РЕШЕНИЕ
№260073
гр. Пловдив, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на четвърти
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1870 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 272228/10.03.2021 г., постановено
по настоящото гр.д. № 1870/2020 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр. с-в, потвърдено
с Решение № 261/20.07.2021 г. по в. гр. д. № 1284/2021 г. по описа на Окръжен
съд Пловдив, V гр. с-в, е допуснато между В.Д.Х., ЕГН ********** ***, и А.Д.О.,
ЕГН ********** ***, при равни квоти от правото на собственост – по ½
ид.ч. за всяка от страните по делото, извършване на съдебна делба на следните вещи:
1. Недвижим имот - Първи
етаж и таван от двуетажна жилищна сграда с декларирана застроена площ от 92
кв.м., а по скица – 99 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 27 кв.м., ведно
с 2/3 ид.ч. от имота, в който са построени сградите – имот с пл.№ **** по кадастралния
план на гр.****,
одобрен със заповед № ***** на
******
на Агенция по кадастъра, от който по регулационния план на гр.К., одобрен със заповед №
****.
е образуван УПИ *****
от кв.82 с площ по графични данни от 670 кв.м., на УПИ от 640 кв.м., при
граници на УПИ: улица, УПИ ****,
УПИ ****,
УПИ *****,
УПИ *****,
УПИ ****
и УПИ ******;
2. Моторнr превозни средства, а именно: Лек
автомобил, марка и модел „*****“,
ДК № ****,
рама *****,
двигател №******,
намиращ се в държане на А.Д.О.; Лек автомобил, марка и модел „*****“, ДК № *****, рама *****, двигател № *****, намиращ се в
държане на А.Д.О.; Лек автомобил, марка и модел „****“, ДК № *****, рама *****, двигател № *****, намиращ се в
държане на В.Д.Х.;
3. Движими вещи: Плазмен
телевизор „******“
32 инча цвят на корпуса „***“; Пералня „****“ цвят ***** Готварска печка
с фурна „*****“
цвят *****; Аспиратор цвят ****; Съдомиялна машина *****, цвят ****; Хладилник **** цвят ******; Холова гарнитура,
състояща се от диван, съставен от тройка ъгъл, тройка-разтегателен „****“ и 2 бр. кръгли
табуретки „*****“,
всички с ****дамаска; Кухненски диван с цвят
на дамаската *****; Детско обзавеждане,
включващо *****
легло 160/200 „****“,
***
нощно шкафче „*****“,
бюро и два броя нощни шкафчета, ведно с подматрачна рамка 160/200 Компакт,
матрак 160/200 ******; Завеси – 4 броя, 1.5 на
2.5 м., цвят ****,
материя ****; Пердета – 2 броя, 3 на
2.50 м., цвят ******,
материя *****; Климатици – два броя,
единият от които марка „********“, всички в държане на А.Д.О..
В преклузивните срокове, а именно до края на първото
съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, не
са заявени възлагателни претенции.
Приета е претенция по сметки, заявена от А.Д.О. за осъждане на В.Д.Х. да му заплати на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД сумата
от 4 105,70 лв., представляваща припадаща се част на В.Х. от извършени
подобрения и полезни разноски от А.О. в процесния имот за периода м.февруари –
м.март 2020 г., подробно описани в уточняваща молба от 01.04.2022 г.
С молба от проведеното първо открито съдебно заседание
след влизане в сила на решението по допускане на делбата и с посочената
уточняваща молба от 01.04.2022 г. А.Д. е посочил, че след настъпилата
фактическа раздяла между страните е вложил лични средства и труд за направата
на следните подобрения в имота, извършени без предварителното съгласие, но и
без противопоставянето на ответницата, а именно: 1./ Доставка и монтаж на
три броя вътрешни интериорни врати - кухня, спалня и детска в процесния
недвижим имот, всяка на стойност 335 лева на брой, без доставка и монтаж
/изпълнени със собствен труд/, всички на обща стойност 1005 лева, от които за
материали - 1005 лева, за труд - 0 лева; 2./ Подмяна на 12 кв.м. ламиниран
паркет в спалнята на първия етаж от процесната жилищна сграда - общо 500 лева
за доставка, без монтаж /изпълнен със собствен труд/, от които за материали -
500 лева, за труд - 0 лева; 3./ Ремонт на водопровод и подмяна
на 28,5 кв.м. санитарен фаянс в банята на първия етаж от процесната жилищна
сграда - общо 4 029,10 лева, от които 2 404,10 лева - материали, 200 лева -
труд за подмяната на водопровода; 1 425 лева - труд за подмяната на санитарния
фаянс в банята /по 50.00 лева за кв.м./; 4./ Ремонт - подмяна на 9 кв.м.
санитарен фаянс в кухнята на първия етаж в процесната жилищна сграда - общо 630
лева, от които 315 лева за материали, 315
лева за труд за подмяната на санитарния фаянс в кухнята /по 35.00 лева за
квадратен метър/; 5./ Изработена венецианска мазилка в кухнята /стени и таван/ -
12 кв.м. - общо 450 лева. от които 300 лева за труд, 150 лева за материали; 6./
Изработена венецианска мазилка в коридора /стени и таван/ - 6 кв.м. - общо 300
лева. от които 200 лева за труд, 100 лева за материали: 7./ Доставка на вграден
кухненски плот - 173,39 лева - за материали, без монтаж /изпълнен със собствен
труд/, от конто 173,39 лева - за материали, за труд - 0 лева; 8./
Доставка на мебел за баня за вграждане - долна част „*****“ 85 см. - 810 лева;
Доставка на лира за баня за вграждане права хром - 175.00 лева; доставка на
смесител ***** - ****- 89.90 лева; Доставка на Дозатор **** „*****“ **** -
49.00 лева; без монтаж /изпълнен със собствен труд/, от които всички разходи са
за материали, за труд - 0 лева;
С протоколно определение от 04.04.2023 г. и на основание
чл. 214, ал. 1 вр. чл. 232 ГПК е намален размера на заявената претенция по
сметки от 4 105,70 лв. на 3 943,50 лв., като за разликата от 162,20
лв. производството по делото е прекратено поради оттегляне на искането.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Районен съд Пловдив, VІ гр.
с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Доколкото до делба са допуснати различни по характер вещи
– един недвижим имот, както и движими вещи – три броя леки автомобили и
множество електроуреди, явяващи си част от покъщнината на страните, то съдът
намира, че за недвижимия имот следва да се определи самостоятелен способ за
делба. Същият не е еквивалентен на останалите вещи нито по стойност, нито по
предназначение, и не е целесъобразно да бъде поделян наравно с движимите вещи.
Поради това е ще се определят два способа за извършването на делбата, съобразно
вида на вещите.
По способа за извършване на
делба относно недвижимия имот:
В хода на делото е изслушано заключение по съдебно-техническа
експертиза /л. 119-129/ за установяване поделяемостта и действителната пазарна
цена на допуснатия до съдебна делба недвижим имот – първи етаж от двуетажна
сграда, тавански етаж, лятна кухня и 2/3 ид.ч. от дворното място. Според
заключението на вещото лице, което е кредитирано от съда като пълно и
компетентно изготвено, процесния имот не отговаря на законовите изисквания за
поделяемост и е неподеляем. Посочената от експерта пазарна стойност на имота е 154
342 лв. С оглед на направено уточнение от вещото лице в открито съдебно
заседание и при отчитане на запазеното право на ползване на трето за делбата
лице, експерта е посочил, че посочената сума следва да се коригира с коефициент
от 0,216, която получена стойност от 33 337 лв. след прилагането на
този коефициент да се извади от общата
посочена в експертизата стойност на имота от 154 342 лв. Така реалната
пазарна стойност на делбения имот при отчитане на запазеното право на ползване
е в размер на 121 005 лв.
По същество относно способите за извършване на делба
следва да се посочи, че същите са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените
в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.
349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или
много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се
извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична
продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън
законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността.
В случая страните не са заявили претенции за възлагане на
имота по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което този способ е неприложим.
Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по
реда на чл. 352 ГПК се явява невъзможно, тъй като допуснатия до делба имот е
един и е неподеляем. Следователно не могат да се формират брой на дяловете,
съответстващ на броя на съделителите.
Съгласно задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС №
4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби
са идентични по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може
да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи
съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо
съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни
дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот –
арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС. В тази насока извършването на делбата чрез
разпределение също се явява невъзможно, отново по съображенията, изложени
по-горе, и предвид това, че не е възможно всеки съделител да получи в реален дял
имот.
С оглед на гореизложеното и тъй като делбата на процесния
недвижим имот не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез
разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият
съдебен състав приема, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на
имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена
между съделителите съобразно делбените им права.
По способа за извършване на
делба относно движимите вещи:
В хода на делото са изслушани съдебно авто-оценъчна
експертиза /л.114-118/ и съдебно-техническа експертиза /л. 119-129/ относно
пазарната стойност на допуснатите до делба движими вещи. Експертизите не са
оспорени от страните и са кредитирани от съда, вкл. и СТЕ, вещото лице по която
е дало заключение и за стойността на имота, но същевременно е ползвало
достатъчно материали, за даде обосновано заключение и за стойността на
движимите вещи – електроуреди. Според заключението по САОЕ стойността на трите
леки автомобила е както следва: за „******“ – 1 672 лв.; за
„*****“ – 6 316 лв.; и за „*******“ – 10 184 лв. Общата стойност на движимите вещи –
електроуреди според заключението на СТЕ е 5 487 лв.
В случая неприложима е разпоредбата на чл. 349 ГПК, тъй
като тя се отнася само за делба на неподеляемо жилище.
Принципните положения, изложени по-горе относно жребият
по чл. 352 ГПК и разпределението по чл. 353 ГПК, важат и в настоящия случай на
делба на движими вещи. В тази насока следва да се посочи, че доколкото по
делото е установено трайното ползване на всяка от вещите - В.Х. ползва л.а. „****“, а А.О. всички останали вещи, то съдът намира, че не е
удобно делбата да се извърши чрез формиране на равностойни дялове и теглене на
жребий, което би довело до случайно разпределяне на вещите, без да се отчете
действителното фактическо положение. Посоченият способ не съответства и на явно
изразеното желание на страните и в частност на В.Х., която изрично моли да й се разпредели именно л.а. „********“, като не е налице възражение от страна на А.О. срещу
направеното искане. Поради това съдът намира, че в случая приложимият способ за
делба на процесните движими вещи е разпределението, като следва на основание
чл. 353 ГПК да се постави в дял на В.Х. л.а. „*****“ на стойност 10 184 лв., предвид заявеното от нея
искане в този смисъл и с оглед на обстоятелството, че тази вещ се намира в
нейно държане. Останалите движими вещи л.а. „*****“ и л.а.
„*****“, както и процесните електроуреди, всичките намиращи се в
държане на А.О., ще се поставят в негов дял, чиято обща стойност е 13 475
лв. По този начин съд намира, че ще се запази и установеното понастоящем
фактическо положение между съделителите досежно делбените движими вещи и ще се
избегнат допълнителни препятствия за страните по евентуалното предаване на
вещите и изпълнение на настоящото решение.
Предвид, че стойността на двата дяла не е еднаква, то за
уравняване на дяловете А.О. ще следва да заплати на В.Х. сумата от 1 645,50 лв. (половината от разликата
между двата дяла, за да се достигне до пълно уравняване на двете стойности).
По претенциите по сметки:
Заявената от А.О. претенция по сметки следва да се
квалифицира с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД. За уважаването на същата
ищецът по претенцията О. следваше да докаже, че страните са съсобственици в
имота, извършването на твърдените СМР, че същите са довели до увеличаване
стойността на имота, както и претенцията си по размер – по-малката сума измежду
увеличената стойност на имота и действително направените разходи. За
отбелязване, че дори да се приеме, становището на ответната по претенцията
страна, че в случая се касае за подобрения от недобросъвестен владелец – чл. 74
ЗС, макар и да не се установява А.О. да е обективирал намерението си да владее
целия имот само за себе си, то последиците от евентуалното уважаване на
претенция с коя и да е от двете квалификации са еднакви.
В тази насока за прецизност следва да се посочи, че съдът
постановява решението си по действително осъщественото правно основание – така
Решение № 160 от 5.12.2019 г. по гр.д. № 948/2019 г., I г.о. Съобразно
формирана и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество решения по
чл. 290 ГПК, обобщена в Решение № 108 от 08. 07. 2015 г. по гр. д. № 415/2015
г. на ВКС, І г.о., определянето на правното основание на облигационните
отношения, възникнали от подобряване на чужд имот, е дейност на съда по
приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите
твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по
делото. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца квалификация на предявения
иск. Затова въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът
е извършил подобрения в чуждия имот (владелец, държател, гестор) или посочения
от ищеца вид на предявеното вземане („увеличена стойност на вещта“, „необходими
разноски“, „полезни разноски“, „по-малката от двете суми“, „до размера на
обогатяването“), които твърдения отразяват и становището на ищеца за правната
квалификация на претенцията, не ограничават съда да даде защита според
действително осъщественото правно основание.
По делото е безспорно, че страните са съсобственици в
допуснатия до делба имот, в който се твърди да са извършени ремонтните дейности
– първи жилищен етаж от двуетажна сграда, разположена в имот
с пл. №
****
по кадастралния план на гр.*****.
Последното е установено и с влязлото в сила решение по допускане на делбата по
настоящото дело.
Относно извършването на твърдите дейности, явяващи се
според ищеца по претенцията, подобрения в имота, са събрани в хода на съдебното
дирене писмени доказателства, както и гласни такива от разпита на свидетеля М.
Ч.. Ищецът е представил пет броя стокови разписки, приемо-предавателен протокол
и два броя гаранционни карти /от л. 133 до 139/, удостоверяващи закупуването на
стоки и материали, необходими за извършването на описаните от А.О. ремонтни
дейности. Всички те са от процесния период, м.февруари – м.март 2020 г., през
който се твърди да са реализирани сочените в молбата на ищеца СМР.
От показанията на свидетеля Ч. се установява, че в
началото на 2020 г., следва като двамата съпрузи и настоящи страни са се
разделили, А.О. започнал да прави ремонти на първия етаж в къщата на страните,
като сам свидетелят бил извършил голяма част от ремонтните дейности. Посочва,
че той бил правил цялата баня - водопровода, обратните води, мазилка, плочки. С
ищеца по претенцията били сложили мивките, батериите, тоалетните чинии. В
спалнята свидетелят бил правил паркет, в кухнята и коридора слагал плочки,
както и венецианска мазилка по стените. Сменени били и вътрешни интериорни
врати. Свидетеля Ч. твърди, че преди този ремонт в банята имало стари плочки, а
в спалнята нямало ламинат – била на замазка и празна. Според свидетелят за
материалите и труда се заплащало от А.О. - той доставял материалите, които закупувал.
По впечатления на М. Ч. ответницата по претенцията В.Х. не
участвала в този ремонт и нямала отношение към него, нито я бил виждал на
обекта. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ч., тъй като същите са
непротиворечиви и последователни, подкрепят се от останалия събран по делото
доказателствен материал – писмени доказателства и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, а и свидетелят говори за лични свои впечатления, като пряк участник
в ремонтите.
В хода на делото е изслушано и заключение по допълнителна
съдебно-техническа експертиза /л.166-169/, неоспорено от страните, вещото лице
по която е посетило имота на място, констатирало е извършените СМР, съобразно
посоченото в молбата от 01.03.2022 г. на А.О., и е оценило установените на
място извършени ремонтни дейности, като е взело предвид и скритите такива,
необходими за довършването на ремонта.
С оглед на съвкупния анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и експертно заключение съдът намира за доказано
извършването на твърдените СМР от ищеца по претенцията А.О.. Същите имат
характер на подобрения, тъй като не се установи, а и не се твърди, да се били
предприети с оглед запазване целостта на имота, а са сторените, за да се
подобрят качествата на вещта, възможността тя да бъде по-пълноценно използвана,
както и нейната стойност. Установи се и че същите са извършени в посочения
период – месеците февруари и март 2020 г., който е последващ фактическата
раздяла между страните. В тази насока следва да се отбележи, че не е спорно
обстоятелството, а и същото се извежда от показанията на свидетеля Ч., че В.Х. не е била запозната с ремонтите, респ. не е дала
съгласие за извършването им, но също така и изрично не се е противопоставила на
тях. Поради това претенцията се квалифицира по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като в полза
на А.О. следва да се присъди по-малката от двете суми измежду разноските за
направата на подобренията, изчислена към момента, към който са сторени, и
увеличената стойност на имота в резултат тези подобрения към момента на
постановяване на съдебното решение.
От заключението по допълнителната съдебно-техническа
експертиза /л.166-169/, неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно
и компетентно изготвено, се установява, че стойността на процесните ремонтни
дейности, изчислена към момента на тяхната направа е общо 7 887 лв. Увеличената
стойност на имота в резултат на тези ремонти, изчислена понастоящем, е в размер
7 768 лв. Видно от заключението на вещото лице увеличената стойност на
имота е по-малка, поради което и следва да се присъди припадащата се част от
нея, която е в размер на 3 884 лв., а не от действителната стойност на
направените разходи. За посочената сума претенцията по чл. 61, ал. 2 ЗЗД е
доказана по основание и размер.
За разликата до пълния претендиран размер от
3 943,50 лв. претенцията ще се отхвърли като неоснователна.
В хода на делото е заявено в условията на евентуалност от
В.Х. възражение за прихващане на присъдените по претенцията суми в полза на А.О.
с вземането на В.Х. за разноски, съобразно Решение № 261/20.07.2021 г. по в.
гр. д. № 1284/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, V гр. с-в, в размер на
600 лв. Съдът намира за основателно заявеното възражение, доколко сумите за
разноски за един адвокат по въззивното дело са присъдени с влязло в сила
решение и вземането за тях е безспорно, изискуемо и ликвидно. Поради това за
разликата от 3 284 лв. до 3 884 лв. претенцията ще се отхвърли като
погасена чрез прихващане.
Следва да се отбележи още, че титуляра на вземането за
сумата, дължима за уравняване на дяловете – В.Х., не е заявила искане това
вземане да бъде прихванато с вземането на А.О. по претенциите му по сметки. Възражението
за прихващане, включено в рамките на гражданския процеси, в принципен план е
средство за защита на ответника и съдът дължи произнасяне по него именно когато
е заявено от ответната по иска страна. Поради това и претенцията по сметки не
може в конкретния случай да се прихване със сумата за уравняване на дяловете.
При евентуално влизане в сила на настоящото решение всяка от страните ще може да
направи материалноправно изявление за прихващане, като се погаси изцяло
по-малкото по стойност вземане, а по-голямото се погаси до размера на
по-малкото, доколкото и двете вземания ще са изискуеми и ликвидни.
С оглед на изложеното ще се уважи претенцията по сметки
на А.О. за сумата от 3 284 лв.
Относно разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. В тази насока всяка от
страните следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на
съответния дял, който е в размер от по 2 893,28 лв. Относно претенциите по
сметки разноски също няма да се присъждат, тъй като А.О. не е заявил такава претенция,
а В.Х. не е представила доказателства за сторени такива. За същите обаче се
дължи държавна такса в общ размер от 164,23 лв., от които ищецът по
претенцията, съобразно отхвърлената част на иска и тази, досежно която е
заявено оттегляне, е в размер на 32,85 лв., а ответницата по претенцията,
съобразно уважената част от същата, следва да заплати държавна такса в размер
на 131,38 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание
чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан процесния делбен имот, а именно:
Първи етаж и таван от двуетажна жилищна сграда с декларирана застроена площ от
92 кв.м., а по скица – 99 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 27 кв.м.,
ведно с 2/3 ид.ч. от имота, в който са построени сградите – имот с пл.№ **** по
кадастралния план на гр.**** одобрен със заповед № ******г. на ****** на
Агенция по кадастъра, от който по регулационния план на гр.К., одобрен със
заповед № ****. е образуван УПИ **** от кв.82 с площ по графични данни от 670
кв.м., на УПИ от 640 кв.м., при граници на УПИ: улица, УПИ ****, УПИ *****, УПИ
*****, УПИ ****, УПИ ***** и УПИ *****, с
пазарна стойност на имота от 121 005 лева (сто двадесет и една хиляди и пет
лева), като получената от проданта сума бъде разпределена по равно между
съделителите В.Д.Х., ЕГН ********** ***, и А.Д.О., ЕГН ********** ***, предвид
равните им квоти от правото на собственост – по ½ ид.ч. за всяка от
страните по делото.
ПОСТАВЯ на основание чл.
353 ГПК в ДЯЛ на В.Д.Х., ЕГН **********
***, следната движима вещ:
1. Лек автомобил, марка и модел „******“, ДК № *******,
рама *******, двигател № ********;
Стойността
на поставената в дял вещ е 10 184 лева. (десет хиляди сто осемдесет и четири
лева).
ПОСТАВЯ на основание чл. 353 ГПК в ДЯЛ на А.Д.О., ЕГН ********** ***, следните
движими вещи:
1.
Лек
автомобил, марка и модел „******“, ДК № *******, рама ******, двигател № ******;
2.
Лек
автомобил, марка и модел „*******“, ДК № *******, рама *******, двигател № ******;
3.
Плазмен
телевизор „*******“ **** инча цвят на корпуса „****“;
4.
Пералня
„******“ цвят ******;
5.
Готварска
печка с фурна „*****“ цвят ******;
6.
Аспиратор
цвят *****;
7.
Съдомиялна
машина „****“ № *****, цвят ******;
8.
Хладилник
„******“ цвят *****;
9.
Холова
гарнитура, състояща се от диван, съставен от тройка ъгъл, тройка-разтегателен „*****“
и 2 бр. кръгли табуретки „******“, всички с двуцветна дамаска;
10.
Кухненски диван с цвят на дамаската ******;
11.
Детско обзавеждане, включващо *****легло
160/200 „******“, ****** нощно шкафче „*****“, бюро и два броя нощни шкафчета,
ведно с подматрачна рамка 160/200 ****** матрак 160/200 „******“;
12.
Завеси – 4 броя, 1.5 м. на 2.5 м., цвят *****,
материя ******;
13.
Пердета – 2 броя, 3 м. на 2.50 м., цвят ******,
материя *****;
14.
Климатици – два броя, единият от които марка „*******“,
Общата стойност на поставените в дял вещи е 13 475 лева.
(тринадесет хиляди четиристотин седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА А.Д.О., ЕГН ********** ***, да заплати на В.Д.Х., ЕГН ********** ***,
сумата от 1 645,50 лв. (хиляда шестстотин
четиридесет и пет лева и 50 ст.) за уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА В.Д.Х., ЕГН **********
***, да заплати на А.Д.О., ЕГН **********
***, по иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 3 284 лв. (три хиляди двеста осемдесет и четири лева), представляваща
увеличената стойност на процесния имот - Първи етаж от двуетажна жилищна сграда
построена в имот с пл.№ ***** по кадастралния план на гр.*****, одобрен със
заповед № *******г. на ******* на Агенция по кадастъра, от който по
регулационния план на гр.*****, одобрен със заповед № *****. е образуван УПИ *****
от кв.82 с площ по графични данни от 670 кв.м., на УПИ от 640 кв.м., в резултат на извършени от А.Д.О. през
периода м. февруари – м. март 2020 г. подобрения в имота, а именно:
доставка и монтаж на три броя вътрешни интериорни врати в кухня, спалня и
детска стая; подмяна на 12 кв.м. ламиниран паркет в спалнята на първия етаж;
ремонт на водопровод и подмяна на 28,5 кв.м. санитарен фаянс в банята на първия
етаж; ремонт - подмяна на 9 кв.м. санитарен фаянс в кухнята на първия етаж;
изработена венецианска мазилка в кухнята /стени и таван/ общо 12 кв.м.;
изработена венецианска мазилка в коридора /стени и таван/ общо 6 кв.м.;
доставка и вграждане на кухненски плот; доставка и монтаж на мебел за баня за
вграждане - долна част „Ивегас“ 85 см.; доставка и монтаж на лира за баня за
вграждане права хром; доставка и монтаж на смесител ****** - хром; доставка на
дозатор хром „*****“ ****; КАТО ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за присъждане на по-малката от двете суми –
стойността на извършените разходи за подобренията и увеличената стойност на
имота в резултат на описаните подобрения за
разликата от 3 884 лв. (три хиляди осемстотин осемдесет и четири лева) до пълния претендиран размер от
3 943,50 лв. (три хиляди деветстотин четиридесет и три лева и 50 ст.),
както и ОТХВЪРЛЯ същия иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за разликата от присъдената сума от 3 284
лв. (три хиляди двеста осемдесет и четири лева) до сумата в размер от 3 884 лв. (три хиляди осемстотин
осемдесет и четири лева), като погасен чрез прихващане с вземане на В.Д.Х.,
ЕГН **********, спрямо А.Д.О., ЕГН **********, в размер от 600 лв. (шестстотин лева),
представляващи присъдени с Решение № 261/20.07.2021 г. по в. гр. д. № 1284/2021
г. по описа на Окръжен съд Пловдив, V гр. с-в, разноски за адвокатско
възнаграждение по въззивното дело.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 от ГПК В.Д.Х., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка
на Районен съд Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в
размер на 2 893,28 лв. (две хиляди осемстотин деветдесет и три лева и 28 ст.),
представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя, както и сумата от 131,38 лв. (сто тридесет и един лева и 38
ст.) държавна такса за претенциите
по сметки.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 от ГПК А.Д.О., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка
на Районен съд Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в
размер на 2 893,28 лв. (две хиляди осемстотин деветдесет и три лева и 28 ст.),
представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя, както и сумата от 32,85 лв. (тридесет и два лева и 85
ст.) държавна такса за претенциите
по сметки.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Костадин Иванов
Вярно с
оригинала.
Секретар:
Н. Н.