РЕШЕНИЕ
№ 191
25.03.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 102 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.13 от Закона за социално подпомагане ЗСП).
Образувано е по жалба на В.А.В. ***, против Заповед №ЗСП/Д-Х/3754/21.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково, потвърдена с Решение №26-РД06-0046/27.12.2018г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – Хасково.
Жалбоподателят твърди, че неоснователно и в нарушение на закона му била отказана целева помощ за отопление, като аргументите за това били формални и несъстоятелни. Посочва, че е инвалид, с два инсулта и способността му да се издържа била изключително затруднена, не получавал пенсия, нямал имущество и приходи, стоял на студено, защото нямал възможност да се отоплява. Счита, че са били налице всички основания за отпускане на законово предвидената помощ за отопление, а заключенията на административните органи в обратна насока били погрешни.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от процесуален представител, който сочи, че доверителят му досега не получавал никаква помощ, като това било първото заявление за отпускане на такава. Получавал само инвалидна пенсия в размер на 160 лева, бил със силно намалена работоспособност и не работел. Иска се отмяна на административния акт. Претендират се разноски.
Ответникът, Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково, в представен по делото писмен отговор по жалбата излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед и моли същата да бъде потвърдена. Допълнителни доводи се излагат в писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В.А.В. е подал до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия с вх.№ДХ3754/31.10.2018г. В заявлението-декларация по утвърдения образец е попълнил необходимите индивидуализиращи го данни и данни относно жилището, което обитава, с адресна регистрация в гр.Х... Посочил, че е осигурен, пенсионер, безработен и неосигурен, а в графа „здравословно състояние” декларирал, че е с ТЕЛК/НЕЛК – от 50% до 69.99%, като относно обитаваното жилище посочил, че същото се състои от 2 стаи и е единствено за неговото семейство.
По повод подаденото заявление, на В.А.В. е извършена социална анкета и изготвен социален доклад с дата 21.11.2018г. В т.1 на Раздел IV „Допълнителни данни, установени при анкетата и други констатирани обстоятелства“ е записано, че през последните 5 години В. има извършени продажби на недвижими имоти за сумата от 29 349.20 лева, както следва на 01.09.2014г. продажба на недвижим имот (НИ) м/у 10 наследника с материален интерес на сделката 4 349.20 лева и на 01.09.2014г. продажба на НИ м/у 11 наследника с материален интерес на сделката 25 000.00 лева, като е отбелязано, че материалния интерес на В. не е ясен, поради недекларирането на сделките в заявлението и непредставяне на съответните актове за продажба. В т.7 е посочено, че В. има извършени две продажби през последните 5 години с общ материален интерес, който надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период 4500 лв., във връзка с чл.10, ал.12, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Посочено е също, че В. има регистрация като Едноличен търговец „РЕАЛ – В.В.“. Със социалния доклад е преценено и направено предложение да бъде отказана поисканата целева помощ за отопление с твърдо гориво, като е посочено, че лицето не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008г., във вр.с чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП – г-н В. е регистриран като ЕТ „РЕАЛ –В.В.“; Не отговаря на условието на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП – г-н В. има извършени продажби на поземлени имоти през последните пет години, които не са били декларирани в заявлението и удостоверени със съответните актове за установяване на стойността на неговия дял от продажбите и прилагането на разпоредбата на чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП.
Въз основа на така изготвения социален доклад е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №ЗСП/Д-Х/3754/21.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково, с която на основание чл.13, ал.2 от ЗСП, чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД 07-5/2008г. и Заповед №РД 01-594 от 18.07.2018г. на Министъра на труда и социалната политика, е отказано да бъде отпусната целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2018/2019г. (от 1 ноември до 31 март) на В.А.В.. В мотивите към заповедта е посочено: Неизпълнено допълнително условие по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП - лицето е регистрирано като едноличен търговец; Не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД07/5 от 16.05.2008г., във вр. с чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП – г-н В. има извършени продажби на поземлени имоти през последните пет години, които не са били декларирани в заявлението и удостоверени със съответните нотариални актове за установяване на стойността на неговия дял от продажбите и прилагането на разпоредбата на чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП. Заповедта е връчена на адресата си на 26.11.2018г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. Под вх.№2606-94В-00-6086/04.12.2018г. В.А.В. е подал жалба срещу тази заповед до Директора на РДСП – Хасково.
С Решение №26-РД06-0046/27.12.2018г. Директорът на РДСП – Хасково е потвърдил Заповед №ЗСП/Д-Х/3754/21.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, решението е получено от В.А.В. на 10.01.2019г.
Жалбата е подадена на 14.01.2019г., чрез административния орган до Административен съд – Хасково.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена в срок, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Изчерпан е задължителният ред за административно обжалване на заповедта пред Директора на РДСП – Хасково.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореният административен акт е обективиран в писмена форма, подписан от издателя си и изхожда от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Заповедта е издадена при спазване на законоустановената административна процедура – подадена в срок молба-декларация по образец в Дирекция „Социално подпомагане” по настоящ адрес на жалбоподателя, извършена социална анкета от социален работник и изготвен социален доклад по чл.27 от ППЗСП, съдържащ предложение за отказ на целева помощ. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково е издал заповедта, с която отказва отпускането на помощта, позовавайки се на констатациите в социалния доклад.
В оспорения акт са посочени фактически и правни основания за издаването му. От правна страна административният орган е приел, че лицето не отговаря на условията на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП и чл.2, ал.1 от Наредба № РД07/5 от 16.05.2008г., във вр. с чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП. Съгласно чл.2, ал.1 от посочената наредба, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
Съгласно чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП целевата помощ за отопление се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителното условие, а именно да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години. Според т.2, ал.12 на същия чл.10, разпоредбата на ал.1, т.6 не се прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период.
Съгласно член единствен от Постановление № 6/15.01.2009г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход /приложимо за периода на извършените в случая сделки, в сила от 01.01.2009г., обн. ДВ. бр. 7/27.01.2009г., , от 1 януари 2009г./, месечният размер на гарантирания минимален доход е определен на 65 лева. Този размер е променен с Постановление № 305/19.12.2017г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, считано от 01.01.2018г.
Както вече бе посочено, едно от основанията за постановяване на отказ за отпускане на целева помощ за отопление на заявителя са сключени договори за продажба на недвижими имоти – поземлени имоти, през последните 5 години преди подаване на заявлението, материалният интерес от които сделки според ответника надвишава 4500 лева, или 60-кратния размер на гарантирания минимален доход и то към момента на издаване на социалния доклад, а не към момента сключване на сделките, т.е. взет е предвид гарантиран минимален доход от 75 лева месечно.
В случая по безспорен начин е установено е, че жалбоподателят не е декларирал факта, че през последните пет години е извършил продажби, заедно с други продавачи (наследници), на два поземлени имота - на 01.09.2014г. м/у 10 наследника на имот с материален интерес 4349.20 лв., и на същата дата м/у 11 наследника на имот с материален интерес 25 000.00 лв. Според разпоредбите на чл.10, ал.1, т.6, вр. ал.12, т.2 от ППЗСП, лицата нямат право на социална помощ, ако са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, освен ако общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. Доходът, който жалбоподателят е получил от извършените продажби на съсобствени недвижими имоти на 01.09.2014г. има значение и при преценката дали отговаря и на условията по чл.10, ал.1, т.6, вр. ал.12, т.2 от ППЗСПЗЗ, а именно общата стойност на сделките да не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, което следва да бъде съобразено и изчислено на база дохода, който оспорващият е получил сумарно от двете сделки според дела си. В случая такова изчисление не е било направено от органа, предвид недеклариране на това обстоятелство от заявителя, поради което не е ясно какъв доход е получил жалбоподателя от сделките, според неговия наследствен дял. Въпрос, който е следвало да бъде изследван и едва след това на тази база да се изчисли какъв е средномесечният доход на заявителя за предходните 6 месеца, респективно дали той надвишава диференцирания минимален доход за отопление, определен в чл.2, ал.5, т.2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Декларирането на определени факти и обстоятелства в заявлението-декларация, която се подава от лицата, е с цел да послужи за база за проверка на тези обстоятелства при определяне дохода на лицата и правото на социална помощ за отопление. Тази проверка се извършва чрез изискване на справки и доказателства от компетентните органи и лица и посещение на място, на база на които се изготвя и социалния доклад. Въпреки липсата на деклариране на извършените от заявителя продажби, органът е следвало да изиска служебно допълнителни доказателства - от Служба по вписванията - копие на нотариалния акт за продажбата, предходния нотариален акт за собственост на имота, съответно удостоверение за наследниците на наследодателя към момента на извършване на сделката по Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, включително да изиска допълнителни доказателства от заявителя, с цел да установи какъв е делът на наследника и респ. да определи какъв е размерът на получените от сделките суми. Такива доказателства не са били събрани, респективно не са били изяснени ревелантни за правото обстоятелства.
Доходът, който жалбоподателят е получил от извършените продажби на съсобствени недвижими имоти на 01.09.2014г. има значение и при преценката дали отговаря и на условията по чл.10, ал.1, т.6, вр. ал.12, т.2 от ППЗСПЗЗ, а именно общата стойност на сделките да не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, което също следва да бъде съобразено и изчислено на база дохода, който е получил сумарно от двете сделки според дела си.
След като не е изследвал въпроса за размера на получените от сделките суми, органът е нарушил императивното процесуално правило на чл.35 от АПК, според което административният акт се издава след установяването на всички релевантни факти и обстоятелства, на принципа на служебното начало по чл.9 от АПК, който задължава административния орган да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, както и да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, както и на принципа на истинност по чл.7 от АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая.
Въпреки гореизложеното оспореният административен акт не следва да бъде отменян. Този извод се извежда от факта на неспазването от страна на заявителя и настоящ жалбоподател на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП. Съгласно тази норма, лицата, които кандидатстват за отпускане на месечна социална помощ, не следва да са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество. В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че оспорващият е бил регистриран като ЕТ „РЕАЛ – В.В.“. Налице е била формална законова пречка за опускане на социална помощ към момента на разглеждане на заявлението за подпомагане, която не е могла да бъде преодоляна. Поради това правилно административният орган е издал заповедта за отказ, посочвайки като едно от основанията за това разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП. Фактът на съществуването на търговската регистрация на ЕТ „РЕАЛ – В.В.“ изключва за него правото на целева помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-05/16.05.2008г., за което е без значение обстоятелството дали фирмата е осъществявала или не търговска дейност, както и причините за това, доколкото за прилагане на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП е достатъчно съществуването на тази регистрация. За да е налице предпоставка за отпускане на исканата социална помощ за отопление е необходимо към момента на подаване на молбата-декларация В.В. да няма регистрация като търговец, а ако е имал такава - тя да е била заличена в Търговския регистър към момента на подаване на молбата за отпускане на помощта. В този смисъл е установената съдебна практика, изразена в Решение №1404 от 10.02.2015г. по адм. дело №13283/2014г. на ВАС и др. Регистрираните лица като еднолични търговци обективно не могат да бъдат третирани като нуждаещи се лица, които подлежат на социална закрила, съгласно формулираната в чл.1, ал.2, т.1 от Закона за социално подпомагане цел на закона.
Изложеното обосновава извода, че за жалбоподателя не са налице законоустановените предпоставки за отпускане на целева помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. и в тази връзка Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково е издал оспорената заповед в съответствие със закона.
Оспореният акт е съобразен и с целта на закона – целева помощ за отопление да получат само лица, носители на това право, съобразно законоустановените критерии.
По тези съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и изискванията на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.В. *** против Заповед №ЗСП/Д-Х/3754/21.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково, потвърдена с Решение №26-РД06-0046/27.12.2018г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: