Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 07.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 676 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Т.П.Л., ЕГН ********** *** твърди, че на 15.10.2016 г. около 18 часа бил заедно със свой приятел в работилницата, в която работел в гр. К.. По същото време ответникът Р.П. влязъл и без причина го блъснал. От удара ищецът паднал на земята. Ответникът счупил един крак от дървена маса и нанесъл няколко удара по главата на ищеца, вследствие на които последният се облял с кръв. Ответникът не преустановил побоя и продължил да рита с крака и да нанася удари с дървото навсякъде по тялото му. Нападението било внезапно и ожесточено, а силата на ударите била значителна. Въпреки опитите му да се защити, получил множество телесни увреждания от многобройните удари с дървен крак от маса. Побоят бил прекратен поради намеса на влезлите в работилницата хора. След нанесения побой изпитвал силни болки в увредените области. Имал световъртеж и главоболие. Поради утежненото му общо здравословно състояние бил повикан екип на спешна медицинска помощ, който го откарал в болницата в К. и там му оказали първа помощ. Бил извършен оглед и постановена диагноза: Контузия на главата; разкъсно-контузна рана в челната област и теменната област. Заключение: Две разкьсно-контузни рани в окосмената част на главата; контузия на главата; контузия на лявята лакътна става и лявата предмишница; разкъсно-контузна рана по лявата вежда; охлузвания по лявата лакътна става и лявата предмишница. На 26.10.2016 г. в 9:42 ч. бил освидетелстван от н-к отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „******“ ЕАД П. и било издадено съдебномедицинско удостоверение № 1170/2016 г., в което били отразени констатираните телесни увреждания: Две разкьсно-контузни рани в окосмената част на главата; контузия на главата; контузия на лявата лакътна става и лявата предмишница; разкъсно-контузна рана по лявата вежда;охлузвания по лявата лакътна става и лявата предмишница. Описаните увреждания му причинили болки и страдания, а разкъсно-контузните рани - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Във връзка с извършеното от Р.П. деяние било образувано наказателно производство и с определение по НОХД № 153/2017 г. по описа на Районен съд К. ответникът бил осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца, като изпълнението на наказанието било отложено.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответника Р.П. да му заплати сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди - претърпени болки и страдания вследствие от нанесената на Т.П.Л. лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на главата, контузия на лявата лакътната става и лявата предмишница, разкъсно-контузна рана на лявата вежда, охлузвания по лявата лакътна става и лявата предмишница; сумата 301.41 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането – 15.10.2016г. до предявяване на иска; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 23.05.2017 г. до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът Р.К.П. с ЕГН ********** ***, к-с „С.“ №**, вх.*, ет.*, ап.** в първото по делото заседание, чрез назначения от съда особен представител оспорва иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Определение № 24/10.04.2017 г. по НОХД № 153/2017 г. по описа на Карловски районен съд, I наказателен състав, е одобрено споразумение, по силата на което ответникът се е признал за виновен в това, че на 15.10.2016 г. в гр.К., обл. П., е причинил по хулигански подбуди на Т.П.Л. с ЕГН ********** ***, лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, контузия на главата, контузия на лявата лакътната става и лявата предмишница, разкъсно-контузна рана на лявата вежда, охлузвания по лявата лакътна става и лявата предмишница, които са причинили на Т.Л. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК, за което му е било наложено съответното наказание.
Не се спори и се установява от приетото като доказателство НОХД 153/2017 г. по описа на КрлРС, че при инцидента на ищеца са били причинени процесните телесни увреждания, за което в настоящия процес (и в досъдебното производство) е било прието съдебномедицинско удостоверение.
Във връзка с твърдените обстоятелства от ищеца, е разпитан свидетеля А., от чиито показания се установява, че с ищеца са приятели и свидетелят е запознат с инцидента, при който на ищеца е бил нанесен побой. След побоя ищецът бил откаран в болница, а през следващата седмица свидетелят стоял при него. Ищецът се будел нощно време, имал кошмари, храненето му било затруднено и пиел само вода. През повечето време ищецът лежал, приемал и медикаменти. През периода на лечението отслабнал, бил в стрес, на сън скачал, постоянно се оглеждал от страх от ново нападение. Известно време зрението му било нарушено и не можел да вижда. Възстановяването му продължило около месец след побоя, ищецът ходил и на лекар. Преди побоя нямал здравословни проблеми нито със зрението, нито с храненето.
Горната фактическа обстановка са установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Съдът ползва всички писмени доказателства, приети в наказателния и настоящия процес като неоспорени, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля А. като пряко кореспондиращи с писмените доказателства, последователни и житейски правдиви.
При така установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи такъв иск е необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Влязлото в сила определение, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство е задължително за настоящия състав. Със съдебния акт е призната вината на ответника за извършеното от него умишлено деяние, както и противоправността на същото, за което е наложено и наказание. Ето защо, настоящият състав не изследва налице ли е деяние – действие или бездействие, негов автор ли е ответника, извършено ли е същото противоправно, извършено ли е виновно – по всички тези въпроси има влязъл в сила съдебен акт от наказателния съд. Прието е, че има деяние, същото е противоправно и е извършено виновно – при форма на вината умисъл, доколкото само умишлено причинената лека телесна повреда е съставомерна по смисъла на НК. По делото не се ангажираха доказателства, обосноваващи обратния извод, с оглед оборването на презумпцията за вина. Обосноваващите отговорността факти са възприети от наказателния съд, разглеждащ въпроса за наказателната отговорност на ответника. Спорният в настоящия процес въпрос е наличието на причинени неимуществени вреди и причинната връзка между деянието и вредата.
Доказано е по несъмнен начин, че като резултат на поведението на ответника, ищецът е претърпял болки и страдания, свързани с увредата в здравословното му състояние и те са в пряка причинна връзка с извършеното престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК – тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитания в процеса свидетел, които са последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства. Според съда, вредите, които подлежат на репариране в настоящия процес са болките, страданията и стреса, преживян от ищеца, които са довели до физическото му отслабване, трудности при храненето, нарушено зрение като пряка последица от деянието, а не евентуално получените вследствие на тези вреди заболявания. Съдът отчита като повод за стреса и поведението на ответника – безпричинно нападение с ясно изразена агресия.
По тези съображения съдът намира искът за репариране на неимуществени вреди за основателен. Не се споделят доводите на представителя на ответника, че причинната връзка между болките и страданията, в частност – затруднение при храненето не се установила от разпита на свидетеля. Напротив, той посочи като причина именно получената от ищеца травма, показанията му нито бяха оспорени по надлежния ред, нито бяха ангажирани доказателства, които да ги оборват. Болките и страданията, претърпени от ищеца са доказани и несъмнено представляват неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното от ответника престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК. Поради това за обезвредата им последният отговаря имуществено пред ищеца (чл. 52 ЗЗД). Тук следва да се отбележи, че ответникът се задоволи с оспорване на фактите, твърдени от ищеца и не ангажира никакви доказателства, които да ги оборват или противоречат на доказателствата, допуснати на ищцовата страна или да внесат съмнение в достоверността им.
Съгласно член 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да се определи размера на обезщетението, съдът отчита следните факти: продължителността на търпените страдания, интензитета на същите, възрастта на лицето, на което са причинени. Съдът взе предвид посочената в показанията на свидетеля действително изживяна от ищеца остра реакция на емоционален стрес и страх, които той е продължил да търпи в резултат на цялостното поведение на ответника, съдът отчете, че болките, страданията и притесненията са продължили около месец. По изложеното съдът намира, че справедливо обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 3000 лева. Не са ангажирани доказателства за болки и страдания над обичайните и за разликата над 3000 лева, до пълния претендиран размер от 5000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. В тази му част претендираното с него обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от извършеното от ответника престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК надхвърля общественият критерий за справедливост, обусловен от установените по делото обективни обстоятелства. По делото не се твърди и доказва ищецът да е допринесъл за настъпването на претърпените от неимуществени вреди по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. С оглед уважаване на главния иск до размера от 3000 лева, основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва, считано от датата на увреждането.
ОТНОСНО разноските.
Ищецът претендира разноски, поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му направените разноски съразмерно с уважената част от иска или в размер на 588.00 лева.
Ответникът не претендира разноски и такива не му се присъждат.
С оглед обстоятелството, че искът е уважен, а при образуване на производството държавна такса не се е дължала от ищеца, то следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К. дължимата държавна такса в размер на 4% върху уважената част от иска или 120 лева, както и направените по делото разноски от бюджета на съда за възнаграждение на особен представител на 300 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание
чл. 45, ал.1 от ЗЗД, Р.К.П. с ЕГН ********** ***, к-с „С.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**
да заплати на Т.П.Л., ЕГН ********** *** сумата от 3 000 (три
хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания вследствие от нанесената на Т.П.Л.
лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани в окосмената
част на главата, контузия на главата, контузия на лявата лакътната става и
лявата предмишница, разкъсно-контузна рана на лявата вежда, охлузвания по
лявата лакътна става и лявата предмишница, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 15.10.2016 г. до окончателното плащане, като
за разликата над 3 000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, отхвърля
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.К.П. с ЕГН ********** ***, к-с „С.“ №**, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на Т.П.Л., ЕГН ********** *** разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 588 (петстотин осемдесет и осем) лева.
ОСЪЖДА Р.К.П. с ЕГН ********** ***, к-с „С.“ №**, вх.*, ет.*, ап.** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 120 (сто и двадесет) лева и разноски за възнаграждение на особен представител в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