Р Е Ш
Е Н И Е № 66
гр.П, 06.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-П, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Златарева
при участието на секретаря Лили
Добрева, като разгледа докладваното от съдията 8926 по описа на съда за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Т.Ц.Н. *** с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ухапване от безстопанствено куче, настъпило на 31.12.2016г. около 16.00ч. в близост до магазин за детски стоки „***“, находящ се в гр. П до спирка на градски транспорт пред детската градина в кв. „***“, ведно със законна лихва за забава върху главницата от момента на увреждането до окончателно изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 31.12.2016 г. се намирала в района на магазин за детски стоки „***“ в кв. „***“, гр. П, където най-голямото от четири безстопанствени кучета се блъснало в нея, опитало се да я събори на земята, захапало я за лявата й ръка, при което разкъсало връхната й дреха и й причинило дълбока рана. Ищцата започнала да пищи от болка и ужас, при което кучето отново я ухапало - в областта на левия крак. След инцидента потърсила медицинска помощ в Спешно отделение, където обработили раните й, поставили й инжекция и й назначили антибиотично лечение. За период от около две седмици ходела на промивки за дизинфекция и превръзки на раните. Заздравяването им отнело около месец и половина-два, и било съпроводено с остра болка при движение и затруднения във всекидневното й обслужване. Твърди, че дълго време била в болничен и че в резултат на стреса получила силни обриви по тялото и отключила диабет. Ищцата сочи, че получавала мускулни схващания и че изпитвала силна болка в ставите. Не можела да спи и се страхувала да излиза без придружител, привиждали й се кучета и изпадала в паническо състояние при среща с такива, поради което потърсила помощ от ***. И понастоящем продължавала да изпитва болка в областта на ухапванията, от които й останали и трайни белези. При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната Община П е подала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции. В тази връзка навежда конкретни възражения за прекомерност на търсеното обезщетение, за отсъствие на причинно-следствена връзка между ухапването и последствията за здравето на ищцата, за недоказаност на твърдението, че кучето било безстопанствено и за това, че е възложила задължението си за овладяване уличната популация от безстопанствени кучета на „Анжел груп“ ЕООД - ответник по обратния иск.
С определение от 31.01.2018г. съдът е конституирал „Анжел груп“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ответника Община П и е приел за съвместно разглеждане предявен обратен иск за сумата, предмет на главния иск – ако и за колкото Община П като първоначален ответник бъде осъдена да заплати на ищеца.
В срока по чл.
131 ГПК „Анжел груп“ ЕООД е подало отговор
на исковата молба, както и на исковата
молба по обратния иск на Общината, като счита претенциите за неоснователни.
Оспорва обстоятелството ищцата да е ухапана от безстопанствено куче. Изразява
становище за прекомерно завишаване на иска за неимуществени вреди, както и че
съпътстващите заболявания на ищцата не били пряк резултат от ухапването от
куче. Въвежда подробни съображения за изпълнение на всички задължения по договор
№ ***., от където мотивира искането си към съда за отхвърляне на претенцията по
обратния иск била неоснователна.
Районен съд-П, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен лист за преглед на пациент / на л. 8/ , от който се установява, че на 31.12.2016 г. в 17,44ч. ищцата е посетила лечебно заведение за извършване на преглед. В документа е отразено наличието на кървяща разкъсно- контузна рана с дължина 6 см., и охлузване в ляв глутеус. Също така е отразено, че по анамнестични данни раните се дължат на ухапване от куче в областта на лява мишница и ляв глутеус.
Видно от
приетите като доказателства болнични листове № ***, № *** и № *** Т.Ц.Н. е била в отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 02.01.2017 г. до 01.03.2017 г. с диагноза “открита рана на неуточнена област от тялото”.
От приетите договор № ***. между Община П и „Анжел груп“ ЕООД и програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община П за период от 2016 г. до 2019 г. се установява, че „Анжел груп“ ЕООД е поело задължението /по т. 1.3 и т. 1.4 от договора/ за предприемане на конкретни мерки за намаляване популацията на безстопанствени кучета с цел гарантиране на безопасността и здравето на гражданите, както и извършването на дейности за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени кучета към хората.
По делото са разпитани като свидетели-очевидци на инцидента С.Г.И./***/, А.В.М./на л. 108 от делото/ С.П.Д. / на л. 151 от делото/. След внимателната им преценка и анализ, дължими по арг. от разпоредбата на чл. 172 ГПК и отчитайки евентуалната им заинтересованост, съдът кредитира показанията на свидетелката С. Г. И., като кореспондиращи с останалите събрани гласни доказателства, приетата медицинска документация и констатациите на вещите лица по изслушваните експертни заключения. Всички разпитани свидетели са възприели инцидента от различна перспектива, но безпротиворечиво възпроизвеждат фактите, че ищцата е била доближена от четири кучета без наморници, каишки и маркировка, които редовно скитали из квартала и били известни сред живущите в него като безстопанствени и агресивни. Свидетелките еднопосочно възпроизвеждат и факта, че чули писъците на ищцата и видели как най-едрото, черно куче от глутницата я напада и хапе от лявата страна на тялото, при което разкъсало дрехата й. От разпита на очевидците се установява с категоричност, че кучето е преустановило нееднократното си нападение единствено поради намесата посетителите от близкото заведение.
От разпита на свидетелката И. се установяв, че целият ръкав на дрехата на ищцата бил напоен с кръв. Ищцата потърсила медицинска помощ, при което и по време на зашиването раната продължила да кърви обилно. Свидетелката сочи, че след инцидента ищцата изпитвала силен страх, тревожност и безпокойство, поради което потърсила помощ от ***. Оплаквала се от безсъние и изпитвала ужас при срещи с кучета, което налагало отклонения от маршрутите й и предизвиквало закъснения, вкл. за работа. Дълго време ищцата се страхувала да излиза навън без придружител. Настъпило обостряне в кожното й заболяване – псориазис. Свидетелката сочи, че след инцидента помагала на ищцата да се обслужва. Пораженията налагали да ползва помощ от колежки и на работното й място. Ищцата се оплаквала, че продължава да изпитва опъване и стягане в засегнатите от ухапванията области.
От разпита на свидетелката А.М.се установява, че за първи път ищцата е излязла навън без придружител около три месеца след инцидента. Свидетелката заявява, че при срещата им Т.Н. изглеждала зле и й разказала, че получава панически пристъпи и че й се привиждали кучета.
Съдът не
обсъжда разпита на свидетелката Б.Е.А.като неотносим. За да дотигне до този
извод съобрази, че същата заявява, че работата по извършване на проверки и
администриране на сигнали за безстопанствени кучета при ответната община й е
възложена за период след процесния инцидент.
По делото от
изслушваната комплексна съдебно-медициснка експертиза с вещи лица д-р В.П. /***/
и д-р Д.А. /***/ се установява, че в
резултат на ухапването от безстопанствено куче ищцата е получила следните
увреждания: разкъсно- контузна рана от ухапването от куче в областт на лява
предмишница- дистална трета, предно-латерална повърхност и охлузване в областта
на левия глутеус. Вещите лица дават заключение, че вледствие ухапването ищцата
е преживява кризисна житейска ситуация и разърнала психично разстройство с
диагноза посттравматично стресово разстройство - с тревожно - фобийна
симптоматика. Според експертизата вследствие на претърпяната психотравма Т.Н.
получава психично разстройство от невротичния кръг, тревожно разстройство,
което е с временен и преходен характер. Вещите лица изтъкват, че в медицинската
документацията има данни и за обостряне на съществуващо кожно заболяване
псориазис. За възстановяване състоянието
и заздравяване на раните са предприети следните мерки и медицински манипулации:
в ***ичен кабинет на СПО при МБАЛ „Р.А.“*** е оказана медицинска помощ, като е
извършена първична ***ична обработка на раните, сутура, ТАП. Лечението е проведено
амбулаторно до пълното зарастване на раната под антибиотична защита.
