№ 721
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20221100900979 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано е по жалба на Д.Д.Б., гражданин на Ирландия, роден на
****, в качеството му на управител на „Д.Б.Е.Т.“ ЕООД в процес на
учредяване срещу отказ № 20220525110608/26.05.2022 г. на длъжностно лице
при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър новоучреденото
дружество.
Жалбоподателят счита отказът за незаконосъобразен, т.к.: при
извършената електронна справка в търговския регистър на избраното
наименование, то не излиза да е заето, от където прави и извод, че различното
изписване има значение; че звученето не е въведено от законодателя като
критерий при определяне на уникалността на наименованието; на латиница
двете дружества се изписват по различен начин; има достатъчно други
различни индивидуализиращи белези като ЕИК, предмет на дейност,
изписване на фирмата на чужд език, членски състав, управителен орган. Въз
основа на изложеното жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ
и да укаже вписване на търговеца.
Съдът като обсъди доводите в жалната и събраните доказателства,
включително установимите при справка в Търговския регистър, намира
следното:
1
Отказът е мотивиран с обстоятелството, че съществува друг
регистриран търговец с фирма „Д.Б.Е.Т.“, ЕИК ****, а формалното различие в
изписването на двете имена, изразяващо се в липса на интервали, не променя
извода за фонетично, визуално и смислово сходство и не изключвало
възможността за въвеждане в заблуждение на третите лица.
От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат
съображения за законосъобразност на отказа.
Подадената от заявителя жалба е процесуално допустима: изхожда от
легитимирано лице, подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу
акт, подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност, представено е
доказателство за внесена държавна такса.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От справката в Търговския регистър се установява, че към момента на
подаване на заявлението на жалбоподателя „Д.Б.Е.Т.“ ЕООД е налице
регистриран друг търговец с фирма „Д.Б.Е.Т.“, ЕИК ****.
Съгласно чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ при регистрация на дружество
длъжностното лице следи дали друго лице няма права върху фирмата на
новоучредения субект и дали наименованието не въвежда в заблуждение
съгласно чл. 7, ал. 2, изр. 2, пр. 2 ТЗ. Правото върху фирма се придобива чрез
регистрация със съответното наименование като от този момент
регистрираният субект придобива право, защитимо по реда на чл. 7, ал. 4 ТЗ.
В обема на това право се включва правомощието да се изисква от всяко трето
лице да не регистрира субект с идентично наименование, а също и със сходно,
ако това може да доведе до заблуждение на третите лица.
В настоящия случай предмет на регистрация е търговец с наименование,
което формално се различава от фирмата на вече регистрирания търговец.
Разликите обаче произтича от несъществени, недоминиращи и неотличителни
за наименованието елементи, а именно – интервали между словните елементи
„Д.“, “Б.“ и „Е.“. Тези елементи (интервали) е невъзможно да бъдат
фонетично и смислово идентифицирани, доколкото нямат нито собствено
звучене, нито собствен, общоприет смисъл. Изложеното сочи, че
възприемането на наименованието от третите лица (потребители на
предлаганите от двамата търговци услуги, съконтрагенти и т. н.) би било
идентично с възприемането на фирмата на вече регистрирания търговец.
2
Впрочем, този извод е важим и при визуалното представяне на знака именно
поради несъществения характер на различния елемент. Следователно дори да
не се приемат за идентични, фирмите на двата субекта са дотам сходни, че би
могло да се стигне до въвеждане в заблуждение по смисъла на чл. 7, ал. 2, изр.
2, пр. 2 ТЗ. Това от своя страна означава, че е налице забрана за регистрация
на субекта, заявил по-късно сходната фирма. Този извод не се променя от
обстоятелството, че на латиница двете фирми се изписват по различен начин,
тъй като водещо е изписването на наименованието на български език. Без
значение са и разликите в другите индивидуализиращи дружествата признаци
(като седалище, предмет на дейност, членски състав, управител), тъй като
нямат пряко отношение към наименованието, начина на неговото изписване
и/или произнасяне, респ. начина по който то се възприема от третите лица.
По изложените съображения жалбата срещу отказа следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Д.Б., гражданин на
Ирландия, роден на ****, срещу отказ № 20220525110608/26.05.2022 г. на
длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише „Д.Б.Е.Т.“ ЕООД в
търговския регистър.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в
седемдневен срок от връчването му на жалбоподателя.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3