Р Е Ш Е Н И Е
№ 412/ 25. Септември
2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На тринадесети септември 2023г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 492/2023г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Н.В.Т. ***, чрез адв. В. от
САК срещу Заповед за ПАМ № 23-0938-000280/16.05.2023г. на Началник Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР - Плевен, с която
на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията
на ППС – ***** с Рег. № ЕН****КН за срок от 6 месеца, затова че със съставен
АУАН № GA895998/16.05.2023г. е установено управление на ППС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози в нарушение на чл. 5
ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП.
Жалбоподателят
оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че не е
доказано управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, тъй като не е управлявал автомобила. Заповедта е издадена при
неизяснена фактическата обстановка, защото е оспорил данните от теста и е дал
биологични проби за медицинско изследване, които са определящи за преценката на
органа. Извършеното медицинското изследване доказва, че не е употребил
наркотични вещества и не са налице материално-правните предпоставки за издаване
на заповедта. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Началник СПП – Плевен изразява становище
за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 172 ал.5 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.05.2023г.
Жалбата е подадена на 30.05.2023г., в рамките на законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Със съставен № GA895998/16.05.2023г. е установено,
че жалбоподателят Н.В.Т. на същата дата около
12,50ч. в гр. Плевен, на ул. „Цар
Самуил“ до № 2 с посока на движение към
кръстовище образувано с ул. „Александър Стамболийски, управлявал собствения си лек
автомобил *****с Рег. № *****след употреба на наркотични вещества /амфетамин/,
което е установено с направена качествена проба в 13:22ч. с техническо средство
Дрегер Дръг Тест. Издаден бил талон за медицинско изследване от същата дата,
водачът е съпроводен до ЦСМП гр. Плевен от полицейските служители, където дал
кръв и урина за изследване.
Съставеният акт доказва нарушението на забраната на
чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП, установено с техническо средство при проверката, за което
по делото са представени доказателства, че е преминало периодична техническа
проверка.
В протокола за извършване на проверката е отразен
начина на шофиране на МПС и поведението на водача. Състоянието му било
възбудено, поведението – провокативно и агресивно. Шофирането и походката -
сигурни, слизане от МПС - нормално, ясен говор, очи – без особености. Пробата
за алкохол е отрицателна. В акта е отразено, че водачът не е съгласен с
показанията на техническото средство, заявил, че пробата е манипулирана и
фалшива. Проверката е извършена след поискано съдействие от служители на Второ
РУ – Плевен, осъществили първоначалния контакт с водача и констатирали, че
същия управлява автомобила.
Гореописаното установява, че именно жалбоподателят е
шофирал непосредствено преди да бъде спрян за полицейска проверка. Доказателства
в обратна насока не са ангажирани.
Съставеният АУАН, послужил като фактическо основание
за издаването на заповедта за ПАМ е редовен от външна страна и съдът не
констатира съществени процесуални нарушения при съставянето и оформянето му,
поради което на осн. чл. 189 ал.2 ЗДвП той се ползва с формална доказателствена
сила за установените с него факти и обстоятелства, до доказване на противното.
Жалбоподателят е оспорил показанията на техническото
средство и дал кръв и урина за изследване. Преди приключване на съдебното
дирене – на 22.08.2023г. са станали известни резултатите от медицинското
изследване, които са окончателни и доказват по несъмнен начин, че водачът не е употребил
наркотици, респективно не е извършил нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП,
констатирано със съставения АУАН.
Процесната заповед за ПАМ е издадена с правно осн. чл. 171 т.2а б. „б“
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик при наличие на установеното с АУАН фактическо основание – управление
на МПС след употреба на наркотични вещества, установена по един от изброените
начини – с тест. При наличие на
изследване от биологична проба или с доказателствен анализатор, установените
стойности са определящи. Според справката за регистрация на автомобила
процесното МПС е собственост на Н.В.Т..
Съгласно чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП – за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване
регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС след употреба на
наркотични вещества, установена по един от изброените способи – с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.
В случая при проверката на 16.05.2023г. е установено
чрез тест, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества и следователно са били налице материално-правните предпоставки за
прилагането на принудителната административна мярка, въз основа на установените
с АУАН факти за констатирано нарушение на забраната на чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП.
Мярката е временна, с превантивен и преустановителен
характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок – от 6
месеца до една година. В случая е приложен минималния, определен в закона срок
от 6 месеца.
Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по
отношение на водача ефект, както и
фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на
нарушението и то временно за определения в нея срок.
Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171 т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на
ПАМ се извършва чрез отнемането на табелите
с регистрационния номер на автомобила по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 172 ал.4 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.2а от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва и СРМПС.
Заповедта е издадена от Началник СПП – Плевен, който е
оправомощен със Заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР –
Плевен и последваща Заповед № 316з-256/04.07.2022г., да издава мотивирани
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а от ЗДвП на обслужваната територия. Службите за контрол по ЗДвП са определени със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в т.1.3.
са изброени органите в ОД на МВР с компетентност в рамките на обслужваната
територия. Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП ПАМ се издава от ръководителите на
службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта
е издадена от ръководител на определената от министъра на вътрешните работи
служба за контрол – Началника на СПП - Плевен при ОД на МВР - Плевен, с
компетентност в обхвата на обслужваната територия.
Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е
възпроизведено в заповедта като фактическо основание. Последното обосновава
издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на
ППС на собственик, поради управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, установено с тест. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере
правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна
мярка, вида, срока и условието на действието й и в този смисъл е мотивирана, а
обосноваващите я факти и обстоятелства, описано в акта са доказани с
приобщените по делото писмени
доказателства.
В случая към момента на проверката и издаване на ЗПАМ
– 16.05.2023г. употребата на наркотични вещества от водача е установена с тест,
който показал положителна проба за амфетамин. С което е установено извършено
нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП – управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. Но след предоставяне
на резултатите от медицинското изследване, които са определящи, по категоричен начин е установено, че водачът
не е употребил наркотични вещества и формалната доказателствена сила на съставения
при проверката АУАН е оборена.
ПАМ се издава с превантивен ефект и за постигане
целите на мярката подлежи на незабавно и предварително изпълнение, затова е
достатъчно да е установена употреба на наркотични вещества с бърз тест и при
оспорване на резултатите и даване на биологичен материал за изследване не е
необходимо да се изчакват резултатите от медицинското изследване. Затова не е допуснато твърдяното процесуално
нарушение – неизяснена фактическа обстановка при издаването на заповедта.
След издаването на акта са настъпили нови факти и
обстоятелства, а именно изготвени са резултатите от извършеното медицински
изследване, които установяват, че водачът не е употребил наркотични вещества и
следва да бъдат съобразени на основание чл. 142 ал.2 АПК при преценка
законосъобразността на оспорената принудителна административна мярка. Според
разпоредбата установяването на нови факти от значение за делото след издаване
на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Медицинското изследване установява по категоричен и
несъмнен начин, че не са били налице правните и фактически основания за
прилагане на процесната ПАМ.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, но в противоречие
с материалния закон и целта му, поради което следва да се отмени като незаконосъобразна.
При този
изход на делото на осн. чл. 143 ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените деловодни разноски за държавна такса и за адвокат общо в
размер на 1093 лв., от които 10 лв. д.т. и разноски за адвокат – адвокатски
хонорар 1000 лв. и пътни – 83 лв. Адвокатският хонорар е редуциран към минимума
по чл. 8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид направеното възражение от ответника за прекомерност и
фактическата и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно
заседание, без събиране на гласни доказателства. Отделно от хонорара на осн. чл.
2 ал.8 от Наредба №1/2004г. се присъждат и доказаните пътни разходи на адвоката
за осъществяване на процесуалното представителство извън населеното място, в
което се намира кантората, които не са включени в уговореното възнаграждение.
Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в
сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за ПАМ № 23-0938-000280/16.05.2023г. на Началник Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР - Плевен, с която
на Н.В.Т. *** е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т.2а б.
„б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – ***** с Рег. № ЕН****КН за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати на Н.В.Т.
*** деловодни разноски общо в размер на 1093 лв., от които 10 лв. – д.т. и 1083
лв. разходи за адвокат.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/