|
|
|
|
■>
|
|
РЕШЕНИЕ
гр.Свиленград,06.02.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното си съдебно заседание на девети
февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Христо Георчев
при секретаря Р.И. и в присъствието на прокурора.......................,
като разгледа докладваното от Председателя Административно наказателно дело № 995
по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе взе предвид:
Обжалвано е
Наказателно постановление № 804/ 10.11.2014 г.,на ИД Началник на Митница –
Свиленград съгласно Заповед № 3394/26.09.2014г. на Директора на Агенция
"Митници", в качеството си на административно-наказващ орган,
съгласно Заповед № ЗАМ-823/21.08.2014г. на Директора на Агенция
"Митници",, издадено срещу В.С.А., ЕГН **********, с адрес в Р
Турция, гр. Чорлу, общ. Чорлу, обл. Чорлу, Чобан Чезме № 3, и с постоянен адрес
в Р България с.Изгрев, общ, Венец, обл. Шумен, ул. „Пролет" № 9,с което,
за това че, на 28.07.2014г., на МП
„Кап.Андреево е направил опит да пренесе стоки -спортни обувки модел 13321 с
ART № РК4-250089 - 1800 (хиляда и осемстотин) чифта ;спортни обувки модели
13321 с ART № РУ4-240007 и модел 433 с ART № РУ4-240007 -1250 (хиляда двеста и
петдесет) чифта с митническа стойност: 48 776.66 (четиридесет и осем хиляди
седемстотин седемдесет и шест лева шестдесет и шест стотинки) лева през
държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, е
осъществил състава на нарушението по чл.233, ал. 1 от ЗМ , му е наложено
административно наказание на основание
чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.233, ал.4 и ал.6 и ал.1 от ЗМ „глоба” в размер на: 48 776.66
(четиридесет и осем хиляди седемстотин седемдесет и шест лева шестдесет и шест
стотинки) лева,която представлява 100 % от митническата стойност на стоката –
предмет на нарушението; последния е
отнет в полза на Държавата , както и полуремарке марка „TIRSAN", c per. №
34YR5518,с митническа стойност: 23 198.41 (двадесет и три хиляди сто деветдесет
и осем лева и четиридесет и една стотинки) лева
Жалбоподател В.С.А., редовно призован,
чрез адв.Е.М., не се явява. За него се
явява адв.Е.М., с пълномощно по делото.
Административно
наказващият орган Митница – Свиленград, , изпраща представител Началник отдел
Донка Зафирова, с пълномощно по делото.
Страна Районна прокуратура –
Свиленград, редовно призована, не
изпраща представител
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна :
На 28.07.2014г.,
около 23.40 часа, на МП „Капитан Андреево", трасе „Входящи товарни
автомобили", е пристигнал товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц", с
per. №34HM4030 и полуремарке марка „TIRSAN", c per. № 34YR5518, на път от
Р Турция за Австрия, управляван от българския гражданин В.С.А.. В автомобила е
пътувал и българският гражданин С.Н.З..Пред митницата за превозваната стока е
представен Tl 14TR34130000360120 с превозвач фирма „UZUKLAR ULUS TAS VE
TIC.LTD.ST” (УЗУКЛАР УЛУС ТАС BE ТИДЖ.ЛТД.СТИ) и отговорно лице по транзитната
операция „ТОВВ UND A.S. - ISTANBUL" (ТОББ УНД А.С.-Истанбул) и фактури 3
бр. с № 818618/25/07/2014, 490754/25/07/2014 и 394305-6-7/19/07/2014г.Свидетелят
Д.К.Д. изпълнявайки вменените му задължения на платното за влизащи товарни
автомобили се появил св. С.Н.З. и в ръката си държал документи. Св. Д. го
попитал : „Има ли нещо за деклариране.” Той му подал документите, като бил леко
неориентиран. Св. Д. прегледал документите
и го попитал дали той е шофьора, но отговорът бил отрицателен ,
уточнявайки , че шофьора на камиона се намира в кабината .При това положение
св. Д. реагирал, че няма да започне проверката на документите, докато не се яви
лично шофьора.Св. С.Н.З. заявил, че шофьора не се чувства много
добре и за това не можел да дойде. По съображения , че именно шофьора е
отговорен за стоката го попитал „Може ли да стане и да дойде?” и тогава
отговорил , че може и го извикал.
Шофьора дошъл сам , без да му е оказвана някаква помощ и заявил ,че документите са тези, които са
представени.Шофьора т. с. жалбоподателя бил изрично запитан „какво има за
деклариране „ и той отговорил „Това
което е”.Св. Д. прегледал транзитните документи и фактури , въвел ги и в
системата .При първоначалното сравняване на броя на колетите в камиона и тези
по документи се установило разминаване.Предвид тази констатация , както и
възникналото подозрение в резултат на съответния професионален опит в подобни
ситуации св. Д. разпоредил камиона да премине през ренгена за уточняване на
броя на колетите и вида на стоките.Св. Д. не е забелязал нещо сериозно по отношение на здравословното състояние на
жалбоподателя , тъй като той сам се явил пред него , и вече по време на самата
проверка му е казал ,че му е зле, но това било на много по - късен етап, като
до тогава си вървял и се държал добре.И така свидетелят Г.Т.Г. извършил
проверка чрез ренгена , при която се установило , че в предната част на
камиона се намира четвърти вид стока с
ясно открояващи се силуети на обувки. При щателната митническа проверка били открити недекларирани ортопедични обувки
, за които не са били представени нужните документи. Св.Д.К.Д. е пристъпил към
физическа проверка на товарното помещение на превозното средство, като е свалил
поставената в Р Турция пломба с № Т.С. GUMRUK 1ST 01686576. В процеса на
проверката се е оказало, че освен
декларираните с транзитна декларация Tl 14TR34130000360120 три вида стоки, в
товарното помещение са се намирали и стоки, за които са липсвали необходимите
документи.Имало е транзитна декларация и фактури за три вида стоки.
Жалбоподателят- шофьор на камиона , както и св. З. казали, че са дали всички
документи и за тази стока и че тази стока е декларирана, но всъщност не е било
така . След това шофьора изкарал от кабината на влекача други документи,
съпровождащи четвъртата стока на което действие св. Д. присъствал ,. За трите
стоки имали подадени декларации, но за четвъртата не е била подадена декларация. Имало е само до турската граница, а тук в Българя е
следвало да се направи нова транзитна декларация. Допълнително установените ,
но непредставени по надлежния били следните документи : CMR/25/07/2014,
неподписано от шофьора на камиона, Comercial Invoice (търговска фактура)
А-32274/24/06/2014 и Pecking List (Пакинг лист) от 24/06/2014г., които са
отговаряли на недекларираната стока, а именно - ортопедични обувки модел 13321
- 1 800 (хиляда и осемстотин)чифта и от модели 23321 и 433 - 1250 (хиляда
двеста и петдесет) чифта no Comercial Invoice (търговска фактура)
А-32274/24/06/2014.
На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ, е било поискано писмено обяснение
от шофьора на товарния автомобил В.С.А., от което е видно, че същият е
пристигнал на 28.07.2014г. към 23.00 часа на българската граница. Чувствал се
зле и е пратил пътувашия с него приятел св. Зюлкан до спедицията за документи и
от там са му казали, че с тези документи може да мине границата.Именно,когато
ситуацията била изяснена, тогава на шофьора му станало лошо и затреперял. Св. Д. се обадил на началник смяната – св. П. и тогава са извикали бърза помощ. Лекарите му
поставили инжекция, но не го взели, а го
оставили да почива.Указанията били отправени към св. П..Последния разпоредил да
пломбират с времена пломба полуремаркето докато се пооправи шофьора.Св. Д. още
при установяване на разминаването на представени документи и пренасяни стоки
уведомил св. П. изпълняващ длъжността началник смяна.След около един час по
късно вече , се обадил отново да го информира за състоянието на водача т.
с.когато му е станало лошо.Св. П. се обажда на 112 и са били взети съответните мерки.
Предвид горното и на
основание чл.230 от Закона за Митниците, на В.С.А. е бил съставен акт за
митническо нарушение № 681/29.07.2014 г. за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона
за митниците (ЗМ).В законоустановения срок не е направено писмено възражение по
акта. При проверката е присъствал и митнически разследващ инспектор от Митница
Свиленград., който при условията на неотложност. на основание чл.212, ал.2 от НПК, е образувал досъдебно производство № 82/2014год., по описа на Митница
Свиленград, срещу Неизвестен извършител.
С Протокол за
доброволно предаване от 29.07.2014 год., като веществени доказателства по
делото са били приобщени 3 050 (три хиляди и петдесет) чифта спортни обувки,
един брой товарен автомобил, влекач марка „Мерцедес Бени", с per.
№34НМ4030, регистрационен талон с № АТ950637, полуремарке марка „TIRSAN",
c per. № 34YR5518, регистрационен талон с № АО873970 и един брой контактен ключ
за влекача. Същите са били предадени на отговорно пазене в склад на Митница
Свиленград.
С Писмо №
1335/14Л9.09.2014г. (наш № 4414-2128/23.09.2014г.). в Митница Свиленград са
получени материали по ДП № 82/20Нгод.. по описа на Митница Свиленград,
представляващо Преписка № 1335/2014г.. по описа на ОП-Хасково, ведно с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.09.2014 год. срещу
неизвестен извършител.Тъй като след анализ на събрания доказателствен материал,
Невена Владимирова - прокурор при Районна прокуратура - Димитровград.
командирован в Окръжна ирокуратура - Хасково. е установила, че извършеното на
28.07.2014г., на МП „Капитан Андреево", деяние не е престъпление по чл.
242, ал.1, 6."д", предложение 1 or HK и следва да бъде направена
преценка от Началника на Митница Свиленград за прилагане на разпоредбите по
чл.233, ал.4 и ал.6 от ЗМ по наличното административно-наказателно производство.
С Постановление Per.
Индекс 4414-2128/13.08.2014г„ И.Д. Зам. Началник на Митница Свиленград е
назначил автотехническа оценъчна експертиза с цел определяне цената на товарния
автомобил, влекач, марка „Мерцедес Бенц", с per. №34НМ4030 и полуремарке
марка „TIRSAN", c per. № 34YR55I8. към датата на извършване на нарушението
- 28.07.2014г.. послужили за извършване на административно нарушение по АУАН№
681/29.07.2014 г.
От заключението на
вещото лице по автотехническа оценъчна експертиза е видно, че митническата
стойност на товарния автомобил (влекач) марка „Мерцедес Бенц**, с per.
№34НМ4030, към датата на извършване на нарушението - 28.07.2014г., възлиза на
83 034.92 (осемдесет и три хиляди тридесет и четири лева и деветдесет и две
стотинки) лева, а митническата стойност на полуремаркето към датата на
извършване на нарушението - 28.07.2014г., възлиза на 23 198.41 (двадесет и три
хиляди сто деветдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки) лева ,., В
заключението на вещото лице е определена и реалната пазарна стойност на
товарния автомобил, влекач, марка „Мерцедес Бенц", с per. №34HM4030, към
датата на извършване на нарушението - 28.07.2014г., която възлиза на 104 624.00
(сто и четири хиляди шестстотин двадесет и четири) лева, а реалната пазарна
стойност на полуремарке марка „TIRSAN", c per. № 34YR5518, към датата на
извършване на нарушението - 28.07.2014г.. възлиза на 29 230 00 (двадесет и
девет хиляди двеста и тридесет) лева.
С Протокол №
2843/31.07.2014 год., е била определена митническата стойност на стоките
предмет на нарушение - 3050 (три хиляди и петдесет) чифта спортни обувки от
комисия1 съгласно Заповед РД 15-169/14.05.2014г. на Началника на Митница
Свиленград, в размер на 48 776.66 (четиридесет и осем хиляди седемстотин
седемдесет и шест лева шестдесет и шест стотинки) лева.
Изложената дотук
фактическа обстановка е категорично установена от представените и приети по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното
дирене свидетели.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите митнически служители , относно обстоятелствата,
свързани с установяване на извършеното нарушение по Закона за митниците от жалбоподателя,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти, поради което съдът ги възприема, като достоверни при обосноваване на
фактическите си изводи. Съдът не намира основания за поставяне под съмнение
показанията им ,взаимно допълващи се открояващи се с изключителна убедителност ,
поради което ги възприема , като достоверни и обективни.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.
При издаването на Акта и Наказателното
постановление са спазени предвидените от разпоредбите на чл.34 от ЗАНН срокове.
При съставяне на АУАН
и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В случая акта е съставен при
наличие на предпоставките визирани в чл.40, ал.1 ЗАНН.
По настоящото дело от показанията на свидетелите
се установява, че инкриминираните стоки не случайно са били дислоцирани в предната част на камиона ,където без
ренгенова апаратура и при формален преглед не биха се открили и установили при положение , че не се представят
съответните документи за тях.Проверката е извършена в негово присъствие.Същата
е започнала , след отправена устна
покана да декларира носените от него стоки , вещи и др. След, като е разбрал
същността на поканата нищо не е декларирал , включително и лицето което е
пътувало с него. АУАН е предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието
му и е подписан .
На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
Правилна
е, и дадената от АНО материалноправна квалификация на извър шеното нарушение, а
именно по чл.233,ал.1 от ЗМ, съгласно която разпоредба, който превози или пренесе стоки
през държавната граница или направи опит за това ,без знанието и разрешението
на митническите органи , доколкото извършеното не представлява престъпление ,
се наказва за митническа контрабанда с
глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките.
От материалноправна страна обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по
закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и Наказателното постановление дата и
място жалбоподателя е извършил нарушение, като е направил опит да пренесе описаните
стоки , през държавната граница на
Република България, без знанието и разрешението на митническите органи, поради
което следва да понесе предвидената в закона административно-наказателна
отговорност за това нарушение.Не се и събраха никакви други доказателства в
обратна насока, опровергаващи гореописаните обстоятелства и поставяйки под
основателно съмнение по този начин доказателствената стойност и достоверността
на показанията на свидетелите.
На следващо място жалбоподателя не е
получил надлежно разрешение за пренасянето на процесното количество стоки през
държавната граница, като не е декларирал същите и по този начин се е опитал да
преодолее митническия контрол и да пренесе стоките през държавната граница без
знанието и разрешението на митническите органи. Именно заради това и като не е
декларирал предмета на нарушението, въпреки че е бил длъжен, е осъществил от
обективна страна състава на митническата контрабанда за което му е наложено и
административно наказание. Така изложеното се доказа от писмените
доказателства, както и от събраните
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, които потвърждават
фактическата обстановка. Преценката на доказателствения материал, налага
обоснования и кореспондиращ на данните в
делото извод , че жалбоподателя е нямал
въобще намерение да декларира пренасяните обувки, а митническите служители са
изпълнили перфектно вменените им задължение.Субект на нарушението е физическо
лице –жалбоподателя.Приетите за установени
обективни обстоятелства по време
на съдебното дирене , несъмнено сочат и за субективния елемент от състава на нарушението.От субективна
страна очевидни са елементите на прекия
умисъл , обективиран в действията и поведението на жалбоподателя. От субективна
страна ,същия е действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК,приложима разпоредба по препращане съгласно чл. 11 от ЗАНН, тъй като е
съзнавал обществено опасния характер на деянието , предвиждал е настъпването на
неговите общественоопасни последици и ги е искал.
Съдът, изцяло кредитира показанията на
свидетелите –митнически служители, възпроизведени чрез гласните доказателствени
средства , като последователни , безпротиворечиви и логически обосновани , открояващи се с
подчертана убедителност , обективност и
достоверност.Показанията на св. Зюлкан по никакъв начин не разколебават изводите , които се базират на
доказателствата възпроизведени чрез другите гласни доказателствени средства –
разпитите на митническите служители.Те дори подкрепят и потвърждават един
основен за процеса факт , че именно
шофьора – жалбоподател е било
лицето , спрямо когото , като отговорно за стоката лице е била отправена изричната покана за деклариране на пренасяните стоки и , че той във видимо сравнително добро
състояние към този момент е
присъствал на всички митнически
процедури непосредствено преди и по време на самата проверка.
Съдът , счете , че е събрана достатъчна
по обем доказателствена съвкупност , която по един безспорен и несъмнен
начин доказва съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение, вината
и авторството на деянието.
Спазени са всички изисквания и правила
при съставянето на акта и издаване на предметното на делото НП , след постановяване
от ОП, че няма извършено престъпление.
Жалбоподателят не е
изпълнил задължението си, след надлежна покана да декларира носените от него четвъртия
вид стоки – обувки . Ето защо, следва да
понесе предвидената в чл.233 ал.1 от ЗМ административно наказателна
отговорност. Съгласно новата
редакция на разпоредбата на чл. 233 от
ЗМ , в сила от 01.02.2013 г въпросната ал.1 не е претърпяла промяна,поради
което няма място за преценка с оглед разпоредбата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН.В
случая не се касае за вменена за нарушена
ал.3 на чл. 233 от ЗМ с последна редакция в сила от 01.02.2013 г.
АНО е посочил за нарушена най
благоприятната за жалбоподателя разпоредба, но правилно и законосъобразно
,предвид материалите по ДП и преди
всичко заключенията на назначените и изготвени експертизи.
Относно
правната квалификация на деянието като опит, практиката на касационната
инстанция е категорична , поради което и настоящия състав счита, че за да е осъществен състава на
вмененото с НП административно нарушение е необходимо да се пренася или
превозва стока през държавната граница, или да е направен опит за това, да няма
разрешение на митническите органи или да няма знание на митническите
органи.т.е. стоката да не е представена,
декларирана или обявена пред митническите органи. Не е нарушена процедурата и
квалификацията заради посочване, че с деянието си ,,е
направил опит да пренесе през
държавната граница……” Такова посочване не е в противоречие с фактическото
описание на извършеното деяние.За да е налице довършено нарушение в случая е необходимо деецът да е преминал не само
държавната граница, но и линията на
митническия контрол. Липсата на знание или разрешение от митническите органи е
част от фактическия състав на нарушението от обективна страна. За да бъде
установена тази липса, трябва да е налице обективна възможност такова
разрешение от митническите органи да
бъде дадено или пренасянето на стоки през държавната граница да бъде доведено
до тяхното знание. Това може единствено да се осъществи при преминаване на
пункта за митническа проверка, който поради обективни причини се намира вътре в
страната.
Административно нарушение
е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.. Събраната
доказателствена съвкупност несъмнено сочи, че жалбоподателят не имал въобще
намерение да ги заяви и направи достояние на митническите органи.При това положение
той е направил опит да ги пренесе през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи.
Въз основа на
обстоен анализ на събраните по делото доказателства , съдът достигна до извода не
само за законосъобразност на издаденото
НП, но и за неговата правилност т. с.
налице вмененото на жалбоподателя нарушение.Ето защо и правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя. НП е издадено в
пълно съответствие с материалния закон.Установи се по един несъмнен и
категоричен начин от събраните писмени доказателства и тези възпроизведени от
гласните доказателствени средства , че жалбоподателя е осъществил състава на
административното нарушение, както от обективна , така и от субективна страна
по чл. 233 ал. 1 от ЗМ .
Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗАНН при "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Общото понятие на
административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал.
2 НК, приложима съгласно препращата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато
деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
В конкретния случай,
предвид характера на обществените отношения, които се защитават с обявяване на
процесното деяние за съставомерно и тяхната значимост, факта, че същото е
резултатно и с него се ощетява фиска, с
дължимия за съответните стоки, но незаплатени и мито и ДДС, както и предвид
неговия размер се налага извода, че не са налице основания да се приеме, че в
конкретната хипотеза деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна, което да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.
По време на
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание , съдът не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – такива, водещи до ограничаване на
процесуалните права на жалбоподателя, обуславящи отмяна на НП.
При издаване на
Наказателното постановление от Началника на Митница – Свиленград са спазени
общите и специални изисквания на ЗАНН в тази насока. Постановлението е издадено
от компетентен орган, в законоустановения срок, с необходимите и задължителни
реквизити съобразно разпоредбата на чл.57(1) от ЗАНН, връчено надлежно на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на
ал.4 на чл.233 от ЗМ, стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на държавата независимо от това чия собственост са, поради което правилно
с обжалваното НП, наказващият орган е
отнел в полза на държавата вещите предмет на нарушението
След като , съдът с оглед горе изложените съображения достигна
до обоснования извод за законосъобразност и правилност на издаденото и
предметно на делото НП, следва да разгледа
и въпросът за съответствието на
наложеното наказание с тежестта на нарушението и другите критерии , предвидени в
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.Това е така , защото размерът на наказанието е
определен в съответни граници , а не е фиксиран от закона.
АНО се е съобразил с обстоятелствата изискуеми се при
определяне размера на наказанието „глоба,” на жалбоподателя, като е наложил
„глоба „ в размер на 100% от митническата стойност на предмета на нарушението.
Правилно е определен видът на административното наказание от АНО, тъй като
наложеното е предвидено в закона.
Не се касае за една
натрапчива, последователна и упорита
дейност по нарушаване установения ред на държавното управление и преодоляване на митническия контрол при
преминаване през границите на страната ни..Ето защо санкцията трябва да бъде
определена в размера съобразен с рамките предвидени в закона , но и така , че нарушавайки имуществената сфера ,
да бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН без да предизвика ефекта на подтикване към нови , следващи нарушения.
Съдът , счита , че за
постигане правилното индивидуализиране на наказанието
и представляващо една напълно адекватна санкция ,която ще изпълни
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани ,следва да бъде потвърден размера на наложеното
административно наказание „глоба „ от 100 % върху митническата стойност на
предмета на нарушението.
Относно приложението на
разпоредбата на чл. 233 ал.6 от ЗМ и
отнемането в полза на Държавата на полуремарке марка „TIRSAN", c per. №
34YR5518,с митническа стойност: 23 198.41 (двадесет и три хиляди сто деветдесет
и осем лева и четиридесет и една стотинки) лева ,съдът дължи следните съждения – Настоящата
инстанция намира , че изграждането на обоснован извод относно правилността
на и законосъобразността на предметното
на делото НП в тази му част се
предопределя от две условия –първо коя от визираните стойности митническа или пазарна
следва да бъде меродавна , както на ППС, така и на стоките предмет на
нарушението и второ дали полуремаркето
се счита за преносно или превозно средство
и от тук съпоставката на стойността на предмета на нарушението с коя
стойност следва да се конкурира на
самото полуремарке или на цялата композиция.В този смисъл съдът намира следното
-Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.6
от Закона за митниците, превозните и преносните средства, които са
послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са,
освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда. В закона не е посочен критерия за остойностяване на
тези две стойности при преценка налице ли е явно несъответствие между двете.
Изхождайки от чл. 233, ал.1
от ЗМ където митническата стойност е ръководеща за определяне
размера на наказанието, то обективен критерии за преценка би се явила именно
тя. Преценката на съда за наличие или липса на явно несъответствие обаче,
следва да е винаги конкретна, предвид спецификата на всеки отделен случай и не
следва да изхожда само от наличието или не на двукратно превишаване на едната
спрямо другата, а като се изхожда и от размера на всяка една стойност
поотделно, но и размера на съответното превишение, ако разбира се такова е
налице. Ръководна за митническия орган е единствено "митническата
стойност" на дадена стока, определена по правилата на чл. 34 и сл.
от ЗМ, а не застрахователната или пазарната такава. Тъй като няма надлежно
оборване на определената от органа митническа стойност в размер на
23 198.41 лв. за процесното транспортно превозно средство /полуремарке /,
то тя се явява и единствено меродавната за съда. Следва да се посочи, че
стойността, която определя органът на стоките, предмет на нарушението, също е
митническата им такава, а не застрахователна или пазарна. Само тези две
равностойни по съществото си оценъчни стойност могат да се сравнява при
преценяване дали е налице явно несъответствие между тях. Няма спор и относно
определената митническа стойност на стоките, а именно, че същата е в размер на
48 776.66 лева. В тази насока съдът намира за изцяло правилен изводът,
че е налице явно несъответствия между
двете конкуриращи се стойности, тази на стоките, и тази на отнетото
полуремарке.Друг е въпросът , обаче дали митническата стойност на
недекларираните стоки предмет на
нарушението следва именно да се съпоставят и сравняват с митническата стойност
на полуремаркето , където са намерени въпросните стоки.В този смисъл следва да
се обърне внимание на устните пояснения дадени от вещото лице в съдебно
заседание , а именно –„самото полуремарке само за себе си не може да се движи,
то не е МПС, няма двигател, но то може
да бъде прикрепяно към различни влекачи” В този смисъл товарния автомобил се състои от влекач и
полуремарке и представлява едно
функционално цяло. Полуремаркето е пътно
превозно средство конструирано и обу.орудвано за превоз на товари , предназначено да бъде
свързано с МПС ,, което обаче за разлика
от ремаркето по начин такъв , че част от
него е разположена върху МПС и голяма
част от неговата маса и от тази от
товара се поема от МПС.Може да се говори
за съчленено МПС тъй като състава е от
МПС и свързано с него полуремарке.Нлице е подвижнакомпозиция като единно МПС. Налага
се изясняването във всеки конкретен случай на няколко обстоятелства: а) кое е
"превозното" или "преносното" средство, с което е
осъществена контрабандата и доколко то или с отделните му компоненти като
такова съставляват едно цяло, позволило или без които не би се осъществило
деянието; б) чия собственост е и в) доколко стойността му явно не съответства
на тежестта на престъплението (контрабандата на стоките), за да се достигне до
законосъобразен и правилен извод относно отнемането на ППС, на цялото или определена съставна
част.
За
установяване на първото обстоятелство следва да се изходи от цитираните
дефиниции на ППС, дали се касае за елемент от ЖП композиция, за плаващо -
морски или речен съд или въздухоплавателно средство със самостоятелно правно
положение, вкл.право на собственост върху него на дееца или на трето лице. така
и от характеристиката на вместимостите, предназначени и послужили за пренос на
контрабандираните стоки, напр. контейнер. цистерна и други и чия е
собствеността върху тях. Това е така. защото контрабандата може да бъде
осъществена не само чрез автомобилен транспорт, но и с други транспортни и
всякакви ползвани в международната търговия и практика технически средства.
От друга
страна, обстоятелството, че отделни елементи на пътното превозно средство могат
да имат самостоятелна регистрация не е от значение и при определянето му като
едно ППС, в случая, като "товарен автомобил". To следва да се приема
като едно превозно средство тогава, когато даден елемент от него не може да
бъде използван самостоятелно за превоз на контрабандираните стоки, например
ремаркето, полуремаркето, караваната, които следва да бъдат теглени от
съответно МПС , доколкото не разполагат със самостоятелен двигател. Когато
обаче в МПС-то ("влекача") са укрити стоките, предмет на
контрабандата и към това нямат отношение другите прикачени към него елементи на
пътната композиция (в които може изобщо да няма стоки), то тогава не може да се
приеме, че и те подлежат на общо основание на отнемане на основание ал.6 на
чл.233 от НК.Горе изложеното налага извода , че съпоставянето на митническата
стойност на предмета на нарушението с тази на полуремаркето е неправилно и АНО е следвало да вземе предвид
митническата стойност на стоките предмет на нарушението и митническата стойност
на товарния автомобил като цяло състоящо се от влекача и полуремаркето.При това
положение конкуриращите се
стойности биха били съответно 48 776.66 (четиридесет и осем
хиляди седемстотин седемдесет и шест лева шестдесет и шест стотинки) лева. и
106 233.33 лева ,като наред с другите налични обстоятелства се обуславя недвусмислено извода за
неоснователно и незаконосъобразно приложение
от АНО на разпоредбата на чл. 233 ал.6 от ЗМ. Ето защо издаденото
НП следва да бъде отменено в тази му част , а в останалата да се
потвърди , като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА
Наказателно постановление № 804/ 10.11.2014 г.,на ИД Началник на Митница
– Свиленград съгласно Заповед № 3394/26.09.2014г. на Директора на Агенция
"Митници", в качеството си на административно-наказващ орган, съгласно
Заповед № ЗАМ-823/21.08.2014г. на Директора на Агенция "Митници",,
издадено срещу В.С.А., ЕГН **********, с адрес в Р Турция, гр. Чорлу, общ.
Чорлу, обл. Чорлу, Чобан Чезме № 3, и с постоянен адрес в Р България с.Изгрев,
общ, Венец, обл. Шумен, ул. „Пролет" № 9,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ НП № 804/ 10.11.2014 г.,на ИД Началник на
Митница – Свиленград в частта с което е
отнето в полза на държавата полуремарке
марка „TIRSAN", c per. № 34YR5518 с
митническа стойност: 23 198.41 (двадесет и три хиляди сто деветдесет и осем
лева и четиридесет и една стотинки) лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част ,като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :