
реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение, същевременно
се влошава финансовото състояние на потребителя. Освен това неустойката
не е точно определена в договора за кредит и е посочена, като размер едва в
погасителния план. В този случай при сключване на договора потребителят
не е наясно какъв е размерът на неустойката и дали този отразен в
погасителния план съответства на договорения средно на ден, но не повече
от 1 % от главницата".
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
което представлява невярна и следователно невярна информация относно
общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по -
специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф
1 от Директива 2005/29/ЕО/.
Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или
е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че
клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя,
е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
Ответната страна иска постановяване на решение, с което да се
отхвърлят изцяло исковите претенции на ищцата Н. Ж. В. за установяване на
нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в Анекс към Договор за
кредит № 300427 по Транш № 302581 от дата 01.07.2022 г. на основание чл.
10, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4, чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 22 и 23 от
ЗПК; чл. 26, ал. 1, чл. 71 от ЗЗД, както и чрез нарушаване на чл. 143, ал. 1 и
ал. 2, т. 5 и чл. 146 от ЗЗП.
Молят да се отхвърли изцяло претенциите на ищцата за осъждане на
ответника да заплати на Н. Ж. В. сумата в размер на 5 лева (частичен иск от
общо 282,48 лева), представляваща недължимо платена сума.
Правят се възражения относно допустимостта и редовността на
исковата молба, срещу твърденията на ищцата, че клаузата за неустойка в
сключения между страните Договор за кредит се явява нищожна, срещу
твърдението на ищцата, че не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК,
срещу твърденията на ищцата, че сключения между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД и
Н. Ж. В. договор за кредит нарушава разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, оспорват твърдението, че неустойката, установена в сключения между
страните Анекс към Договор за кредит 300427 по Транш № 302581 от дата
01.07.2022 г. била недействителна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, на
основание чл. 143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона,
6
включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка
неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави, оспорват
твърденията на ищцата, че клаузата за неустойка противоречала на чл. 71 от
ЗЗД, е неправилна и неоснователна, възразяват изцяло срещу тълкуването на
ищцата на разпоредбите на чл. 33 от ЗПК, в който смисъл размерът на
законната лихва е максималното обезщетение за пълното неизпълнение на
паричните задължения по кредитното правоотношение, възразяват срещу
твърденията за заплащане от страна на Н. Ж. В. на твърдените в исковата
молба суми.
В с. з. представител на ответника не се явява. С нарочна молба молят
съда иска да бъде отхвърлен, претендират разноски.
Разгледани по същество, първоначалните исковете са изцяло
основателни като съображенията за това са следните:
Съдът прие заключението по назначена съдебна експертиза като пълно
и безпристрастно.
Без съмнение и изхождайки от предмета и страните по процесния
договор - физическо лице, което при сключване на контракта действа извън
рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, съдът приема, че процесния договор за потребителски
кредит № 300427 по транш № 302581 за сумата от 600,00 лева, сключен
между ищцата и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието
на договора за
потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът
счита, че ищцата има качеството потребител по смисъла на § 13 ЗЗП, даващ
легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ищцата, в качеството на физическо лице е
предоставен потребителски кредит. На 01.07.2022 г. между ищцата и
ответника е сключен договор за потребителски кредит № 300427 по транш №
302581. В чл. 6.1 от договор за потребителски кредит № 300427 по транш №
301211 е посочено, че най-късно до следващия ден, кредитополучателят е
длъжен да представи обезпечение по кредита.
В чл. 6.6 към договор за потребителски кредит № 300427 по транш №
302581 е посочено, че в случай, че потребителят не предостави исканото
обезпечение, то потребителят дължи неустойка в размер, посочен в
погасителния план.
Основните параметри на заема по договор № 300427 по транш №
302581 са уговорени в Анекс към договор за потребителски кредит № 300427
по транш № 302581, съгласно който сумата по кредита е в размер на 600 лв.,
размер на погасителния план - 12 седмични вноски, размер на погасителната
7
вноска е в размер на 55,58 лв. с одобрено обезпечение и 79.12 лв. без
одобрено обезпечение. Съгласно чл. 9 от Анекс към договор за потребителски
кредит № 300427 по транш № 302581, размерът на неустойката в случаи на
непредоставяне на обезпечение е в размер на 1,57 лв. средно на ден.
Погасителен план, съгласно който г-жа В. следва да заплати 12 вноски
но 79,12 лв. Сумата е формирана по следния начин: 600 лв. главница, 69,96.
възнаградителна лихва, и неустойка в размер на 282.48 лв.
Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от 3ПK като
с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвиденият максимален
размер на Годишен процент на разходите (ГПР). Това вземане формално е
посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не
бъде включено при изчисляването на ГПP, и така същият да остане под
установената граница от 50%. Действително обаче същото отговаря на всички
критерии, посочени в нар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко
свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва
да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен
план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с
подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като
неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора
над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК
тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да
осигури обезпечение в срок от 24 часа не може да обоснове обратния извод.
Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че
потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно
не мотат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с
големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е
предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността
на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е
счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради
което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв
смисъл. В случай, че кредиторът действително е искал такова да му бъде
осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е
обичайната практика.
Съгласно чл. 19, ал. 4 3ПK, годишният процент на разходите (ГПР) не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която
съгласно ПMC № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или годишният
размер на разходите към момента на сключване на договора не следва да
надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума.
На следващо място съда счита, че така уговорената неустойка излиза и
извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и
добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД
договорна свобода.
Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в
отношенията между потребител и кредитор. Добросъвестността се свързва с
8
общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая п морала, установен
в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване
на правата на членовете на общност. Параметрите по това облигационно
правоотношение са несъвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност.
На следващо място е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.
26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от 3ПK. В нея се
предвижда, че при забава на потребител, кредиторът да има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, о т което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всьщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от 3ПК.
Неустоечната клауза в Договора се явява изцяло неравноправна и
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите /33П/. Същата задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.
Съдът намира,че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПK.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция
в § 1, т. 2 от 3ПK, че „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В случая е записана общата дължима сума, но същата не отговаря на
посочения ГПP. Предвидено е още при сключването на договора, че
неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора,
като към вноската се добавя сума от 23,54 лева. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
9
Непредоставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди
за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението
и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя.
Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на
договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането
на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително
е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в
месечните погасителни вноски, без да може да компенсира повишения риск.
По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото
при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение, същевременно се влошава финансовото състояние на
потребителя. Освен това неустойката не е точно определена в договора за
кредит и е посочена, като размер едва в погасителния план.
Поради което съдът намира че предявените искове са основателни и
като такива следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора ответника следва да заплати на ищцата
разноски по делото в размер на 55 лв. д. т., 350 лв. разноски за експертиза и
480 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между Н. Ж. В., ЕГН:
**********, постоянен адрес: с. Г., ул. “Я.Л..” № ***, чрез пълномощника си
Еднолично адвокатско дружество “Д. М." - адв. Д. М. от АК – София и АЙ
ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Лозенец", ул. „Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.
8, представлявано от Ф. Г. Д.,че клаузата на чл. 6.6 към Договор за
потребителски кредит № 300427 по транш № 302581, сключен между
ищцата и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец", ул. „Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн
Офис Център, ет. 8, представлявано от Ф. Г. Д., предвиждаща заплащането на
неустойка при непредоставяне на поръчител в размер на 1,57 лв. средно на
ден, но не повече от 1% от главницата е НИЩОЖНА.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: ********* , със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец", ул. „Сребърна" № 16, бл. Парк
Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от Ф. Г. Д. да заплати на Н. Ж. В.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: с. Г., ул. “Я.Л..” № ***, чрез
пълномощника си Еднолично адвокатско дружество “Д. М." - адв. Д. М. от
АК – София, сумата от 141,24 лв./ сто четирдесет и един лева и двадесет и
четири стотинки/ платена сума без основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: ********* , със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец", ул. „Сребърна" № 16, бл. Парк
Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от Филип Георгиев, да заплати на
10
Н. Ж. В., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. Г., ул. “Я.Л..” № ***, чрез
пълномощника си Еднолично адвокатско дружество “Д. М." - адв. Д. М. от
АК – София, сумата за разноски по делото в размер на: 55 лв. д.т., 350 лв.
разноски за експертиза и 480 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
11