РЕШЕНИЕ
№
05.06.2020, гр. Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД в публично заседание на осемнадесети май
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Донка Табакова като разгледа а.н.дело № 57/2020г.
по описа на Районен съд Велинград за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.Ч. 59“ ЕООД, ЕИК *********
против Наказателно постановление № 441405-F468176/10.06.2019 г. на Началника отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание "имуществена санкция" в
размер на 500 лв.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска
неговата отмяна. Жалбоподателят счита,
че в резултат на неправилно интерпретиране на установените факти са изградени незаконосъобразни правни изводи относно
осъществен състав на нарушение. В условията на евентуалност поддържа, че
извършеното нарушение представлява маловажен случай.
В съдебно заседание, чрез адв. Малинов-АК Пазарджик, поддържа жалбата. Излага възражения
за незаконосъобразността на обжалвания акт. Претендира разноски.
Органът, издал наказателното
постановление, чрез главен юрисконсулт Стоев в писмени бележки, счита жалбата
за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. На осн. чл. 27е от наредбата за заплащане на правна помощ,
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното
постановление е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 19.12.2019
г., а жалбата е подадена на 23.12.2019г.
по куриер/, от лице с правен интерес да го обжалва, поради което е процесуално
допустима.
След
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
установено следното:
При
извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство на
13.01.2019г., на търговски обект по см. на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- супермаркет
„Екстра“ находящ се в гр. Велинград, пл. Македония,
стопанисван от „А.Ч. 59“ ЕООД,
служителите на ТД НАП Пловдив- актосъставителят
старши инсп. по приходите С.В.П.-Х., в присъствието
на свидетеля Т.Г.М., установили, че в
обекта има въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство модел DATECS DP-150KL, с ИН на ФУ DT659488 и ИН на ФП 02659488. От проверяващите била извършена проверка на
документите, които се съхраняват в обекта. Представени били свидетелство за
регистрация на ФУ № 00025 от
13.03.2017г., Договор за сервизно обслужване № 00025/13.03.2017г, паспорт на
ФУ. При проверката се установило, че договорът за сервизно обслужване на
фискалното устройство е изтекъл на 13.03.2018г. За констатациите от проверката
е съставен Протокол за извършена
проверка № 0379184 от 13.01.2019 г.
На
управителя на дружеството било указано да се яви на 17.01.2019г., в стая 20 на
Община Велинград и да представи актуални
към датата на проверката договор за сервизно обслужване и свидетелство за
регистрация на ФУ. От страна на
управителя били представени свидетелството за регистрация на ФУ от дата
16.01.2019г. и Договор за сервизно обслужване № 00025 от 16.01.2019г., както и
писмени обяснения на сервизния техник.
От
представените справка регистрирани промени на данните за фискалното устройство се установява, че е
въведено в експлоатация на 13.03.2017г., в 8,52 часа и е регистрирано в сървъра
на НАП на 13.03.2017г., в 8,52 часа под FDRID № 3798374. Било е дерегистрирано на 16.01.2019г.,
в 8,35,08 часа. На същата дата е направена нова успешна регистрация на
фискалното устройство в НАП с FDRID № 3993273.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства писмени
и гласни.
На „А.Ч.
59“ ЕООД е съставен АУАН № F 468176 от 23.01.2019 г., за това че
в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра
на финансите за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, не е изпълнило задължението си да осигури съхраняването
на свидетелството за регистрация на ФУ модел
DATECS DP-150KL, с ИН на ФУ DT659488 и ИН на ФП
02659488, което не било предоставено на органите по приходите по време на
извършената проверка на 13.01.2019г. в обекта на контрол. Прието е, че с
деянието е осъществен състава на нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т.
1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 4 , т. 1 ЗДДС.
Актът е съставен в присъствието на управителя
на дружеството, подписан е от него и му е надлежно връчен. По време на
съставяне на акта не са направени възражения. Липсват депозирани такива и в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на акта е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на
осн. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, във вр.
чл. 185, ал. 1 ЗДДС. И в двата акта фактическите обстоятелства във връзка с
извършване на деянието и дееца са
отразени по идентичен начин. По идентичен начин е посочена нарушената
разпоредба.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Актът за установяване на
нарушение № F 468176 от 23.01.2019 г и обжалваното
наказателно постановление са издадени от органи оправомощени
съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 3, ЗНАП във вр. със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /т. 2.1
и т.1.1/, във вр.
чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивни те
разпоредби на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Нарушението е описано чрез посочване на обективните признаци от неговия
състав, в степен позволяваща на лицето да разбере в какво е обвинен и да
организира защитата си. Посочена е
правната квалификация на деянието.
След преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди доводите и възраженията на страните, съдът счита,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Според чл. 42, ал., т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., лицата по чл. 3 със стационарен търговски обект са длъжни да съхранява в
търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД. По делото се
установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява
дейност по продажба на стоки, е въведено в експлоатация фискално устройство,
което към датата на проверката е регистрирано в сървъра на НАП под № 3798374. Въвеждането
в експлоатация и регистрацията на фискално устройство е от дата 13.03.2017г. Не
се твърди и няма данни към датата на
проверката регистрацията на фискалното устройство да е прекратявана.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от
Наредбата Н-18 въвеждането в експлоатация на фискалното устройство се
извършва от сервизен техник на вписаното
в паспорта лице, извършващо сервизно обслужване и ремонт, с което лицето по чл.
3 от Наредбата следва да има сключен договор за сервизно обслужване. При въвеждане в експлоатация лицето, извършващо
сервизно обслужване и ремонт, издава свидетелство за регистрация на ФУ по
образец съгласно приложение
№ 11.
От свидетелските показания и
от приложения по делото протокол за извършената проверка от 13.01.2019г. се установи,
че за регистрираното фискално устройство е имало издадено свидетелство за
регистрация от лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт-„Кодаф“ ЕООД, което се е съхранявало в обекта и е представено
на контролните органи по време на проверката, поради което не може да се счита,
че е деянието се субсумира под състава на чл. чл. 42,
ал.1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. Обстоятелството, че към момента на
проверката е изтекъл срокът на договора за сервизно обслужване с лицето,
извършващо сервизно обслужване и ремонт във ФУ, не обосновава извод за
извършено нарушение на горепосочената разпоредба. Изводите на административнонаказващия орган, че с прекратяването на
договора за сервизно обслужване с лицето извършващо сервизното обслужване, следва
да се издаде ново удостоверение за регистрация на фискалното устройство, което
да се съхранява в обекта и каквото дружеството жалбоподател не е съхранявало, не
намират опора в закона.
Наредба Н-18 от
13.12.2006г. предвижда издаване на ново свидетелство
за регистрация в няколко хипотези:1./ при смяна на лицето, извършващо сервизно
обслужване и ремонт; 2./ смяна на адреса на търговския обект; 3./ при
загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството / чл. 17, ал. 3/,
каквато не е настоящата хипотеза.
Прекратяването на договора
за сервизно обслужване поради изтичане на срока
с лицето, извършващо сервизното обслужване, издало удостоверение за
регистрация на фискалното устройство не може да се приравни по правни последици
на смяната на това лице, както е приел административнонаказващият
орган. Нарушение би било извършено, ако след изтичане на срока на договора на
13.03.2018г. жалбоподателят беше сключил договор за сервизно обслужване с друг
правен субект, за който по силата на чл. 19, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. би възникнало
задължение в деня на сключването да
издаде ново свидетелство за регистрация и да изпрати съобщение към НАП съгласно приложение № 17. В този случай за
жалбоподателя възниква задължението да съхранява новоиздаденото удостоверение
за регистрация в търговския обект. В
случая няма данни за периода от 18.03.2018г. до 13.01.2019г. да е сключен
договор с друго лице, различно от лицето, издало удостоверението за
регистрация. Законът не предвижда издаване на ново удостоверение за регистрация
на фискалното устройство в случаите, в които договорът за сервизно обслужване с
лицето, издало свидетелството за регистрация не бъде подновен, без да е сключен
договор с друго лице. След като липсват
предпоставките за издаване на ново удостоверение за регистрация, необосновани
са изводите, че жалбоподателят е нарушил
задълженията си да го съхранява в обекта на контрол.
Приравнявайки по правни
последици случаите на неподновяване на договора за сервизно обслужване със
случаите на сключен договор с друго лице,
при което на жалбоподателя се вменява задължение да съхранява в обекта
актуално удостоверение за регистрация на ФУ, административнонаказващият орган е вменил административнонаказателната отговорност при прилагане на
закона по аналогия, което е недопустимо. В случая е допуснато съществено
нарушение на закона, като е прието, че е извършено нарушение, което е несъставомерно от обективна страна.
С оглед изложеното обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
По отношение на разноските,
съдът счита следното:
В производството по
обжалване на наказателните постановления, съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН разноски
на страните се присъждат по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания акт, на жалбоподателя се дължат сторените в производството
разноски, включително за процесуално представителство. В случая претенцията за разноски е заявена
своевременно в хода на съдебните прения.
Съгласно указанията в т. 1 от
ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК на ВКС, предпоставка за
основателността на претенцията за разноски е те действително да са заплатени и
заплащането да е удостоверено по съответния начин. Ето защо, в договора за правна помощ следва
да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
Видно от приложения по делото договор за Правна защита и съдействия между жалбоподателя А.Ч. 59 ЕООД
и адв. Стефан Малинов-АК Пазарджик е договорено
възнаграждение за процесуално представителство по делото пред Районен съд
Велинград в размер на 300 лв., което да бъде платено по банков път по посочена
в договора банкова сметка. ***елства за превеждане на
договорената сума по банковата сметка на процесуалния представител, нито че
същият е неин титуляр.
Поради гореизложеното, съдът
счита, че претенцията за разноски е недоказана
и не следва да бъде уважена.
Така мотивиран, настоящият
състава на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 441405-F468176/10.06.2019 г. на Началника отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на „А.Ч.
59“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 2, ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин,
вр. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „А.Ч.
59“ ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на разноски в размер на 300, 00 лв. /триста лева/ за процесуално представителство
по а.н.дело 57/2020г. по описа на Районен съд Велинград.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева