Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 224
13.05.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия
Митрушева
адм. дело № 1159 по описа за 2020
година на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано
е по жалба на А.И.М. – гражданин на С., депозирана чрез адв.А.Г., срещу Отказ
за влизане в страната от 04.12.2020 г., издаден от С.Г. К.- контролиращ служител при Гранично
контролен пропускателен пункт „Капитан Андреево“.
Жалбоподателят
посочва, че така постановеният отказ бил незаконосъобразен и нецелесъобразен.
Същият бил издаден при съществено нарушение на административно-производствените
правила, противоречал на материалния закон и не съответствал на предвидените в
закона цели. А.И.М. бил роден в Сирийска арабска република, но заради войната
там напуснал родината си и през 2015 г. дошъл в Р. България. В България получил
статут на бежанец и се установил да живее в страната. През 2016 г. създал
семейство, като заживял на съпружески начала с М. Х. С., ЕГН : **********,
която също била бежанец от С.. От съжителството си имали две деца - К.А.И.,
родена в гр.Харманли на 16.09.2016 г., и Д. А.И., роден също в гр.Харманли на
06.09.2018 г. А.М. закупил недвижим имот - къща в с.Помощник, обл.Стара Загора,
където и до момента живеело семейството му. Същият се занимавал със земеделие и
стопанисвал малък ресторант в гр.Харманли. Често пътувал до Р.Турция, за да
пазарува по-евтини стоки. Откакто бил в България, нямал никакви
противообществени прояви и не бил осъждан.
На
04.12.2020 г., прибирайки се от пазар в Турция, жалбоподателят бил отделен за
проверка от служители на гранична полиция. Същите провели разговор - беседа с
него, като поискали информация за хора, които смятали, че познава. Тъй като
останали недоволни от това, което казал, служителите му обяснили, че ще му бъде
издаден отказ за влизане в страната. А.М. не бил запознат с други причини за
издаване на отказа. Самият той не бил извършвал каквито и да е действия, които
да застрашават сигурността на Р.България и които да са причина да не бъде
допускан на територията на страната. Ето защо цитираното правно основание за
издаване на отказа, а именно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ не намирало своята
опора във фактите по случая. Жалбоподателят по никакъв начин с действията си не
поставил или могъл да постави в опасност международните отношения, сигурността
или интересите на българската държава и за него нямало данни, че действа против
националната сигурност. Посоченото основание за издаването на отказа, което
било различно от действителното такова, правело отказът несъответстващ на
целите на закона.
В
отказа, като основание за издаването му, било отразено и наличието на вписана
забрана за влизане в страната в националния списък, за каквато жалбоподателят
нямал никаква информация.
Освен
липсата на материалните предпоставки за издаване на отказа, били налице и
формални недостатъци. В отказа било записано, че жалбоподателят се уведомява,
че съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ има вписана
забрана за влизане в страната в националния списък. В ЗЧРБ не съществувала
разпоредба на чл. 423 и позовавайки се на несъществуваща разпоредба, издаващият
отказа граничен полицай нарушил правото на засегнатото лице да научи какво
точно е основанието за издавания срещу него административен акт. Освен това, по
този начин била нарушена и разпоредбата на чл. 59 от АПК, която задължавала
издаващият орган да посочи фактическите и правни основания за издаване на
административния акт.
Формалните
недостатъци на отказа и несъответствието му с процесуалния закон следвало да
бъдат отчетени като самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалвания
акт.
На
следващо място, от текста на отказа не ставало ясно издаващият го служител
каква длъжност заема, за да се установи дали е компетентен да издаде същия.
Предвид
гореизложеното се моли да бъде отменен Отказ за влизане в страната с №
0125920010874 от 04.12.2020 г. на Контролиращ служител от ГД „Гранична
полиция“, ГКПП „Капитан Андреево“ - С. Г. К..
Моли
ответната страна да бъде осъдена да му заплати разноските по делото.
Административният
орган - контролиращ служител при ГКПП „Капитан Андреево“ С. Г. К., редовно и
своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. Депозира по делото
писмени бележки чрез юрисконсулт Я.Т., в които посочва, че твърденията на
жалбоподателя за незаконосъобразност и нецелесъобразност на отказа са
неоснователни. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че жалбата бъде уважена, моли за присъждане на разноски на
жалбоподателя в минимален размер.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че
жалбоподателят А.И.М. е гражданин на Сирийска арабска република (С.).
Със
Заповед № З-2880/02.11.2020 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност“ на основание чл. 42з, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в
България, предвид мотивите, изложени в доклад рег.№ Т-6-5482/02.11.2020 г. и
факта, че с действията си чужденецът може да постави в опасност сигурността на
българската държава, на А.И.М. е наложена принудителна административна мярка
„Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския
съюз“ за срок от пет години. Посочено е, че заповедта подлежи на незабавно
изпълнение, съгласно чл. 44, ал. 4, т. 2 от ЗЧРБ.
Видно
от данните по делото, заповедта е обжалвана пред Административен съд – Стара
Загора, като до момента на приключване на устните състезания в настоящото
производство, няма данни за влязло в сила решение.
Въз
основа на цитираната заповед, Контролиращ служител при ГКПП „Капитан Андреево“
при Главна дирекция „Гранична полиция“ С.Г. К.– командир на отделение в 01
група на ГКПП – Капитан Андреево, издава на 04.12.2020 г. Отказ за влизане в
страната рег.№ 1853/04.12.2020 г. по отношение на А.И.М.. Копие от документа с
рег.№ 0125920010874 е връчен на неговия адресат на същата дата. Отказът е
издаден на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1, вр. чл.10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, като
във формуляра е отбелязано наличието на следните причини за отказа: (H)
вписан е със забрана
за влизане в страната – в националния списък.
Жалбата
срещу постановения Отказ за влизане в страната е подадена директно до съда на
18.12.2021 г.
По
делото като доказателства са приети представените от зам. председателя на Държавна
агенция „Национална сигурност“ документи във вид на заверен препис, приложени и
обособени в класифициран том рег. № 3-2/2021 г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, включително приложените
към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
При
така установената фактическа обстановка и след извършената проверка по реда на
чл. 168, във вр. чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в рамките на законоустановения срок, от лице с правен интерес и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В
Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) не е предвиден ред за
обжалване на отказите за влизане в страната и те не представляват принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 39а от ЗЧРБ. Същевременно в Правилника
за прилагане на ЗЧРБ, където е предвиден редът и условията за издаване на
такива откази, също не е изрично предвидена възможност те да бъдат оспорени по
административен или съдебен ред. Такъв ред не е предвиден и в Инструкция №
8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните
проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от Министъра
на вътрешните работи и обнародвана в ДВ бр. 55/21.07.2015 г. Ето защо,
съобразно принципа на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България,
след като с административния акт се засяга правната сфера на жалбоподателя и
обжалването му не е изключено изрично със закон, то оспорването и настоящото
производство се явяват допустими.
В
допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, т. 1 - 3 от Регламент
(ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за
създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите
(Кодекс на шенгенските граници), на гражданин на трета страна, който не
отговаря на условията за влизане, постановени в член 5, параграф 1, и не
принадлежи към категориите лица, посочени в член 5, параграф 4, се отказва
влизане на териториите на държавите – членки, като отказът се предоставя чрез
стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V, част Б, попълнен от органа,
упълномощен от националното законодателство да налага отказ за влизане, и
лицата, на които е издаден отказ за влизане, могат да го обжалват. Регламентът
има директен ефект и по силата на примата на правото на ЕС над вътрешното
законодателство е пряко приложим при противоречие с националноправна норма.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, чужденец, който не отговаря на
изискванията за влизане в Република България, не се допуска в страната от
органите за граничен контрол. За отказа се попълва единен стандартен формуляр
за отказ за влизане на границата, съгласно част "Б" от Приложение V
от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март
2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през
границите. Тази норма определя както компетентността на органа за издаване на
акта, така и формата на издаването му. Съгласно същата, като компетентни да
издават откази за влизане в страната са определени органите за граничен
контрол, а формата за издаване на акта е писмена - единен стандартен формуляр.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015
г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на
граничните контролно-пропускателни пунктове, съгласно която в случаите, когато
при гранична проверка се установи неизпълнение на някое от условията за влизане
или наличието на забрана за влизане на чужденец в Република България,
граничният полицай съставя "Единен стандартен формуляр за отказ за влизане
в страната" по образец, копие от който се съхранява на ГКПП, и обработва
документите на чужденеца в съответствие с взетото решение за отказ за влизане.
В случая отказът за влизане е издаден от С. Г. К., като видно от представения
по делото Акт за встъпване в длъжност (л. 50), същият е младши експерт, заемащ
длъжността командир на отделение в 01 група на ГКПП "Капитан Андреево"
от Гранично полицейско управление – Свиленград при Регионална дирекция
"Гранична полиция" – Елхово при ГДГП – МВР, като видно от
длъжностната му характеристика (л.
52)
сред основните му задължения изрично е вменено и извършването на гранични проверки. В тази връзка следва да се
приеме, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган.
Отказът
е обективиран в писмена форма, в утвърдения единен стандартен формуляр и
съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
конкретно посочване на фактически и правни основания за издаването му,
съставляващи причините за постановения отказ за влизане в страната. Както се
посочи по-горе, съгласно чл. 31, ал. 1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г.,
когато при гранична проверка се установи неизпълнение на някое от условията за
влизане или наличието на забрана за влизане на чужденец в Република България, граничният
полицай съставя "Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в
страната" по образец, копие от който се съхранява на ГКПП, и обработва
документите на чужденеца в съответствие с взетото решение за отказ за влизане.
В
случая оспореният отказ е издаден по утвърден единен формуляр, като причините
за постановяването му са посочени – "вписан е със забрана за влизане в
страната" "в националния списък", поради което актът съдържа
минимално изискуемото съдържание, необходимо за законосъобразността му. С оглед
изложеното, съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати
нарушения относно формата и съдържанието му, които да обосноват неговата
незаконосъобразност.
Съдът
намира, че атакуваният отказ за влизане в страната е издаден и при правилно
приложение на материалноправните разпоредби, както и при наличие на
законоустановените предпоставки за това.
По
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец е всяко лице, което не е български
гражданин. Безспорно е, че жалбоподателят е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1
от ЗЧРБ, тъй като не е български гражданин. Същевременно е гражданин на трета
страна, според чл. 3, т. 1 от Директива 2008/115 - лице, което не е гражданин
на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора и което не се ползва от общностното
право на свободно движение, както е определено в член 2, точка 5 от Кодекса на
шенгенските граници.
В
атакувания отказ е посочена разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ и е
вписано, че е отказано влизане в страната поради следните причини: вписан е със
забрана за влизане в страната - в националния списък. Съгласно разпоредбата на
чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, отказва се издаване на виза или влизане в страната
на чужденец, когато с действията си е поставил или може да постави в опасност
сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че
действа против сигурността на страната. От приетите по делото доказателства бе
установено, че със Заповед № № З-2880/02.11.2020 г. на председателя на ДАНС на жалбоподателя,
на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, е
наложена принудителна административна мярка "Забрана за влизане в
Република България" за срок от 5 години. Като фактическо основание за
издаването й е посочено, че има данни, че действа против сигурността на
страната. Тоест основанието за отказа е чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, а
отразеното в заповедта на председателя на ДАНС фактическо основание е, че има
данни, че действа против сигурността на страната, като наложената принудителна
административна мярка по чл. 44 от ЗЧРБ обуславя постановяване на отказ. Поради
това твърдението в жалбата за липса на предпоставки за постановяване на отказа
са несъстоятелни. За неоснователни се приемат и доводите, че в акта е посочено
несъществуващо правно основание - чл. 423 от ЗЧРБ. Безспорно става въпрос за
чл. 42з от ЗЧРБ. Следва да се има предвид и факта, че при издаване на отказ за
влизане в страната, административният орган действа при условията на обвързана
компетентност и наличието на условията по цитираната правна норма задължително
предпоставя постановяването на такъв отказ. В този смисъл съдът приема, че
правилно е приложен материалният закон относно фактическото и правното
основание, въз основа на което на жалбоподателя е отказано да влезе в Република
България. Актът не страда от отменително основание, посочено в чл. 146, т. 4 от АПК.
Действително
към момента на постановяване на отказа заповедта за налагане на ПАМ не е влязла
в сила, но това е неотносимо при преценката за законосъобразност на оспорения
отказ за влизане в страната, доколкото същата, съгласно чл. 44, ал. 4, т. 2 от
ЗЧРБ, подлежи на незабавно изпълнение и факта, че е обжалвана, не влияе на
нейното действие.
Оспореният
акт е съобразен и с преследваната от закона цел да не се допусне влизане в страната
на лица, по отношение на които има наложена забрана за влизане.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че процесният Отказ
за влизане в страната, издаден от контролиращ служител при гранично контролен
пропускателен пункт - ГКПП "Капитан Андреево" е издаден от
компетентен орган, при спазване на предвидената писмена форма, в съответствие с
материалните и процесуалните изисквания за издаването му. При осъществения
съдебен контрол за законосъобразност не се откриха пороци и няма правни и
фактически основания, въз основа на които да се приеме, че оспореният
индивидуален административен акт е нищожен. Индивидуалният административен акт
е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон и неговата цел, с оглед на което подадената
жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че неотносими за изхода на
настоящото производство са изтъкваните от жалбоподателя доводи, свързани с продължителността
на пребиваването му на територията на Република България, семейното му
положение, както и създадените семейни, културни и социални връзки тук. Тези
факти биха били относими при провеждане на административно производство от
друго правно естество, а именно - при прилагане на принудителни административни
мерки. Принудителните административни мерки по ЗЧРБ са изчерпателно изброени в
чл. 39а на закона и те са: отнемане на правото на пребиваване в Република
България; връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или
трета страна; експулсиране; забрана за влизане и пребиваване на територията на
държавите - членки на Европейския съюз и забрана за напускане на Република
България. Настоящият административен отказ не попада измежду посочените, поради
което и не съставлява принудителна административна мярка по смисъла на закона.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на юридическото лице, към чиято структура принадлежи ответника
– Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.М. – гражданин на
С., против Отказ за влизане в страната рег.№ 1853/04.12.2020 г.04.12.2020 г., издаден
от контролиращ служител при Гранично контролен пропускателен пункт „Капитан
Андреево“.
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН : **********, адрес:
***, да заплати на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово разноски по
делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: