О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

              гр.София, 14.05.2019 г.

   

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова 

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Кристиян Трендафилов

 

като разгледа  докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело № 48 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32б вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ/.

С определение от 17.09.2018 г. съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, е отказал извършването на нотариални действия по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – заличаване на законна ипотека, по молба /заявление/ от 17.09.2018 г.

Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба от Нотариус Х.И.В., с рег. № 628, с оплакване, че е незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че производството по вписване, което се развивало пред съдията по вписванията, било охранително и за него намирали приложение правилата на глава 49 ГПК. Според разпоредбата на чл. 533 ГПК, в охранителното производство съдът, респ. органът, пред когото е подадена молбата, бил длъжен служебно да провери дали са налице условията за неговото издаване, като имал възможността по своя инициатива да събира доказателства. Предвид препращащата норма на чл. 540 ГПК, на основание чл. 155 ГПК молителят не следвало да доказва служебно известни факти, какъвто за съдията по вписванията бил отрицателният факт на неподновяване на вписана ипотека, доколкото неподновяването се извършвало по молба именно до съдията по вписванията, чрез подреждане на молбата в книгите за вписване и следователно това било факт, който последният бил длъжен да знае във връзка с работата си. Правно абсурдно било един държавен орган да изисква ангажиране на доказателства за факти, които се осъществявали от или пред него, изисквайки за целта представяне на удостоверение, издадено от самия него. Поради изложените съображения моли обжалваният отказ да бъде отменен, а на съдията по вписванията да бъде разпоредено да впише исканото заличаване на ипотека.  

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, съдът приема, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С молба вх. № 61010 от 17.09.2018 г. Нотариус Х.В., с рег. № 628 в регистъра на НК, е поискала от съдия по вписванията при СРС да бъде вписана молба от 17.09.2018 г. на С.Т.С.за заличаване на законна ипотека, вписана в книгите по вписвания с вх. рег. № 13506/1968 г., том 20, № 105, върху следния недвижим имот, находящ се в гр. София, район „********, а именно: апартамент № 4, на 3-ти етаж, със застроена площ от 81.61 кв. м., който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.302.262.1.4. находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.302.262, с адрес съгласно кадастрална схема: гр. София, район „Възраждане“, улица „********, апартамент № 4, заедно със зимнично помещение и 3.58 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо съгласно акта за собственост парцел IX от квартал № 158 по плана на гр. София, местността „Центъра“.

Приложени са молбата от 17.09.2018 г. на С.Т.С./с нотариална заверка на подписа/ за заличаване на ипотеката, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76, том LLLLXLIII, дело № 47859/97, молба за вписване на законна ипотека, схема на самостоятелен обект в сграда, удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот изх. № 43014 от 05.09.2018 г. на Агенцията по вписванията, както и документ за внесена държавна такса.

За да постанови обжалваното определение, съдията по вписванията е приел, че не били представени доказателства, че ипотеката не е подновена. Молителят не установил по надлежен начин обстоятелството, че десетгодишният срок от вписването на ипотеката е изтекъл, като същевременно тя не била подновена, на което молителят се позовавал. Съгласно чл. 47 ПВ вр. чл. 48 ПВ било предвидено издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, като периодът, който това удостоверение обхващал, се определял от заявителя. В случая представеното удостоверение било с начален период 1997 г. и ипотеката, чието заличаване се искало, не фигурирало в него. Молителят следвало по безспорен начин да установи, че ипотеката е била вписана, не е била подновена, както и че не е била заличена на друго основание или че вземането не е било прехвърлено, като съдията по вписванията нямал задължение за служебно събиране на доказателства, а извършвал проверка на представените от молителя.

Определението е неправилно.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №7/2012 год. на ВКС по тълк.дело №7/2012 год., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.

Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.

Заличаването на ипотеката се извършва чрез отбелязване от съдията по вписванията в партидата на ипотекирания имот – чл. 179, ал. 2 ЗЗД. Според закона – чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19 ПВ, заличаването на ипотеката се извършва въз основа на: 1/ съгласие на кредитора – писмено, дадено в нотариално заверена форма; 2/ влязло в сила решение – то трябва да е постановено по установителен иск, че вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува или че не съществува ипотечното право, като е без значение дали ипотеката е първоначално или повторно вписана и 3/ изтичане на срока, за който е била учредена ипотеката /10 години/, ако не е била подновена.

Изложеният от съдията по вписванията аргумент, с който се обосновава отказът за заличаване на ипотеката – непредставяне на доказателства за неподновяване на ипотеката, настоящият съдебен състав намира за неоснователен. В приложимата в случая хипотеза на заличаване, предвидена в чл. 22 ПВп, при изминали повече от 10 години и без ипотеката да е подновена, заличаването й става по искане на заинтересованата страна без други доказателства. За съдията по вписванията са релевантни единствено обстоятелствата по чл. 22 ПВп, а именно вписана ипотека, молба на заинтересованото лице за заличаване, изтичане на установения от закона срок. Въззивният съд намира, че законодателят не е вменил в задължение на заинтересованото лице, да представя каквито и да било доказателства в охранителното производство по заличаване на ипотека, когато са изтекли 10 години от вписването. С подаване на молбата с искането си за заличаване молителят е изпълнил точно разпоредбата на  чл. 22 ПВп, като е приложил и доказателство относно учредяването на ипотеката, които нормата не изисква да се прилагат.

Процедурата по заличаване на ипотека е регламентирана в чл. 19 ПВ, като в ал. 3 /Доп. - ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 07.11.2014 г./ е посочено, че заличаването се извършва чрез отбелязване отстрани на вписания акт, като се посочи документът, на основание на който то става, и времето, когато е направено. Отбелязването се подписва от съдията по вписванията. В предишните редакции на чл. 19, ал. 3 ПВ също е регламентирано, че заличаването се извършва чрез отбелязване отстрани на вписания акт, като се посочи документът, на основание на който то става, и времето, когато е направено.

За да прецени дали е изтекъл предвиденият 10-годишен срок, съдията по вписванията следва служебно да установи кога е била вписана ипотеката чрез справка в книгите, които се водят в Службата по вписванията, но също и дали е извършено подновяването й. В случай, че такова подновяване е извършено, то съгласно чл. 18, ал. 3, изр. 2 ПВп, би следвало да е налице отбелязване отстрани на ипотечния акт с посочване на входящия номер на молбата за подновяване. Така описаната информация се намира при органа, който я изисква. Правомощието за извършване на служебна проверка се извежда и от нормата на чл. 533 ГПК, намираща се в общите правила на охранителните производства, каквото е и настоящото.

Вменяване в задължение на молителя да представя доказателства в тази насока би било в противовес с разпоредбата на  чл. 22 ПВ и би обезсмислило идеята на чл. 18, ал. 3 ПВ и чл. 19, ал. 3 ПВ относно отбелязването отстрани на ипотечния акт на подновяването, респ. заличаването на ипотеката.  

Предвид гореизложеното постановеният отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като се уважи молбата за заличаване на ипотеката и делото се върне на съдията по вписванията за фактическото извършване на действията по заличаването.

Воден от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ определение от 17.09.2018 г., с което съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, е отказал извършването на нотариални действия по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – заличаване на законна ипотека, по молба /заявление/ от 17.09.2018 г.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Районен съд - гр. София за произнасяне по молбата за заличаване на законна ипотека, след извършване на проверка и съобразяване дали ипотеката не е подновена. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1/                         2/