Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

гр. Пазарджик, 06.11.2020г.

 

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

 

      ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №2486/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението, предприето въз основа издаден изпълнителен лист от 05.11.2010г. по гр.д. №1288/2008г. на РС-Пазарджик за сумата 6630лв., ведно със законната лихва за забава от 10.07.2008г. до плащането, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност, изтекла след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание.

Ищцата Д.С.В. с ЕГН ********** *** твърди, че срещу нея се провежда принудително изпълнение за събиране на процесното вземане по изп. д. №480/2012г. на ДСИ при РС – Пазарджик, по което взискател е ответникът С.И.В. с ЕГН ********** ***. Поддържа, че вземането не подлежи на принудително събиране, тъй като погасителната давност за това е изтекла в хода на изпълнението. Моли съда да установи недължимостта на вземането. Сочи доказателства и претендира съдебни разноски.

Ответникът признава да е взискател по оспореното изпълнение. Оспорва иска при твърдение, че давността е прекъсвана многократно и все още не е изтекла. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди съдебни разноски.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

Предявен е установителен иск за недължимост на съдебно признато вземане поради погасяване по давност на правото за принудително изпълнение, настъпило след издаването на изпълнителното основание. Искът е допустим доколкото е подаден от длъжника срещу взискателя по изпълнението и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо обстоятелство, което е настъпило след издаване на изпълнителния лист.

С доклада по чл.146 ГПК съдът е обявил за безспорно, че ищцата и ответникът са съответно длъжник и взискател по изп. д. №480/2012г. на ДСИ при РС – Пазарджик, което е образувано за събиране на вземането по изпълнителен лист от 05.11.2010г., издаден по гр.д. №1288/2008г. на РС-Пазарджик за сумата от 6630лв., ведно със законната лихва за забава от 10.07.2008г. до плащането.

Спорът между страните е дали след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането е погасено по давност или давностният срок е бил своевременно прекъснат.

Съгласно чл.117 ЗЗД, давността за съдебно признатите вземания е всякога 5 години. В чл.116, б. „в“ ЗЗД е предвидено, че погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Като примерни такива изпълнителни действия са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е още, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. След всяко прекъсване започва да тече нова давност, тъй като чл.115 ЗЗД не предвижда възможност за спиране на давността в изпълнителния процес за разлика от исковия. Началото на давностния срок се поставя от последното изпълнително действие на съдебния изпълнител, както и с искането на взискателя за извършване на действие от състава на предвиден в закона изпълнителен способ.

Съгласно разясненията в решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, ІV г.о., указанията в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК имат действие и се прилагат от момента на обявяване на тълкувателното решение /26.06.2015г./ и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. До датата на обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК приложение намира ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което погасителната давност спира да тече в хода на изпълнителното производство.

Следва да се посочи и това, че съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. и с горецитираното ТР, прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на закона с изтичането на 2-годишния срок от последното изпълнително действие, без да е необходимо нарочно постановление на съдебния изпълнител. Със своето постановление съдебният изпълнител само прогласява вече настъпилото прекратяване.

От материалите по приложеното изп. д. №480/2012г. на ДСИ при РС – Пазарджик е видно, че то е образувано срещу ищцата по молба на ответника С.И.В., депозирана на 04.09.2015г. и въз основа на пет изпълнителни листа, издадени по гр.д. №279/2000г., гр.д. №93/2002г., гр.д. №1288/2008г., гр.д. №2670/2010г. и гр.д. №4457/2011г., всички по описа на РС – Пазарджик. С молбата взискателят е поискал прилагането на конкретен изпълнителен способ – запор върху вземане на длъжника. Същият е наложен със запорно съобщение от 28.09.2012г. Така подадената молба е редовна, отговаря на изискването по чл.426, ал.2 ГПК и доколкото в нея се иска извършването на поредица от изпълнителни действия, изграждащи предвиден в закона изпълнителен способ, тя прекъсва давността. Освен това, с образуването на изпълнителното дело погасителната давност е спряна и същата не е текла в хода на производството до 26.06.2015г., до който момент действа ППВС №3/18.11.1980г. Давността е започнала да тече отново на 26.06.2015г. с обявяването на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

С молба вх.№5709 от 01.11.2019г. взискателят С.И.В. е поискал изпълнението да се насочи върху недвижим имот на длъжника Д.С.В. ***, като се впише възбрана върху имота и се извърши опис на същия. Молбата е подадена в хода на изпълнението и преди изпълнителното производство да е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Спорът между страните относно наличието на перемпция към този момент е разрешен с влязло в сила решение №174 от 25.06.2020г. на ОС – Пазарджик, с което съдът е приел, че изпълнителното дело не е прекратено на посоченото основание и е разпоредил на съдебния изпълнител да извърши поисканите изпълнителни действия.    

При това положение следва да се приеме, че молбата на взискателя от 01.11.2019г. е подадена в рамките на висящо изпълнително производство и доколкото с нея се иска извършването на конкретни действия, изграждащи състава на предвиден в закона изпълнителен способ, то тя е прекъснала стартиралата на 26.06.2015г. погасителната давност преди изтичането й. От последното прекъсване на давността до момента на устните състезания по настоящото дело не е изтекъл предвидения в закона давностен срок, поради което искът за оспорване на изпълнението е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените от последния съдебни разноски в размер на 300лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.

 По изложените съображения съдът

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.439 ГПК на Д.С.В. с ЕГН ********** *** против С.И.В. с ЕГН ********** *** за оспорване на изпълнението по изп. д. №480/2012г. на ДСИ при РС – Пазарджик, предприето въз основа издаден изпълнителен лист от 05.11.2010г. по гр.д. №1288/2008г. на РС-Пазарджик за сумата 6630лв., ведно със законната лихва за забава от 10.07.2008г. до плащането, поради това, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност, изтекла след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание.

ОСЪЖДА Д.С.В. да заплати на С.И.В. съдебни разноски в размер на 300лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: