Р Е
Ш Е Н
И Е
София., ......................
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на трети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.А. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Силва Абаджиева, като
разгледа докладваното от съдия Папазян ВНЧХД № 3566 по описа за 2018г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 23.05.2018г., постановена по НЧХД №
8713/2016г., СРС, НО, 98-ми състав е признал подсъдимата М.Я.С. за виновна в
извършване на престъпления по чл. 146, ал.1 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил на подсъдимата едно общо
най-тежко наказание „пробация” със следните пробационни мерки:
1. задължителна регистрация по
настоящ адрес при периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца
2. задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца.
С така постановената присъда
подсъдимата е оправдана за част от изразите, с които ѝ е вменено
извършеното на престъпления по чл.146, ал.1 и по чл. 144, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата С. е осъдена да заплати направените
по делото разноски.
Срещу присъдата е постъпила въззивна
жалба от повереника на частните тъжители Я.Г. и М.Г. – адв. М. – САК, в която
се излагат доводи, че присъдата в оправдателната ѝ част и в частта, в
която е определено общото най-тежко наказание, е неправилна и незаконосъобразна.
Твърди се, че наложеното на подсъдимата наказание „пробация“ в минималния законов
размер от шест месеца не съответства на степента на обществената опасност на
деянието и дееца, като се иска налагане на наказание „пробация“ в размер от три
години. Според повереника на частните тъжители силно занижен е и размера на
наложеното на подсъдимата наказание „глоба“. По отношение на оправдателната
част от присъдата се излагат доводи, че съдът приемайки, че подсъдимата не е
извършила закана с престъпление по смисъла на
чл. 144, ал.1 от НК, е приложил неправилно материалния закон. Застъпват
се още доводи, че присъдата в оправдателна ѝ част е необоснована,
доколкото приетите от съда фактически положения не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. В заключение се
моли обжалваният съдебен акт, в частта в която подсъдимата е призната за
виновна да се измени, като се увеличи наложеното наказание „пробация“ от шест
месеца на три години, както и размера на наложеното на подсъдимата наказание „глоба“,
а по отношение на оправдателната част на присъдата се моли последната да бъде
отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за
виновна, като й бъде наложено наказание „пробация“ в размер на три години.
С жалбата не се правят искания за
събиране на допълнителни доказателства.
В отговор на въззивната жалба е
постъпило възражение от подсъдимата С., в което се твърди, че жалбата е
неоснователна, а постановената присъда правилна и законосъобразна. Изразява
становище, че наложеното с присъдата ѝ наказание е достатъчно тежко, като
изпълнява в пълна степен визираните в чл. 36, ал.1 от НК цели. Предвид горното
се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
В разпоредително съдебно по реда на чл. 327 от НПК въззивният
съд е преценил,
че
атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната
инстанция по съответния ред, като за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимата, свидетели и изслушването на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният
представител на
частните
тъжители Я.Г. и М.Г. – адв. М. моли въззивната жалба да бъде уважена. Посочва
се, че първоинстанционният съд абсолютно правилно и законосъобразно е изследвал
всички доказателствени източници, събрани в хода на съдебното следствие, като е
достигнал до верни, логически и правни изводи досежно виновността на
подсъдимата, като е приел, че обидните думи и изрази са изречени именно от
подсъдимата, което обстоятелство се потвърждава от събраните по делото гласни
доказателствени източници. Посочва се още, че по отношение на двамата частни
тъжители е налице и извършено от подсъдимата престъпление по чл. 144, ал.1 от НК, а именно отправяне на заплахи, които са възбудили у тъжителите страх от
тяхното изпълнение съгласно събраните доказателствени източници по делото.
Изразява се несъгласие с размера на
наложеното наказание и в частност
приложението на института на чл. 55 от НК. Посочва се още, че съдът не е
изложил мотиви защо при приложение на разпоредбата на чл. 23 от НК, последният
не е приложил и нормата на чл.24 от НК, отчитайки многобройността на
осъдителните диспозитиви. В заключение се моли въззивната инстанция да направи
корекция на атакувания първоинстанционен акт, в частта относно наложеното на
подсъдимата наказание, доколкото последното е изключително снизходително и не
покрива критериите, заложени в чл. 36 от НК.
Частните тъжители Я.Г. и М.Г. се присъединяват към
казаното от адвокат М..
Защитникът на подсъдимата – адв. Ж. моли депозираната
въззивна жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изразява
становище, че наложеното с присъдата наказание „пробация“ напълно съответства
на обществената опасност на деянието и дееца. Застъпва се тезата, че правилно
съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е определил размера на
наказанието след като е съобразил смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно особеното емоционално състояние, в което се е намирала подсъдимата по
време на извършване на деянието, както и чистото ѝ съдебно минало. Според
защитата правилно съдът е взел предвид изключителния превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като е счел, че наказанията ѝ следва да
бъдат определени съобразно нормата на чл. 55, ал.1 и ал.2 от НК. Посочва още, че наложеното на
подсъдимата наказание е достатъчно тежко, като напълно изпълнява, визираните в
чл.36, ал.1 от НК цели. По отношение на присъдата в оправдателната ѝ
част, изразява становище, че присъдата е обоснована, доколкото приетите от съда
фактически положения напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства.
В заключение се твърди, че присъдата е правилна и законосъобразна, справедлива
и обоснована и като такава моли да бъде потвърдена и от въззивния съд. Отправя се
искане за присъждане на направените от подсъдимата разноски за адвокатско
възнаграждение.
В правото си на лична защита подсъдимата С. се
присъединява към казаното от защитника си. В предоставената ѝ възможност
за последна дума изразява съжаление за случилото се.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, изложените от страните доводи и възражения, и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост
и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства. Без да променя съществено
изводите на районния съд, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата М.Я.С., с ЕГН ********** е родена на ***г. в гр. София,
българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, живуща ***, 4а.
Към 08.04.2016г. частните тъжители Г. и Г. живеели на
семейни начела, като от съвместното им съжителство последните имали три деца.
През 2014г. семейството им се преместило да живее в
къща близнак на адрес: гр. София, ул. „********. В другата половина на къщата
живеела подс. С. със семейството си. След преместването на частните тъжители
отношенията между двете семейства били добри, но с времето се променили и се
обтегнали.
Вечерта на 08.04.2016г. около 19,40ч. семейството на
частните тъжители било на двора на къщата им, като им гостувал техен семеен
приятел св. Ч.С.. Трите деца си играели, като вдигали характерния шум за игра
навън. Малко по-късно частният тъжител Г. и св. С.влезнали в къщата за да
поправят пералнята, когато към 19,52ч. Г. получил електронно съобщение на
мобилния си телефон със съдържание: „Ще ти смачкам фасона, *****!”. Последното
било изпратено от телефонния номер на подс. С.. Частният тъжител Г. показал
съобщението на приятеля си св. С., без да отговаря на последното.
Около 20.20ч. подс. С. излязла от жилището си
застанала пред входната врата на двора на частните тъжители и започнала тропа
по вратата и да обижда М.Г. с думите: „Излез, *****!”, „**********”, „*****мръсна”,
„*****”, след което се заканила и с престъпление против личността на
тъжителката Г. с думите: „Само да те докопам, ще те смачкам!” и „Ще извикам П.П.да
ти смачка кокалите!”. По това време на двора, пред къщата, били частните
тъжители, техните деца и св. С.. Частната тъжителка Г. възприела непосредствено
обидите и заканите и се изплашила много, че ще бъдат изпълнени. В следващия
момент подсъдимата се обадила на полицията и съобщила за сбиване, каквото към
момента нямало. Скоро след това чрез блъскане С. успяла да повреди заключващия
механизъм на вратата и да проникне в двора на тъжителите. Св. С.прибрал децата
в къщата. Подсъдимата се насочила към частната тъжителка Г. и замахнала за да я
удря, но частният тъжител Г. успял да избута подсъдимата извън двора. Ядосана
от действията му подсъдимата се обърнала към Г. с думите: „Ти си *****!”, „Ти
си *****„Утре ще ритам майка ти!, „Ще я вкарам в „Пирогов”!”.
Скоро след това на място на инцидента пристигнали
свидетелите Н. иА., полицейски служители от 06 РУ-СДВР, които се отзовали на
подадения от подсъдимата сигнал. Последните заварили на мястото на инцидента
двамата тъжители, като и подсъдимата С., която била много ядосана и без видими
наранявания. Полицейските служители изслушали и двете страни, съставили
предупредителни протоколи на всички участници и си тръгнали. При подсъдимата
дошла нейна съседка и приятелка св. Г., която се опитала да я успокои.
Както фактическите констатации, така и правните изводи
на районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, доколкото същите
почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства – гласни
доказателствени средства: обясненията на подсъдимата, показанията на
свидетелите С., С., Г., П. и П.а, на полицейските служители – Н. иА.; писмените доказателства и експертни
заключения – съдебномедицинско удостоверение за подсъдимата С. от 10.04.2016г.,
медицинско направление за подсъдимата от 10.04.2016г., листа за преглед за
подсъдимата, свидетелство за съдимост на подсъдимата, лингвистична експертиза,
съдебно-психиатрични експертизи на частните тъжители Г. и Г..
Настоящият съдебен състав споделя доказателствените
изводи, до които е достигнал районният съд, като намира че контролираната
инстанция, е събрала необходимите доказателства и доказателствени средства за
изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала
процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на страните да сочат доказателства.
Атакуваната присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в своята съвкупност, като районният съд е изложил
ясни и мотивирани съображения кои доказателствени източници кредитира и защо, с
които съображения настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.
В подкрепа фактологията на събитията правилно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите – очевидци на осъществилата
се конфликтна ситуация Ч.С., Д. П.а и Д. П., от които се установява по безспорен
начин времето, мястото и авторството на инкриминираните от частното обвинение
деяния.
При извършена самостоятелна преценка за достоверност
на показанията на посочените свидетели, въззивният съд намира, че в направения
от СРС анализ е разкрито точното им съдържание, като обосновано последните са
оценени като достоверни от съда и са били ползвани при формиране на
фактическите му изводи. Според настоящата съдебна инстанция не се разкрива
предубеденост или заинтересованост в свидетелстването на лицата, независимо от
обстоятелството, че последните са признали, че се намират в добри съседски и приятелски
взаимоотношения с частните тъжители, доколкото показанията им досежно
относимите към предмета на доказване факти са еднопосочни и непротиворечиви,
като въззивната инстанция намира, че отразяват достоверно стеклите се събития
на инкриминираната дата.
Както правилно е констатирала първата инстанция от
показанията на цитираната група свидетели се установява по категоричен начин
правнозначимите за предмета на доказване факти, а именно предприетите от
подсъдимата С. действия на инкриминираната дата, в това число и изречените по
адрес на частните тъжители словесни изрази. Така пред съда св. С.освен за
текста на полученото на инкриминираната дата от тъжителя Г. текстово съобщение,
гласящо „Ще те смачкам ***“ (което подсъдимата признава, че изпратила от
собствения си мобилен телефон) дава пряка доказателствена информация за
предприетите от подсъдимата С. действия включващи агресивно отношение и отправяне
на обидни изрази спрямо тъжителката Г., цитирани точно и в мотивите на
обжалваната присъда, а именно „**********”, „мръсна *****”, „циганка”, както и
заплахите: „Ще те смачкам, ще викна Пашата да ти смачка кокалите”. От
показанията на свидетеля се установява още обстоятелството, че въпреки
неправомерното си поведение подсъдимата сама сигнализирала за случилото се в
полицията, след което нахлула в двора на частните тъжители и заплашително се
насочила към тъжителката Г.. От показанията на свидетеля С.въззивната инстанция
изгражда фактическите си изводи и относно обстоятелствата, че отправяне на
цинични изрази от страна на подсъдимата е имало и по отношение на частния
тъжител Г., който бил наречен от последната „*****“, както и факта, че при
опитите на Г. да изблъска подсъдимата извън двора, последвала и закана към
майката на тъжителя, а именно че ще я бие и ще я изпрати в Пирогов.
Обосновано първият съд е съпоставил изложеното от
свидетеля С.(близък приятел на семейството на частните тъжители) с цел проверка
на доказателствената стойност на показанията му, с изложеното от свидетелите П.и,
живеещи в близост до имота на частните тъжители – станали случайни очевидци на
конфликтната ситуация. В показанията на свидетелката П. се съдържа информация в
съответствие с изложеното от С., че пряко е възприела (през прозореца, намиращ
се на около три метра от оградата на тъжителите) изречените от подсъдимата на
инкриминираната дата обидни изрази спрямо частните тъжители, гласящи по
отношение на Г. „*****”, „******”, а по отношение на Г.: „Ти си ** ти си *****,
*****както и „Ще унищожа майка ти и ще я пратя в „Пирогов!“. От показанията на
свидетелката се потвърждава и обстоятелството, че именно подсъдимата С. е
сигнализирала на органите на реда за случилото се, както и фактът, че
последната е успяла да проникне в двора на частните тъжители и да нападне Г., в
резултат на което била изблъскана навън от тъжителя Г.. В подкрепа на изложеното от
свидетелката П.а са и показанията на свидетеля П., който представя хронологията
на събитията по идентичен начин с този на съпругата си, като потвърждава
обстоятелството, че е възприел пряко подсъдимата да отправя обидни думи към Г.,
сред които: „*****”, „мръсна *****, ще те смачкам, ела тук” и към Г. „****”, „ще те унищожа”, като се
заканвала и на неговата майка, че ще я пребие.
След самостоятелна доказателствена проверка на
обсъдените по-горе гласни доказателствени източници въззивната съдебна
инстанция намира, че първият съд е стигнал до верен извод, че показанията на горната
група свидетели се отличава с вътрешна подреденост, логичност и
обстоятелственост, с оглед на което прие, че последните представляват надежден
източник на информация относно стеклите се събития на 08.04.2016г. Аргумент в
подкрепа на горния извод, че се явява фактът, че изложените от свидетелите
обстоятелства не се опровергават и от останалите ангажирани по делото гласни
доказателствени източници. В тази връзка следва да се отбележи, че в
обясненията си подсъдимата не оспорва факта, че е започнала конфликтната
ситуация на инкриминираната дата, отправяйки по адрес на частните тъжители
цинични изрази, като признава и за изпратеното на Г. съобщение с текст „Ще ти
смачкам фасона, *****!”. В обясненията си пред съда последната дори изразява
съжаление за извършеното. От друга страна, в показанията си съпругът на
подсъдимата – св. С. също дава сведения, че макар да не е станал очевидец на
конфликта, е разбрал от жена си, че между нея и частните тъжители е имало
скандал включващ размяна на обидни изрази.
Подобно на районния съд въззивната инстанция кредитира
с доверие показанията на свидетелката Г.. Последната не е била очевидец на
конфликтната ситуация, но възприела суматохата на мястото на инцидента
малко след неговото преустановяване. В показанията си последната дава сведения
за състоянието на подсъдимата малко след инцидента, посочвайки, че последната е
била видимо превъзбудена, като потвърждава и обстоятелството, че на мястото е
имало полицейски служители и множество хора.
Съдът в този му състав, аналогично на предходния,
кредитира и показанията на полицейските служители Н. иА., отзовали се на
мястото на събитията по сигнал на подсъдимата. При липса на каквито и да било
основания за пристрастност у тези свидетели настоящият съдебен състав се довери
на изложеното от тях по повод срещата им с подсъдимото лице и частните тъжители.
От показанията им се установяват обстоятелствата, че подсъдимата е била видимо
ядосана, но без видими наранявания, както и че след като изслушали и двете
страни, са им съставили предупредителни протоколи.
Подобно на контролираната инстанция, въззивният съд не
подходи с доверие към изложеното от свидетелката З. относно обстоятелството, че
е била на гости у подсъдимото лице през инкриминираната вечер, доколкото както
правилно е отбелязал районният съд, показанията ѝ в тази част се
опровергават от обясненията на подсъдимата, в които последната споделя пред
съда, че инкриминираната вечер е била в дома си и гледала телевизия, без да
навежда данни, че имала гости. Въззивният съд не кредитира с доверие изложените
от свидетелката обстоятелства, че подсъдимата е била бита и обиждана от частния
тъжител Г. по време на процесния конфликт, доколкото показанията ѝ в тази
им част се явяват изолирани и неподкрепени от останалите ангажирани по делото
доказателства (опровергават се и от показанията на независимите свидетели – полицейските
служители Н. иА., които отричат подсъдимата да е имала видими наранявания при
срещата им), както и предвид констатираното в показанията ѝ противоречие
относно факта, дали е последната е възприела пряко обстоятелства, за които
свидетелства, или последните са ѝ били споделени от страна на подсъдимата
С..
Въззивната
инстанция, подобно на първия съд кредитира и възприема за достоверни данните,
съдържащи се в прочетените и приети по делото писмени доказателства, а именно съдебномедицинско
удостоверение за подсъдимата С. от 10.04.2016г., медицинско направление за подсъдимата
от 10.04.2016г., лист за преглед за подсъдимата. Видно от датата на последните
обаче, и предвид ангажираните по делото свидетелки показания, въззивният съд
счита, че по делото не се доказва по категоричен начин, че констатираните в
медицинското удостоверение наранявания са получени по време на процесния
инцидент в резултат на нанесени удари от страна на частния тъжител Г..
Първоинстанционният съд е направил вярна констатация
за необремененото съдебно минало на подсъдимата, позовавайки се на наличната по
делото справка за съдимост.
Настоящият съдебен състав приема за обективно и
компетентно изготвени и заключенията на приетите по делото експертизи: съдебно-психиатрични
експертизи по отношение на частните тъжители и лингвистична експертиза.
От заключението на приетата по делото лингвистична
експертиза се установява с категоричност фактът, че изписаният на латинеца текст в
електронното съобщение изпратеното на частния тъжител Г. от подсъдимата, след
транслитерацията, има следното съдържание: „Ще ти смачкам фасона, *****!”.
От заключенията на изготвените и приетите по делото съдебно-психиатрични
експертизи по отношение на частните тъжители, се установява, че частната
тъжителка Г., е психично здрава, като е преживяла психичен стрес в следствие на
преживяното (процесния инцидент), като създалата се ситуация ѝ е
причинила безпокойство, напрежение и усещане за застрашеност, както и че частният
тъжител Г. е преживял психичен стрес-страх, безпокойство, напрежение, обида, яд,
чувство на унижение и несправедливост, безсъние вследствие на инцидента, като
процесната ситуация е довело до ежедневно напрежение, безпокойство и страх
относно сигурността на семейството му.
Предвид изложеното, въззивният съд намери, че въз
основа на правилното анализиране на фактите, първоинстанционният съд е
достигнал до законосъобразни изводи от правна страна, които се споделят изцяло и
от настоящия съдебен състав.
По отношение на престъпленията по
чл. 146, ал. 1 от НК спрямо частните тъжители Г. и Г.
Събраните в процеса гласни доказателствени средства
(показанията на свидетелите очевидци на деянието – С.и П.и, признанието на
подсъдимата) очертават една константна логична верига от обективни и субективни
факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява, че подсъдимата е
осъществила състава на престъплението обида по смисъла на чл. 146, ал.1 от НК
срещу всеки един от частните тъжители Г. и Г..
От обективна страна „обидата“ по смисъла на чл. 146 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго, в негово присъствие. Тя може да бъде осъществена чрез
думи – епитети, ругатни, сравнения, квалификации или действия – жестове, мимики
или др., които са унизителни за пострадалия. Съставомерна последица от деянието
е засягането на честта и достойнството на пострадалото лице. Престъплението е
довършено, когато обидата е възприета от лицето, към което е насочена. За
съставомерността на обидата е без значение дали казаното е истина или не,
достатъчно е казаното да е унизително за честта или достойнството на лицето,
към което е насочено. От субективна страна, е необходимо деецът да съзнава, че
изречените от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за
лицето, да съзнава че те могат да бъдат възприети от адресата, като пряко цели
това или му е безразлично. Необходим елемент от обективната страна на „обидата“
е и персоналната индивидуализация на нейния адресат, доколкото предмет на процесното престъпно посегателство и
респективно предмет на защитата от страна на НК, е конкретната чест и
достойнство на засегнатото лице.
В конкретния случай изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, е осъществено от подсъдимата С., чрез
действие, доколкото последната на инкриминираната дата (08.04.2016г.), около 20.20, в гр. София, ул. „Зелена ливада“ се е
обърнала към частната тъжителка Г. с думите: „Излез, *****!”, „**********”, „*****мръсна”,
„*****”, а към частния тъжител Г. с думите: „Ти си *****!”, „Ти си ****!”
Престъплението е довършено доколкото пострадалите са
присъствала на мястото, където са направени обидните изявления, като пряко са
ги възприели. Не е налице спор по делото, че подсъдимата е визирала частните
тъжители Г. и Г., като адресат на горепосочените изрази, в каквато насока са и
ангажираните гласни доказателствени източници.
Безспорно е също, че с оглед съществуващия в обществото
ни морал горепосочените изявления носят негативен заряд по своето информационно
и семантично значение, като са характеризирали личността на тъжителите по
отрицателен начин. С цитираните по-горе изрази, подсъдимата С. е изразила
своето презрително и негативно отношение към личността на тъжителите по начин,
който е в противоречие с приетите в обществото морални норми за човешко
общуване, норми за зачитане на честта и достойнството на останалите членове на
обществото. От друга страна обидните думи са възприети лично от частните
тъжители, както и от намиращите се в непосредствена близост лица (свидетелите Ч.С.
и Д. и Д. П.и).
Във връзка с горното, следва да се отбележи, че
независимо от обстоятелството, че нормата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на
РБ дава право на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, то
това право не е абсолютно, като в ал. 2 на същата разпоредба са визирани и
границите на неговото упражняване, а именно накърняване на доброто име на
другиго. Горното е в корелация не само с националното ни право, но и с
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и, ал. 2 от КЗПЧОС, приложимо право на осн. чл.
5, ал. 4 от КРБ и в българското правораздаване.
В конкретната хипотеза подсъдимата С. с категоричност
е преминала границите на допустимост на предоставеното ѝ право да
изразява лично мнение, като с изказаните изрази по отношение на частните
тъжители, в тяхно присъствие, е засегнала доброто им име и чест, като е осъществила
обективния състав на престъплението „обида“ спрямо всеки един от частните
тъжители.
Също както първия съд, въззивният съдебен състав
намира, че от субективна страна престъпните деяния срещу частните тъжители са
реализирани от подсъдимата при форма на вина пряк умисъл, доколкото подсъдимата
е съзнавала, че отправя изявления спрямо Г. и Г. с обективно унизителен
характер (видно от изразеното от подсъдимата съжаление за изричането им по
време на изслушването ѝ в съдебно заседание), като пряко е целяла да засегне
честта и достойнството на частните тъжители.
По отношение на инкриминираните в тъжбата изрази: „Лайнар” – по отношение на тъжителя Г.
и „Излез, ма, страхливко!” по отношение на тъжителката Г., вменени на
подсъдимата С., първоинстанционният съд е стигнал до верен извод, противно на
застъпените във въззивната жалба доводи, че доколкото от ангажираните по делото
доказателства (в частност от показанията на свидетелите-очевидци на инцидента – Ч.С. и Д. и Д. П.и) не се установи последните да са били в
действителност изречени от подсъдимата, то последната следва да бъде оправдана
по обвинението да е осъществила престъплението „обида“ спрямо всеки от частните
тъжители с така посочените изрази.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата и по
отношение на индивидуализация на наказанието за извършените от подсъдимата
престъпления по чл. 146, ал.1 от НК спрямо всеки един от частните тъжители.
За
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
„глоба” от 1000 до 3000лв., като по преценка на съда може да се наложи и
наказанието „обществено порицание”.
За извършените престъпления по чл. 146, ал.1 от НК по
отношение на частните тъжители с атакуваната присъда СРС е наложил на
подсъдимата наказание за всяко едно от тях при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, а именно „глоба“ в размер на 500 лева, като е преценил, че не следва да
се налага допълнително предвиденото наказание „обществени порицание“.
За да определи така наложеното наказание правилно
районният съд е преценил като смекчаващо отговорността на подсъдимата
обстоятелство необремененото ѝ съдебно минало към датата на деянието.
Въззивният състав не се съгласява с извода на първия съд, че особеното
емоционално състояние, в която се е намирала подсъдимата към момента на
извършване на престъпленията, следва да се причислява към смекчаващите
отговорността обстоятелства (не са ангажирани доказателства за особено
състояние), но отчита като самостоятелни такива признанието на подсъдимата, че
е изрекла инкриминираните изрази, както и изразеното от последната съжаление
пред първата инстанция за изреченото по адрес на частните тъжители. В тази
връзка следва да се отбележи, че постоянната практика на ВКС е категорична, че
поведението на обвиняемия или подсъдимия и самопризнанието, с които той е
осигурил доказателства срещу себе си като по този начин е направил възможно
(спомогнал е) разкриването на извършено престъпление, в своя вреда, винаги е
изключително, смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство, по смисъла на
чл. 55 от НК. Предвид горното въззивния съд, счита, че макар да не
са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, то
е налице такова с изключителен характер.
С оглед ноовообсъденото изключително смекчаващо
отговорността на подсъдимата обстоятелство и липсата на отегчаващи такива,
настоящият съдебен състав намира противно
на доводите на процесуалния представител на частните тъжители, че резонно
първоинстанционният съд е приложил хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
отчитайки факта, че и най-лекото предвидено в закона наказание за извършените
от подсъдимата престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК (а именно глоба в размер от
1000 лева), би се оказало несъразмерно тежко за нея. Въззивният съд счита, че така определените
наказания по вид и размер („глоба“ от 500 лева за всяко едно престъпленията по
чл. 146, ал.1 от НК) не се явяват нито несъразмерно тежки и завишени, нито несправедливо
занижени, с оглед степента на обществена опасност на конкретните деяния и на
дееца, като биха изпълнили целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК.
По отношение на престъпленията по
чл. 144 ал. 1 от НК спрямо частните тъжители Г. и Г.
Въззивната инстанция, споделя изводите
на контролирания съд и по отношение на повдигнатите обвинения на подс. С. за
извършени от нея престъпление по чл. 144, ал.1 от НК спрямо частните тъжители Г.
и Г..
Обективната съставомерност на деянието
като престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК предполага да се установи, че думите,
обективирали заплашването са били от такова естество, че да могат да възбудят
основателен страх у пострадалия от осъществяването му, като личното, субективно
възприятие на последния не е от значение. Престъплението закана по чл. 144, ал.
1 НК има в обективната си страна две отделни форми на изпълнително деяние,
закана с престъпление против личността и/или закана с престъпление против имота
на другиго или срещу същите блага, но на негови ближни. В правната теория и
практика се приема, че не е необходимо заплашеното лице действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата може да бъде
реализирана.
В конкретния случая по категоричен начин
се доказа, че на 08.04.2016г. около 20.20ч. в гр. София, ул. „3елена ливада” се
е заканила с престъпление против личността на М.Й.Г.: „Само да те докопам, ще
те смачкам!“ и „Ще извикам П.П.да ти смачка кокалите!“, както и че на
08.04.2016г. в 19,52ч. подсъдимата се е
заканила с престъпление против личността на Я.П.Г., чрез изпращане на текстово
съобщение до него със съдържание: „Ще ти смачкам фасона, *****!“, а около
20.30ч. на същата дата в гр. София, ул.
„3елена ливада” се е заканила и с престъпление против личността на майката на Я.П.Г.
с думите:“Утре ще ритам майка ти!“ и „Ще я вкарам в „Пирогов“!
В конкретния случая е несъмнено установено, че тъжителите са приели
отправените от страна на подсъдимата закани на инкриминираната дата, като
възможни за осъществяване, т.е. последните са били годни за възбудят
основателен страх от осъществяването им. В подкрепа на горния извод са
заключенията на приетите по делото СПЕ, съгласно които частната тъжителка Г., е
преживяла психичен стрес в следствие на преживяното (процесния инцидент), като
създалата се ситуация ѝ е причинила безпокойство, напрежение и усещане за
застрашеност, а частният тъжител Г. е преживял психичен стрес-страх,
безпокойство, напрежение, обида, яд, чувство на унижение и несправедливост,
безсъние вследствие на инцидента, като процесната ситуация е довело до
ежедневно напрежение, безпокойство и страх относно сигурността на семейството
му.
От субективна страна при осъществяване
на престъпленията по чл. 144, ал.1 от НК подсъдимата е действала при форма на
вина пряк умисъл, като е съзнавала, че отправените от нея към частната
тъжителка Г. думи съдържат закана за извършване на престъпления спрямо
личността на последната, както и че отправените от нея изрази към пострадалия Г.
(чрез текстово съобщение) съдържат закана с престъпление против личността му и личността
на майка му, осъзнавала е, че тези думи са от естество да възбудят основателен
страх у двамата тъжители (какъвто и действително за предизвикали видно от
заключенията на съдебно-психиатричните експертизи), като е целяла именно това.
За пълнота на настоящото изложение
следва да се отбележи, че в мотивите към обжалвания съдебен акт, при обсъждане
на правната страна на извършеното от подсъдимата престъпление по чл.144, ал.1
от НК спрямо частния тъжител Г., районният съд е пропуснал да включи
инкриминираната фраза „Ще ти смачкам фасона, *****!“. Констатираният пропуск
обаче не води до противоречие и непълнота в мотивната част на присъдата,
доколкото волята на съда с оглед осъдителния диспозитив на акта, включващ
инкриминирания израз, и приетата за установена фактическа обстановка, е ясно и
недвусмислено изразена.
Предвид горното според въззивната
инстанция са налице всички обективни и субективни признаци за извършени
престъпления по чл. 144, ал.1 от НК от страна на подсъдимата и като е приел
това районният съд е постановил в тази част законосъобразен съдебен акт.
По отношение на вменената на подсъдимата
с частното обвинение фраза „Сега ще ви еба майката !”, с която последната е
обвинена да е извършила престъпление по чл. 144, ал.1 от НК, подсъдимата
обосновано е била оправдана на осн. чл. 304 от НПК от първия съд, доколкото по
делото не бяха събрани доказателства, които да потвърждават, че подсъдимата в
действителност е изрекла този израз.
Въззивната съдебна инстанция намери също така, че
атакуваната присъда е и напълно справедлива и в частта ѝ относно наложените
на подсъдимата наказания за извършените от нея срещу частните тъжители
престъпления по чл. 144, ал. 1 от НК.
Наказанието, предвидено за престъпление по чл. 144,
ал. 1 от НК е „лишаване от свобода“ за срок до три години.
Отчитайки
наличието на изключително по своя характер смекчаващо отговорността на
подсъдимата обстоятелство, а именно признанието на последната, че е изрекла
инкриминираните изрази,
с които
последната е осигурила доказателства срещу себе си, като по този начин е
спомогнала и за разкриването на извършените престъпления, чистото ѝ
съдебно минало, изразеното съжаление за извършеното, липсата на отегчаващи
такива, както
тежестта на
обществена опасност на извършените от подсъдимата престъпления и ниската степен
на обществена опасност на С., обосноваващи извода, че и най-лекото предвидено в
закона наказание за престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК („лишаване от
свобода“ в размер от три месеца) би се оказало несъразмерно тежко за
подсъдимата, въззивната инстанция счита, че законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че по отношение на последната следва да бъде приложен смекчения
режим на наказателната отговорност по чл. 55, ал. 1, т. 2, бук. „б“ от НК, като
ѝ бъде наложено наказание пробация за всяко едно от извършените по чл.
144, ал.1 престъпления при двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал.
2, т. 1 и т. 2, вр., ал. 1 от НК, с продължителност от 6 /шест/ месеца. Настоящият
съдебен състав, противно на доводите, застъпени във въззивната жалба намира, че
така определените наказания за извършените престъпления по чл. 144, ал.1 от НК
са справедливи и съответни на обществената опасност на конкретните деяние и
деец, като отговарят в пълна степен на изискванията на наказателната репресия и
на принципите на българското наказателно законодателство, като видът и размерът
им са съобразени с визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална
превенция.
Правилно първоинстанционният съд на основание чл. 23,
ал. 1 от НК е определил на подсъдимата С., за извършените от нея престъпления по чл. 146, ал. 1
от НК, чл. 144, ал. 1 от НК, по чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК
едно общо най-тежко наказание „пробация” със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност два пъти седмично за
срок от шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца.
Въззивният съд съобразявайки тежестта на обществена
опасност на извършените от подсъдимата престъпления и ниската степен на
обществена опасност на С., като деец счита, че целите на наказанието ще се
постигнат с определеното ѝ общо наказание за изтърпяване – „пробация“ при двете задължителни пробационни
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр., ал. 1 от НК, с продължителност от 6
/шест/ месеца, без подсъдимата да търпи и наложените ѝ наказания „глоба“
в полза на държавата. Предвид горното намира за правилно решението на първия
съд да не присъединява на основание чл.23, ал.1 от НК наложените на подсъдимата
наказания „глоба“ към така определеното общо наказание.
В мотивите си първостепенният съд не е обсъдил
възможността за приложението на чл. 24 от НК, като не е и приложил този
институт. Пред въззивния съд този пропуск е отчетен от повереника на частните
тъжители, който в пледоарията си пред съда настоява за увеличаване на размера
на наложеното на подсъдимата общо наказание. Доколкото настоящият въззивен съд
счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не се налага
увеличаване размера на определеното общо
най-тежко наказание –„пробация“ при двете задължителни пробационни мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр., ал. 1 от НК, с продължителност от 6 /шест/
месеца, то не е необходимо коригиране на присъдата в исканата от частното
обвинение част.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл. 189,
ал. 3 от НПК правилно подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на частните тъжители
направените от тях разноски за повереник и изготвяне на експертизи в размер на
2480 лева.
На осн. чл. 190, ал. 2 от НПК правилно подсъдимата С.
е осъдена да заплати и държавна такса в размер на 5.00лв. /лева/ за служебно
издаване на изпълнителен лист за обезпечаване събирането на горепосочената
сума.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр.
чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба
– да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Настоящият съдебен състав след като констатира, че
въззивните жалбоподатели Я.П.Г. и М.Й.Г. не са внесли държавна такса при
обжалването на присъдата на първата инстанция намира, че последните следва да
бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС държавна такса в размер на 6 /шест/
лева за обжалването на присъдата на основание т. 12 вр. т. 9 от Тарифа № 1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и
чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 23.05.2018 г., постановена по НОХД № 8713/2016 г., СРС, НО, 98-ми
състав.
ОСЪЖДА Я.П.Г., ЕГН ********** и М.Й.Г., ЕГН
********** да заплатят държавна такса в размер на 6.00 /шест/ лева за въззивно
обжалване на присъдата на основание т. 12 вр. т. 9 от Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.