Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 2021 Град
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На пети
януари Година две хиляди двадесет и първа
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4470 по описа за 2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „ С.” ООД-гр.Варна
ЕИК *********, представлявано от В.Х.Ч., чрез адв. Ж. Г., против НП № 03 –011575/ 17.07.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.264
вр.чл.128 т.2 от КТ на основание чл.415в от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200 / двеста/ лева
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна,
поради което е приета от съда за
разглеждане.
С
жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, оспорва се
фактическата обстановка и се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно се представлява от адв.Ж. Г.,
надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като
излага аргументи в подкрепа на становището си, че по преписката липсват доказателства,
че към визираната дата на нарушението -26.06.2019г. дължимото възнаграждение не
е било изплатено на работника, че в
хода на съдебното следствие са събрани доказателства, че това възнаграждение е
било изплатено и че неправилното отразяване в документацията се дължи на грешка
на счетоводителя, алтернативно се визира маловажност на нарушението и се иска
отмяна на НП.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Ошавкова,
която оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно, аргументирайки
доказаност и съставомерност на нарушението, за
което е била ангажирана отговорността на дружеството, тъй като същото е
следвало да начисли както трудовото, така и допълнителните възнаграждения в
срок до 25- то число на следващият месец и че именно до 26.06.2019г. е следвало
да се изплати процесното възнаграждение, а в конкретния случай в приобщеното
копие на ведомост е било начислено само основното възнаграждение и доплащането
на възнаграждението е било извършено след съставянето на АУАН и се иска НП да
бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
През месец юли 2019г.,
св.З. извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в обект –
ресторант „Чинар“, находящ се в гр.Бяла, на ул.”Черноморка”№16, стопанисван от
„С.“ ООД- гр.Бяла. При проверка на
изискани и допълнително представени документи, в това число ведомости за заплати, фиш за заплати, график
за работа през месец май 2019г. и присъствена форма, св.З. установила, че св. К.Д.Н.,
заемаща длъжността „мияч” в горепосочения обект, е полагала труд на официален
празник- 24. 05.2019г., но за положения труд не е било начислено в съответните
документи допълнително възнаграждение. Предвид горното св.З. приела, че на Н.
не е било изплатено дължимото допълнително възнаграждение за работа през
официален празник.
Резултатите от проверката
били отразени в протокол от 11.07.2019г.,
с който били дадени задължителни предписания, включително да бъде изплатено
допълнителното възнаграждение на Н...
На същата дата- 11.07.2019г., св.З.
съставила АУАН срещу „С.“ ООД- гр.Бяла за неизплащане на трудово възнаграждение за работа на
официален празник на Н. за положен от
него труд 24.05.2019г., като била посочена дата на извършване на нарушението-
26.06.2019г. и същото било квалифицирано по чл.264 от КТ във вр. с чл.128 т.2
от КТ.АУАН бил надлежно връчен на представляващия дружеството, която след
запознаване със съдържанието на акта го подписала и в съответната графа
вписала, че има възражения.
В законоустановения
срок били депозирани и писмени възражения , съгласно които процесното
възнаграждение е било изплатено, но доказателства за горното са били
представени едва след проверката, тъй като са се съхранявали в счетоводството
на дружеството, което е със седалище ***.
След изготвяне на
писмено становище от юрист, въз основа на съставения АУАН и материалите по
преписката, на 17.07.2019г. АНО издал
НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
В с.з. от показанията
на св.З. се установи, че неизплащането на дължимото допълнително възнаграждение
е било прието за установено единствено въз основа на представени документи,
като контакт със св.Н. не е бил установяван и след приключване на проверката са
представени и доказателства за изплащане на възнаграждението.
В с.з. бе проведен
разпит и на процесният работник- св.Н., която
категорично заяви, че е получила възнаграждение от 29 лв. за работата си на
официален празник през месец май 2019г. и това е станало в края на месеца, в
който е положила труд, като заявява ,че няма спомен кога е подписвала документите,
касаещи плащането.
Съдът напълно кредитира показанията на св.З., дадени в с.з., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на св.Н. единствено
в частта, в която първоначално същата посочи, че не е полагала подпис в
документи за полученото възнаграждение, тъй като в последствие се установи в
хода на разпита, че подписи са полагани от нея.В останалата им част съдът
кредитира показанията на св. Н., тъй като същите са искрени, последователни и
житейски достоверни, а и следва да се отбележи, че същата е престирала
работна сила само три месеца за санкционираното дружество и то през 2019г. и
няма как към настоящия момент да се приеме, че по някакъв начин е
заинтересована от изхода на делото.
Съдът кредитира приети
по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си
и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени
по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно –
АУАН, НП,, копия на ведомости и фиш, присъствена форма, трудов договор,
протокол за проверка, от показанията на св.З. и св.Н. и от останалите писмени
материали, приети по делото.
Съдът, както с оглед
изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени
от компетентни лица/ предвид разпоредбите на КТ и приетата в с.з. заповед /.Депозираните
възражения са били преценени от АНО, който е наложил наказание на основание
чл.415 В от КТ.
Въпреки горното съдът
намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбите
на чл.42т.3 от ЗАНН и чл.57ал.1т.5 от ЗАНН, дата и мястото на извършване на
нарушението са съществени реквизити както на АУАН, така и на НП и са елементи,
които пряко касаят индивидуализацията на нарушението, като последното следва да
бъде описано пълно, точно и ясно в НП, като бъдат посочени и обстоятелствата,
при които същото е извършено.
В тази връзка следва
да се отбележи, че както в АУАН, така и в НП е посочена декларативно дата на
извършване на нарушението- 26.06.2019г., като видно от обстоятелствената част
на НП, а и на АУАН, липсват каквито и да било факти, че именно в деня преди
посочената дата работодателят е бил длъжен да изплати трудово възнаграждение за
положен труд на официален празник-24.05.2019г.Съгласно разпоредбата на чл.264
от КТ за работа на официален празник се дължи заплащане според уговореното, но
не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, но видно от
обстоятелствената част на НП липсват каквито и да било факти какво
възнаграждение реално е следвало да бъде изплатено, а фигурира единствено
правен извод в тази насока- не по малко от удвоения размер, без да е ясно
изобщо какво е договорено между страните.Нормата на чл.270 от КТ предвижда
изплащане на трудовото възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, на
два пъти, доколкото не е уговорено друго, но в НП не са посочени никакви факти
какво точно е било договорено между страните по ТПО и кога е следвало да се
изплати трудовото възнаграждение за месец май 2019г., респективно да се
преценява дали тогава е следвало да се изплати и допълнителното
възнаграждение.Няма факти кога и евентуално какво възнаграждение за май 2019г.
е било изплатено, няма факти какво допълнително възнаграждение е следвало да се
изплати, за да се прецени дали в действителност не е изпълнено задължението по
чл.264 от КТ. Следва да се отбележи, че норма на чл.264 от КТ не визира срок в
който възнаграждението следва да се изплати.От доказателствата по преписката
също не се установява по безспорен начин на коя дата реално е било изплатено
възнаграждението на работниците за месец май 2019г.. Фактите следва да са
посочени в самото НП, а не да се презюмират от
материалите по преписката, като е недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва
в с.з.
Датата на извършване
на нарушението е от съществено значение не само с оглед правото на защита на
нарушителя, а и с оглед
индивидуализацията на нарушението, като непосочването й, грешното й посочване
или непосочването на фактите, които я касаят винаги съставляват съществено
процесуално нарушение, което е основание за отмяна на НП.Освен горното датата е
и от съществено значение с оглед задължението на съда да прецени дали не е
изтекъл давностният срок, визиран в чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Липсата на пълно,
точно и ясно описание на нарушението, непосочването на конкретните обстоятелства,
при които същото е извършено и на всички факти, касаещи съставомерните
признаци, представляват съществени процесуални нарушения, тъй като от една
страна ограничават правото на защита на нарушителя, а от друга страна лишава и
съда от възможността да прецени има ли извършено административно нарушение,
правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е била приложена
санкционната норма.
В АУАН и НП е визирана
като нарушена и нормата на чл.128 т.2 от КТ, вменяваща общо задължение за
работодателя да изплаща трудовото възнаграждение.В конкретния случай се
установи, че актосъставителят, а в последствие и АНО са приели, че удвоен
размер на допълнително трудово възнаграждение за работа на официален празник не
е било изплатено на св.Н. единствено въз основа на представени документи,
където липсва начисляване на такова допълнително възнаграждение, но в хода на
проверката не са събрани категорични доказателства, които да оборват
показанията на св.Н., че е получила сума от 29лв. за работа на официален
празник през месец май още през същия месец, а задължението на работодателя да
начислява възнагражденията се регламентират от нормата на чл.128 т.1 от КТ,
която не е била приета за нарушена.Липсата на начисляване не води до единствено
възможния и категоричен извод, че липсва и заплащане още преди да е изтекъл
срокът за това действие, при наличието на гласни доказателства от
незаинтересован свидетел за обратното, като налагането на административно
наказание за нарушение, което не е било безспорно доказано в хода на АНП
обуславя и неправилно приложение на материалния закон.
Предвид изхода на
спора съдът намира, че претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Предвид горното,
обжалваното наказателното постановление се явява незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила,
поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 03 –011575/ 17.07.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна, с което на „ С.” ООД-гр.Варна ЕИК *********, представлявано от В.Х.Ч.,
за нарушение на чл.264 вр.чл.128 т.2 от КТ на основание чл.415в от КТ
е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 200 / двеста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Д“ИТ“-Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Варна в
14-дневен срок от уведомлението.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: