Определение по дело №72/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 54/28.02.2014 г., постановено по гр. д. № 348/2012 г. по описа на РС - Петрич е депозирана пред ОС - Благоевград въззивна жалба от адвокат А. З., в качеството и на процесуален представител на Г. К. Т., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], пл. “В.” №2, ет.1.

С атакуваното решение, първоинстанционият съд е ПРИЗНАЛЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. К. Т., с ЕГН: [ЕГН], правоприемник на - EТ„Л. – П.”, ЕИК по БУЛСТАТ:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к.2850, [жк], [жилищен адрес] със законен представител Г. К. Т., че същият дължи на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], район „С.”, ул. ”Г.С.Р № 140, представлявано от законните представители К. С. С., ЕГН: [ЕГН] и Ж. В. П., ЕГН: [ЕГН], чрез пълномощник Адвокатско съдружие „С., Д. и партньори”, представлявано от Р. Д., с ЕГН: [ЕГН] и И. С., с ЕГН: [ЕГН], рег. на основание чл.52 от ЗА с Протокол от 09.06.2009г., БУЛСТАТ:[ЕИК], със съдебен адрес: [населено място] 1147, бул.”В ет.2, ап.8 : сумата от 19 209.9 лева /деветнадесет хиляди двеста и девет лева и 0.9 стотинки), представляваща неизпълнено парично задължение за изразходвана и неплатена електрическа енергия, за периода от 25.03.2010 г. до 31.08.2011 г., клиентски № 210008334029, /стар ИТН: SO14301172/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2011 г. /дата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, сумата в размер на 2063.32 лева /две хиляди шестдесет и три лева и 0.32 стотинки/, представляваща лихва, считано от 03.10.2011 г. до 23.12.2011 г., сумата в размер на 425.46 лева /четиристотин двадесет и пет лева и 0.46 стотинки/ лева - заплатена държавна такса, и сумата в размер на 78.00 лева/седемдесет и осем/ лева – представляващо адвокатско възнаграждение. Съдът е ОСЪДИЛ Г. К. Т., с ЕГН: [ЕГН], правоприемник на - EТ„Л.-П.”, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление : [населено място], район С., ул. “Г. С. Раковски” № 140, сумата от 854.00 лв. /осемстотин петдесет и четири лева/ , представляваща сторени от ищеца разноски в първоинстанционното исково производство, като по отношение на сумата от 83 лв. /осемдесет и три лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски е оставил искането БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

Въззивникът обжалва решението в осъдителните му части.

Решението на РС Петрич, имащо характер на определение в отхвърлителната част за сумата от 83.00 лв., касаещо искането за разноски - не е обжалвано.

Жалбоподателят отправя искане, да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, като се отхвърли иска. Навеждат се конкретни оплаквания. Претендира сторените разноски. Не представя писмени доказателства. Не прави доказателствени искания.

Търговското дружество [фирма] – [населено място] – конституирано като трето лице помагач на страната на ответника, сега въззивник – не изразява становище по въззивната жалба.

В срока по чл.263 от ГПК е представен отговор по въззивната жалба от “Ч. Е АД – [населено място], чрез пълномощника Л. М. – юрисконсулт. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата. Иска се решението на РС да бъде потвърдено. Претендира сторените разноски в производството.

Страните не изпращат свой законен или процесуален представител при разглеждане на делото от въззивния съд.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Петрич е валидно. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност на решението.

Решението е недопустимо в частта, с която е установено вземане на [фирма] за сумите, както следва : сумата в размер на 425.46 лева /четиристотин двадесет и пет лева и 0.46 стотинки/ лева - заплатена държавна такса, и сумата в размер на 78.00 лева/седемдесет и осем/ – адвокатско възнаграждение – двете суми представляващи разноски по заповедното производство, поради което следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по този иск - прекратено.

Отправено е отделно искане от ищеца в първоинстанционното производство за присъждане на сторените разноски .

Искът по чл. 422 ГПК може да има за предмет само спор, свързан със съществуване на вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, но не и на вземането за разноските в заповедното производство, представляващо последица от уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е точка 10в от тълкувателното решение по т.д. № 4/2013 г. на ОСГКТК.

В останалата част решението е допустимо.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото, касаеща допустимата част на решението е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят изцяло в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.

Правните изводи на районния съд в допустимата част на решението, касаещи основателността на иска по чл. 422 ГПК също са правилни и са базирани на установените по делото факти и събрания доказателствен материал .

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК - за признаване за установено в правоотношенията между страните, че ищецът има вземане срещу ответника за сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1906/2011 г. по описа на Районен съд – Петрич.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1906/2011 г. по описа на Районен съд – [населено място], [фирма] е подал заявление с вх.№ 4590/29.12.2011 г. в Районен съд – [населено място] за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу EТ„Л. – П. На 30.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 1906 по описа на Районен съд – [населено място] за 2011 г. е издадена Заповед за изпълнение чл.410 от ГПК за посочените в заявлението суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 09.01.2012г., видно от приложеното известие за доставяне. Длъжникът е упражнил правото си и в законовия срок - на 16.01.2012 г., подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение .

На 30.01.2012 г. на кредитора е връчено съобщение, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение и е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. На 29.02.2013г. / видно от пощенско клеймо/ е предявил своевременно установителен иск по чл. 422 ГПК.

Установено е по делото, че след издаване на заповедта - ЕТ е прехвърлил предприятието си на [фирма] - [населено място], след което е и заличен от ТР. Производството по делото е продължило с участието на физическото лице - при правоприемство по реда на чл. 227 ГПК.

На страната на ответника е допуснато от първостепенния съд да вземе участие в процеса трето лице помагач - [фирма] - [населено място].

Въззивният съд намира направените оплаквания с въззивната жалба за неоснователни, като взема предвид обстоятелството, че въззивникът, като ответник, с писмения си отговор по исковата молба, по арг. на 131 и чл. 133 ГПК е следвало да изчерпи възраженията си, поради което и настоящият съд не може да обсъжда направените с въззивната жалба нови възражения и доводи. Единственото възражение, което е направил с писмения си отговор е че не е пасивно легитимиран да отговаря по този иск, доколкото е заличен търговец, а преди това е прехвърлил предприятието си на привлеченото на негова страна трето лице в процеса - [фирма] / л.80 и сл. от първоинстанционното дело/. Със сключването на договор за прехвърляне на търговско предприятие обаче, ако не е постигната друга уговорка с кредиторите, по силата на закона - чл.15, ал.3 от ТЗ, възниква солидарна отговорност между отчуждителя и приобретателя за съществуващите към момента на прехвърлянето задължения, включени в предприятието или в обособената част от него. Отговорността е ограничена до размера на получените права, като съгл. чл.15, ал.3, изр.2 от ТЗ кредиторите на търсими задължения са длъжни да потърсят изпълнение първо от отчуждителя, което е и сторило ищцовото дружество.

Установява се идентичност на администартивен адрес за ползвани от ответника като ЕТ, помещения, в качеството му на наемател при отдадени под наем помещения от Общинска болница и административен адрес , посочен за ответника по делото - като абонат на Ч. [фирма] отразено в договор № 14301172 от 01.09.2003г. и за който административен адрес: [населено място], ул.”Р” № 52, представляващ цех е открита партида СО14301172 и ИТН № 210008334029. Изслушани са и съдебни експертизи, чийто заключения не са оспорени от страните и чийто изводи, съдът кредитира като обсновани и правилни.

Въззивният съд приема, че първостепенният съд е дал отговор на всички надлежно и срочно направени искания и възражения, като правните му изводи са правилни и законосъобразни в обсъжданата допустима част от решението му. Не са налице посочените от въззивника нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на РС Петрич на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК - потвърдено, в частта, с която съдът е ПРИЗНАЛ за установено по отношение на Г. К. Т., с ЕГН: [ЕГН], правоприемник на - EТ„Л. – П, ЕИК по БУЛСТАТ:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к.2850, [жк], [жилищен адрес] със законен представител Г. К. Т., че същият дължи на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], район „С.”, ул. ”Г.С.Р№ 140, представлявано от законните представители К. С. С., ЕГН: [ЕГН] и Ж. В. П., ЕГН: [ЕГН]: сумата от 19 209.9 лева /деветнадесет хиляди двеста и девет лева и 0.9 стотинки), представляваща неизпълнено парично задължение за изразходвана и неплатена електрическа енергия, за периода от 25.03.2010 г. до 31.08.2011 г., клиентски № 210008334029, /стар ИТН: SO14301172/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2011 г. /дата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, сумата в размер на 2063.32 лева /две хиляди шестдесет и три лева и 0.32 стотинки/, представляваща лихва, считано от 03.10.2011 г. до 23.12.2011 г.

Решението следва да бъде потвърдено и в частта на присъдените разноски в исковото производство. Въззивникът не е навеждал доводи по отношение порочността на решението в тази му част, поради което и въззивният съд няма да излага свои доводи по арг. на чл. 269 изр. 2 ГПК.

По разноските във въззивното производство:

С оглед изхода на спора – разноски не се следват на въззивника.

Пред настоящия съд въззиваемата страна е претендирала разноски по списък, изготвен съгл. чл. 80 ГПК, установени по размер – 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определени съгл. чл. 9 от Наредба № 1 за М.. Съдът ще осъди въззивника да заплати тези разноски на другата страна.

С оглед недопустимостта на решението в обсъдената вече по-горе част и при съобразяване с т. 12, вр. т. 10в от цитираното тълкувателно решение по т.д.4/2013 г. на ОСГКТК, съдът следва да се произнесе по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковия процес в зависимост от изхода на спора по иска. Както бе посочено по-горе, първостепенният съд се е произнесъл по разноските в заповедното производство в установителната част на диспозитива си, като същият обаче своевременно е заявил с исковата молба, че претендира разноски в производството/ част от което е и заповедното такова/.

В случая, пред заповедния съд, ищецът е направил разноски в размер на 425.46 лева /четиристотин двадесет и пет лева и 0.46 стотинки/ лева - заплатена държавна такса, и сумата в размер на 78.00 лева/седемдесет и осем/ лева – представляващо адвокатско възнаграждение. Съдът ще осъди въззивника – ответник в първоинстанционното производство да ги заплати на другата страна.

Делото е търговско и на осн. чл. 280, ал.2 ГПК, решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Окръжен съд Благоевград

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/28.02.2014 г., постановено по гр. д. № 348/2012 г. по описа на РС - Петрич в частта, с която съдът е признал за установено по отношение на Г. К. Т., с ЕГН: [ЕГН], правоприемник на - EТ„Л. – ПГ.Т.”, ЕИК по БУЛСТАТ:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к.2850, [жк], [жилищен адрес] със законен представител Г. К. Т., че същият дължи на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], район „С.”, ул. ”Г.С.Р 140, представлявано от законните представители К. С. С., ЕГН: [ЕГН] и Ж. В. П., ЕГН: [ЕГН]: сумата от 19 209.9 лева /деветнадесет хиляди двеста и девет лева и 0.9 стотинки), представляваща неизпълнено парично задължение за изразходвана и неплатена електрическа енергия, за периода от 25.03.2010 г. до 31.08.2011 г., клиентски № 210008334029, /стар ИТН: SO14301172/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2011 г. /дата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, сумата в размер на 2063.32 лева /две хиляди шестдесет и три лева и 0.32 стотинки/, представляваща лихва, считано от 03.10.2011 г. до 23.12.2011 г., както и в частта, с която РС Петрич е ОСЪДИЛ Г. К. Т., с ЕГН: [ЕГН], правоприемник на - EТ„Л.-П - Г.Т.”, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление : [населено място], район С., ул. “Г. С. Р№ 140, сумата от 854.00 лв. /осемстотин петдесет и четири лева/ , представляваща сторени от ищеца разноски в първоинстанционното исково производство.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 54/28.02.2014 г., постановено по гр. д. № 348/2012 г. по описа на РС - Петрич в частта, с която е признато за установено по отношение на Г. К. Т., с ЕГН: [ЕГН], правоприемник на - EТ„Л. – П Г.Т.”, ЕИК по БУЛСТАТ:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к.2850, [жк], [жилищен адрес] със законен представител Г. К. Т., че същият дължи на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], район „С.”, ул. ”Г.С.Р” № 140, представлявано от законните представители К. С. С., ЕГН: [ЕГН] и Ж. В. П., ЕГН: [ЕГН] сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1906/2011 г. по описа на Районен съд – [населено място], както следва: 425.46 лева /четиристотин двадесет и пет лева и 0.46 стотинки/ лева - заплатена държавна такса, и сумата в размер на 78.00 лева/седемдесет и осем/ лева – представляващо адвокатско възнаграждение - разноски по заповедното производство и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по този иск.

ОСЪЖДА Г. К. Т., с ЕГН: [ЕГН], правоприемник на - EТ„Л.-П”, ЕИК по БУЛСТАТ:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к.2850, [жк], [жилищен адрес] със законен представител Г. К. Т., да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление : [населено място], район С., ул. “Г. С. Р№ 140, сумите както следва: 425.46 лева /четиристотин двадесет и пет лева и 0.46 стотинки/ лева - заплатена държавна такса, и сумата в размер на 78.00 лева/седемдесет и осем/ лева – представляващо адвокатско възнаграждение - разноски по заповедното производство, както и да му заплати сторените разноски във въззивното производство в размер на 300 /Триста/лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

Решението, на основание чл.280, ал.2 от ГПК се явява окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: