№ 4933
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20231100102146 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по
чл.86 от ЗЗД.
Ищците А. К. А. и Д. М. И. твърдят, че са сключили с ответника предварителен
договора за покупко-продажба и строителство на недвижим имот в гр.София. Съгласно чл.2
ал.1 от договора, ищците следвало да заплатят цена в размер на 100 191 евро, от която
първата вноска от 50 095, 50 евро била дължима в деня на сключване на договора и която
сума ищците платили по банков път съобразно уговореното. Тъй като строителството на
обекта изобщо не започнало, страните се споразумели да прекратят договора по взаимно
съгласие, за което на 22.11.2022г. подписали споразумение. Съгласно чл.2 от същото,
ответникът се задължил да върне получената вноска в размер на 50 095,50 евро или левовата
му равностойност по фиксирания курс на БНБ за евро към деня на плащането до
15.12.2022г. Тъй като ищецът не получил от ответника сумата от 50 095,50 евро, то
предявява иск срещу ответника за връщане на тази сума ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска. Претендира и разноските по делото.
Ответникът „Р.“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание признава иска.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Между страните не се спори, че ищците са сключили с ответника предварителен
договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 15.03.2022г., по силата
на който ответникът се е задължил да придобие право на строеж върху имот в гр.София, да
построи многофамилна жилищна сграда с гаражи на ул.“******* в гр.София и да продаде
на ищците апартамент №18, на 6 етаж от сградата. За продажбата на имота е уговорена цена
в размер на 100 191 евро без ДДС, която е следвало да бъде внесена на две вноски - първа
вноска /депозит/ в размер на 50 095,50 евро в деня на сключване на предварителния договор
и втора вноска в размер на 50 095,50 евро в деня на сключване на окончателния договор.
Първата вноска в размер на 97 978,28лв. е платена от ищците на ответника на
15.03.2022г., видно от представеното от ищците и неоспорено от ответника платежно
1
нареждане.
Със споразумение от 22.11.2022г. страните са прекратили по взаимно съгласие
считано от 22.11.2022г. сключения между тях предварителен договор. Съгласно чл.2 от
същото, ответникът се е задължил да върне на ищците по същата банкова сметка получената
от него първа вноска /депозит/ в размер на 50 095,50 евро, или левовата им равностойност
по фиксирания курс на БНБ за евро към лева, в срок до 15.12.2022г.
Страните не спорят, че ответникът не е върнал на ищците получената от него първа
вноска, съобразно уговореното в споразумението.
С оглед на възприетите обстоятелства, съдът намира предявения иск за основателен.
Между страните е имало сключен договор, в изпълнение на който ответникът е получил
плащане, впоследствие договорът между страните е развален. С развалянето на договора,
основанието, съществувало при получаване на престацията от ответника, е отпаднало с
обратна сила. Ответникът няма основание да задържа платена от ищците сума, в противен
случай би се обогатил неоснователно, и следва да я върне на основание чл.55 ал.1 пр.3 от
ЗЗД. На основание чл.86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забавеното плащане в
размер на законната лихва върху главницата считано от забавата – когато е поискано
плащането – с подаване на исковата молба в съда на 22.02.2023г.
С оглед основателността на предявените искове, на основание чл.78 ал.1 от ГПК на
ищците се следват направените от тях разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.
Платената от тях държавна такса е в размер на 4008лв., а адвокатския хонорар - 8500лв.
Отделно от това, ищците претендират и имат право на направените от тях разноски в
обезпечителното производство – 40лв. за държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 4570лв. Ответникът възразява срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерен. Съобразно чл.7 ал.2 т. 4 от
Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения при цена на иска от 97
978,28лв. минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 8 488,26лв.
Претендираният от ищците размер надхвърля минималния размер с 11лв., което не сочи на
прекомерност. Няма основание за намаляване на претендирания от ищците адвокатски
хонорар за съдебното производство по реда на чл.78 ал.5 от ГПК. Претендираният от
ищците адвокатски хонорар за развилото се допълнително обезпечително производство
също не е прекомерен по размер. Изчислен по реда на чл.7 ал.7 вр. ал.2 т.4 от Наредбата,
минималният адвокатски хонорар за обезпечаване на бъдещ иск в размер на 97 978,28лв. е в
размер на 4 569,13лв. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 4570лв.
Разликата от 0,87лв. е несъществена и няма основание за намаляване и на този хонорар. На
ищците следва да се присъдят разноски в поискания размер, който по списък е 17 118лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р.” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
СО - район „Сердика”, ж.к. „Банишора”, ул. „*******, представлявано от управителя Л.И.И.,
ЕГН **********, да заплати на А. К. А., ЕГН **********, с адрес: с. *******, и на Д. М. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ж.к. *******, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, сумата
от 50 095,50 евро или тяхната левова равностойност 97 978,28 лева, дължима на отпаднало
основание - прекратен предварителен договор за покупко-продажба и строителство на
недвижим имот от 15.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2023г.
до окончателното изплащане и 17 118лв. съдебни разноски, включително разноските за
обезпечаване на иска.
„Р.” ЕООД следва да заплати сумите на следната банкова сметка, посочена от
ищците: IBAN: *******, BIC: BPBIBGSF, Пощенска банка, титуляр А. К. А..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от
2
съобщаването му на страните
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3