Решение по дело №57/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 70
Дата: 5 юни 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20205210200057
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

 

 05.06.2020, гр. Велинград

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

  

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

при участието на секретаря Донка Табакова като разгледа а.н.дело № 57/2020г. по описа на Районен съд Велинград за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

         Образувано е по жалба на „А.Ч. 59“ ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 441405-F468176/10.06.2019 г. на Началника отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП,  с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2,  ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1  от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,  вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.   

        Релевират се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна.  Жалбоподателят счита, че в резултат на неправилно интерпретиране на установените факти са изградени  незаконосъобразни правни изводи относно осъществен състав на нарушение. В условията на евентуалност поддържа, че извършеното нарушение представлява маловажен случай.

           В съдебно заседание, чрез адв. Малинов-АК Пазарджик, поддържа жалбата. Излага възражения за незаконосъобразността на обжалвания акт. Претендира разноски.

         Органът, издал наказателното постановление, чрез главен юрисконсулт Стоев в писмени бележки, счита жалбата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. На осн. чл. 27е от наредбата за заплащане на правна помощ, претендира юрисконсултско възнаграждение.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 19.12.2019 г.,  а жалбата е подадена на 23.12.2019г. по куриер/, от лице с правен интерес да го обжалва, поради което е процесуално допустима.

         След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

          При извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство на 13.01.2019г., на търговски обект по см. на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- супермаркет „Екстра“ находящ се в гр. Велинград, пл. Македония, стопанисван от „А.Ч. 59“ ЕООД,  служителите на ТД НАП Пловдив- актосъставителят старши инсп. по приходите С.В.П.-Х., в присъствието на свидетеля Т.Г.М., установили,  че в обекта има въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство модел DATECS DP-150KL, с ИН на ФУ DT659488 и ИН на ФП 02659488. От проверяващите била извършена проверка на документите, които се съхраняват в обекта. Представени били свидетелство за регистрация на ФУ №  00025 от 13.03.2017г., Договор за сервизно обслужване № 00025/13.03.2017г, паспорт на ФУ. При проверката се установило, че договорът за сервизно обслужване на фискалното устройство е изтекъл на 13.03.2018г. За констатациите от проверката е съставен  Протокол за извършена проверка № 0379184 от 13.01.2019 г.

         На управителя на дружеството било указано да се яви на 17.01.2019г., в стая 20 на Община Велинград  и да представи актуални към датата на проверката договор за сервизно обслужване и свидетелство за регистрация на ФУ.  От страна на управителя били представени свидетелството за регистрация на ФУ от дата 16.01.2019г. и Договор за сервизно обслужване № 00025 от 16.01.2019г., както и писмени обяснения на сервизния техник.  

        От представените справка регистрирани промени на данните за   фискалното устройство се установява, че е въведено в експлоатация на 13.03.2017г., в 8,52 часа и е регистрирано в сървъра на НАП на 13.03.2017г., в 8,52 часа под FDRID № 3798374. Било е дерегистрирано на 16.01.2019г., в 8,35,08 часа. На същата дата е направена нова успешна регистрация на фискалното устройство в НАП с FDRID № 3993273.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства писмени и гласни.  

          На „А.Ч. 59“ ЕООД е съставен АУАН № F 468176 от  23.01.2019 г., за това че в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране  и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е изпълнило задължението си да осигури съхраняването на свидетелството за регистрация  на ФУ модел  DATECS DP-150KL, с ИН на ФУ DT659488 и ИН на ФП 02659488, което не било предоставено на органите по приходите по време на извършената проверка на 13.01.2019г. в обекта на контрол. Прието е, че с деянието е осъществен състава на нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от   Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 4 , т. 1 ЗДДС.

         Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството, подписан е от него и му е надлежно връчен. По време на съставяне на акта не са направени възражения. Липсват депозирани такива и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.  

           Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на осн. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. И в двата акта фактическите обстоятелства във връзка с извършване на деянието и  дееца са отразени по идентичен начин. По идентичен начин е посочена нарушената разпоредба.

         При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

         Актът за установяване на нарушение №  F 468176 от  23.01.2019 г и обжалваното наказателно постановление са издадени от органи оправомощени съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 3, ЗНАП във вр. със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /т. 2.1 и т.1.1/, във вр.  чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.  

         При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивни те разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано чрез посочване на обективните признаци от неговия състав, в степен позволяваща на лицето да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.  Посочена е правната квалификация на деянието.

          След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите и възраженията на страните, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.   

          Според   чл. 42, ал., т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., лицата по чл. 3 със стационарен търговски обект са длъжни да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД. По делото се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по продажба на стоки, е въведено в експлоатация фискално устройство, което към датата на проверката е регистрирано в сървъра на НАП под № 3798374. Въвеждането в експлоатация и регистрацията на фискално устройство е от дата 13.03.2017г. Не се твърди  и няма данни към датата на проверката регистрацията на фискалното устройство  да е прекратявана.

         Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата Н-18 въвеждането в експлоатация на фискалното устройство се извършва  от сервизен техник на вписаното в паспорта лице, извършващо сервизно обслужване и ремонт, с което лицето по чл. 3 от Наредбата следва да има сключен договор за сервизно обслужване. При  въвеждане в експлоатация лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, издава свидетелство за регистрация на ФУ по образец съгласно приложение № 11.

         От свидетелските показания и от приложения по делото протокол за извършената проверка от 13.01.2019г. се установи, че за регистрираното фискално устройство е имало издадено свидетелство за регистрация от лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт-„Кодаф  ЕООД, което се е съхранявало в обекта и е представено на контролните органи по време на проверката, поради което не може да се счита, че е деянието се субсумира под състава на чл. чл. 42, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. Обстоятелството, че към момента на проверката е изтекъл срокът на договора за сервизно обслужване с лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт във ФУ, не обосновава извод за извършено нарушение на горепосочената разпоредба. Изводите на административнонаказващия орган, че с прекратяването на договора за сервизно обслужване с лицето извършващо сервизното обслужване, следва да се издаде ново удостоверение за регистрация на фискалното устройство, което да се съхранява в обекта и каквото дружеството жалбоподател не е съхранявало, не намират опора в закона.

           Наредба Н-18 от 13.12.2006г. предвижда издаване на ново  свидетелство за регистрация в няколко хипотези:1./  при смяна на лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт; 2./ смяна на адреса на търговския обект; 3./ при загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството / чл. 17, ал. 3/, каквато не е настоящата хипотеза.

           Прекратяването на договора за сервизно обслужване поради изтичане на срока  с лицето, извършващо сервизното обслужване, издало удостоверение за регистрация на фискалното устройство не може да се приравни по правни последици на смяната на това лице, както е приел административнонаказващият орган. Нарушение би било извършено, ако след изтичане на срока на договора на 13.03.2018г. жалбоподателят беше сключил договор за сервизно обслужване с друг правен субект, за който по силата на чл. 19, ал. 1 от  Наредба Н-18 от 13.12.2006г. би възникнало задължение в деня на сключването  да издаде   ново свидетелство за регистрация  и да изпрати съобщение към НАП съгласно приложение № 17. В този случай за жалбоподателя възниква задължението да съхранява новоиздаденото удостоверение за регистрация в търговския обект.  В случая няма данни за периода от 18.03.2018г. до 13.01.2019г. да е сключен договор с друго лице, различно от лицето, издало удостоверението за регистрация. Законът не предвижда издаване на ново удостоверение за регистрация на фискалното устройство в случаите, в които договорът за сервизно обслужване с лицето, издало свидетелството за регистрация не бъде подновен, без да е сключен договор с друго лице.  След като липсват предпоставките за издаване на ново удостоверение за регистрация, необосновани са изводите, че жалбоподателят  е нарушил задълженията си да го съхранява в обекта на контрол.

          Приравнявайки по правни последици случаите на неподновяване на договора за сервизно обслужване със случаите на сключен договор с друго лице,  при което на жалбоподателя се вменява задължение да съхранява в обекта актуално удостоверение за регистрация на  ФУ,  административнонаказващият орган е вменил административнонаказателната отговорност при прилагане на закона по аналогия, което е недопустимо. В случая е допуснато съществено нарушение на закона, като е прието, че е извършено нарушение, което е несъставомерно от обективна страна.

           С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

         По отношение на разноските, съдът счита следното:

         В производството по обжалване на наказателните постановления, съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН разноски на страните се присъждат по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, на жалбоподателя се дължат сторените в производството разноски, включително за процесуално представителство.  В случая претенцията за разноски е заявена своевременно в хода на съдебните прения.

        Съгласно указанията в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, предпоставка за основателността на претенцията за разноски е те действително да са заплатени и заплащането да е удостоверено по съответния начин.   Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

      Видно от приложения по делото договор за Правна защита  и съдействия между жалбоподателя А.Ч. 59 ЕООД и адв. Стефан Малинов-АК Пазарджик е договорено възнаграждение за процесуално представителство по делото пред Районен съд Велинград в размер на 300 лв., което да бъде платено по банков път по посочена в договора банкова сметка. ***елства за превеждане на договорената сума по банковата сметка на процесуалния представител, нито че същият е неин титуляр.

         Поради гореизложеното, съдът счита, че претенцията за разноски е недоказана  и не следва да бъде уважена.

        Така мотивиран, настоящият състава на Районен съд Велинград

 

Р Е Ш И:

     

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление   № 441405-F468176/10.06.2019 г. на Началника отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП,  с което на „А.Ч. 59“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 2,  ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1  от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,  вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.   

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „А.Ч. 59“ ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на разноски в размер на  300, 00 лв. /триста лева/ за процесуално представителство по а.н.дело 57/2020г. по описа на Районен съд Велинград.

        Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева