Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
10.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на десети
септември две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
588 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът В.Х.Б. твърди, че не бил осъждан.
През 2014 г. против него било образувано досъдебно производство. На 23.05.2014
г. на Б. било повдигнато обвинение за умишлено престъпление по чл. 339, ал.1 от НК за това, че придобил по какъвто и да било начин и държал до 07.04.2014 г. в
къща в гр. К., обл. П. на ул. „В.К.“ № **, 62 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие
калибър 22, без да има за това надлежно разрешете. Първоначално ищецът бил
задържан за 24 часа. Веднага с повдигане на обвинението спрямо него била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 72 часа. Общо той престоял в
ареста без прекъсване 96 часа. След това бил освободен, но делото против него
продължило и приключило с постановление за частично прекратяване по отношение
на Б., изготвено на 08.08.2014 г. При задържането ищецът бил изплашен и
стресиран, не знаел за какво го задържат. Впоследствие от повдигнатото
обвинение разбрал защо е задържан, но не знаел какво ще стане с него. Било го
страх, че може да бъде осъден на реално изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ поради обвинението за такова тежко престъпление. Чувал какви ли не
страшни истории какво се случва в затвора с новопостъпилите затворници. Всички
тези мисли довели ищеца до пълен емоционален срив. Завладял го панически страх
от предстоящото влизане в затвора. Страхувал се, че тази съдебна грешка може да
завърши с осъждане, въпреки невинността му. Този страх го преследвал през
цялото времетраене на делото. Ограничил срещите си с хора като ги свел само до
най-тесния си кръг. Почти не излизал от дома си. Едва с получаване на
постановлението за прекратяване ищецът се успокоил бавно, тъй като постоянно го
преследвал страха, че не всичко е приключило.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди П.Р.Б.да му заплати сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
първоначална уплаха, стрес, емоционален срив, панически страх, причинени
вследствие на незаконно обвинение по образуваното досъдебно производство № 339,
ал.1 от НК, арест, „задържане под стража“ и развилия се вследствие на това
наказателен процес, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2014 г. до
окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът П.Р.Б.оспорва иска. Исковата
претенция била недоказана, както по основание, така и по размер. Твърди, че в
резултат на воденото против него производство, ищецът не е претърпял неудобства
извън обичайните такива от водене на наказателното производство изобщо.
Претенциите му не били съобразени с конкретните обстоятелства по делото -
продължителността на производството, вида, характера и интензитета на
упражнената принуда. Интензитетът на извършените спрямо ищеца
процесуално-следствени действия бил изключително нисък и не можел да обоснове
заплащане на посоченото несъразмерно високо обезщетение, същото било
необосновано високо и недоказано по размер, поради което искът за този размер
обезщетение не следвало да бъде уважаван. Спрямо ищеца не били извършвани
процесуално следствени действия, не са били налагани други мерки за процесуална
принуда, свързани с драстично засягане на личната сфера и представляващи
посегателство против конституционно защитените му права, което не било
необходимо непосредствено с оглед заложените в чл. 57 НПК цели. Наложената
мярка за неотклонение била адекватна и единствено подходяща с цел обслужване
развиващото се наказателно производство и осигуряване нормалното му протичане и
завършване. Твърди, че предварително и негативно върху престижа и доброто име
на Б., още преди образуването на посоченото досъдебно производство, се отразило
придобилото широк обществен отзвук мистериозно изчезване на съпругата му С.Д.
на 26.03.2014 г. - непосредствено преди посочения в исковата молба времеви
отрязък, след изключително шумна раздяла и влошени взаимоотношения между
двамата, намерили ярък израз в подавани в Районна прокуратура гр. К. жалби, по
които били образувани преписки № 963/2014 г., № 1541/2014 г., № 898/2014 г.
Образуваното в Районно Управление на МВР - К. издирвателно дело не дало
резултат до момента. Не били ангажирани доказателства относно твърденията за
уронване престижа на ищеца в обществото, което не било посочено изрично, но се
извеждало от текста на исковата молба и се искал разпит на свидетели, като при
това било известно, че при воденето на разследването както по настоящото, така
и по принцип при наказателните производства, Прокуратурата не разпространява
данни за разследването. В исковата молба не били представени доказателства
органите на П.Р.Б.да са извършили спрямо Б. действия, извън изрично правно
регламентираните в НПК. Ясно било, че едно висящо наказателно производство
всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес на
лицето, но от това не можело да се заключи наличието на вреди и причинната
връзка между тях и воденото производство. Същите подлежали на доказване в
производството по ЗОДОВ и доказателствената тежест за това била на ищеца. С
исковата молба не били представени доказателства относно твърдените вредни
последици, а били посочени общи фрази „..емоционален срив...панически страх от
влизане в затвора… от съдебна грешка... не излизал от къщи...“. Не били
ангажирани доказателства относно твърденията за изживян стрес, в какво същият
се изразил, до какви последици за физическото и/или психическото състояние на
ищеца е довел и то това да е в резултат на действията на органите на
Прокуратурата на Република Б.. Досъдебно производство протекло в рамките на
разумния срок - било образувано на 07.04.2014 г. с постановление на Районна
прокуратура К., на 23.05.2014 г. в качеството на обвиняем по делото бил
привлечен Б. за престъпление по чл.339, ал.1 НК, а на 08.08.2014 г. делото било
прекратено - още в досъдебната фаза. Видно било, че от момента на привличане на
лицето в качеството на прекратяване на производството изминали малко повече от
два месеца - срок, който в никакъв случай не бил прекомерен и не обосновавал
несъразмерно завишения размер на ищцовата претенция. Възразява и срещу опитите
да се ангажира отговорността на ПРБ за целия период на задържане, тъй като, видно
от фактите, изложени в исковата молба, в този период било включено и
задържането по ЗМВР.
На основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД прави
възражение за изтекла погасителна давност за претенцията за законна лихва,
считано от 21.08.2014 г., която счита за частично погасена.
Счита, че размерът на претендираното
обезщетение е изключително завишен и не съответства нито на справедливостта,
изведена като основен критерий за определяне на размера му, нито на
претендираните вреди, на данните за икономическия растеж и стандарта на живот
за страната и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности към датата на увреждането (арг. от решение № 480 от 23.042013 г. по
гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, ІV г.о.), както и постоянната съдебна практика. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да се
определи по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне на
паричния еквивалент на моралните вреди включвал винаги конкретни факти и
обстоятелства, относими към стойността, която засегнатите права са имали за
притежателя си, както и личността на увредения. Затова справедливостта не била
абстрактна, а винаги конкретна и се извеждала след преценка на конкретни
обстоятелства с обективните им характеристики. Паричното обезщетение за
неимуществени щети следвало да съответства на необходимото за преодоляването им
и определянето на завишено обезщетение в претендирания с исковата молба размер
би било в разрез с принципа на справедливостта. Размерът на претендираното
обезщетение - 10 000 лева - бил изключително завишен предвид икономическия
стандарт в страната, което било несъизмеримо с евентуално нанесените вреди на
ищеца вследствие воденото против него наказателно производство в период на
малко повече от два месеца. Счита, че тези обстоятелства също следвало да се
съобразят при определяне на справедливо обезщетение, ако съдът прецени, че
такова се дължи, чийто размер да не бъде източник за обогатяване на
пострадалия. В случай, че съдът счете, че обезщетение се дължи, то следвало да
бъде присъдено в минимален размер.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата
на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В тежест на ищеца в производството е да
установи, че: срещу него е водено наказателно производство, приключило с
постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство, на
основанията посочени в ЗОДОВ, в конкретния случай - че деянието не е извършено
от ищеца, следва да докаже реалното претърпяване на описаните в исковата молба
неимуществени вреди през периода на воденото срещу него наказателно
производство и наличието на пряка причинна връзка между незаконното обвинение и
претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Не се спори и се установява от
представеното по делото в заверен препис постановление и от приетото досъдебно
производство № 230/2014 г. по описа на РУ на МВР К., че на 07.04.2014 г. е било
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, затова, че до
07.04.2014 г. в град К., в къща на ул. „В.К.“ № ** е държал 62 броя боеприпаси за огнестрелно
оръжие – калибър 22, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по
чл. 339, ал.1 от НК. С постановление от 23.05.2014 г. на разследващ полицай при
РУ на МВР К. ищецът е бил привлечен в качеството ме на обвиняем за това, че е
придобил по какъвто и да е начин и държал до 07.04.2014 г. в град К., в къща на
ул. „В.К.“ № **, 62 броя
боеприпаси за огнестрелно оръжие – калибър 22, без да има за това надлежно
разрешение – престъпление по чл. 339, ал.1 от НК. Постановлението е било
предявено на обвиняемия на 23.05.2014 г. в 21:25 часа. С постановление от
23.05.2014 г. на прокурор при РП К., ищецът е бил задържан на основание чл. 64,
ал.2 от НПК за срок от 72 часа за времето от 22:15 часа на 23.05 до 22.15 часа
на 26.05.2014 г. С постановление от 24.05.2014 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура П., постановлението за задържане за срок от 72 часа е било
потвърдено. С постановление на прокурор при РП К. от 26.05.2014 г. ищецът е бил
освободен в 19:00 часа на 26.05.2014 г., като със същото постановление спрямо
ищеца е взета мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 300 лева,
внесена на 31.05.2014 г. По досъдебното производство е била изготвена и
приложена справка за съдимост на ищеца, от която се установява, че същият е бил
неосъждан. С постановление от 08.08.2014 г. на прокурор при РП К. наказателното
производство по досъдебно производство № 230/2014 г. по описа на РУ на МВР К. е
било частично прекратено спрямо ищеца, поради недоказаност на обвинението
спрямо него. В мотивите си прокурорът е приел, че не е възможно ищецът да е
осъществил състава на престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем,
предвид на това, че ищецът не пребивава в жилището, в което са открити
боеприпасите от 28.08.2013 г. Наказателното производство е било спряно срещу
неизвестен извършител. Предвиденото наказание за престъпление по чл. 339, ал.1
от НК е лишаване от свобода за срок от две до осем години, съгласно редакцията
на чл. 339, ал.1 от НК – ДВ бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.
По делото са приети: преписка № 898/2014 г.
по описа на РП К., образувана по жалба на ищеца, по която е съставен протокол
за полицейско предупреждение по чл. 56 от ЗМВР срещу С. Л. Д.; преписка №
963/2014 г. по описа на РП К., по която с постановление от 04.08.2014 г. е
постановен отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл.
319 от НК, по жалба на ищеца; преписка № 1541/2014 г. по описа на РП К., по която
с постановление от 23.09.2014 г. е постановен отказ да се образува досъдебно
производство по молба на ищеца срещу С. Д., за това, че се е настанила
самоволно в жилището му, по която преписка са представени като доказателства
решение № 610 от 04.10.2013 г. по гр. дело № 1184 от 04.10.2013 г. и заповед за
защита по същото дело, издадени спрямо ищеца, за защита от домашно насилие на
С. Л. Б..
От представената по делото докладна записка
се установява, че на 27.03.2014 г. в РУ
на МВР К. е образувано издирвателно дело за лицето С. Л. Д.. От проведените до
момента ОИМ, лицето не е установено и е в неизвестност.
От показанията на св. Н., сестра на ищеца,
се установява, че знае, че срещу брат й е водено досъдебно производство, през
пролетта на 2014 г. същият бил задържан за незаконно притежаване на патрони в
продължение на четири дни. Наказателното производство било прекратено през
лятото на същата година. Наказателното производство оказало влияние върху
състоянието на ищеца, който бил търговец, неосъждан, имал много контакти с
негови колеги, приятели и роднини. След задържането и освобождаването му,
ищецът престанал да контактува с приятелите си и с колегите си, дори до
магазина не ходел, притеснявал се какво ще бъде. Бил неосъждан и чувал какво се
случва в затвора с новопостъпилите затворници, притеснявал се от това. Неговото
състояние продължило докато приключи делото и след това, може би до нова година
на същата година, тъй като имало някакъв проблем и не знаел, дали всичко е
приключило. Емоционалното му състояние несе дължало на развода със съпругата
му.
По основателността на предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди:
Въз основа на представените по делото
писмени доказателства, съдът приема, че от страна на ищеца се доказа наличието
на образувано наказателно производство, по което, с постановление от 23.05.2014
г. на разследващ полицай при РУ на МВР К. ищецът е бил привлечен в качеството
му на обвиняем за това, че е придобил по какъвто и да е начин и държал до
07.04.2014 г. в град К., в къща на ул. „В.К.“ № **, 62 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие
– калибър 22, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл. 339,
ал.1 от НК. Към датата на деянието, законът е предвиждал наказание – лишаване
от свобода за срок от две до осем години, съгласно редакцията на чл. 339, ал.1
от НК, ДВ бр. 33/2011 г., в сила от 27.05.2011 г. На същата дата ищецът е бил
задържан за срок от 72 часа, като по делото липсват данни същият да е бил
задържан по ЗМВР. Освободен е в 19:00 часа на 26.05.2014 г., т.е. преди да
изтече 72-часонвия срок, определен за задържането му. С постановлението за
прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, прокурорът е приел, че
обвиняемият – ищец в настоящия процес не е осъществил състава на
престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем. Въз основа на
гореизложеното съдът приема за доказани по делото обстоятелствата, че
досъдебното производство срещу ищеца е продължило малко над два месеца,
приключило още в досъдебната фаза, като е отменена взетата мярка за неотклонение
– парична гаранция в размер на 300 лева.
От показанията на свидетелката Неделчева се установява, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх от бъдещето и ограничаване
на социалните контакти. Отделно, претърпял е вреди вследствие на задържането му
в продължение на почни 69 часа в следствения арест. При така събраните
доказателства съдът приема за установено по делото, че са налице преживени
емоционални страдания от страна на ищеца, изразяващи се в стрес, притеснение
във връзка с изхода на наказателното производство, тревожност, довела до
ограничаване на социалните му контакти.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира,
че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение и задържането на ищеца, а именно: налице са претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството, името и
авторитетът на ищеца в обществото, създаден му е дискомфорт, задължение да се
съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената му мярка за неотклонение
„парична гаранция”, преживени емоционални и физически страдания вследствие на
задържането му, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо
се в незаконното обвинение на ищеца в наказателно производство, проведено на
досъдебната фаза като ДП № 230/2014 г.
по описа на РУ на МВР К., приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство, тъй като ищецът не е осъществил състава на
престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем.
За да определи размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи
значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател - продължителността на воденото наказателно производство,
личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него
авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му
живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина
му на живот като цяло, върху личния, обществения и професионалния живот,
чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат
на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно
състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в
страната по време на воденото наказателно производство и др. В този смисъл е
ППВС № 5/1964 г., както и трайната практика на ВКС, а именно: решение №
16/02.02.2011 г. по гр.д. № 396/2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/13.02.2012 г. по
гр.д. № 637/2011 г., ІІІ г.о., решение № 55/11.03.2013 г. по гр.д. N 1107/2012
г., ІV г.о., решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., IV г. о. и др.
При съобразяване на продължителността на
наказателното производство съдът отчете, че както воденото досъдебно
производство е продължили в рамките на предвидените в НПК разумни процесуални
срокове с оглед фактическата и правна сложност на спора. Следва да се отчете
също, че престъплението, за което на ищеца е повдигнато незаконното обвинение е
тежко умишлено престъпление, което само по себе си е основание за сериозен
стрес у всеки човек. В същото време не са установени вреди за ищеца над
обичайните такива за водене на наказателен процес, не са установени вреди,
свързани със здравословното му състояние, или различни, водещи до сериозно
нарушаване на обичайният му ритъм на живот. Ищецът живее в град К.,
наказателното производство е проведено тук, търговец е и не е търпял
ограничения във връзка з работата си, изключая тридневното му задържане,
свидетелката не установява стрес над обичайния при водене на наказателно
производство спрямо кое да е лице. Не са установени факти, довели до негативно
отношение на обществото спрямо ищеца. Самият той се е изолирал за кратко – по
дулите на свидетелката – докато всичко приключи (м.август) или до нова година,
както уточнява впоследствие. Като съобрази в съвкупност емоционалните
преживявания на ищеца по време на воденото наказателно производство, подробно
обсъдени по – горе, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 2 000 лева като за
разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 10 000 лева,
искът следва да се отхвърли. В хода на производството според съда не са събрани
доказателства, въз основа на които да се направи извод, че ищецът с поведението
си е дал повод за повдигане и поддържане на незаконното обвинение. При липсата
на данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца съдът
приема, че определеното по - горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
По отношение претендираната лихва за
забава, считано от 21.08.2014 г., съдът намира, че същата следва да се присъди,
считано от 23.04.2016 г. (три години преди предявяване на иска), тъй като
възражението на прокурора за изтекла погасителна давност се явява основателно,
поради което искът за присъждане на законната лихва за периода от 21.08.2014 г.
до 22.04.2016 г. включително, следва да се отхвърли, а върху обезщетението да
се присъди законна лихва, считано от 23.04.2016 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски – държавната такса в размер на 10 лева изцяло, а адвокатското
възнаграждение съобразно уважената част от исковете или в размер на 200 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, П.Р.Б.да заплати на В.Х.Б. с ЕГН
**********,*** 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в
първоначална уплаха, стрес, емоционален срив, панически страх, причинени
вследствие на незаконно обвинение по образуваното досъдебно производство №
230/2014 г. по описа на РУ на МВР К. за престъпление по член 339, ал.1 от НК и
„задържане под стража“ за срок от 72 часа, както и развилия се вследствие на
това наказателен процес – прекратен с постановление от 08.08.2014 г. на
прокурор при РП К., ВЕДНО със законната лихва, считано от 23.04.2016 г. до
окончателното плащане, като ОХВЪРЛЯ исковете за присъждане на обезщетение за разликата
над 2000 лева, до пълния предявен размер от 10 000 лева, и за присъждане
на законната лихва за периода от 21.08.2014 г. до 23.04.2016 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
П.Р.Б.да заплати на В.Х.Б. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски
в размер на 210 (двеста и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.