№ 2980
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110207802 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК *** срещу наказателно
постановление № 22-2200088 от 20.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, като се сочи, че предписанията не
били изпълнени поради невъзможност да се осъществи контакт с лицата, на които е
следвало да бъде платено и липса на съдействие от тяхна страна. Твърди се, че било
несправедливо да се налага санкция за деяние, което било извън контрола на
наказаното лице.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за
отмяна на атакуваното НП. Твърди, че дружеството направило всичко по силите си да
изпълни дадените указания, но липсвало съдействие на служителите. Въпреки това
предписанията били изпълнени, макар и след срока. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било
1
доказано по категоричен начин и същото не било маловажно. Заявява, че дори да има
изпълнение, то било след изтичането на срока, а изложените причини за забавата
спадали към субективната страна, която била ирелевантна. Самите предписания не
били обжалвани и не било искано удължаване на срока за тяхното изпълнение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е
редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално
допустима.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
При извършване на последваща проверка в периода от 01.02.2022 г. до
23.02.2022 г. по спазване на трудовото законодателство на „***“ ООД, било
констатирано, че дружеството не е изпълнило дадено му на основание чл. 404, ал. 1, т.
12 от КТ с протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ -
София с Изх. № ПР2140613/10.12.2021 г. задължително предписание под № 1, а
именно: „Работодателят да изплати разликата до пълния размер на дължимите
командировки по командироване на служители в И. през месец март 2020 г. на Р. И.
М., М. Т .С., Р. Б. Г., И. Г. Г., Л. Р. Д., Я. Р. Д., Ц. Т. Ц., П. А. К., Ч. Ч. А. и Н. С. Й.,
съгласно чл. 215, ал. 1 от КТ“. Срокът за изпълнение на предписанието бил до
31.01.2022 г. До приключване на проверката на 23.02.2022 г. не били представени
документи, удостоверяващи изплащането на дължимите суми на посочените лица за
командироването им през месец март 2020 г.
С оглед констатираното нарушение бил съставен АУАН № 22-2200088 от
23.02.2022 г. срещу дружеството-жалбоподател, а нарушението било квалифицирано
по чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на юрисконсулт Ш. -
представляваща дружеството, която след запознаване със съдържанието му го
подписала с възражения, че били направени опити за връзка със служителите чрез
изпращане на писма, но нямали друга връзка с тях. Актът бил подписан от
актосъставителя и двама свидетели.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №
22-2200088 от 20.05.2022 г., с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
2
показанията на свидетелката И.Й. и приложените по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло
съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН, поради
което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят и от
събрания писмен доказателствен материал – протокол за извършена проверка №
ПР2140613/10.12.2021 г. с дадените задължителни предписания на дружеството, със
срок за тяхното изпълнение. Свидетелката подробно разказа за извършената проверка
и констатациите от нея. Сподели, че към момента на съставянето на акта
предписанието все още не било изпълнено. Съдът изцяло се довери на заявеното от
свидетелката, тъй като тя депозира показания за факти, които непосредствено е
възприела и пресъздава в разпита си.
Предвид изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната по-горе
фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна
страна следното:
В издаденото НП, като изпълнително деяние от обективната страна
нарушението е описано, че „***“ ООД не е изпълнило дадено му на основание чл. 404,
ал. 1, т. 12 от КТ с протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда“
- София с Изх. № ПР2137366/15.11.2021 г. задължително предписание под № 1, а
именно: „Работодателят да изплати разликата до пълния размер на дължимите
командировки по командироване на служители в И. през месец март 2020 г. на Р. И.
М., М. Т .С., Р. Б. Г., И. Г. Г., Л. Р. Д., Я. Р. Д., Ц. Т. Ц., П. А. К., Ч. Ч. А. и Н. С. Й.,
съгласно чл. 215, ал. 1 от КТ“. Реално това е изпълнителното деяние, за което е
наложено административно наказание и което трябва да се докаже от обективна страна
пред съда. В случая обаче и въз основа на събраните по делото доказателства, то не се
установи въобще да е бил издаван протокол за извършена проверка с цитирания номер
и дата. По делото е приложен протокол за извършена проверка на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София с Изх. № ПР2140613/10.12.2021 г., в който се съдържа
описаното в НП задължително предписание под № 1, но този протокол не отговаря на
номера и датата на протокола посочен в издаденото наказателно постановление.
Наказаното лице следва да се защитава по фактите, които са описани в наказателното
постановление и които наказващият орган е подвел под нарушената законова
разпоредба, а в случая не се доказва един от основните твърдени факти във връзка с
извършеното нарушение, а именно, че не е било изпълнено задължително предписание
дадено с конкретно цитиран протокол за проверка с Изх. № ПР2137366/15.11.2021 г. В
3
тази връзка логичната защита на наказаното лице е да посочи, че липсва извършено
нарушение от обективна страна и не е налице твърдяното неизпълнение, тъй като
никога не му е било давано задължително предписание с протокол с посочения номер
и от твърдяната дата. Задължение на наказващия орган е да докаже фактите, които е
описал, че са се осъществили от обективна страна, тоест в случая да докаже, че има
неизпълнение на дадено предписание с протокол за проверка с Изх. №
ПР2137366/15.11.2021 г., но това твърдение остана недоказано. След като не се доказва
този основен елемент от обективната страна на твърдяното нарушение, то няма как да
се ангажира административнонаказателната отговорност на работодателя за
неизпълнение на дадено с несъществуващ протокол за проверка с Изх. №
ПР2137366/15.11.2021 г. задължително предписание.
В допълнение трябва да се отбележи, че пред съда се представят доказателства
за изпълнение на даденото предписание, макар и след изтичане на срока, а стана ясно,
че служителите са стюардеси и пилоти, които вече не работят за дружеството-
жалбоподател, постоянно пътуват в чужбина и е трудно да се осъществи връзка с тях.
С оглед на тези пречки и след като все пак предписанията са изпълнени и дължимите
командировки са заплатени на служителите, това е допълнително основание да не се
налага имуществена санкция на работодателя.
С оглед на изложеното и след като описаното от обективна страна
изпълнително деяние остана недоказано, то атакуваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв. Съдът намира, че следва да се присъди такова в минимален размер, а именно 80
лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, беше проведено
само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един единствен свидетел.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2200088 от 20.05.2022 г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение на чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на „***“ ООД, ЕИК *** е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - София да заплати на
дружеството-жалбоподател „***“ ООД, ЕИК *** сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5