РЕШЕНИЕ
№
343
гр.
Враца, 16 .10.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 21.09.2023г.
/двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 280 по описа на съда за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК.
Образувано по жалба на
М.Н.П., лично и в качеството й на * на * Ю.Н., депозирана чрез * К.Т. против
Заповед
№ ЗД/Д-ВР-М-027/23.03.2023г.
на Директора на ДСП-Мездра, с
която М. Н.П. *** е насочена да ползва краткосрочна социална услуга за срок от
6 месеца в „**********“ към ИСДП ЦОП „Н.“ ***, съвместно с * Ю.Ю.Н. и * Ю.Ц.Н.,
съгласно заложеното в Плана за действие за работа със специалисти с цел
зачитане правото и интересите на * Ю.Н., потвърдена с Решение №06-РД06-0010/20.04.2023г.
на Директора на РДСП-Враца. Твърди се, че оспорения акт е незаконосъобразен и
се прави искане за неговата отмяна.
В
с.з. жалбоподателят не се явява и
представлява.
Ответникът- Директор на ДСП-Мездра, чрез представен писмен отговор моли за
отхвърляне на жалбата, като неоснователна и потвърждаване на оспорения акт,
като законосъобразен. Навеждат се доводи в тази насока.
По делото са събрани и приложени
писмени доказателства. Представено е
заверено копие от образуваната пред административния орган адм. преписка.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е * на ** Ю.Ю.Н., с постоянен и настоящ адрес ***. Живяла е с * на * Ю.Ц.Н. с постоянен и
настоящ адрес в ***, като до м. декември 2018г. * е отглеждано от ** в ***.
След раздялата на * на * през м.декември 2018г., грижи за него се полагат от *.
Със съдебно решение №142/31.07.2023г. на
РС-Мездра по гр.дело № 1338/2019г. упражняването на ** върху * Ю. е
предоставено на *, при която е определено и местоживеенето на *, а на * е
определен режим на лични отношения посочени в решението, които са отменени с решение №260027/03.02.2021г. на ОС-Враца по гр.д. № 1338/2019г. и е определен
друг режим на лични отношения между * и * посочени в решението, видно от
данните по преписката.
В РС-Мездра по молба на * М.П. е
образувано гр.дело № 762/2021г., с правно основание чл.59,ал.9 СК, за изменение
на определените с решение №260027/03.02.2021г. на ОС-Враца мерки относно режима
на виждане на * с * Ю.. С решение №19/07.02.2023г. РС-Мездра е отхвърлил иска. Решението
е обжалвано пред ОС-Враца, който с решение №151/13.07.2023г., по гр.д.
№173/2023г. е отменил решението на РС-Мездра
и изменил на основание чл.59,ал.9 СК определения с решение
№260027/03.02.2021г. на ОС-Враца по
гр.д. № 1338/2019г. режим на лични отношения между * и *, като същия е посочен
в решението.
От данните
по преписката се установява, че през м.септември в отдел „Закрила на детето“
при ДСП-Мездра е отворен случай за наблюдение в семейна среда на * Ю.Ю.Н.. В
хода на работа е изведена необходимост от ползване на социална услуга съвместно
от ** и * Ю.. До 29.12.2021г. М.П. и * са ползвали социална услуга-Център за
обществена подкрепа/ЦОП/-***. Жалбоподателката е консултирана от ОЗД-*** за
необходимостта от консултации със специалисти от ЦОП-***, като на 30.03.2022г.
е подала заявление за ползване на социална услуга-ЦОП-*** от нея и */л.154/.
С
направление № НП-Д-ВР-М-026/05.04.2022г. на директора на ДСП-Мездра, М.П. и *
са насочени за работа в насока „Семейно консултиране и подкрепа“ във вр. с
необходимостта от подобряване на взаимоотношенията на * с */л.155/. Във вр. със
случая са проведени срещи, за което са
изготвени и представени по преписката протоколи, и в същите е отразено в какво са се състояли срещите/л. 163-192/.
С
писмо изх.№ 54/01.04.22г. на ЦОП-*** /л.156/ е уведомен директора на
ДСП-Мездра за ползването на социална
услуга от * Ю.Ц.Н., насочен с направление № СУЗ/Д-С-СК/10/04.02.2022г., считано
от 14.03.2022г., издадено от ДСП-Сердика-София, за ползване на социална услуга “Информиране
и Консултиране“ и „Посредничество и застъпничество“ в ИСДП ЦОП „Н.“-*** за срок
от 6 месеца, считано от 14.03.2022г. Налице е и писмо изх. № 88/25.05.2022г. на директора на ЦОП-София/л.157/.
На
27.10.2022г. М.П. е подала заявление за продължаване ползването на социална
услуга – ЦОП-***/л.158/ и е насочена заедно с детето, с Направление №
НП/Д-ВР-М-047/07.11.2022г. на директора на ДСП-Мездра за ползване на услугата/л.159/.
На 01.12.2022г. е сключен договор между * и ЦОП-*** за срок до 07.11.2023г./л.160/.
На
21.03.2023г. в ДСП-Мездра е получена информация, че Ю.Ц.Н. има входирано
заявление от 20.03.2023г. за насочване към социална услуга-ИСДП ЦОП Н. –*** и
ползване на Контактен център/л.162/. От страна на * не е депозирано заявление
за ползване на този вид услуга.
Изготвен
е план за действие за * Ю.Н., като в частта ********************************************.
************************, да им бъде издадена заповед за задължително ползване
на основание чл.20,ал.4,т.1 ППЗЗДет./л.33/.
На
22.02.2023г. в ДСП-Мездра е проведена среща между служители на ОЗД и М.П., за запознаване с изготвения
план за действие на * Ю., за което е съставен и протокол от същата дата и от
който е видно, че * е отказала да ползва предложената й услуга „**“/л.39/. По
време на срещата на П. е предоставен и
изготвения План за действие на * от месец 02.2023г., като върху същия е
отразила срещу подпис, че отказва да ползва услугата.
Изготвен е социален доклад по
случая от И.М., ** ЗД на 11.04.2023г. до директора на ДСП-Мездра, относно * Ю.Н.,
в който т. V Изводи и Препоръки е
отразено, че не са постигнати удовлетворяващи резултати в посока осъществяване
на добронамерено общуване между Ю. и * и е дадена препоръка за съвместно
ползване на социална услуга “**“, което ще доведе до по-голяма ефективност и
възможност за възобновяване на контактите на Ю. с нейния */л.25/. Приложен е и
протокол от проведена среща с М.П. на 22.02.2023г./л.39/ и протокол от
16.02.2023г./л.30/.
Със Заповед № ЗД/Д-ВР-М-027/23.03.2023г. на Директора на
ДСП-Мездра, М. Н.П. *** е насочена да
ползва краткосрочна социална услуга за срок от 6 месеца в „*************“ към
ИСДП ЦОП „Н.“ ***, съвместно с * Ю.Ю.Н. и * Ю.Ц.Н., съгласно заложеното в Плана
за действие за работа със специалисти с цел зачитане правото и интересите на *
Ю.Н.. Изложени са правни и фактически основния за издаването й.
Така издадената заповед е
оспорена от М.П. с жалба вх. № СЛ/Д-ВР-М/480-144/07.04.2023г. пред Директора на
РДСП-Враца, който се е произнесъл с Решение № 06-РД06-0010/20.04.2023г., с
което е отхвърлена жалбата, като неоснователна. В решението са изложени мотиви,
в резултат на които е прието, че оспорената заповед на Директора на ДСП-Мездра
е законосъобразна и е потвърдена, като такава.
Приложено е и писмо вх.№ 2415/25.07.2023г./л.147/ във вр. с
изискана информация от съда и от същото е видно, че на територията на *** не се
предлага услугата “**“, същата се предоставя в ***, ***, *** и ***.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт, в законоустановения срок, поради
което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е и основателна.
Съгласно изричната разпоредба на
чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член, съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Предмет на делото е
Заповед №
ЗД/Д-ВР-М-027/23.03.2023г. на Директора на ДСП-Мездра, потвърдена с Решение № 06-РД06-0010/20.04.2023г. на Директора на
РДСП-Враца.
Същата е издадена от
компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.20, ал.4,т.1 от Правилника за
прилагане на Закона за закрила на детето
(ППЗЗДет.). Оспорената заповед е издадена след извършено от служители на
ответника изготвяне на план за действие,изготвен социален доклад и установена
от социалните работници необходимост от ползването на допълнителна социалната
услуга и заявено нежелание от * на * да
ползва предлаганата социална услуга. Оспорената заповед съдържа, правни и
фактически основания за нейното издаване.
Заповедта е издадена в противоречие с материалния закон.
Съгласно
чл.20,ал.1,т.4 ППЗЗДет., която
норма е посочена и като правно основание за издаване на заповедта в случаите,
при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на
родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за *,
ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на Директора
на Дирекция "Социално подпомагане".
Властническото волеизявление, съдържащо се в обжалваната заповед на
Директора на ДСП - Мездра, се изразява в насочване на М.П., съвместно с * Ю.
и * да ползва краткосрочна социална услуга към ИСДП ЦОП „Н.“ *** за срок от 6 месеца. За
да пристъпи към подобна мярка, административният орган се е позовал на препоръки
на РДСП-Враца, план за действие на детето, изготвен на 23.02.2023г., получена
информация, че бащата има входирано заявление за насочване към социалната
услуга на 21.03.2023г.,дадено становище от социалния работник в доклад от
22.03.2023г. и отказ на * за този вид
услуга.
Видно
е, че между * съществува неразбирателство и напрежение, за което всеки от тях
допринася с поведението си. Също така е видно, че * на * ползва социална услуга
в ЦОП-*** и е насочена заедно с *, с Направление № НП/Д-ВР-М-047/07.11.2022г.
на директора на ДСП-Мездра за ползване на услугата, като на 01.12.2022г. е
сключен договор между * и ЦОП-*** за срок до 07.11.2023г. Тоест налице е ползване от майката на социална
услуга към момента на издаване на заповедта. Ако * беше отказала да ползва социална
услуга към ЦОП-***, директорът на ДСП – Мездра
можеше да издаде заповед и то заповед за ползване на социална услуга по чл.20,ал.4,т.1
ППЗЗДет. В случая такъв отказ от съдействие не е бил налице, поради което издаването
на заповед за ползване на допълнителна социална услуга „**“ от страна на * с
оглед на съществуващите фактически обстоятелства към онзи момент не са били налице. Разпоредбата не визира, че при
ползване на услуга и при отказ от страна
на * за ползване на допълнителна услуга следва да се издава заповед по чл.
чл.20,ал.4,т.1 ППЗЗДет. Също така следва да се посочи, че в заповедта органа не
се мотивира защо жалбоподателката следва да ползва социалната
услуга “**“ в ЦОП-***, а не например в ***, като от представеното по делото
писмо вх.№ 2415/25.07.2023г./л.147/ е видно че такъв център има и в ***, още
повече че същата е с постоянен и настоящ адрес *** и * живее именно в ***.
Подаването на заявление за ползване на този вид услуга от страна на * и
издаване на направление по отношение на него не може да се приеме и че по
отношение на* са налице предпоставките за издаване при отказ, тъй като същата
вече ползва социална услуга към ЦОП-***. В плана за действие краткосрочна цел 3 ********************************************.
Видно е че между * и * му е осъществяван контакт, за което е налице и
съдействие от страна на *, което се установява от приложените протоколи за
проведени срещи. От данните по делото се установява, че *, не е отказвала да
осъществи режима на лични контакти между * и неговия *. В приложения по делото
социален доклад изрично е записано, че всеки месец в ЦОП - *** се организират
по две срещи между * и *, за които * осигурява присъствието на *. Отделно от
това издаването на заповед за насочване на * към ползване на допълнителна
социална услуга не следва да се използва за заобикаляне на законовия начин за
изпълнение на съдебно решение, видно от изготвения индивидуален доклад от
индивидуална оценка на потребностите /л.56/.
Единственият
текст посочен в процесната заповед като правно основание за издаването й е
чл.20,ал.4,т.1 ППЗЗДет. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената
фактическа обстановка настоящият съд намира, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба, липсва която и да е
от материалните предпоставки по чл.20,ал.4,т.1 ППЗЗДет. за
административно насочване, чрез административна мярка на * М.П. за предоставяне ползването на социалната
услуга от същия, чрез средствата на административната принуда, с което
оспорената заповед се явява постановена при неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.146 т.4 АПК, което е основание за отмяна на
обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Също така следва да се
посочи, че без да са отчетени специфичните нужди и потребности на детето и без
да са налице безспорни доказателства, че това се прави с цел осигуряване на
най-добрия интерес на *, мотивира съдът да приеме, че издадената заповед не
съответства на целта на закона, което е основание за отмяна на акта и съгласно чл.146,т.5 АПК. Потвърждаващото
заповедта решение също е постановено в несъответствие с материалния закон, с
оглед на изложеното.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ ЗД/Д-ВР-М-027/23.03.2023г. на Директора на ДСП-Мездра, с която М.Н.П. *** е
насочена да ползва краткосрочна социална услуга за срок от 6 месеца в *** към
ИСДП ЦОП „Н.“ *** и потвърждаващото Решение №06-РД06-0010/20.04.2023г. на
Директора на РДСП-Враца.
Решението подлежи на касационно
оспорване,чрез Административен съд Враца
пред Върховен административен съд на Република България София в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.