Р Е Ш Е Н И Е
№ / 31.10.2017 г., гр.Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд V състав
На осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Катя Савова
при секретар Мариана А.
Като разгледа докладваното от съдията К.Савова
гражданско дело № 803 по описа за 2017 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).
Постъпила е молба от Е.С.А. ЕГН ********** *** и като майка и законна представителка на С.А.А. ЕГН ********** чрез адвокат Х.Г. срещу А.А.М. – лице, с което молителката живеела на съпружески начела и баща на детето С.А., с настоящ адрес ***, за постановяване на мерки за защита.
В молбата се твърди, че ответникът по иска е лице, с което молителката живеела на съпружески начела от месец март 2009г. От съвместното им съжителство е родено детето С.А.А..Излага, че поради несходство в характерите им през 2015 г. се разделили, като молителката заедно с детето отишла да живее в къщата на родителите си в с.Г., общ.Провадия, обл.Варна, а А.М. останал да живее при родителите си в с.Бозвелийско, общ.Провадия, обл.Варна.Причина за раздялата им били предизвикваните от А.М. скандали, без повод, в присъствието на детето им, като в повечето случаи завършвали с шамари и ритници към молителката. Твърди, че от както са разделени никога не е била против той да се вижда с детето, даже напротив насърчавала го е да се срещат и да бъдат заедно по-дълго време. При срещите, когато вземал дъщеря им А. започвал да се държи грубо и арогантно с молителката, като неведнъж й посягал и то в присъствието на детето.
На 23.06.2017г. молителката излага, че А.М. й се обадил по телефона и казал, че иска да вземе дъщеря им за няколко дни и трябвало тя да я доведе до гр.Провадия, като в 17.00 ч. ще я вземе от паркинга, който се намирал в централната част на гр.Провадия до Градската поща.Молителката приготвила детето и в 17.00 ч отишла на уреченото място, където без причина и в присъствието на детето била пребита от М., вследствие на което получила следните увреждания: контузия на главата, контузия на лявото ухо, травматичен оток и кръвонасядания в гореописаните области.Потърсила съдействие от полицейските органи, които отишли наместо, снели обяснения и от двамата и са съставили протокол за полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР на А.М..
Моли, на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за незабавна защита.
Моли на ответника да му бъдат наложени следните мерки по закона за защита от домашно насилие на основание чл. 5 ал.1. т.1 от ЗЗДН – да бъде задължен А.М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето им за срок от 18 месеца; на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН да му бъде забранено да доближава на по-малко от 50м. местата за социалните им контакти и отдих и жилището й, находящо се в с.Г.,общ.Провадия, обл.Варна за срок от 18 месеца; на основание чл. 5 ал.1. т.5 от ЗЗДН – да бъде задължен извършителя А.М. да посещава специализирани програми за лечение за срок от 18 месеца. Моли за присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лв., както и разноски по делото в размер на 40.00 лв.
Провадийският районен съд е издал Заповед за незабавна защита №5/04.07.2017г., като спрямо А.А.М. са били наложени съответни мерки за незабавна защита до произнасяне на съда с краен акт по делото.
В проведеното по делото открито съдебно заседание,
молителката се е явила в съдебно заседание на по-късен етап, процесуалният
представител на молителката моли срещу ответникът да бъдат наложени исканите в
молбата мерки. Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не изразява
становище.Представлява се от процесуален представител адв. Янка С..
След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая не се спори, че страните са били лица, които са съжителствали на семейни начела, от което съжителство имат едно родено дете С.А.А., поради което съдът намира, че молбата е подадена от легитимирано да търси защита по този ред лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество молбата е основателна.
Видно от подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, от Заверено копие на медицинско удостоверение № 101/2017 г., изд. от МБАЛ“Св.Анна-Варна“ АД, че лицето е декларирало, че на 23.06.2017г. срещу нея и детето й е извършен акт на домашно насилие от страна на бащата на детето – физическо такова спрямо нея, изразило се в контузия на главата, контузия на лявото ухо, травматичен оток и кръвонасядания в гореописаните области, а психическото и емоционално насилие спрямо детето.Потърсила съдействие от полицейските органи, които отишли наместо, снели обяснения и от двамата и са съставили протокол за полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР на А.М..
На 24.06.2017г. Е.А. е посетила д-р С. М. в МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД, който е констатирал контузия на главата, контузия на лявото ухо, травматичен оток и кръвонасядания в гореописаните области, които са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, отговарят да бъдат получени в указаното време и начин-нанесен побой на 23.06.2017г. от бащата на детето й.Описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, ако не настъпят усложнения.
От показанията на св.Ф. и св.Й. се установява, че ответникът живеел в в с.Бозвелийско, обл.Варна, където живеели и те.Един ден през месец юни или юли, за което и двамата свидетели немогат да си спомнят добре отишли с автомобила на А.М. ***.На паркинга до градската поща видели, че той се бил срещнал с молителката Е.А., на която среща присъствало и детето им С..След срещата детето тръгнало с баща си за с.Бозвелийско.Св.Йорданова видяла, че двамата нещо се карат.Никой от свидетелите не е видял А.М. да удря молителката.
От правна страна съда намира
следното:
Предявена е искова молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.4 вр. с чл.
5, ал. 1, т.2 и т.3 и ал.4 от ЗЗаДН с искане
спрямо А.М. да бъдат наложени мерки за защита по отношение на Е.А. и детето им С.А.А.
на основание чл. 5 ал.1. т.1 от ЗЗДН – да бъде задължен А.М. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо молителката и детето им за срок от 18 месеца; на
основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН да му бъде забранено да доближава на по-малко
от 50м. местата за социалните им контакти и отдих и жилището й, находящо се в
с.Г.,общ.Провадия, обл.Варна за срок от 18 месеца; на основание чл. 5 ал.1. т.5
от ЗЗДН – да бъде задължен извършителя А.М. да посещава специализирани програми
за лечение за срок от 18 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. А съгласно чл.2, ал.2 от същия закон за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. От събраните по делото доказателства коментирани по-горе - медицинско удостоверение, обяснения на молителката, свидетелски показания, както и от подадената от А. Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна доказателствена сила не бе оборена от ответника се установява, че М. е извършил акт на домашно насилие - физическо и психическо такова над молителката А. и дъщеря и С.. На 23.06.2017г. М. нанесъл побой над А. в присъствието на детето С.А., в резултат, на който тя получила контузия на главата, контузия на лявото ухо, травматичен оток и кръвонасядания в гореописаните области, които са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, отговарят да бъдат получени в указаното време и начин-нанесен побой на 23.06.2017г. от бащата на детето й.Описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, ако не настъпят усложнения.
Гореизложеното води до извода, че подадената молба за защита е основателна, като на молителката следва да бъде предоставена защита от извършения акт на домашно насилие.С оглед агресивното поведение на ответника, предизвикващо страх у молителката и оказващо вредно въздействие върху физическото и духовното й здраве, както и по отношение на детето С., следва на основание чл. 5 ал.1. т.1 от ЗЗДН – да бъде задължен А.М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето им за срок от 18 месеца; на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН да му бъде забранено да доближава на по-малко от 50м. местата за социалните им контакти и отдих и жилището й, находящо се в с.Г.,общ.Провадия, обл.Варна за срок от 18 месеца. Съдът намира, че срокът и по двете мерки следва да е 18 месеца, поради продължителното агресивно поведение на ответника създаващо страх не само у молителката, но и у останалите членове на семейството обитаващи това жилище.
Съдът намира, че на ответника не следва да се налага мярката за защита предвидена в чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, тъй като налагането на тази мярка не е подкрепено с доказателства, с оглед нейната необходимост, предвид определено здравословно състояние на ответника.
Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото състояние на последния, поради което преценя, че подходящия размер на глобата би бил близко до минималния такъв – 300 лева.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
Молителката е поискала присъждане на сторените по делото разноски, които според доказателствата по делото са в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, както и разноски по делото в размер на 40.00 лв.
С оглед изхода по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сторените разноски от А. в размер на 440 лева, следва да й бъдат присъдени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.2 и т.3 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд
Р Е
Ш И :
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Е.С.А. ЕГН **********
*** и като майка и законна представителка на С.А.А. ЕГН ********** *** от
осъщественото спрямо нея домашно насилие от А.А.М., ЕГН ********** с
адрес ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА А.А.М.
ЕГН********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е.С.А.
ЕГН ********** *** и детето им С.А.А. ЕГН ********** *** за срок от 18 месеца.
ЗАБРАНЯВА А.А.М. ЕГН********** *** да се
доближава на по-малко от 50 м. разстояние до местата за социалните им контакти
и отдих и жилището, в което пребивават Е.С.А. ЕГН ********** и детето им С.А.А.
ЕГН ********** *** за срок от 18 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Е.С.А. ЕГН ********** за налагане на А.А.М. ЕГН********** *** мерки за
защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на А.А.М. ЕГН********** *** в размер на 300 лв. (триста лева), платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА А.А.М. ЕГН********** *** да заплати по сметка на Провадийският районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса по делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А.А.М. ЕГН********** *** да заплати на Е.С.А. ЕГН ********** *** сумата от 440 лева, представляващи разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение и с издаването й се прекратява действието на издадената Заповед за незабавна защита № 5/04.07.2017 г. Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта. Предупреждава А.А.М. ЕГН********** ***, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУ Провадия.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................