Решение по дело №609/2017 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 179
Дата: 21 март 2018 г. (в сила от 14 януари 2019 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20177150700609
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 179 /21.3.2018г.

гр. Пазарджик

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                                        Съдия: Георги Видев

 

при секретаря Антоанета Метанова, като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 609 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на „Солар парк Тракия“ ООД, против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000332/27.05.2016 г. на старши инспектор в Сектор „Контрол“ към отдел „МДТ“ при община Пазарджик.

Жалбоподателят прави искане за пълна отмяна на оспорения АУЗД или за изменение на същия с намаляване на сумата по определените задължения. Жалбата се поддържа и в проведените съдебни заседания, както и в представена писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Началникът на отдел „МДТ“ при община Пазарджик, чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в представена писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за валидност и законосъобразност на обжалвания акт. Също претендира присъждане на разноски.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с обжалвания АУЗД.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 08.07.2011 г. жалбоподателят е придобил поземлен имот № 062001, с начин на трайно ползване – производство на ел.енергия с площ от 922,034 дка, в местност „Кичук Чал“, находящ се в землището на с. Синитово, община Пазарджик. Имотът е деклариран от жалбоподателя по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 000323/14.07.2011 г. Въз основа на декларацията старши инспектор в Сектор „Контрол“ към отдел „МДТ“ при община Пазарджик е издал обжалваният Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000332/27.05.2016 г. Жалбоподателят е обжалвал по административен ред издадения му АУЗД пред настоящия ответник, който с Решение № 13-38-65/13.07.2017 г. е отхвърлил жалбата и изцяло е потвърдил акта.

Обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по приходите и в рамките на неговите правомощия.

Неоснователно е основното възражение на жалбоподателя, че процесният имот представлява земеделска земя. Видно от събраните писмени доказателства и от заключението на техническата експертиза е, че имотът представлява урбанизирана територия. За същия е обособен УПИ I-1 за " Фотоволтаична електроцентрала". При това отреждане на имота е безспорно, че той няма характеристиките на земеделска земя, именно поради обстоятелството, че не е предназначен за земеделски цели. Ирелевантни са възраженията, свързани с обстоятелството, че до настоящия момент фотоволтаичната електроцентрала не е изградена. От гледна точка на данъчното облагане и начисляването на такси е определящо правното отреждане на имота, а не фактическото му използване. В тази връзка следва да се допълни, че и в миналото имотът не е бил земеделска земя, а е бил с предназначение за производство на топлоенергия. На територията на същия, както и на територията на съседни имоти е бил изграден ТЕЦ "Тракия". В имота са били изградени производствени сгради като някои от тях съществуват и сега, независимо че част от тях са в полуразрушено състояние. Следователно е безспорно, че процесният имот отдавна е загубил предназначението си на земеделска земя, като същото важи и за процесния период, а и за настоящия момент.

Предвид горното е безспорно че за имота поначало са дължими местен данък за недвижими имоти и такса битови отпадъци. С обжалваният АУЗД е начислен данък недвижими имоти, като видно от заключението на вещото лице е, че неговият размер е определен правилно. Размерът на данъка е посочен от вещото лице като главница, докато в обжалвания акт е посочена и лихвата.

Видно от обжалвания акт е, че със същия е начислена само такса битови отпадъци по отношение само на услугата - обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и услугата - почистване на местата за обществено ползване. Видно от събраните по делото доказателства, както и служебно известно на съда е, че община Пазарджик разполага с депо за депониране на битови отпадъци. От показанията на разпитаният свидетел се установи, че общината не почиства самият имот, но почиства главната улица и парковете в село Синитово. Услугата, за която е начислена такса е - почистване на местата за обществено ползване, т.е. не е било необходимо да бъде почистван процесният имот, който е частна собственост, а имоти, които са за обществено ползване. Не само от показанията на свидетеля, но и служебно известно на съда е, че община Пазарджик извършва почистване на различни места за обществено ползване, т.е. услугата се предоставя от общината.

Следователно с обжалваният АУЗД са определени задължения на жалбоподателя, които са дължими от него, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ – данък върху недвижимите имоти и чл. 6, ал. 1, т. а), във връзка с чл. 62 от същия закон – такса за битови отпадъци по отношение на услугите „обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и „чистота на териториите за обществено ползване“ и които са правилно определени по размер. Поради това обжалваният акт е издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Актът е издаден в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при спазване на целта на закона, за да бъдат установени публичните задължения на жалбоподателя. Следователно обжалваният АУЗД е издаден законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. Доколкото делото е с материален интерес, следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 2 869.26 лв., както и 160 лева платено възнаграждение на вещото лице, т.е. — общо 3029,26 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на „Солар парк Тракия“ ООД против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000332/27.05.2016 г. на старши инспектор в Сектор „Контрол“ към отдел „МДТ“ при община Пазарджик.

Осъжда „Солар парк Тракия“ ООД да заплати на община Пазарджик разноски по делото в размер на 3029,26 лв. /три хиляди и двадесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от  АПК.

 

Съдия:/п/

 

 

Решение № 911 от 21.01.2020г на ВАС - София - Петчленен състав по АД № 12930/2019г.ОТХВЪРЛЯ искането на „Солар Парк Тракия“ООД, гр.София, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на влязло в сила Решение № 179/21.03.2018г., постановено по адм.дело № 609/2017г. по описа на Административен съд - Пазарджик и Решение № 495/14.01.2019г., постановено по адм.дело № 6470/2018г. по описа на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА „Солар Парк Тракия“ООД, ЕИК *********, гр.София, Район „Средец“, бул.“Цар Освободител“№20, да заплати на Община Пазарджик, сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.