Според вещите лица периодът на лечението и
на възстановителния процес на раните е продължил 20 дни и още 14 дни поради
локално възпаление с оток и зачервяване, с първично зарастване на раната, има
фин кожен ръбец /траен/ установен при ***ичния преглед на 16.09.2018г. В
изводите на експертизата е посочено, че разкъсно
-контузната рана причинена от ухапването от куче, изискваща ПХД с шев/сутура/
причинява болка и старадание продължително за целия възстановителен период. РКД
от ухапване без инфектиране зараства за 10-12 дни в зависимост от големината и
дълбочината на раната. При усложнение на раната нахлува последващо вторично
зарастване, което се изразява в преустановяване на раневия секрит и изпълването
на раневия дефект с гранулационната тъкан, наличие в раната на девитализирани
тъкани, хематоми или бактелриално замърсяване. Според вещите лица в резултат на уврежданията ищцата е понесла
допълнителни неудобства и страдания в ежедневното си обслужване. Известен
период от време тревожността повлиява изцяло поведението й, след което
неспокойствието и напрежението се редуцират. Към момента на провеждане на
прегледа за целите на заключението са констатирани проявяви при ситуативно
провокиране на обща емоционално - волева лабилност и фобийни изживявания /
остава фобия, страх от кучета и страх при движение дори и с близиките навън/. Според
експертизата е постигнато стабилизиране на психичното състояние, но тревожно -
фобийните изживявания могат да се проявяват при възпроизвеждане на спомена. За
бъдещ период е възможно при пренапрежение от различно естество - физическо и
емоционално, да се обостри конкретната фобийна тревожност. Възможна е поява на
различно изразена постепен емоционално - волева лабилност и страхови
изживявания блокираща ежедневните дейности. Според вещите лица в резултат на раните ищцата е получила белег
/ръбец/, който представлява траен козметичен дефект, който не ограничава
движенията на съседните стави на лява предмишница.
При изслушването им вещите лица уточняват, че в процеса на заздравяване ищцата е получила лек възпалителен прицес, който е овладян в рамките на 20 дни без усложнения. Сочат, че не е налице и по-изразено по тежест психично разстройство.
Съдът напълно кредитира заключението на вещите лица д-р П. и д-р А., тъй като същото е непротиворечиво, последователно и логически обосновано.
От изводите на вещото лице д-р С.-Д., обективирани в изслушаното заключение на ендокринологичната съдебно-медицинска експертиза, което съдът също кредитира след преценка по реда на чл. 202 ГПК и като неоспорено от страните, се установява, че стресът от процесния инцидент не е отключил заболяването захарен диабет у ищцата, а по-скоро е станал причина за диагностицирането му.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Фактическият състав на гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД включва извършване на неправомерно деяние, под формата на действие или бездействие, от лице или лица, на които соченият ответник е възложил работа; настъпване на вреда от противоправното действие/бездействие и причинна връзка между противоправното действие/бездействие и настъпилите вреди; вината на извършителя се презумира, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В чл. 40, ал.1 от Закона защита на животните е предвидено Общинските съвети да приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и да предвиждат средства за изпълнението им, а съгласно ал. 2, кметовете на общините организират изпълнението на програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, безстопанствените кучета се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и ал. 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като по силата на чл. 41, ал.3 от ЗЗЖ, кметовете на общините отговарят за дейността на тези приюти. От посочените разпоредби се налага извода, че органите на Общината са задължени да полагат грижи за безстопанствените кучета. В този смисъл са и нормите на чл. 40 и чл. 50 от ЗЗЖ, относно отговорността за надзора и грижите на лицата, организациите за защита на животните или общините за безстопанствените кучета, след връщането им на местата, от които са взети. Следователно ответната община има задължение да предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени кучета към хората.
По делото от събраните доказателства се установява, че на територията на град П ищцата е ухапана от едно от движещите се в глутница общо четири безстопанствени кучета. С оглед на наведените възражения във връзка с неустановеност на това обстоятелство следва да се подчертае, че всички изслушвани свидетели-очевидци на инцидента потвърждават, че разпознават глутницата като скитаща се безпризорно в района на инцидента и сочат, че никое от кучетата не е имало каишка, маркирова, или какъвто и да било белег да се придружават от стопанин. Събраните гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, обосноват в достатъчна степен сигурност, че ищцата Т.Н. е ухапана именно от безстопанствено куче, върху което общината чрез своите служби и изпълнители на работата е следвало да упражнява надзор, поради което и възраженията на ответника и третото лице-помагач в обратния смисъл се явяват изцяло неоснователни.
В този смисъл ответната община не е изпълнила законовото си задължение да предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени кучета. В резултат на ухапването ищцата е получила разкъсно-контузна рана в областта на лявата предмишница и охлузване в областта на левия глутеус, при което й е останал белег. Това безспорно е довело до причиняването на силни болки при и за период от около 20 дни след инцидента. Също така ухапването е довело до появата на силен страх от кучета, както и на посртравматично стресово разстройство от невротичния кръг. В този смисъл инцидентът е довел до причиняването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и психически неудобства.
След като
съответните служители на Община П, респ. дружеството изпълнител („Анжел груп“
ЕООД) не са извършили необходимите действия за предотвратяване агресивното
поведение на безстопанствени кучета, с което да осигурят безопасността на
гражданите, то от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на
ищцата, за което следва да се ангажиране на деликтната отговорност на общината
за тяхното обезщетяване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически неудобства, съдът приема за достатъчна сумата от 5 000 лева.
При определяне на размера на обезщетението съдът отчита изпитаните силни болки и страх при и след инцидента, възрастта и пола на пострадалата, продължителната социална изолация и отсъствие от работа, мястото на ухапването, но най-вече развития силен страх от кучета, както и съпътстващия постравматичен стрес. Следва да се отбележи, че ищцата е изпитвала продължителни смущения в съня и изключителни неудобства от страха й да излиза без придружител и да се придвижва, вкл. до работа. Това по данни от свидетелските показания е довело и до невъзможност да спазва работното си време, което неимоверно й коства допълнителни притеснения. Установява се, че интензитетът на негативното отражение на инцидента върху психическото здраве на ищцата я е принудил дори да потърси помощ от *** и да следва медикаментозно лечение. Установява се още, че инидентът е обострил кожното й заболяване-псориазис, както и че е останал белег на видимо място от тялото. Всичко изброено навежда съда на извод, че чрез посоченото обезщетяване в размер на 5 000 лева ищцата ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.
Не се утановява, обаче, причинна връзка между заболяването на ищцата-диабет, и инцидента. Наред с това при изслушването им в съдебна зала вещите лица д-р П. и д-р А. са категорични, че както процесът на оздравяване на раната, така и отшумяването на постравматичното стресово разстройство са протекли без усложнения. Нещо повече, вещото лице-*** сочи, че оставащите фобии и негативни изживявания се провокират при среща с куче, но те също са до степен на преодолимост. Към момента на прегледа ищата е била спокойна и състоянието й не е изисквало друго по-систематично лечение. Ето защо съдът намира, че претендираното обезщетение за разликата от 5 000 до 10 000 лв. се явява прекомерно.
Предвид изложеното съдът намира, че предявената искова претенции е частично основателна и следва да се уважи до сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва върху сумата по иска за обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на извършване на непозволеното увреждане - 31.12.2016 г. (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД) до окончателното изплащане на сумата. За разликата до 10 000 лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
Предявеният
обратен иск с правна квалификация чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД следва да се разгледа,
доколкото се уважава главния иск за обезщетение на неимуществени вреди. За да
се ангажира отговорността по чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД е необходимо виновно
поведение от страна на „Анжел груп“ ЕООД при извършване на възложена му от
ответника работа.
По делото се
установи сключването на договор № ***.
между Община П и „Анжел груп“ ЕООД, по силата а който дружеството е поело
задължение за предприемане на мерки за намаляване популацията на
безстопанствени кучета с цел гарантиране на безопасността и здравето на
гражданите, както и извършването на дейности за предотвратяване агресивното
поведение на безстопанствени кучета към хората. Предвид обстоятелството, че по
делото безспорно се установява, че именно безстопанствено куче е проявило без
външна причина агресия срещу случайно преминаващата покрай животното ищца
следва, че „Анжел груп“ ЕООД не е изпълнило
вмененото му договорно задължение да ограничи популацията на агресивни
безстопанствени кучета, като по този начин предотврати увреждане на здравето на
хора
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът по предявения обратен иск отговаря по отношение на Община П за сумата от 5000 лева, за която последният е осъден да заплати на Т.Ц.Н. като обезщетение за причинените й неимуществени вреди.
Обратният иск е винаги евентуален, тъй като се разглежда по същество единствено ако бъде постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна. Изложеното разбиране следва изрично от естеството на претенцията, без да необходимо подпомаганата страна изрично да посочи, че предявява иска си при условията на евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за разглеждане на евентуалния такъв, като при негова основателност се създава условно изпълнително основание - правото на изпълнение по тази претенция се поражда единствено при изпълнение на главното задължение. В подкрепа на изложеното е и Решение № 49/27.04.2010г. по т.д. № 814/2009г. по описа на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./. Посоченият съдебен акт изразява трайното схващане както в правната доктрина, така и в съдебната практика, че евентуалният иск се уважава под условие, че подпомаганата страна изпълни главното задължение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по главния иск следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски, съразмерно на уважената част от иска. Ищецът е представил доказателства за направени разходи в размер от общо 1600 лева, от които сумата в размер на 400 лева за платена държавна такса за разглеждане на спора, 600 лева внесен депозит по допуснатите съдебно – медицински експертизи и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната. С оглед изхода на спора ищецът има право на половината от направените разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 800 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и представеният списък с разноски съдът определя юрисконсултското възнаграждение за процесуално представителство на ответната община по главния иск, в размер на 100 лв., от които ищецът с оглед на отхърлената част от иска следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 50лв.
Община П е направила разноски за обратния иск в общ размер на 400. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които в съответствие с уважената част от обратния иск третото лице следва да бъде осъдено да е заплати сумата от 250 лв.
В полза на третото лице-помагач следва да се присъди сумата от 445 лв. за разноски за платен адвокатски хонорар, съразмерно на отвърлената част от обратния иск.
Така мотивиран, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община П, представлявана от кмета В.Ц., със седалище и адрес гр. П,
пл. „Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ц.Н. с
ЕГН **********, сумата в размер на 5 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически боли, страдания, психически стрес и уплаха, получени на 31.12.2016 г. от
ухапване от безстопанствено куче в гр. П, ведно със законната лихва, считано от
дата на увреждането (31.12.2016 г.) до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата
до пълния предявен размер от 10 000,00лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД „Анжел груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление село Мокрище, общ. Пазарджик, ул. „Седма“ № 34, представлявано от
управителя М.Д.ДА ЗАПЛАТИ на Община П, представлявана от кмета В.Ц.,
със седалище и адрес гр. П, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат *********
сумата в размер на 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от Т.Ц.Н. с ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се в изразяващи
се във физически боли, страдания, психически стрес и уплаха, получени на 31.12.2016 г. от ухапване от
безстопанствено куче в гр. П, ведно със законната лихва, считано от дата на
увреждането (31.12.2016г.) до
окончателното изплащане на сумата, ПРИ
УСЛОВИЕ, че Община
П заплати посоченото обезщетение на Т.Ц.Н.
с ЕГН **********, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН обратния иск до пълния му
предявен размер от 10 000,00лв.
ОСЪЖДА Община П, представлявана от кмета В.Ц., със седалище и адрес гр. П, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ц.Н. с ЕГН ********** сумата в размер на 800 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, представлявана от кмета В.Ц., със седалище и адрес гр. П, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* сумата в размер на 50 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Анжел груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Мокрище, общ. Пазарджик, ул. „Седма“ № 34, представлявано от управителя М.Д.ДА ЗАПЛАТИ на Община П, представлявана от кмета В.Ц., със седалище и адрес гр. П, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* сумата в размер на 250лева, представляваща направени разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от обратния иск.
ОСЪЖДА Община П, представлявана от кмета В.Ц., със седалище и адрес гр. П, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Анжел груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Мокрище, общ. Пазарджик, ул. „Седма“ № 34, представлявано от управителя М.Д.сумата в размер на 445 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отвхърелата част от обратния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: