Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Пловдив,
26.08.2009г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, гражданско
отделение – девети граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети
август две хиляди и девета година, в състав:
Председател: В.И.
Членове: В.Ш.
Д.С.
и при участието на секретаря Валя В., след като разгледа докладваното от
член съдия В. Ш. ***/2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 310 от ГПК във вр. чл. 317 от ГПК. Постъпила е въззивна
жалба от П.Й.Й. с ЕГН ********** ***, обл.
Пловдивска, ул. „Орфей” № 5, чрез процесуалния си представител адв. В.П.К.,***, служебен адрес: ул. „Петко Каравелов” № 20, ет. 1, офис 1,
ПРОТИВ решение от 23.03.2009г. на Пловдивския районен съд, по гр.д. №
3075/2008г., ХV гр.състав, с молба да бъде отменено като необосновано и
неправилно, както и да бъде постановено решение, с което да бъде определен
размерът на необходимата издръжка за детето Ваня Петрова Йорданова на 60 лв, за бъдеще време, така и за миналия период, предмет на
иска, като за разликата до 120 лв искът да бъде
отхвърлен като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски; представена е писмена молба за списък на разноските по делото /лист
15 по в.гр.д.№1868/09г./. В с.з. пълномощникът на жалбоподателя, адв. К. заявява, че доверителят му може да реализира
заплата от 300 лв, месечно, като работи в кравеферма
в с. Крумово, но без трудов договор/,като може да
плаща издръжка за детето в размер от 50 лв до 60 лв, месечно; няма недвижими имоти, както и движими имоти и
други доходи.
Въззиваемата Н.Р.Г.
не взема становище по жалбата.
ПОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна
по делото и в законния срок, разгледа жалбата по същество и приема следното:
Пред районния съд са предявени от Н.Р.Г.
с ЕГН********** ***, с. Крумово, Община Родопи,
Пловдивска област, чрез адвокат В.Я.,***, съдебен адрес: ул. „Райко Даскалов” №
53, ет. 2, офис 9, ПРОТИВ П.Й.Й. с ЕГН **********,***,
Община Родопи, Пловдивска област, обективно съединени претенции с правно
основание чл. 82 ал. 1 от СК и чл. 87 във вр. с чл.
82 ал. 1 от СК.
Ищцата твърди, че е майка на детето Ваня
Петрова Йорданова с ЕГН **********, родено на 10.02.2008г. в гр. Пловдив, с
баща – ответникът по делото П.Й.Й., като родителите на детето нямат сключен
брак. Ищцата твърди, че от самото начало на връзката им с ответника, той
проявявал загриженост, обръщал й внимание, грижел се за нея; по време на
бременността й също се грижел за нея – осигурявал й ежедневните необходимости, заплащал разходите за поддръжка на жилището,
в което живеели. От началото на връзката им ответникът искал да имат дете, но
след кат осе родило детето, отказал да сключат брак; детето се родило, а той се
съгласил да се запише като баща на
детето.
Ищцата твърди, че детето се родило живо и
здраво, но имало нужда от издръжка, предвид поскъпването на живота, предвид и
на това, че майчинството е за определен период от време и след два месеца й
изтичало; ще й се плащали само детски, които били само 25 лв. Детето растяло и
ежедневната му издръжка била много висока; имало нужда от храна, дрехи,
памперси и всичко необходимо за отглеждането му. Ищцата се грижела за детето
сама, отглеждала го и имала намерение и желание да си го отгледа и изуча.
Ищцата твърди още, че ответникът
реализирал добри доходи за страната; нямал друго такова аналогично задължение
да заплаща издръжка на свой низходящ. Досега разходите за детето били поемани
изцяло от нея. Ответникът работи във ферма, находяща се в с. Крумово, Община Родопи. Не плащал никаква издръжка на
ищцата, макар че имал възможност да я заплаща. Поради изложените обстоятелства,
ищцата моли да бъде осъден ответникът, като баща на детето, да заплаща издръжка
за него в размер на 150 лв на месец, считано от
раждането на детето 10.02.2008г. до настъпване на обстоятелства водещи до
изменение или прекратяване на издръжката.
Ответникът не взема становище по иска
пред районния съд.
ПОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна
и в законния срок, разгледа жалбата по същество и приема за установено следното:
От удостоверение за раждане от
07.07.2008г. издадено от Община Пловдив е видно, че ищцата Н.Р.Г. е майка, а
ответникът П.Й.Й. е баща на малолетното дете Ваня Петрова Йорданова с ЕГН **********,
родено на 10.02.2008г. Родителите на детето Ваня не са сключвали граждански
брак, по който въпрос не се спори по делото. Ответникът П.Й.Й. не работи по
трудов договор, не се осигурява, по които обстоятелства не се спори, видно от
становището на пълномощника на ищцата адв. Я. ***.2009г.,
както и от получена справка от ТД на НАП гр. Сливен, изпратена с писмо изх. №
20-18-346/30.01.09г. /лист 23-24 по гр.д.№3075/08г./. Според разпитаната пред
районния съд свидетелка Иванка Тодорова Димитрова, майка на ищцата, ответникът
работел в кравеферма в с. Крумово, като там работел и
мъжът на свидетелката. Преди и дъщеря й /ищцата
Н./ също работела в тази кравеферма. Там гледали крави. Тази ферма е на
лицето Милко Георгиев, собственик. Свидетелката твърди, че мъжът й вземал 400 лв, толкова вземал и П.; плащано им било 20 лв надник на ръка, на ден. П. не
бил осигурен. Понякога, там работела и свидетелката, миела гюмовете за млеко и
чистела. П. нямал друго дете. За детето се грижела свидетелката, негова баба. П.
не се грижел за детето, откакто се било родило. За детето отивали на ден десет
лева, а за месеца – триста лева. Майката вземала по 25 лева, детски, на месец;
вземала и майчински преди. Страните живеели в едно жилище, ищцата – в едната стая,
П. – в другата стая.
По делото няма данни за материалните
възможности на бащата, както и на майката, извън горецитираните за получавани
от тях доходи, респективно, няма данни за притежавани от тях недвижими имоти,
както и на МПС.
Предвид данните за възможностите на
родителите в съчетание с потребностите на детето Ваня, което към момента е на 1
година и половина, въззивния съд приема, че на същото
следва да се определи месечна издръжка в размер на сумата от 100 лв, от която сума – по-голямата част – в размер на 60 лв, следва да се заплаща от ответника, баща на детето, а
останалата част – от ищцата, майка на детето, която полага и непосредствените
грижи по отглеждане на детето. Безспорно се явява обстоятелството по делото, че
ответникът е баща на детето Ваня, и поради липсата на граждански брак с ищцата,
негова майка, и поради твърдяно обстоятелство, че родителите живеят в отделни
стаи, макар и в едно жилище /на едни и
същи адрес, видно от данните на исковата молба, а и от показанията на св.
Димитрова/, като малолетното дете Ваня живее при майка си, то следва да се
приеме, че са налице предпоставките за присъждане на издръжка за малолетно дете
съгласно чл. 82 ал. ал. 1 от СК за бъдещ период, както и за минало време за
периода от раждане на детето 10.02.2008г. до датата на постъпване на исковата
молба в съда – 28.10.2008г. на основание чл. 87 от СК във вр.
с чл. 82 ал. 1 от СК. Относно размера на издръжката следва да се приеме, че с
оглед работата на ответника в кравеферма в с. Крумово,
която не е по трудов договор, без осигуряване на лицето, и с оглед липсата на
особена квалификация на ответника, който участва в отглеждане на крави в чужда
ферма, въззивният съд приема, че същият би могъл да
реализира възнаграждение от работата си около средната работна заплата за
страната. В тази насока, въззивният съд не кредитира
показанията на св. Димитрова, която е майка на ищцата и като такава се явява
заинтересовано лице по смисъла на чл. 172 от ГПК, в частта относно размерът на
възнаграждението на ответника от 400 лв, месечно,
което обстоятелство свидетелката знаела от това, че и нейният съпруг работел
там, но няма данни, че същата е виждала да се броят пари на ответника, подневно, които да възлизат на сумата 400 лв, месечно, т.е. такава сума да е постоянно получавана от
ответника, всеки един месец. Въззивният съд не
кредитира показанията на св. Димитрова и в частта, в която твърди, че дъщеря й
вече не получавала помощ за майчинство, тъй като, ноторно,
е известно, че такава помощ същата ще получава до навършване на двегодишна
възраст на детето, а по време на даване на показанията на свидетелката в с.з.
на девети март 2009г. детето Ваня е само на една година. Майката получава и детските
надбавки за отглеждане на детето. При определяне на месечната издръжка за
детето, която следва да бъде осигурявана и от двамата родители, следва да се
отбележи, че детето е още съвсем малко – на година и половина към настоящия
момент, и че неговите нужди са по отглеждане, както и са обичайни такива за
едно дете на година и половина; няма по делото данни за нужди на детето,
изискващи средства за издръжка над обичайните такива за отглеждане на дете.
Няма данни ищцата и ответникът да имат други задължения за издръжка към
низходящи.
Предвид изложените съображения въззивният съд приема, че решението на районния съд следва
да бъде частично отменено, ведно със законните последици от това. Предявеният
иск за издръжка следва да бъде уважен за сумата от 60 лв,
като за разликата до присъдения размер 120 лв, искът
да бъде отхвърлен като неоснователен. В полза на Държавата по сметка на
съдебната власт – бюджетната сметка на ВСС ответникът следва да бъде осъден да
заплати ДТ в размер на сумата от 106.80 лв, съразмерно
на уважената част от иска. Пред първоинстанционния съд са претендирани
разноски от ищцата, която е представлявана безплатно от адвокат В.Я. ***,
поради което са определени от районния съд такива в минимален размер от 100 лв по чл. 7 ал. 1 т. 7 от Наредба № 1 за МРАВ от
09.01.2009г. Ищцата има право на направени от нея разноски съразмерно на
уважената част от иска, в размер на 40 лв, които са
дължими от ответника. Ответникът, понастоящем жалбоподател, претендира разноски
направени пред въззивния съд, като видно от приложено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие са направени 100 лв разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът има
право на направени по делото деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска, възлизащи на сумата от 60 лв.
Поначало, ищцата е освободена от заплащане на държавни такси по делото, което е
за издръжка, съгласно чл. 83 ал. 1 т. 2 от ГПК. Поради което и по арг. от чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът, понастоящем,
жалбоподател няма право да иска да му се присъди сумата заплатена от него за
държавна такса по въззивната жалба /в случая, внесена сума от 106.80 лв за държавна такса от страна на жалбоподателя, посочена и
в писмена молба със списък на разноските по въззивното
дело – лист 15/, поради което и такива съдебни разноски не се присъждат на
жалбоподателя от съда. При което, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направени по делото деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 20 лв, съразмерно на отхвърлената
част от иска и по компенсация.
Водим от гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
постановеното на 23.03.2009г. Решение на Пловдивския районен съд, ХV гр.
състав, по гр. дело № 3075 по описа за 2008 година В ЧАСТТА, с която се ОСЪЖДА
П.Й.Й. с ЕГН ********** ***, да заплаща ежемесечно на малолетното дете
Ваня Петрова Йорданова с ЕГН **********, чрез нейната майка и законна
представителка Н.Р.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Райко Даскалов” № 53, ет. 2, оф.
9, чрез адв. В.Я., месечна издръжка в размер на
разликата над сумата от 60 лв /шестдесет лева/ до присъдения размер от 120 лв /сто и двадесет лева/, считано от 28.10.2008г. до
настъпване на законоустановени причини за изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до
окончателното й изплащане, както и
В ЧАСТТА, с която се ОСЪЖДА П.Й.Й. с ЕГН ********** ***, да заплати
на малолетното дете Ваня Петрова Йорданова с ЕГН **********, чрез нейната майка
и законна представителка Н.Р.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Райко Даскалов” № 53, ет. 2, оф. 9, чрез адв. В.Я., сумата в
размер на разликата над сумата от 510 лв /петстотин и десет лева/ до присъдения размер от
1 020 лв /хиляда и двадесет лева/,
представляваща издръжка за минало време за разликата над 60 лв,
месечно, до присъдения размер от 120 лв, месечно, за
период от 10.02.2008г. до 27.10.2008г. /за осем месеца и 15 дни/, както и В
ЧАСТТА, с която се осъжда П.Й.Й. да заплати на адв. В.Я.
*** сумата от 80 лв /осемдесет лева/, представляващи
разноски по съразмерно с уважената част от иска, както и В ЧАСТТА, с която се
осъжда П.Й.Й. да заплати държавна такса от 213.60 лева в полза на Държавата, по
сметка на съдебната власт – бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Р.Г. с ЕГН **********,***, с. Крумово,
Община Родопи, Пловдивска област, чрез адвокат В.Я.,***„Райко Даскалов” № 53, ет. 2, офис 9, ПРОТИВ П.Й.Й. с ЕГН **********,***, Община
Родопи, Пловдивска област, иск по чл. 82 ал. 1 от СК за размера над 60 лв /шестдесет лева/ до присъдения размер от 120 лв /сто и двадесет лева/, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Р.Г. с ЕГН **********,***, с. Крумово,
Община Родопи, Пловдивска област, чрез адвокат В.Я.,***„Райко Даскалов” № 53, ет. 2, офис 9, ПРОТИВ П.Й.Й. с ЕГН **********,***, Община
Родопи, Пловдивска област, иск за сумата над 510 лв
/петстотин и десет лева/ до присъдения размер от 1020 лв
/хиляда и двадесет лева/, представляваща издръжка за минало време за период от
осем месеца и 15 дни, считано от 10.02.2008г. до 27.10.2008г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Р.Г. с ЕГН **********,***, с. Крумово, Община Родопи, Пловдивска област, представлявана
от адвокат В.Я.,***„Райко Даскалов” № 53, ет. 2, офис
9, ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.Й. с ЕГН **********,***, Община Родопи, Пловдивска област,
сумата от 20 лв /двадесет лева/, направени от
ответника деловодни разноски пред въззивния съд за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска и
по компенсация.
ОСЪЖДА
П.Й.Й. с ЕГН **********,***, Община Родопи, Пловдивска област, представляван
от адвокат В.К.,***, със служебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Петко Каравелов” № 20, ет. 1, офис 1,
ДА ЗАПЛАТИ държавна такса от 106.80 лв /сто и шест лева и 80 стотинки/ в полза на Държавата, по
сметка на съдебната власт – бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет.
В останалата част решението на районния
съд не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/