№…………29.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Варна ,
ХXXІІІ състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди
и двадесета година в състав:
Административен
съдия : М. Ганева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 3244 по описа за 2019 год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във р. с чл. 203 от АПК.
Същото е образувано по подадена искова молба от М.И.И. с ЕГН ********** *** , м-ст „ ///“ № // срещу
Областна дирекция на МВР гр. Варна с искане до съда за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди от 300 лв. , представляващи платено
адвокатско възнаграждение по повод съдебно обжалване пред Варненския районен
съд по нахд. № 3077/2019 г. на
наказателно постановление / НП/ № 19-445-226/14.06.2019 г. на началника на
РУ-Аксаково . Претендира се присъждане и на законната лихва считано от
07.11.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените разходи по водене на делото .
В съдебно заседание ищецът ,
редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. А.Д. , който поддържа
предявения иск за обезщетение и отправя искане към съда да го уважи изцяло
поради неговата доказаност по основание и размер. Поддържа се искането и
за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски като се представя техен списък.
Ответната страна - ОД на МВР-Варна , редовно призована, се
представлява в съд. заседание от главен юриск. Г Г , който излага становище за
неоснователност на исковата претенция с довод за нейната неоснователност и
недоказаност .
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна счита предявения иск за обезщетение за основателен поради съществуване
на кумулативните предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ.
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
С решение № 1862/17.10.2019 г. по
нахд. № 3077/2019 г. Районен съд гр. Варна е отменил наказателно постановление
№ 19-445-226/14.06.2019 г. на началника на РУ-Аксаково , с което на основание
чл. 94, ал. 3 от ЗДвП на М.И.И. е наложено административно наказание „ глоба“
от 30 лв. Решението е влязло в законна сила на 07.11.2019 г.
Към материалите по цитираното
дело е приложен договор за правна помощ ,сключен на 07.10.2029 г. между М. И. и адв.
А.Д. за проц. представителство на последния по нахд. № 3077/19 г. на
ВРС. В същия са вписани данни за договорено и платено в брой адв.
възнаграждение в размер на 300 лв. / л. 11 от делото/.
Изложената фактическа установеност
налага следните правни изводи:
Обект на съдебна защита по настоящото
дело е отричано от ответника субективно право на обезщетение , чийто носител е ищеца. Страна по материалното правоотношение в
случая е ОД на МВР –Варна , респективно
тя има правното качество на носител на задължението по удовлетворяване на претендираното
вземане.
Съгласно чл. 205 от АПК , приложимо
на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице , представлявано от органа , от чийто незаконосъобразен акт
са причинени вредите. В конкретния случай отмененото по съдебен ред НП изхожда
административнонаказващ орган , който е част от структурата на ОД на МВР гр.
Варна Според чл.37 от ЗМВР областните дирекции на МВР има статут на юридически
лица т.е. същите могат да бъдат адресати на правно задължение по
обезвреда.
Нормата на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ
регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на
държавата и общините по
удовлетворяването на правото на
обезщетение на граждани и юридически лица при следните законови
предпоставки: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни
лица на държавата или общините, постановен при или по повод на извършена
административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Посочените законови условия следва да съществуват в кумулативно
единство, за да се удовлетвори искова претенция за обезщетение.
Настоящият казус касае претенция за
обезвреда на вреди, настъпили от отменено наказателно постановление, което
макар и да не е същински индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
от АПК, е властнически акт, издаден от административен орган в резултат от
санкционна административна дейност.
Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В подкрепа на
това разбиране е ТП № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ВАС и
ВКС, което разглежда отговорността по
ЗОДОВ като резултат от незаконосъобразно осъществяване на публични функции -
административни и правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната
власт. Задълженията, които законите възлагат на административните органи са
свързани, освен с издаване на индивидуални, общи и нормативни административни
актове чрез упражняване на правоприлагаща и нормотворческа дейност, и с
налагане на административни наказания. Дейността по административно наказване
по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните
нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с
другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона.
Според
действащата нормативна уредба към момента на постановяване на съдебното решение
от Варненския районен съд в производствата пред районния съд по жалби срещу
наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е
отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, включително и за
процесуално представителство, подобно на случаите, при които, след като
подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат
разноски срещу държавата.
Липсващата
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в съдебните
производства по ЗАНН обуславя извод, че разходваните средства за адвокатска
защита в хода на съдебния процес, приключил с отменителното решение на съда, се
явяват за лицето, което неправомерно е санкционирано по административен ред,
имуществена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за която държавата дължи
обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ.
Безспорен факт е отмяната със
стабилен съдебен акт на НП № 19-445-226/14.06.2019 г., с който е реализирано
административнонаказателно санкциониране на М.И. . В тази връзка е налице една от нормативно предвидените предпоставки
по удовлетворяване на ищцовата претенция.
Ангажираните
писмени доказателства сочат за съществуване и на твърдените имуществени вреди от 300 лв. за подателя на
иска по повод воденето съдебно производство по отмяна на незаконосъобразно
издаденото нак. постановление , а именно
заплатен адв. хонорар по оказана правна защита по нахд. № 3077/2019 г.
Съществуването на този юридически факт се доказва от представения договор за
правна защита , подвид на договора за поръчка , който в частта на данните за
договорено и платено адв. възнаграждение в брой има характер на разписка /виж тълк. решение №6/2012 по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 г. на ВКС/ .
На следващо
място, субективното право на обезщетение
възниква , ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена
последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган.
Според посоченото тълкувателно
решение на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г. при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, а съгласно
правилото на чл. 130 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите
на съдебната и изпълнителна власт. При това нормативно разрешението относно
вида на причинно-следствената взаимовръзка между отменено по реда на съдебното
обжалване НП и настъпилите имуществени вреди по повод подобно обжалване се
явява лишено от основание възражението на ответника за липсата на пряка и
непосредствена връзка помежду им.
В същия
тълкувателен съдебен акт се посочва, че неразделната взаимовръзка между
издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на
обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако
срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето.
В обобщение
исковата претенция за присъждане на
обезщетение е основателна и следва да се
удовлетвори , включително претендираната законна лихва за забава считано от
07.11.2019 г. /датата на влизане в сила съдебното решение по отмяна на
издаденото НП / , тъй като съгласно т. 4 на тълк. решение № 3/22.04.2005
г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС началният
момент на забава , съответно на дължимост на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизане в сила на решението , с което се отменят унищожаемите
административни актове.
При този изход на
делото съдът следва да удовлетвори и искането на ищеца за присъждане на
сторените разходи по водене на делото , изразяващи се в платена държ. такса от
10 лв. , договорен и заплатен в брой адвокатски хонорар от 300 лв. по
представен договор за правна защита от 05.12.2019 г. / л. 24 от делото/ .
Мотивиран от изложените съображения Административен
съд гр. Варна
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. //// , ул. ///“ // да заплати на М.И.И. с ЕГН ********** *** , м-ст „
///“ № // сумата от 300 / триста/ лева , представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди и по-специално платено адвокатско възнаграждение
във връзка със съдебно обжалване на
наказателно постановление № 19-445-226/14.06.2019 г. на началника на
РУ-Аксаково заедно със законната лихва считано от 07.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. //// , ул. ///“ // да заплати на М.И.И. с ЕГН ********** *** , м-ст „
///“ № // сумата от 310 / триста и десет / лева , представляваща направени съдебно-деловодни
разноски.
Съдебното решение подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен съдия :